Определение по дело №84/2021 на Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 260138

 

гр. Пловдив,   09.03.  2021 г.,

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, на първи март две хиляди и двадесет и първа година, в закрито заседание в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  КРАЧОЛОВ

                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ

                                          ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

                                    

като разгледа докладваното от съдия И. РАНЧЕВ, въззивно частно наказателно дело № 84 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производство по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

          С Определение от 18.01.2021 г. по ЧНД № 2592/2020 г. Пловдивският окръжен съд на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК е отменил постановление от 14.12.2020г. на Окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на  наказателното производство по ДП № **г. по описа на 3 РУ на МВР – П., водено с оглед на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК с дадени указания за изпълнение.

          Недоволна от определението е останала прокурор Г.А.– М. от ОП – Пловдив, която е подала частен протест с искане за отмяна, поради неговата неправилност и необоснованост, в противоречие с процесуалния закон, като се потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство. Основният довод на прокуратурата се състои в обстоятелството, че в определението на съда всъщност не са дадени мотивирани указания относно прилагането на закона. Възразява се срещу отправения от съда укор, че само подробно са цитирани заключенията на изготвените автотехнически експертизи, без да се излагат съображения за правните аргументи, налагащи прекратяването на наказателното производство. Счита, че в рамките на проведеното разследване са били събрани всички обективно възможни доказателства за изясняване не само поведението на пострадалата А., но и на другия участник в произшествието – св. Е.К.. За неговото участие или евентуално на трето лице в произшествието, няма категорични данни за  допуснато нарушение на правилата за движение, което да е в причинна връзка с инцидента. Събраните доказателства сочат единствено за поведението на пострадалата, свързано с нарушаване правилата за движение, което е в причинно-следствена връзка с насъпилия резултат – нейната смърт. По този повод на вещите лица са зададени няколкратно въпроси, на които те се отговорили според възможностите, като не съществува процесуална възможност за събирането на някакви други релевантни за изясняването на произшествието доказателства.

На жалбоподателката И.Н.и нейния повереник – адв. Щ. от АК – Х. е изпратено по надлежния ред съобщение за постъпилия частен протест, но не е изразено становище.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доводите в протеста, събраните по делото доказателства и провери правилността на атакуваното определение, приема за установено следното:

Частинят протест е подаден в законоустановения срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но разгледан по съществото си е неоснователен.

С постановление от 14.12.2020 г. на Окръжна прокуратура – Пловдив, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № **г. по описа на 3 РУ на МВР – П., водено с оглед на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК.

Първоинстанционното производство е проведено по реда на чл.243, ал.5 от НПК по подадена жалба от адв. Щ. от АК – Х., като повереник на единия от наследниците на пострадалата С. А. – И.Н., с която е поискано атакуваното постановление да бъде отменено, поради неговата неправилност и незаконосъобразност, а делото да се върне на прокурора с даване на задължителни указания.

Съдебният контрол в производството по чл. 243 от НПК спрямо постановлението за прекратяване на наказателното производство обхваща неговата обоснованост и законосъобразност, като не позволява да се дават на прокурора задължителни указания за извършване на нови следствени действия или да се повдига обвинение срещу определено лице за дадено престъпление.

Поради тези причини се проверява, дали установените по делото фактически положения, обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал. И ако доказателствата не са били обсъдени надлежно в тяхната цялост и взаимовръзка, с оглед на направените правни изводи от прокурора, винаги е налице допуснато съществено процесуално нарушение.

По този повод, макар и не добре аргументирана, но правилна е констатацията на окръжния съд, че от събраните доказателства, не е изяснена в пълна степен фактическата обстановка по случая. А това не дава възможност на прокурора да направи пълноценен правен анализ в постановлението за прекратяване на наказателното производство по въпроса, дали освен от страна на пострадалата А., е налице допуснато нарушение на правилата за движение и от другия участник в транспортното произшествие, с оглед липсата на съставомерно деяние по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК по смисъла на чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Действително основният недостатък на постановлението за прекратяване на наказателното производство се състои в това, че прокурорът  при възприемането на фактическата обстановка се позовал главно на заключенията на изготвените многобройни експертизи – СМЕ, първоначална АТЕ, тройна АТЕ, допълнителна тройна АТЕ и петорна АТЕ, вместо да ги подложи на анализ и формира собствени правни изводи[1].

Базирайки се на заключението на последната петорна АТЕ и най-вече на отговора по въпрос №12, представителят на прокуратурата, без да изложи конкретните си юридически съображения е цитирал вещите лица, като е счел, че по делото липсва доказателствен ресурс, надхвърлящ вече използвания при разследването, който да налага извод и изгради защитима теза, че св. Е.К. е допринесъл с действията си за настъпване на произшествието, тъй като не са били събрани доказателства, сочещи с нужната категоричност, той да е нарушил правилата за движение по пътищата, респ. евентуално негово нарушение да стои в причинна връзка с настъпване на инцидента[2].

Окръжният съд правилно е счел, че в конкретния случай от особено значение е да се прецени отново приноса на водача на т.а. „М.“ за настъпилото ПТП, отчитайки нуждата от доизясняването му. Същевременно с това, обаче също не е положил нужните усилия да мотивира и даде в съдебния си акт задължителни указания към разследващите органи, възприемайки странната теза, че лявата пътна лента на АМ „Т.“ е с допустима и обичайно, използвана скорост от 140 км/ч, намирайки за относими към събиране доказателства, формулираните въпроси от повереника в жалбата, без да ги обсъди, въпреки че те имат не само експертен, но и правен характер[3].

Това очевидно следва да стори настоящият състав като втора първа инстанция, тъй като няма друга процесуална възможност:

Безспорно с поведението си пострадалата С. А., преди и по време на произшествието е допринесла за настъпването му, тъй като е управлявала автомобила си с превишена, над максимално допустимата скорост за движение по автомагистрала, шофирайки с около 164 км/ч., при ограничение от 140 км/ч., като не е реагирала своевременно при възникналата пред нея опасност с включването в лявата, изпреварваща лента на т.а. „М.“, управляван от св. Е.К.. Вещите лица са категорични, че от момента в който водачът на т.а. „М.” е предприел маневрата „смяна на лентата“ или „изпреварване“, водачът на л. а. „Ф.“ е имал техническа възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, като така намали скоростта си и изостане зад него. Затова и са приели от техническа гледна точка, като основна причина за настъпилото произшествие, че водачката на л.а. „Ф.“ - С. А., не е реагирала своевременно на опасността от удар с т.а. „М.” - влекач с полуремарке, както и движението със скорост 164 км/ч, тъй като при движение със скорост 140 км/ч и своевременна реакция, тя е могла да изостане зад т.а. „М.“ дори и с т.н. „служебно“ спиране.

В конкретния случай, обаче в пътно-транспортното произшествие са взели участие не само автомобилът, управляван от пострадалата А., но и т.а. „М.“ на св. К., като от разследващите органи се дължи пълно изследване на поведението на всеки един от водачите.

На зададения твърде общо въпрос за това, дали е съобразена маневрата изпреварване, предприета от водача на т.а. „М.“ Е.К., с конкретните пътни условия и били ли са налице, от техническа гледна точка обстоятелства, които да налагат непредприемането на маневрата, вещите лица са се концентрирали в отговора си, единствено на това, че този водач, след като е започнал маневрата „смяна на лентата“ или „изпреварване“, вече е нямал техническа възможност да избегне произшествието, поради липсата на обективни данни за движението и поведението на т.а. „М.“ и л.а. „Ф.“, както и на автомобилите, които са се движили зад товарната композиция, преди момента на удара, без да визират възможните хипотези.

Последното не пречи на вещите лица от петорната АТЕ[4], да бъдат зададени конкретни допълнителни въпроси – Съобразена ли е била предприетата от водача Е.К. маневра „изпреварване“ с конкретните пътни условия – автомобил, движещ се в лявата лента за движение с допустима за развиване максимално разрешена скорост от 140 км/ч; избраната скорост на движение на управлявания от водача Е.К. т.а. „М.“ от 80 км/ч спрямо тази на изпреварвания т.а. „М.“ от 60.66 км/ч и времето, необходимо за извършване на маневрата, предвид дължината на изпреварваното МПС и скоростта на изпреварване, респ. за безопасното й завършване?

Едва след това би могло да се разсъждава от разследващите органи и наблюдаващият прокурор по въпросите, които имат по-скоро правен характер – Създал ли е водачът Е.К. опасност за движението с предприетата маневра „изпреварване“? и Щеше ли да настъпи ПТП, ако водачът на т.а. М. не беше предприел маневрата „изпреварване“, а беше изчакал, застигащият го л.а. „Ф.“ да го изпревари, с оглед спазването на изискванията на чл. 25, ал.1 от ЗДвП?.

За пълното изясняване на фактическата обстановка по случая, няма пречка да се допусне до разпит в качеството на свидетел, майката на пострадалата – И.Н., която би могла да разкаже за относими към предмета на делото обстоятелства, споделени от дъщеря й в болницата след инцидента. Настоящият състав, обаче счита за безпредметно извършването на преразпит на свидетелите Е. К. и Е.К., които са били разпитвани няколкократно, освен ако не възникнат някакви допълнителни въпроси от страна на вещите лица, във връзка поставените им задачи.

След като се изяснят тези въпроси, тогава би могло да се достигне до едно по-категорично заключение затова, дали единствената причина за ПТП е поведението на пострадалата С. А. или е налице съпричиняване към съставомерния резултат от страна на другия участник в произшествието.

За целта е необходимо по един по-убедителен начин да се установи от разследващите органи, под надзора на наблюдаващия прокурор, че другият водач не е допуснал нарушение на правилата за движение, което да е в причинна връзка с настъпването на инцидента, едва след което отново да се прецени, дали са налице основанията за прекратяване на наказателното производство по чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Поради тези причини се налага заключението, че макар и атакуваното определение да не е мотивирано с нужната процесуална яснота и пълнота, същото по своя краен резултат е правилно, което изисква да се потвърди от въззивната инстанция, като се съобразят дадените от нея указания.  В тази връзка подаденият частен протест на ОП – Пловдив следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, Апелативният съд,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Определение от 18.01.2021 г. по ЧНД № 2592/2020 г, с което Пловдивският окръжен съд на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК е отменил постановление от 14.12.2020г. на Окръжна прокуратура – Пловдив за прекратяване на  наказателното производство по ДП № **г. по описа на 3 РУ на МВР – П., водено с оглед на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК

 

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Пловдив за изпълнение на дадените указания в обстоятелствената част на настоящия съдебен акт.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                    

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

                                                                                    2.