Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 14.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5006
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 10.02.2020
г., постановено по гр.д.№ 10143/ 2019
г. на Софийски районен съд, ГО, 33 състав, С.А.Д. /ЕГН **********/
е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК *********/ на основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
2 502.10 лв., представляваща цена на доставена през периода от 1.10.2015 г. до
30.04.2018 г. в топлоснабден имот в гр. София, ул. “*********, вх.Б, МАГАЗИН №
Б-1, аб.№ 373385, топлинна енергия, ведно със законната лихва от 27.11.2018 г.
до изплащане на вземането; сумата 327.55 лв.- мораторна лихва за периода от
1.12.2015 г. до 2.11.2018 г.; сумата 49.11 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2015 г. до
30.4.2018 г., ведно със законната лихва от 27.11.2018 г. до изплащане на
вземането; и сумата 7.59 лв.- мораторна лихва върху вземането за дялово
разпределение за периода от 1.12.2015 г. до 2.11.2018 г., както и направените
по делото разноски в размер на 939.20 лв., вкл. разноски за заповедното
производство- ч.гр.д.№ 75038/ 2018 г. на СРС, 33 състав.
Постъпила
е въззивна жалба от С.А.Д. /ответник
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й, като
претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач на ищеца- „Т.С.” ЕООД- ***
не изразява становище по жалбата на ответника.
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
По същество обжалваното решение е неправилно
и следва да бъде отменено.
Ищецът
основава претенциите си към ответника С.Д. на твърдението, че е собственик на
процесния имот, представляващ търговски обект: МАГАЗИН № Б-1, находящ се в
сградата на ул.“*********, вх.Б в гр. София, в който доставял топлинна енергия
за стопански нужди през периода 1.10.2015 г.- 30.04.2018 г. Не се твърди
наличието на договорно правоотношение между ищеца- топлопреносно предприятие и
ответника- физическо лице като собственик на процесния имот, а се цели
ангажиране на извъндоговорната отговорност по чл.59, ал.1 ЗЗД на последния, при
твърдения, че се е обогатил за сметка обедняването на ищеца.
Основателността
на предявения от „Т.С." ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59,
ал.1 ЗЗД следователно е предпоставена от установяване настъпилото за ответника
обогатяване за сметка обедняването на ищеца, каквито елементи от приложимия
фактически състав не са доказани по делото. Предвид направените от страните по
делото насрещни твърдения, в доказателствената тежест на ищеца е установяване
ползването на процесния имот от ответника, потребяването на топлинна енергия за
стопански нужди в него, нейните количество и стойност, както и изпадане на
последния в забава при плащане на процесните главнични задължения. Тъй като
дължимото в процеса пълно главно доказване на обосноваващите спорното
материално право /права/ факти и обстоятелства не е проведено от ищеца по
делото, при прилагане на неблагоприятните последици от непроведеното доказване
в негова вреда исковете му като неоснователни и недоказани следва да бъдат
отхвърлени.
В случая по твърдение на ищеца ответникът си е спестил разходи за
доставената и ползвана от него в процесния търговски обект- магазин, топлинна
енергия за стопански нужди. Въз основа на представените по делото писмени
доказателства се установява единствено, че през процесния период ответникът С.Д.
действително е бил собственик на процесния магазин № Б-1 /търговски обект/ в
сградата на ул.“*********, вх.Б в гр. София, придобил го по силата на сключен с
Нотариален акт № 30/ 2.10.2001 г. на софийски нотариус договор за покупко-
продажба на недвижим имот.
С оглед направените от ответника в подадения по делото писмен
отговор на исковата молба по чл.131 ГПК възражения срещу основателността на
исковете спорни по делото са обстоятелството, че през исковия период процесният
имот- магазин е бил ползван от ответника, както и че в него е осъществена от
ищеца доставка на топлинна енергия за небитови нужди с претендираните
количество и стойност. Според твърденията на ответника през исковия период той
е живял преимуществено извън пределите на България, като имотът не бил ползван
нито от него- като собственик, нито от друго лице, а бил „необитаем“. В него не
била осъществена доставка на топлинна енергия, като отчетените от топлинния
счетоводител показания на монтираните в магазина уреди били едни и същи,
считано от 2012 г. до датата на извършения по повод настоящия съдебен процес
допълнителен отчет на 19.11.2019 г.
Относно тези спорни по делото факти и обстоятелства не е
осъществено доказване от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест за
установяване на обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на
въззивния съд за неоснователност на претенцията за признаване дължимостта на
претендираните от ищеца суми за цената на доставена в имота на ответника през
периода м.10.2015 г.- м.04.2018 г. топлинна енергия, тъй като използваният от
ищеца способ за определяне обема на тази енергия и на нейната цена в случая е
неприложим, поради обстоятелството, че ответникът няма положението на абонат на
топло-преносното предприятие /претенцията се основава на извъндоговорен
източник на права/, поради и което и „неосигуреният от абоната достъп до имота
за отчитане на уредите“ /както и ако е „отказан по вина на абоната достъп за
отчитане“/, не може да обоснове прилагане нормите на Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването /2007 г./ и Приложение към чл.61, ал.1 от същата- Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради- етажна собственост, и
следващата от това екстраполация по специфичен разход на сградата съобразно
установените в наредбата правила.
Поради
неприложимостта на визирания по- горе способ направените в заключението на
вещото лице- топлотехник констатации относно начислените суми за доставена в
процесния имот топлинна енергия, основани на налична при ищеца информация за
неосигурен достъп, при това без да са представени протоколи за неосигурен
достъп по делото, не могат да бъдат взети предвид при формиране изводите на
съда по съществото на спора. Освен, че тези констатации на вещото лице са
производни, те биха имали доказателствено значение при спорове, при които
съществува облигационно правоотношение между страните, а в случая, доколкото
претенцията на ищеца е основана на неоснователно обогатяване, не може да се
приеме, че обогатяването и обедняването могат да бъдат определени при прилагане
на горепосочената нормативно уредена екстраполация, тъй като тя не съответства
на действителното потребление на топлинна енергия, а при всички случаи го
надвишава.
Същевременно според извършената по делото служебна справка в НБДН-
МРРБ за адресната регистрация на ответника Д., считано от 25.10.2000 г. същият
има адресна регистрация по „настоящ адрес“ в Израел. Съответно- относно липсата
на доставена в имота топлинна енергия са представени от ответника по делото
констативен протокол /за допълнителен отчет/ и документ за отчет, според които при
допълнителния отчет на 13.11.2019 г. показанията на монтирания в обекта уред са
същите като отчетените от топлинния счетоводител през 2012 г. /“3363“ единици/.
Предвид горното, само въз основа на факта, че ответникът Д. е бил
притежател на недвижим имот, представляващ магазин, не може да бъде обоснован
извод, че същият е бил ползван за задоволяване на стопански /небитови/ нужди.
Спестяването на разходи, които обогатилият се би следвало да понесе, води до
обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество,
без да съществуват изгледи за тяхното връщане
/Решение
№ 587/ 01.11.2010 г. по гр.д.№ 941/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/. В този смисъл само в
случай, че е доказано фактическото ползване на имота- търговски обект, който е
бил топлофициран и в него е доставяна топлинна енергия от ищеца, могат да бъдат
обосновани изводи за настъпило за последния обедняване за сметка обогатяването
на ответника.
Съвкупната
преценка на събраните в процеса доказателства следователно налага извод, че
през исковия период в процесния имот /магазин/ не е доставена и потребена
топлинна енергия, вкл. ТЕ за стопански нужди, поради което и ответникът- негов
собственик не дължи плащане на нейната цена, претендирана от топлопреносното
предприятие на основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
Предвид неоснователността на главния иск по чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора, обжалваното решение, което е неправилно,
следва да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено решение за
отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни.
При този изход на спора право на разноски съобразно
чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК има ответникът- въззивник, на
когото с настоящото решение следва да бъде присъдена сумата 66.73 лв.- разноски
за въззивното производство /заплатена държ. такса/. Не следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатски възнаграждения за двете инстанции на С.Д., тъй
като претендираните от същия разноски не са надлежно документирани- не са
представени доказателства между дружеството- ищец и процесуалния му представител
адв. В. Т.- В. да е било договорено заплащането на адвокатски възнаграждения в
претендираните размери за производствата пред СРС и СГС; липсва договор
/договори/ за правна защита и съдействие, сключен между страните по мандатното
правоотношение /ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/ 2012 г на ВКС, ОСГТК-
т.1/, като не са представени и доказателства за плащането на посочените
възнаграждения от клиента на адвоката.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение от 10.02.2020
г., постановено по гр.д.№ 10143/ 2019
г. на Софийски районен съд, ГО, 33 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.”
ЕАД- *** /ЕИК *********/ срещу С.А.Д. /ЕГН **********/ искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за
присъждане на сумата 2 502.10 лв.,
представляваща цена на доставена през периода от 1.10.2015 г. до 30.04.2018 г.
в топлоснабден имот в гр. София, ул.“*********, вх.Б, МАГАЗИН № Б-1, аб.№
373385, топлинна енергия, ведно със законната лихва от 27.11.2018 г. до
изплащане на вземането; сумата 327.55 лв.-
мораторна лихва за периода 1.12.2015 г.- 2.11.2018 г.; сумата 49.11 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.10.2015 г. до
30.4.2018 г., ведно със законната лихва от 27.11.2018 г. до изплащане на
вземането; и сумата 7.59 лв.- мораторна
лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от 1.12.2015 г. до
2.11.2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК *********/
да заплати на С.А.Д. /ЕГН **********/
сумата 66.73 лв. /шестдесет и шест
лева и 73 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД- ***-
като трето лице- помагач на ищеца в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.