Р Е Ш Е Н И Е №  1066

 

гр.Пловдив,15.07.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на четвърти юли,през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                            ВИОЛЕТА ГЪДЕВА

 

като разгледа  докладваното от съдията Изева гр.д.№ 1305 по описа на ПОС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производство по реда на чл.435,ал.4 и сл.от ГПК.

Образувано по подадена жалба от „Булборг”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.”В.Левски”№ 170 в качеството му на трето лице,против действията на ЧСИ П.Илиев,рег.№ 821 и район на действие-ПОС по изп.д.№ 779/15г.,изразяващи се в опис на движими вещи,обективирани в протокол за опис на възбранени недвижими имоти и на движимо имущество от 08.10.15г.под пункт № 5-компресорна и кислородна инсталации,разположени под навес на западната фасада на сграда с идентификатор 56784.527.22.1.

В жалбата се твърди,че действията на ЧСИ са незаконосъобразни,тъй като описаните движими вещи не принадлежат на длъжника в изп.производство „Хелиос Металург”ЕООД,макар към датата на извършване на описа  те да са се намирали в  имота на длъжника,тъй като са собственост на жалбоподателя по силата на фактура № 10050 от 02.09.15г. и владението върху тези вещи е предадено на жалбоподателя в деня на сключване на фактурата.Във връзка с твърденията,че дружеството-жалбоподател е собственик на движимите вещи се представят писмени доказателства,поискана е и е допусната ССЕ.Иска се отмяна на обжалваните действия на ЧСИ относно дв.вещи по пункт 5 от протокола за опис от 08.10.15г.като незаконосъобразни.

Взискателят в изпълнителният процес- ”Банка ДСК”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.”Московска”№ 19,както и длъжникът в изпълнителния процес- „Хелиос металург”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.”Цариградско шосе”№ 53,не са изразили становище по жалбата.

ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия в съответствие с нормата на чл.436,ал.3,изр.2 от ГПК,като счита същата за недопустима,а по същество-за неоснователна.

Жалбата е допустима-подадена е в срок и от трето лице,което твърди,че към момента на описа владее движимите вещи,към които е насочено изпълнението,макар и тези движими вещи да са в държане на длъжника.Противно на  становището на ЧСИ,за допустимостта на  жалбата не е необходимо да се доказва фактът на осъществяване на владение върху  дв.вещи,а е достатъчно жалбоподателят само да твърди,че ги владее.

Разгледана по същество,жалбата е  основателна по следните съображения:

Изп.д.№ 779/15г.по описа на ЧСИ П.Илиев,рег.№ 821 е образувано по молба на взискателя  ”Банка ДСК”ЕАД въз основа на изпълнителен лист,издаден на  07.08.15г.по ч.гр.д.№ 9802/15г.по описа на ПРС,с който е разпоредено длъжникът „Хелиос металург”ЕООД да заплати на банката-взискател посочените в изпълнителния лист суми.

До длъжника е изпратена ПДИ,с която той се уведомява за насрочени нза 08.10.15г. изпълнителни действия-опис на възбранени  недв.имоти,ипотекирани в полза на взискателя и движимо имущество,заложено по реда на ЗОЗ пак в полза на взискателя.

С постановление от 08.10.15г.,деня на описа,ЧСИ П.Илиев конституира като взискател по делото „Сосиете женерал експресбанк”АД,ЕИК ********* въз основа на постъпила от банката молба.Така присъединения взискател чрез представителя си е поискал в деня на описа да се извърши опис на движими вещи,находящи се на адреса на управление на длъжника,сред които и процесните под пункт 5 от протокола за опис.

Жалбоподателят твърди,че процесните дв.вещи са негова собственост по силата на  ф-ра № 10050 от 02.09.15г.,като владението върху тях му е предадено в деня на сключване на фактурата,а вещите са счетоводно заведени като имущество на „Булборг”АД със съответните инвентарни номера.С жалбата  са представени цитираната фактура,уведомление до  жалбоподателя отстрана на длъжника „Хелиос металург”ЕООД,а в съд.заседание-приемо-предавателен протокол от 02.09.15г.,с който длъжникът и жалбоподателят се споразумяват,като  длъжникът предава владението и собствеността върху описаните стоки,предмет на продажба,описано във фактура № 10050/02.09.15г.на  „Булборг”АД,а последното дружество оставя на отговорно пазене  описаните вещи на „Хелиос металург”ЕООД,както и договорно споразумение от 04.09.15г.за прихващане на задължения между страните.

По делото е изготвена и приета и ССЕ с вещо лице Зл.М.,от което е видно,че данъчна фактура № 10050/02.09.15г.съдържа всички необходими реквизити и е подписана от съставител и получател,както и че на датата на съставянето на фактурата-02.09.15г.е извършено и осчетоводяване на същата,като тя е описана в хронологична ведомост за документ и е заведена със счетоводна сметка 304.Фактурата е описана и в дневника за покупки на „Булборг”АД през м.12.15г. и е ползван данъчен кредит.Описаните във фактурата движими вещи са същите,които са описани и в пункт 5 от протокола за опис на дв.вещи от 08.10.15г.Според вещото лице за 2015г.счетоводството на дружеството-жалбоподател е редовно водено.

ЧСИ в мотивите си посочва,че жалбоподателят само твърдял,че е получил владението върху дв.вещи в деня на сделката,но не представял никакви доказателства за това и след като вещта се държала от  длъжника,по силата на общата презумпция се предполагало,че той я владеел за себе си.Настоящата инстанция счита,че с оглед представените писмени доказателства и заключението на ССЕ се опровергава презумпцията,че длъжникът,след като държи вещите,ги владее за себе си.

Съдът намира за неправилни и изводите на ЧСИ за приложението на разпоредбата на чл.453,ал.4 от ГПК,като макар отчуждаването на дв.вещи да е извършено преди налагането на запора,(което е станало с извършването на описа),представеният документ-фактурата от 02.09.15г.не притежавал достоверна дата,предхождаща налагането на запора чрез извършване на опис на вещите.така отчуждаването не можело да се противопостави на взискателите.

Съгласно чл.181,ал.1 от ГПК частният документ,(какъвто безспорно е фактурата),има достоверна дата за трети лица от деня,в който…..настъпи друг факт,установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.В случая  настоящата инстанция приема,че такъв факт представлява осчетоводяването на фактурата в счетоводството на жалбоподателя,като това осчетоводяване-описване в хронологичната ведомост и завеждане със счетоводна сметка 304,е станало на същата дата,на която е издадена и фактурата-02.09.15г.,т.е.повече от месец по-рано от  датата на налагането на запора чрез извършването на описа на вещите.Следва да се отбележи също,че счетоводството на жалбоподателя е редовно водено,видно от заключението на ССЕ.

Предвид изложеното жалбата се явява основателна и следва да се отменят действията на ЧСИ Илиев по извършения опис на движими вещи от 08.10.15г.по отношение на дв.вещи по пункт 5 от описа,тъй като се установи,че те не са собственост на длъжника по изпълнителното дело.

Водим от горното,съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ОТМЕНЯ като  незаконосъобразни действията на ЧСИ П.Илиев,рег.№ 821 и район на действие-ПОС по изп.д.№ 779/15г.,изразяващи се в опис на движими вещи,обективирани в протокол за опис на възбранени недвижими имоти и на движимо имущество от 08.10.15г.под пункт № 5-компресорна и кислородна инсталации,разположени под навес на западната фасада на сграда с идентификатор 56784.527.22.1.

Решението е окончателно.

      

 

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: