РЕШЕНИЕ
№1030
гр.
Пловдив, 21.08.2019г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на двадесет и първи август, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ИВАН
АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното
от съдия Иван Анастасов възз.гр.д. № 1630 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.3 от ГПК.
Постъпили са жалби
вх.№ 21922/17.07.2019г. по описа на ПОС, вх.№ 5438/10.06.2019г. и вх.№
5565/13.06.2019г. по описа на ЧСИ М. О., подадени съответно от „Галакси
инвестмънт груп“ООД- гр.****, от „Инвест груп 999“ЕООД- гр.**** и от Г.П.В. и В.Т.В.-
В. против постановление за възлагане от 29.05.2019г. по изп.дело № 233/2014г.
на ЧСИ М. О. Двете търговски дружества обжалват в качеството им на наддавачи на
публичната продан на възложения имот, внесли задатъци до последния ден на
проданта. Г.В. има качеството на страна по изпълнителното дело и е участвал в
наддаването по публичната продан. В.В.- В. има качеството на страна по
принудителното изпълнение, като собственик на 1/18 ид.ч. от имота- предмет на
изпълнението, в режим на СИО със съпруга си Г.В.. С жалбите се иска отмяна на
възлагателното постановление поради това, че продаденият на публичната продан
имат не е възложен по най- високата предложена цена
Постъпили са възражения от съделителите- купувачи на
публичната продан Н.Р.К. и Н.Г.К., с които жалбите се оспорват като неоснователни.
Постъпили са и
мотиви от ЧСИ, в които са изложени доводи за неосноватеност на
жалбите.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с
материалите по делото и взе предвид доводите в жалбите, намира следното:
Жалбите са подадени от лица със
съответна процесуална легитимация и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, поради
което се явяват процесуално допустими.
Предмет на изпълнителното дело е
съсобствен между страните по същото имот, изнесен на публична продан в резултат
от извършването на съдебна делба. Жалбоподателят Г.В. е собсвеник на 2/9 ид.ч.
от имота по наследство от своята майка М. В. и притежава още 1/18 ид.ч. в режим
на СИО със съпругата си В.В.- В. по силата на два нотариални акта за покупко-
продажба от 09.03.2016г. / л.1395 и 1396 по изп.дело/.
На
л.1289- 1293 по изп.дело е налице протокол за обявяване на купувач на недвижим
имот от 16.05.2018г., в който е отразено, че най- високо писмено наддавателно
предложение в размер от 707000 лева е представено от съделителите Н. и Н. К.,
поради което и на основание чл.492, ал.1 от ГПК те са обявени за купувачи. След
това на основание чл.492, ал.2 от ГПК са приети устни наддавателни предложения,
в резултат от които за купувач е обявен наддавачът „Дриймвил“ООД при цена от
1850324 лева. Тъй като това дружество не е внесло предложената от него цена в
двуседмичния срок по чл.492, ал.3 от ГПК, с протокол от 31.05.2018г. за
купувачи са обявени предложилите следващата най- висока цена Н. и Н. К., а
именно предложена от тях при проведените устни наддавания цена в размер от
1795880 лева. С последващ протокол от 25.06.2018г. във връзка с подадена от К.
молба същите са обявени за купувачи при цена от 707000 лева, т.е. цената по
подаденото от тях писмено наддавателно предложение. Същата цена е отразена и в
обжалваното възлагателно постановление. В протокола от 25.06.2018г. обявяването
на К. за купувачи при цена от 707000 лева е мотивирано с разпоредбите на
чл.354, ал.1, вр. чл.505, ал.2 от ГПК и с решение № 415/07.04.2017г. по
в.гр.д.№ 242/2017г. на ПОС.
Безспорен
е фактът, че първоначално обявения за купувач „Дриймвил“ООД не е внесъл
предложената от него цена. Съгласно чл.493, т.2 от ГПК, когато цената не бъде
внесена в срока по чл.492, ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител обявява за купувач на имота наддавача, който е предложил
следващата най-висока цена. Спорът по настоящето дело се свежда най- общо до това, кой е този
наддавач и каква е следващата най- висока цена. Съгласно чл.354, ал.1 от ГПК, когато имотът се изнася на
публична продан като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го
изкупи при условията на чл. 505, ал.
2, т.е. ако при съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 заяви, че желае да купи
имота по най-високата предложена цена. Разпоредбата на чл.505, ал.2 от ГПК гласи дословно следното: „когато съпругът недлъжник
участва в наддаването, той се обявява за купувач, ако при съставянето на
протокола по чл. 492, ал. 1
заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена”. В теорията и в съдебната
практика тази разпоредба се тълкува противоречиво по отношение на момента, в
който се обявява купувачът, и съответно по отношение на цената, с оглед на
целения от законодателя резултат. Прави се разграничение между прякото й
приложение при изпълнение спрямо имущество в режим на СИО и приложението чрез
препратката от чл.354, ал.1 от ГПК, като се приема, че привилегията по чл.505,
ал.2 от ГПК е предоставена на съпруга- недлъжник с цел евентуално да се запази
семейното жилище, а при публичната продан на неподелят делбен имат се цели
достигането на възможно най- висока цена. В този смисъл се приема също така, че
съпругът недлъжник се обявява за купувач при съставяне на протокола по чл.429,
ал.1 от ГПК и след като заяви, че желае да купи имота по най-високата цена по писмените наддавателни предложения, а, ако
такова желание е заявено от съделител, то това не е пречка да се продължи с
устни наддавания, като той се ползва от правото да придобие имота по най-
високата от предложените при устните наддавания цена. Законът обаче не дава
основание за такова тълкуване, тъй като липсва текст, който да дава основание
за различно приложение на разпоредбата на чл.505, ал.2 от ГПК при публичната
продан на имот в режим на СИО и на неподелям делбен имот.
Действително
правните последици от изявленията на съпруга- недлъжник и на съделител, че
желаят да купят имота- предмет на изпълнението,
по най- високата цена по писмените наддавателни предложения, нямат
напълно идентични правни последици, но възможната разлика е изрично правно
регламентирана и не обосновава извод за допустимостта на устни наддавания при
конкуренция с трети спрямо съсобствеността лица. Въпросната разлика в
последиците произтича от разпоредбите на чл.354, ал.2 и ал.3 от ГПК,
предвиждащи, ако няколко съделители пожелаят да изкупят имота при условията на
ал.1, да бъде проведена нова продан в продължение на една седмица само между
тях и ако никой от тях не изкупи, имотът да бъде възложен на трето спрямо
съсобствеността лице, предложило най- висока цена при първата продан.
Разпоредбата на чл.354, ал.2 от ГПК дава възможност на всеки един съделител,
който прецени, че предложената в писмените наддавателни предложения най- висока
цена не е достатъчна да инициира специална нова продан. Това обаче е нещо
напълно различно от продължаването на първата продан с устни състезания след
изявлението на един само съделител, че желае да купи по предложената най-
висока цена.
В
обобщение на горното настоящият състав на съда счита, че разпоредбата на
чл.505, ал.2 от ГПК следва да се прилага еднакво и по отношение на участващия в
публичната продан съпруг- недлъжник и по отношение на участващите в публична
продан на неподеляем съсобствен имот съделители, като единствената разлика е,
че съделителите могат да се конкурират помежду си, а съпругът- недлъжник няма с
кого да се конкурира. Следователно, след като при съставяне на протокола по
чл.492, ал.1 от ГПК К. правилно са били обявени за купувачи при предложената от
тях най- висока цена от 707000 лева, не е било допустимо публичната продан да
продължи с устни наддавания. Като краен резултат обжалваното постановление, с
което имотът- предмет на публичната продан, им е възложен при посочената цена,
се явява правилно и законосъобразно, поради което жалбите ще следва да бъдат
оставени без уважение. Следва само да се допълни, че, с оглед на горните изводи
относно момента, в който е приключила публичната продан, е без значение за
спора по делото, дали някои от участниците в същата не е била осигурена
възможност за участие в устните наддавания и дали жалбоподателите В. са били
поканени да изкупят имота, след като не е била внесена предложената при устните
наддавания най- висока цена.
Предвид
гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалби вх.№
21922/17.07.2019г. по описа на ПОС, вх.№ 5438/10.06.2019г. и вх.№
5565/13.06.2019г. по описа на ЧСИ М. О., подадени съответно от „Галакси инвестмънт груп“ООД-
гр.****, от „Инвест груп 999“ЕООД- гр.**** и от Г.П.В. и В.Т.В.- В. против постановление за
възлагане от 29.05.2019г. по изп.дело № 233/2014г. на ЧСИ М. О.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: