№ 696
гр. Русе, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520105723 по описа за 2023 година
Е. Е. Т. твърди, че бил приет на работа в „Мебели Лиляна“ ЕООД на длъжност
„монтажник“ и изпълнявал трудовата функция в периодите: от 20.06.2021г. до 20.09.2021г. и
от 03.05.2022г. до 18.07.2022г. Ответникът подал съответната документация в ТД на НАП –
Русе и в ТП на НОИ – Русе, съобразно изискванията на КТ. Въпреки това счита за
недействителни трудовите договори, тъй като били подписани единствено от представител
на дружеството.
Поддържа, че в сочените периоди е полагал труд, съобразно онова, което му е било
възложено, но липсвала документация за изплатено възнаграждение.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.74 и сл. от КТ счита, че ответникът му дължи
възнаграждение за положения труд и обезщетения, както следва:
- 1494.82 лева – трудово възнаграждение (след приспадане ДОД и осигуровки) за
периода 20.06.2021г. - 20.09.2021г.;
- 1361.47 лева – трудово възнаграждение (след приспадане на ДОД и осигуровки) за
периода 03.05.2022г. - 18.07.2022г.
- 210 лева – мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за времето от 30-то
число на месеца, следващ този, за който се дължи възнаграждението до 02.11.2023г.;
- 249.14 лева – обезщетение за неползван платен годишен отпуск;
- 30 лева – мораторна лихва върху сумата 249.14 лева;
- 2448 лева – обезщетения по чл.220 и чл.221 КТ;
- 75 лева – мораторна лихва върху сумата 2448 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за недействително наличието на
трудови правоотношения между Е. Е. Т., ЕГН ********** и „Мебели Лиляна“ ЕООД, ЕИК
1
********* за периодите от 20.06.2021г. до 20.09.2021г. и от 03.05.2022г. до 18.07.2022г.,
поради липса на валидно сключени трудови договори; да отмени издадените от ответника
заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение между страните и да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата 5868.43 лева, формирана от неизплатено трудово
възнаграждение за процесните периоди, обезщетения по чл.224, чл.220 и чл.221 КТ и
мораторни лихви върху дължимите главници.
В условията на евентуалност моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца
претендираните суми, с които дружеството се е обогатило неоснователно за сметка на
вложения от ищеца и незаплатен нему труд през двата периода, ведно със законната лихва
върху главниците.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът – „Мебели Лиляна“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Заявява, че ищецът е извършвал дейност лично за ответника в посочените периоди.
Поддържа, че добросъвестно, на два пъти предложил на Е. Т. сключване на трудов договор,
като му предоставил изготвен такъв. И в двата случая последният се запознал със
съдържанието на договорите, прибрал документите и заявил, че нищо не е разписал, но ще
продължи да извършва монтажи на мебели за дружеството.
Тъй като ответникът бил наясно с риска от вероятността да понесе санкции, изпратил
на два пъти уведомления по чл.62, ал.5 от КТ до съответната ТД на НАП и своевременно
предоставил на ищеца копия от съответните уведомления.
По неизвестни причини Е. Т. отказвал категорично да подпише какъвто и да било
документ и това обстоятелство било известно на всички служители във фирмата.
Оспорва твърдението, че не е изплащал възнаграждения за положения от ищеца труд.
Пояснява, че същото е било начислявано във ведомостите за заплати. Всички служители
полагали подпис при получаването му, единствено ищецът отказвал да се подпише. В тази
връзка сочи, че ако Е. Т. не е получавал възнаграждение за периода 20.06.2021г. –
20.09.2021г., то поведението му, изразяващо се продължаване полагане труд за дружеството,
е нелогично.
Обяснява в какво се състои извършваната от ищеца работа.
Счита, че позоваването на чл.75 КТ би било с основание само при добросъвестност на
работника, която се изразява в незнание на опорочаващите факти, но в случая ищецът
действал недобросъвестно, тъй като договорът не бил подписан по негова вина.
Оспорва, предявения в условията на евентуалност иск по основание и размер.
Твърди, че е заплатил всички възнаграждения, дължими за извършените от ищеца услуги.
По изложените съображения моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
След преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от
фактическа страна, следното:
В приложеното към настоящото производство гражданско дело №4781/2022г. по
описа на РРС е представен трудов договор №014/03.05.2022г. (без подпис на работодател и
2
работник), според който Е. Е. Т. е назначен на длъжност „монтажник“ в „Мебели Лиляна“
ЕООД с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710 лева; работно време – 8
часа. Приети са удостоверения на НАП ТД Варна, от които е видно, че работодателят е
декларирал трудови договори, сключени с ищеца на 20.06.2021г. и 03.05.2022г., прекратено
съответно на 20.09.2021г. и 18.07.2022г.
Ответникът е представил протоколи за извършен разнос и монтаж на мебели, в част
от които ищецът е визиран като служител, извършил монтажа и приел съответното
възнаграждение.
По повод сигнал на Е. Т., Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе уведомила ищеца,
че е извършила проверка на „Мебели Лиляна“ ЕООД и потърсила
административнонаказателна отговорност от работодателя за нарушение на чл.70, ал.5 КТ.
Инспекцията установила, че ответникът допуснал до работа ищеца, преди да му е
предоставил екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението, заверено в ТД на НАП, с което нарушил разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ.
Приела, че към момента на проверката трудовото правоотношение не е прекратено, тъй като
липсват данни работникът да е получил заповед за прекратяване. Уведомила ищеца, че след
като трудовото правоотношение не е прекратено, то не е дължимо парично обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск.
К. Н. М., С. И. К. и А.К.И. изнасят данни за отношенията между страните,
извършената от ищеца дейност и начина, по който е получавал възнаграждението си.
К. М. пояснява, че мебелите се сглобяват по предварителна заявка на клиента, в
зависимост от желанието му. Според сложността на монтажа, участвали различен брой
работници, които попълвали протокол за всяко изделие. В протокола вписвали извършената
дейност, стойността на монтажа и прилагали снимки. Клиентът подписвал протокола и
заплащал на работника стойността на монтажа, 40% от която съответният работник
изплащал на „Мебели Лиляна“ ЕООД. Поддържа, че заедно с Е. Т. извършвали монтажи и
ищецът получавал съответният дял от възнаграждението.
С. К. – технически сътрудник в „Мебели Лиляна“ ЕООД твърди, че ищецът отказвал
да подпише каквито и да е документи, предоставени от ответника.
А.И. – клиент на ответното дружество, поддържа, че ищецът два пъти е извършвал
монтаж на мебели и лично на него е изплатила съответното възнаграждение.
По искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно –
икономическа експертиза за установяване размера на мораторната лихва, върху
претендираните трудови възнаграждения и обезщетения по КТ.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.74 и чл.75 от КТ. В
условията на евентуалност е предявен иск за неоснователно обогатяване.
По иска с правно основание чл.74, ал.1 и чл.75 КТ:
Недействителността на трудовия договор е уредена като самостоятелен институт,
който в отклонение от общите правила за недействителност на сделките по ЗЗД,
3
регламентира: изрични основания за недействителност, реда за обявяването й, правните
последици и възможността за саниране на недействителността.
Недействителен е трудов договор, който противоречи на закона или на колективен
трудов договор или ги заобикаля (чл.74, ал.1 КТ).
Сключването на трудов договор се предхожда от преддоговорни отношения, които
имат за цел постигане пълно съгласие между страните както в частта за необходимото му
минимално съдържание – място, характер на работа и трудово възнаграждение, така и
относно всички допълнителни елементи. Преди изготвянето и подписването на трудовия
договор, работникът има задължение да представи и необходимите писмени документи.
Съгласно чл.62, ал.1 от КТ, съвпадащите насрещни волеизявления на договарящите трябва
да се материализират в писмена форма. Изискването за писмена форма е въведено като
условие за действителността на трудовия договор, което изключва възможността страните
да изразят волята си по друг начин, например с конклудентни действия. В този смисъл за
съществуването му са без значение косвените прояви – регистрация в ТД на НАП,
допускане до възложената работа, заплащане на осигурителни вноски и други.
Недействителността на трудовия договор не се обявява, ако недостатъкът отпадне или бъде
отстранен. Съдебната практика приема, че неподписването на трудовия договор от една от
страните не води до неговата недействителност, тъй като този порок може да се отстрани по
всяко време.
В конкретния случай обаче не може да бъде прието, че единственият порок е
неподписването на трудовия договор. Не са представени никакви доказателства, а и няма
наведени от страните твърдения, за наличие на други писмени актове (например:
предложение за постъпване на работа, молба за постъпване на работа, молба за ползване на
отпуск и др.), от които, макар и материализирани поотделно, да бъде направен извод, че
насрещните волеизявления на страните съвпадат по отношение на всички основни и
допълнителни елементи на трудовия договор. Нещо повече самият ищец твърди, че не е
сключен трудов договор с ответника в изискуемата от чл.62 КТ писмена форма за
действителност, тъй като не е подписал трудови договори за процесния период. Въпреки
справката за актуално състояние на трудови договори, от която е видно, че ответникът е
подал уведомление по чл.62, ал.5 КТ, в което е посочил трудови договори, сключени през
2021г. и 2022г., предвид твърдението на ищеца и липсата на двустранно подписани
договори или други документи, свързани с трудово правоотношение, съдът счита, че не е
спазена законоустановената форма за действителност.
Неспазената от закона писмена форма превръща договорите в недействителни и
негодни да изпълнят ролята на основание за възникване на трудово правоотношение
Предявеният иск за обявяване недействителността на трудовото правоотношение,
като основателен следва да бъде уважен.
Съгласно чл.75, ал.1 КТ, когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и
работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията
между страните по договора, до момента на обявяване неговата недействителност се
уреждат както при действителен трудов договор. За да се приеме, че работникът е бил
4
добросъвестен, респективно да се приложат правилата като при действителен трудов
договор, същият не е трябвало да знае за съществуването на порока на договора към датата
на неговото сключване. Когато обаче работникът е действал недобросъвестно, няма право да
получи трудово възнаграждение, обезщетения и други полагащи му се плащания (Решение
№252/24.06.2011г. по гражданско дело №1743/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.).
В случая не може да се приеме, че ищецът е бил добросъвестен при сключването на
трудовия договор, тъй като по закон изискуемата форма на този договор е писмена и това
изискване не е спазено – обстоятелство, добре известно на ищеца, както самият той в
исковата молба твърди, че не е подписал трудовите договори. Поради това, не е приложима
разпоредбата на чл.75, ал.1 КТ.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните не е налице валидно сключен
трудов договор, нито отношенията между тях следва да бъдат уредени по реда на чл.75, ал.1
от КТ и претенциите за заплащане трудово възнаграждение, обезщетения по чл.220, чл.221,
чл.224 от КТ и мораторна лихва върху тях следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД:
След като работникът е действал недобросъвестно при изпълнение на своите
задължения, единствения способ, чрез който може да реализира правата си е чрез иск по
чл.59 ЗЗД за стойността на изразходваната от него през процесния период работна сила.
В основата на неоснователното обогатяване е принципа за справедливостта, която не
допуска разместване на имущество без наличието на призната от правото причина
(основание).
Следва да се има предвид, че в исковата молба не са развити каквито и да е
съображения относно претенцията на ищеца за неоснователно обогатяване, освен, че в
условията на евентуалност сумите за неизплатено трудово възнаграждение и обезщетения
по КТ се претендират на основание чл.59, вр.чл.55 ЗЗД. От ангажираните в хода на
производството доказателства не бе установено, че Е. Т. е положил труд, за който му се
дължи възнаграждение. Според изнесените от свидетелите данни, ищецът е получавал лично
съответното възнаграждение от клиента, след като приключи доставката и монтажа на
съответните мебели. Неизяснено остана и обстоятелството, с какво се е обогатил ответникът,
след като на тази длъжност е имало и други монтажници, на които е изплащано трудово
възнаграждение по начин, идентичен с този на ищеца. На следващо място съдът счита, че
ищцовата страна не е ангажирала доказателства и за установяване претенцията по размер.
Изложеното води до извод, че искът с правно основание чл.59 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответника направените по
делото разноски. В случая не са ангажирани доказателства и не се претендират такива.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
5
ОБЯВЯВА, на основание чл.74, ал.1 КТ, за недействителни трудовите
правоотношения между Е. Е. Т., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Тулча“№8,
вх.Д, ет.1, адв.С. С. и „Мебели Лиляна“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“Доростол“№156, бл.“Охрид“, вх.А, ет.7, представлявано от
управителя Д. А.А. за периодите от 20.06.2021г. до 20.09.2021г. и от 03.05.2022г. до
18.07.2022г., поради липса на валидно сключени трудови договори.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска с правно основание чл.75 КТ, предявен от Е.
Е. Т., ЕГН ********** срещу „Мебели Лиляна“ ЕООД, ЕИК ********* за заплащане
сумите: 1494.82 лева – трудово възнаграждение за периода 20.06.2021г. - 20.09.2021г.;
1361.47 лева – трудово възнаграждение за периода 03.05.2022г. - 18.07.2022г.; 549.78 лева –
мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за времето от 30-то число на месеца,
следващ този, за който се дължи възнаграждението до 02.11.2023г.; 249.14 лева –
обезщетение за неползван платен годишен отпуск; 45.33 лева – мораторна лихва върху
сумата 249.14 лева; 2448 лева – обезщетения по чл.220 и чл.221 КТ; 433.85 лева – мораторна
лихва върху сумата 2448 лева.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска с правно основание чл.59 ЗЗД, предявен от Е.
Е. Т., ЕГН ********** срещу „Мебели Лиляна“ ЕООД, ЕИК ********* за заплащане сумата
5868.43 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка вложения от ищеца
и незаплатен нему труд, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2023г. до
окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6