РЕШЕНИЕ
№ 494
гр. Враца, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Н. М. П.
в присъствието на прокурора С. Д. Д.
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20211420104008 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
Образувано е по искова молба от А. З. Г., ЕГН **********, чрез адв. Т.П.,
против Х. Д. Х., ЕГН **********, за лишаване на ответника от родителски права по
отношение на роденото от съвместното им съжителство дете Д. Х.Д., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че от съвместното съжителство на ищцата и
ответника на 01.02.2008 г. се родило детето им Д. Х.Д.. Сочи, че почти веднага след
раждането на детето, отношенията между двамата се влошили, тъй като ответникът не
се прибирал у дома, не полагал грижи за сина им, не давал на ищцата средства за
издръжката на детето и дома им. Понякога не се прибирал по цели седмици, а за детето
се грижела изцяло ищцата с помощта на близките си. Заявява, че още докато синът им
бил бебе, ответникът напуснал ищцата и детето. В първите години след раздялата им
ищцата понякога разговаряла с ответника по телефона или го срещала случайно из
града, но той никога не питал за сина им, никога не й е помагал за отглеждането и
издръжката му, нито е проявявал желание да общува с него. Ищцата твърди, че от 10
години е загубила всякаква връзка с него, като ответникът изобщо не търси нито нея,
нито детето. Сочи, че от общи познати знае, че ответникът живее и работи в Германия.
Твърди, че към момента детето е на възраст, в която осъзнава истината, не говори за
баща си и няма желание да осъществява връзка и контакт с него. Ответникът не е
1
виждал детето от повече от 10 години.
Иска се постановяване на решение, с което ответникът да бъде лишен от
родителски права поради неполагане на грижи и недаване на издръжка от повече от 10
години без уважителна причина, да се определи режим на лични отношения между
ответника и детето – всяка трета събота от месеца, за времето от 10:00 часа до 16:00
часа, както и да бъде осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева от
депозиране на исковата молба до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Х. чрез
назначения му от съда особен представител адв. М.Д., в който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Заявява, че лишаването от родителски права е
изключително крайна и тежка мярка, която следва да се прилага по изключение и при
абсолютно и безспорно необорими факти и доказателства, каквито не са представени.
Иска се предявеният иск да бъде отхвърлен.
Представителят на Районна прокуратура – Враца изразява становище, че с
оглед събраните по делото доказателства, предявеният иск за лишаване от родителски
права е основателен и следва да бъде уважен.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане № 80487 от
14.02.2008 г., издадено въз основа на акт за раждане № I-323/14.02.2008 г., детето Д.
Х.Д. е родено на 01.02.2008 г. от майка А. З.Г. и баща Х. Д. Х..
От приетата по делото справка за трудовите договори се установява, че
последното трудово правоотношение на бащата Х. Д. Х. е прекратено на 15.05.2012 г.
Видно от писмо вх. № 9773/01.07.2022 г. от ТД на НАП – Варна, за периода
01.11.2020 г. – 30.06.2022 г. ответникът няма регистрирани трудови договори и няма
осигуряване по трудово правоотношение, а майката А.Г. има регистриран активен
трудов договор със „Се Борднетце - България“ ЕООД от 12.10.2020 г. с данни за
месечно осигуряване.
От представеното удостоверение изх. № 1117/19.07.2022 г., издадено от „Се
Борднетце - България“ ЕООД – гр. Мездра, за периода от м.07.2021 г. до м. 06.2022 г.
ищцата е получила брутен трудов доход от общо 12 115,22 лева.
От изготвения по делото социален доклад се установява, че след извършена
социална проверка от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Враца, е констатирано,
че основни грижи за детето Денис се полагат от неговата майка А.Г. в семейна среда.
Посочено е, че бащата трайно се е дезинтересирал от детето, не полага грижи за него,
2
не му предоставя издръжка. Констатирано е, че майката и детето са привързани един
към друг, както и че майката е в състояние да подсигури подходящи среда и условия за
правилното развитие на Д..
Събрани по делото са и гласни доказателствени средства чрез разпита на двама
свидетели – М. С. З. /майка на ищцата/ и К. О. А. /приятелка на ищцата/.
Свид. З. заявява, че е виждала бащата на детето един-единствен път, като той
напуснал дъщеря й, още когато Д. бил бебе и оттогава нито е търсил детето, нито му е
давал издръжка. Свидетелката не знае да са живели някога тримата като семейство.
След като ги напуснал, единствено дъщеря й се грижела за Д.. Сочи, че детето живее с
майка си в с. Б.. Свидетелката никога не е чувала Д. да пита за баща си, нито пък той
или ищцата са й споделяли ответникът да е търсил детето или да е давал издръжка.
Свидетелката не знае дали ответникът има роднини, не знае къде е той, дъщеря й й
споделила, че може би живее в чужбина.
От показанията на свид. А. се установява, че детето Д. живее заедно със своята
майка в с. Б., като бащата не живее съвместно с тях и свидетелката никога не го е
виждала. Свидетелката твърди, че нито ищцата, нито детето говорят за ответника, като
ищцата е споделяла, че той не се интересува от детето.
И двете свидетелки сочат, че към момента ищцата живее с друг мъж, с когото
детето се разбира и се чувства много добре.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като последователни и
кореспондиращи – както помежду си, така и с останалите събрани в производството
доказателства, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 ГПК. Двете свидетелки са сред
най – близките на ищцата и в най – пълна степен имат преки наблюдения над
релевантните за делото обстоятелства.
Изслушано в откритото по делото съдебно заседание е и детето Д.Д., който
споделя, че никога не е виждал баща си, не го познава и не знае къде е. Майка му не му
е казвала почти нищо за него, нито каква е причината да ги напусне. Детето заявява, че
му е безразлично дали биологичният му баща ще бъде лишен от родителски права.
Свикнал е, че баща му го няма, добре се чувства и само с майка си. Сочи, че мъжът, с
когото живее майка му – Ц., е поел доста от задълженията на баща му, двамата се
забавляват и понякога ходят за риба.
Изслушана е и майката на детето, която заявява, че преди да забременее,
двамата с ответника имали връзка и живеели заедно, като той често ходел в
командировки и работел в строителството. Когато Д. бил бебе, ответникът ги напуснал
по свое собствено желание – една вечер просто си тръгнал. Оттогава не е търсил нито
нея, нито детето. Никога не се е интересувал от детето, нито пък му е давал издръжка.
Разказва, че един ден се срещнали случайно, ищцата била с Д., ответникът ги видял, но
нищо не направил, а се обърнал и си продължил по пътя. Ищцата не знае къде е
3
ответникът в момента, като от отбелязването в неговата призовка заключила, че е в
чужбина, не знае дали са живи неговите родители, не познава негови роднини, нямат
общи приятели и познати. Заявява, че нямат никакъв контакт с него и ако се наложи, не
може да го намери, а ако има нужда от неговото съгласие за нуждите на детето, няма
вариант това да стане. Сочи, че неговите родители също не са ги търсили с детето, не
знае дали знаят за Д., нито дали са живи.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За основателността на този иск ищцата следва да докаже, че ответникът трайно
не е полагал грижи за сина си и не му е давал издръжка, като при доказване на тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основателна причина за
трайното неполагане на грижи, както и че заплаща издръжка за детето си.
Лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на детето, която се
прилага само при доказана необходимост от това, в случая при кумулативното наличие
на факти, сочещи за трайно неполагане на грижи без основателна причина и липса на
всякакъв финансов принос в отглеждането му (чл. 132, ал. 1, т. 2 СК). Тази мярка се
налага, когато родителските задължения са изцяло и безпричинно пренебрегнати от
родителя; когато същият без основателна причина не се възползва от правото на лични
контакти с детето; не проявява интерес към здравето и нуждите на детето, към
физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за
издръжката му. Трайното неполагане на грижи за детето и липсата на финансов или
друг материален принос за отглеждането му, сочи на противоправно поведение на
родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения.
Лишаването от родителски права е не само санкция за пренебрегналия родителския
дълг, но и предоставяне възможност на родителя, който изцяло е поел грижите за
отглеждане и възпитание на детето, да решава сам съществените въпроси, свързани с
неговото физическо и нравствено развитие, с образованието му, личните му и
имуществени интереси /в този смисъл Решение № 406 от 27.12.2011 г. по гр. д. №
1125/2010 г., ВКС, IV г.о./.
