П Р О Т О К О Л
№ 686 / 01.08.2018 г.
01.08.2018 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД Наказателно отделение
На
първи август две хиляди и осемнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
При
секретар ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
С
участието на прокурор ВАЛЕНТИНА ДАЧЕВСКА
сложи за разглеждане докладваното от съдия Даскалова
ЧНД № 825 по
описа за 2018 година
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Лишеният от свобода М.М.А. – редовно призован,
явява се лично, воден от органите на ОД „Охрана“ - Варна.
Началникът на Затвора
- Варна Йордан Йорданов – редовно призован, явява се лично.
Лишеният
от свобода А.: Не
желая адвокатска защита, както съм посочил и в декларацията.
Прокурорът: Не са налице процесуални пречки, моля да дадете
ход на делото.
Началникът на Затвора: Да се даде ход на делото.
Лишеният
от свобода А.:
Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са
налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните
от личното досие на лицето и приложените към делото писмени документи.
Страните заявиха, че нямат искания по доказателствата.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което даде ход на същото
ПО
СЪЩЕСТВО:
Началникът
на Затвора: Уважаема
г-жо Председател, считам молбата за допустима и основателна. Спрямо лишения от
свобода успешно е приложена прогресивната система във връзка с плана на
присъдата и считаме, че на този етап целите на наказанието са изпълнени. Ако
бъде постановено условно предсрочно освобождаване предлагаме мярка за
пробационен надзор „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в
рамките на постановения изпитателен срок.
Прокурорът:
Уважаема
г-жо Председател, аз считам, че подадената молба за условно предсрочно освобождаване
не е основателна. От представените доказателства категорично е доказано
наличието на първата кумулативна предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, а именно лишеният
от свобода да е изтърпял 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Считам, че липсва обаче втората
предпоставка, регламентирана от законодателя, дотолкова доколкото считам, че не
може да бъде направен извод за наличие на категорични доказателства лишеният от
свобода да се е поправил. Безспорно е, че са налице положителни резултати от
пенитенциарното третиране на лишения от свобода, които са били отчетени при
замяна на режима на изтърпяване на наказанието от „строг“ на „общ“ и при
прекатегоризирането му в открит тип, както и при последващата замяна на режима
от „общ“ на „лек“ със заповед от 20.06.2017 г. Намирам обаче, че не може да
бъде направен извод с една категоричност и несъмненост на постигнатото
поправително въздействие на наказанието по отношение на лишения от свобода,
тоест за постигане на индивидуалната превенция. В тази връзка считам, че следа
да бъде направен анализ на оценката на риска на лишения от свобода. Видно от
представените писмени доказателства, придружаващи молбата, първоначалната
оценка на риска на правонарушителя при постъпването му в затвора констатира
вероятност от рецидив на високо ниво – 88 т. Като основни зони на дефицит са
изведени отношението към правонарушението, междуличностни проблеми и умения за
мислене. Отчетен е сериозен риск от вреди спрямо обществото. Октомври месец
2015 г. е извършена нова оценка на риска, която отчита снижаване на дефицитите
отношение към правонарушението, образование и обучение, начин на живот и
обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. Отчетени са 72 точки,
но се запазва средното ниво на риск от вреди за обществото. На 30.05.2017 г.
отново е направена оценка на риска от рецидив и вреди, като отново продължава
запазването на риска на средно ниво. Едва юни месец 2018 г. бих казала, че е
отчетено по-сериозно намаляване на оценката на риска, като вече точките са 38 и
се касае за ниско ниво. Независимо от това рискът от вреди за обществото
продължава да клони към средния размер.
Считам, че също така при преценката на съда
не следва да бъдат пропускани и дисциплинарните наказания, които са били
налагани на лишения от свобода, които макар и заличени понастоящем дават една
индиция за неговото поведение и това до колко е постигнат поправителния ефект
на наказанието. Видно е че по отношение на него са издавани две заповеди, като
са му налагани дисциплинарни наказания през месец май 2016 г. и през месец
ноември 2016 г.
Отделно от това, през 2014 г. е била
извършвана и проверка, при която у лишения от свобода е била намерена забранена
вещ. В последствие е установено, че тя е била подхвърлена от неизвестно лице,
но така или иначе без значение е причината, поради която тя е открита у лишения
от свобода. Факт е, че тя е намерена именно у него.
Считам също така, че за преценката на съда
значение има и зачетения период от работа на лишения от свобода, който на фона
на изтърпяното от него наказание се явява незначителен.
Считам, че от вниманието на съда също така не
следва да убягва и обстоятелството, че лишеният от свобода към настоящия момент
е осъждан с пет влезли в сила присъди, като понастоящем търпи присъда за престъпление
по чл. 196 от НК и по чл. 159г от НК, като наказанието при групирането е било
завишено на основание чл. 24 от НК. Това са основания, които показват степента
на обществена опасност на осъденото лице и също следа да бъдат отчетени при
преценката до колко реално е поправено едно лице.
Въз основа на анализа на посочените от мен
факти считам, че не може да бъде изведен категоричен и безспорен извод за
постигнато към настоящия момент поправяне на осъдения и постигане целите на
наказанието. Считам, че корекционната работа следа да продължи и поради това Ви
моля да оставите молбата за условно предсрочно освобождаване без уважение.
Лишеният от свобода А.: Моля съда да бъда условно
предсрочно освободен, тъй като съм си взел поука. Съжалявам за постъпката си.
СЪДЪТ, като взе предвид молбата, изразените
от страните становища в съдебно заседание и материалите по делото, установи, че
лишеният от свобода М.М.А. към днешна дата е изтърпял фактически 4 години, 6
месеца и 3 дни от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години и 6 месеца, като
остатъкът към днешна дата е 1 година и 15 дни. Това безспорно обуславя
наличието на първата изискуема по чл. 70, ал. 1 от НК предпоставка за
постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношението на лицето.
Видно от
материалите по делото, в резултат на провежданата със същия корекционна дейност
рискът от рецидив е спаднал от 88 точки при постъпване в местата за лишаване от
свобода до 38 точки, като този преход е бил плавен през годините.
Съгласно
изготвеното становище от организационния ръководител сектор СДВР на Затвора –
Варна А. е отчел своите личностни дефицити и е започнал да прилага решения за
тяхното преодоляване като преосмислил допуснатите от него грешки. Изпитва
угризения и съжаление за стореното, признава вината си.
Рискът от
вреди за самия лишен от свобода, останалите затворници и служителите на затвора
въобще не е бил отчетен. Рискът от вреди за обществото е снишен от среден към
нисък размер предвид признаването на вината, осъзнаването на вредата, която е
причинена за обществото, а и с оглед липсата на деструктивни прояви след
замяната на режима на лек.
Констатирано
е също, че по време на престоя в Затвора – Варна и в двете затворнически
общежития от открит тип А. е проявявал стабилен самоконтрол и поведение,
съобразено с изискванията и правилата. Отделно от това е полагал труд, бил е
награждаван, като дори са заличени наложените му наказания.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че с поведението си А. е демонстрирал
съобразяване с нормите и желание за своето поправяне, каквото администрацията в
пенитенциарното заведение е констатирала. Видим от горното съдът намира молбата
за основателна, поради което следва да бъде допуснато условното предсрочно
освобождаване на А. от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. С
оглед не малкия остатък обаче, в размер малко над година, съдът намира, че през
този остатък, който следа да бъде определен като изпитателен срок следа да бъде
постановена и пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, а именно „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“.
На основание
изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 440, ал. 1 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА М.М.А. с ЕГН: **********,***, съгласно декларация живущ ***, УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО от
изтърпяване на останалата част от наложено му с Определение № 723/18.03.2015 г.
по ЧНД № 319/2015 г. на Районен съд – Варна наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 6 години и 6 месеца.
УСТАНОВЯВА ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК в размер на НЕИЗТЪРПЯНАТА ЧАСТ от ЕДНА ГОДИНА и СЕДЕМ
ДНИ, определена към момента на изтичане на срока на обжалване на настоящото определение.
ПОСТАНОВЯВА ПРОБАЦИЯ по време на целия изпитателен
срок, изразяваща се в пробационна
мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, а именно „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“.
Определението
подлежи на обжалване от осъдения, Началника на Затвора и на протест от
прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:10
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: