РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Сандански, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20231250200019 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*********“ ******, ЕИК/ПИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр.******, ул.“******“ № ******,
вх.******, представлявано от С. К. Т. – управител, чрез адв.Й. Н. Н.-З.,
Адвокатска колегия – Благоевград, против Наказателно постановление №
01-2200255/18.11.2022г. на Директора на Дирекция „******” – ******, с
което на търговеца-жалбоподател, за административно нарушение на чл.303,
ал.3 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.1 КТ е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
2000 /две хиляди/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че така издаденото НП,
както и съставения АУАН са съставени в нарушение на материалноправните
и процесуалноправните норми. Оспорва се фактическата обстановка, като се
твърди, че същата е непълна и не отразява някои фактически обстоятелства.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП
1
изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание – за дружеството-жалбоподател, редовно призовано
– се явява надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата по
изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за
отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобрадно, като излага
подробни съображения в подкрепа на становището си. Представя писмени
бележки.
За административно-наказващият орган – Дирекция „******” - ******,
редовно призована – се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата. В хода на делото по същество пледира издаденото НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя писмени
бележки.
Районна прокуратура – ******, ТО - ******, редовно и своевременно
призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
От доказателствата по делото – писмени и гласни, безспорно се
установи, че при извършена проверка на 25.08.2022г., около 17.05ч. в обект -
Кафе-аператив "******", находящ се в гр. ******, ул."******" №******,
експлоатиран от „******" ******, със седалище и адрес на управление: гр.
******, ул."******" № ** вх."***", представлявано и управлявано от С. К. Б.,
с ЕГН: **********, БУЛСТАТ: ******, е констатирано че „****** ******,
гр.******, в качеството си на „работодател", е приел на 25.08.2022г. в 17.05ч.
лицето С.И.М.с ЕГН: ********** да извършва трудова дейност в обекта на
проверката на длъжност „Барман", без предварително разрешение от
Инспекцията по труда.
Нарушението е констатирано, като при проверката по работни места е
раздадена за попълване декларация по образец на горепосоченото лице и
същото е отразило собственоръчно в нея условията, при които предоставя
работната си сила на търговското дружество. Проверката е приключила с
призоваване на „******" ******, гр****** по реда на чл.45 от АПК с
Призовка от 25.08.2022г.
При извършена служебна справка в регистъра в информационната
система на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, е установено че
2
„******" ******, гр. ******, в качеството си на „работодател", е депозирал
Искане с Вх. № 22095101/23.08.2022г. за издаване на разрешение за работа на
лицето С. И. М., ненавършило 18 години по реда на чл.303, ал.3 от Кодекса на
труда, но към 25.08.2022г. не е издавано такова.
С оглед на гореизложеното, контролните органи приели, че е „ ******"
****** гр. ****** в качеството си на „работодател" по смисъла на & I, т.1 от
ДР на Кодекса на труда, е извършил нарушение на трудовото
законодателство, като е приел на работа на 25.08.2022г. лицето Св. И. М. с
ЕГН ********** в експлоатирания от търговеца обект - Кафе-аператив
"******", находящ се в гр. ******, ул."******" № ****** без разрешение
издадено от Д"******" - гр. ******
По реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, дружеството-жалбоподател е поканено
за съставяне на АУАН с Покана с Изх.№22078398/08.09.2022г., но тъй като не
се е явил упълномощен представител в Д“******“ – ******, АУАН е съставен
в отсъствието на нарушителя.
На 13.09.2022г. актосъставител Б. И. в присъствието на св.Т. К.
съставила АУАН/л.9 от делото/ - за извършено адм.нарушение по чл.303, ал.3
от КТ. Същия е изпратен за връчване на нарушителя чрез кмета на Община
Сандански и подписан лично от управителя на дружеството-жалбоподател на
20.09.2022г. В законоустановения срок са постъпили писмени възражения, в
които установената в акта фактическа обстановка била отречена.
Въз основа на така съставения акт за нарушение, на 18.11.2022г. било
издадено и атакуваното НП № 01-2200255/л.5 от делото/ от Директора на
****** – гр. ******, което било връчено на управителя на дружеството чрез
Български пощи - срещу подпис на 19.12.2022г./л.7 от делото/.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на свидетелите И., К. и К., както и от приложените и приобщени
по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът изцяло
кредитира показанията на разпитаните актосътавител – св.И. и св.К. –
извършили проверката. Техните показания взаимно се допълват, не си
противоречат и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свид.Кираджиев, воден от жалбоподателя,
като счита, че с неговите показания не се установяват факти и обстоятелства,
имащи отношение към установеното адм.нарушение.
3
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира,че жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН, от
легитимиран правен субект, който има право и интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима.
При служебната проверка като въззивна инстанция съдът констатира, че
при реализиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
водещи до опорочаване на производството.
При служебната проверка съдът установи, че АУАН е съставен от
компетентно лице по смисъла на чл. 416,ал.1 от КТ, вр чл. 37, ал.1,б.”б” от
ЗАНН, като същият съдържа всички необходими по чл.42 ЗАНН реквизити.
При съставяне на акта и издаване на НП правилно е квалифицирано
нарушението като такова по чл.303, ал.3 от КТ, чиито текст се отнася за това,
че лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай. При така посоченото съдът
намира, че не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, както при съставяне на акта за нарушение, така и при издаване на
процесното НП. Въз основа на така съставения АУНН е издадено атакуваното
НП от Директора на ****** ****** като по делото не възниква съмнение
относно компетентността на органа, издал НП. Съгласно чл.15 ,ал.3, т.2 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по
труда”/Обн. ДВ,бр. 44/09.05.2008г../ “Директорът на дирекция “ОИТ”
осъществява правомощия на административно наказващ орган по смисъла на
чл.47, ал.2 от ЗАНН”. Налице са необходимите реквизити на НП по чл.57,
ал.1 от ЗАНН. Съдът не констатира при проверката допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до опорочаване на
административнонаказателното производство.
Разглеждайки делото по същество, съдът следва да установи чрез
допустимите от закона доказателствени средства, налице ли е извършено
административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е
извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане
на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в
АУНН са обосновани и се подкрепят от представените в с.з. писмени и гласни
4
доказателства, въз основа на които да се приеме по безспорен и категоричен
начин, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото
административно нарушение. Нормата на трудовото законодателство, за
нарушаването на която е наказано ЮЛ работодател касае недопускане на
непълнолетни лица да полагат труд, без разрешение на ДИТ. Тази разпоредба,
наред с останалите разпоредби от Глава „Приемане на работа на лица,
ненавършили 16 години“ от КТ най-общо предоставят гаранция на
непълнолетните работници, че полагания от тях труд ще бъде съобразен с
възможностите на тяхната възраст, физическо и психическо развитие.
Предвид установената и посочена по-горе фактическа обстановка, съдът
счита, че правилно е ангажирана отговорността на работодателя, тъй като са
налице всички елементи от обективна страна на нарушението. Няма спор, че
към датата на проверката лицето Св. М., с ЕГН - ********** е била
непълнолетна , както и че е била заварена да полага труд в обекта на
жалбоподателя – Кафе-аператив ******като „барман“.
Съдът не възприема твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че процесната декларация по образец, която е предоставена
на лицето М. въвежда в заблуждение попълващите я пълнолетни лица, а в
случая същата е била непълнолетна към датата на проверката, като по този
начин са били нарушение правата и, постановени в чл.10 от ЕКЗПЧОС, чл.11
вр. чл.24 от Хартата за основните права на ЕС, както и твърденията относно
това, че изявлението на непълнолетното лице не е извършено съгласно
изискванията на специалните за Кодекса на труда закони и в противоречие с
ЕКЗПЧОС и ХОПЕС, и не е потвърдено от родител изразеното волеизявление
от лицето М.. Макар и непълнолетна към момента на проверката, същата е
била ученичка в края на средното си образование, могла е да разбира смисъла
на зададените въпроси, които не крият в себе си необичайна сложност и
непонятност за възрастта и. Освен това, същата не е била сама, за да не може
да реагира, ако действително е поставена в подобна некоректна ситуация от
контролните органи. В заведението е присъствал и управителя, като дори
първоначално са се опитали да излъжат поверяващите органи относно
имената на лицето М.
Предвид изложеното, безспорно се установява, че реално М. е полагала
труд и то без сключен трудов договор. Това се установява от собственоръчно
5
декларираните от последната обстоятелства в написаната и подписана от нея
декларация, както и от показанията на свидетелите И. и К.. В момента на
проверката контролните органи са констатирали именно полагане на труд от
М., която била зад бара и приготвяла лимонада именно това е записано
собственоръчно от нея в представената декларация.
Съгласно чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал.1 от
КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. В конкретния случай
категорично се установява, че М. е престирала труд, като е изпълнявала
трудова функция, която се е осъществявала на определено работно място,
стопанисвано от дружеството-жалбоподател, на длъжност „барман“ с работно
време от 16.00ч. до 22.00ч. В конкретния случай, макар и неотносимо към
състава на нарушението категорично се установява и обстоятелството, че
писмен трудов договор с посоченото лице не е бил сключен, а същото на
практика е престирало труд за дружеството, което именно поради това се
явява негов работодател, съгласно §1, т.1 от ДР на КТ. Нещо повече,
установява се и няма спор по въпроса, че лицето към момента на проверката е
непълнолетно, поради което и по силата на чл. 303, ал.3 КТ – преди да го
приеме на работа, работодателят е следвало да има разрешение от
Инспекцията по труда, което се дава за всеки отделен случай. В конкретния
случай е установено от представените писмени доказателства, че такова
разрешение не е издавано, поради което е доказан този отрицателен факт,
който е съществен елемент от обективната страна на нарушението.
В процесния случай е ангажирана обективната безвиновна отговорност
на търговеца – работодател. Оспорването и обжалването на НП в процесния
случай е частично неоснователно, тъй като съдът не констатира, че при
реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е вменено нарушение, което реално той не е извършил. Това е
така, защото от една страна няма представени доказателства, които да
подкрепят твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразността на
издаденото НП, а от друга от писмените и гласни доказателства се установи
фактическа обстановка, която съответства на посочената в акта и НП и е
съставомерна по чл.303, ал.3 от КТ. Действително, с бездействието си
жалбоподателят е застрашил и поставил в опасност обществените отношения,
които гарантират правата на непълнолетните работници, за които в КТ е
6
предвидена специална закрила. В разпоредбата на чл.303, ал.3 от КТ е
предвиден редът, по който, по изключение, се приемат на работа лицата от 16
до 18 години, като това става с разрешение на инспекцията по труда за всеки
отделен случай. Така посочените норми имат за цел опазване на живота,
психическото и физическото здраве на непълнолетните лица, отчитайки
тяхната физическа и психическа незрялост.
Неспазването на горните задължения е въздигнато в административно
нарушение, като нормата на чл.414, ал.1 КТ предвижда, че работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-
тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Съдът намира, че
извършеното нарушение не е с висока степен на обществена опасност и не се
отличава с такава от типичните нарушения от този вид. Напротив,
констатиран е единичен случай с непълнолетно лице, което е полагало за
часове неквалифициран труд. Самият труд не е тежък, опасен или вреден и не
поставя непълнолетния в някаква реална опасност. Действително изводът за
маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007 г.
по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е приложима нормата
на чл.415в от КТ, която очертава привилигировани състави на всички
нарушения на КТ /без тези по чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 КТ/,
които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им, и от които
не са произтекли вредни последици за работници и служители. В процесния
случай следва да се приложи именно тази норма от специалния закон, а не
общата норма – чл.28 от ЗАНН. Съобразно текста на чл.415в от КТ за
нарушение, което може да бъде отстранено веднага, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100лв до 300лв. За да се
приложи тази разпоредба е необходимо кумулативно да са налице посочените
7
предпоставки. В случая след установяване на формалното нарушение, реални
вредни последици не са установени за непълнолетния работник. Предвид
изложеното и с оглед наличието на кумулативните предпоставки на чл.415в
от КТ материалният закон не е бил приложен правилно от наказващия орган
като санкцията за извършеното нарушение е определена по реда на чл.414 от
КТ. Настоящата инстанция счита, че размера на наказанието следва да бъде
изменен/намален/, съобразно привилигирования състав на чл.415в от КТ, като
конкретния размер следва да бъде към средата от 200лв/двеста лв/, предвид
това, че нарушението е отстранено и от него не са настъпили вредни
последици.
По силата на действащата към момента на постановяване на обжалвания
акт и понастоящем редакция на нормата на чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предвид препращащата
разпоредбата на чл.144 от АПК, при изменение на НП/ЕФ в частта за
разноски намира приложение уредбата в ГПК и по-конкретно чл.78 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Следва да се отбележи, че тъй като нормата на чл.143 от АПК не сочи
възлагането на разноските при изменение на оспорения акт, то при изменение
на обжалвания акт по силата на чл.144 от АПК намира приложение чл.78, ал.1
от ГПК. Предвид това, в случаите на изменение на обжалваните в
производството по ЗАНН актове, то на основание чл.144 от АПК във вр. с
чл.78 от ГПК, в полза на жалбоподателя възниква правото на присъждане на
разноски в условията на съразмерност, пропорционално на уважената част от
претенцията. Изменението на НП в производството по ЗАНН, изразяващо се в
намаляване на размер на наложената глоба/имуществената санкция, в случая
от 2000 лв. на 200 лв. представлява по своята същност частичната отмяна на
наказателното постановление, респ. частичното уважаване на жалбата. Ето
защо, и предвид изхода на делото, респ.изменение на процесното НП, следва
да бъдат присъдени разноски в полза на жалбоподателя и на АНО - по
правилата за съразмерност.
8
По изложените съображения, съдът намира , че ****** –
******следва да заплати на дружеството-жалбоподател – ******“ ******
ЕИК/ПИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр. ******,
ул.“****** № ******, вх.******, представлявано от С. К. Т. – управител, чрез
адв.Й. Н. Н.-З., Адвокатска колегия – Благоевград, разноски в производството
по настоящото дело в размер на 270 лв., произтичащи от заплатено
адвокатско възнаграждение, а жалбоподателя, следва да заплати на ДИТ –
Благоевград юрисконсултско възнаграждение, в размер на 8,00 лева,
съразмерно с уважената част на жалбата.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01-2200255/18.11.2022г. на
Директора на Дирекция „****** – ******, с което на търговеца-жалбоподател
– „******“ ****** ЕИК/ПИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр.
******, ул.“******“ № ******, вх.****** представлявано от С. К. Т.–
управител, за административно нарушение на чл.303, ал.3 от Кодекса на
труда, на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.1 КТ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществена санкция на 200лв
/двеста лв/ на основание чл. 415в от КТ.
ОСЪЖДА Директора на Дирекция „******” – Благоевград, да заплати
на „******“ ******, ЕИК/ПИК: ******със седалище и адрес на управление:
гр. ****** ул.“******“ № ******, вх******, представлявано от С.К. Т. –
управител, чрез адв.Й. Н. Н.-З., Адвокатска колегия – Благоевград, разноски в
производството по АНД № 19/2023г. по описа на РС- Сандански, в размер на
240 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА „****** ******, ЕИК/ПИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. ****** ул.“******“ №******, вх.******, представлявано от
С. К. Т.– управител, да заплати на Директора на Дирекция ******” –
****** разноски в производството по АНД № 19/2023г. по описа на РС-
Сандански, в размер на 8,00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
9
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Благоевград, по реда на Глава Дванадесета от Административно
процесуалния кодекс, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
10