Производството за лишаване от родителски права всъщност има като първична
и непосредствена цел защита интересите на детето, които могат да се окажат сериозно
застрашени поради пълното и неоправдано дезинтересиране от живота и нуждите на
детето от страна на родителя.
В настоящия случай съдът намира, че по делото се установи по несъмнен и
категоричен начин, че са налице и двете кумулативно предвидени в закона
предпоставки по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, а именно – ответникът без основателна причина
трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка за отглеждането му.
4
От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е напуснал
ищцата и детето малко след неговото раждане, по свое желание, без конкретна
причина. Установи се, че от тогава Х. Д. Х. не е търсил детето, не се е интересувал от
него и не е поддържал отношения с него – в този смисъл показанията на свидетелите,
както и обясненията, дадени от детето Денис и ищцата. До настоящия момент
ответникът не е проявявал никакъв интерес към детето, към неговото възпитание и
живот. Бил е напълно безучастен и дезинтересиран що се отнася до отглеждането и
полагане на грижи за детето. Детето не познава своя баща, не знае дори как изглежда,
никога не го е виждал и не са общували. Не знае къде се намира. Същевременно
ответникът като родител на непълнолетния Д. е имал право да се вижда и общува с
него. Въпреки това той е показал пълна липса на загриженост за живота, здравето и
ежедневието на своето дете. Освен това правото на родителя да се вижда с детето е и
негово задължение, като неговото неизпълнение може да предизвика и санкционни
последици – например лишаване от родителски права. Личните контакти способстват
за изграждане на емоционална връзка между родителя и неговото дете, както и
позволяват на родителя да полага непосредствени грижи за детето си и да участва във
възпитанието му и в живота му. Личните отношения осуетяват отчуждаването от
родителя и спомагат развитието на детето да се извършва при условия, наподобяващи
нормалните - при грижите и на двамата родители. Неосъществявайки това свое право и
задължение, ответникът е реализирал първата предпоставка предвидена в чл. 132, ал. 1,
т. 2 СК.
По делото се установи наличието и на втората кумулативно предвидена
предпоставка, а именно – ответникът да не е давал издръжка за сина си. Същото се
установява от показанията и на двамата разпитани по делото свидетели, които
заявяват, че не им е известен случай на предоставена от ответника издръжка, както и от
обясненията на ищцата.
Издръжката е парично задължение, което е носимо, а не търсимо такова,
поради което ответникът е трябвало да я доставя на детето, действащо чрез неговата
майка и законен представител. Доколкото в случая това не е било спазвано, то следва
да се приеме, че ответникът трайно не е давал издръжка на детето си. Освен това, с
проектодоклада по делото /обективиран в определение № 960/27.06.2022 г./, обявен за
окончателен в проведеното на 27.07.2022 г.открито съдебно заседание, е указано на
ответника, че в случай че е давал издръжка, носи тежестта да го докаже. Такова
доказване на положителния факт на плащане от ответника не бе ангажирано.
В производството за лишаване от родителски права, съдът изследва всички
обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в това число налице ли е основателна
причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Когато не е налице такава
обективна основателна причина, установяването на която е в тежест на страната, която
твърди наличието , недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и
5
трайното неполагане на грижи за отглеждането му, сочи за дезинтересиране и
пренебрегване на родителските задължения /в този смисъл Решение № 406 от
27.12.2011 г. по гр. д. № 1125/2010 г., ВКС, IV г.о./. В конкретния случай не само че не
се установи причина, която да налага трайното пренебрегване на родителските
задължения от страна на бащата спрямо малолетното дете, а напротив, установи се, че
без абсолютно никаква причина и повод още докато Денис е бил бебе, ответникът ги е
напуснал и повече не ги е потърсил. Прекъснати са всякакви контакти между двамата
родители, ищцата не знае къде е ответникът и предвид изминалия дълъг период от
време – 14 години, възстановяването на каквато и да било връзка между ищцата и
детето от една страна и ответника – от друга е невъзможно. Не без значение е и фактът,
че през целия си живот детето не е виждало и общувало с баща си. В случая не се
установи между Д. Х. и неговия баща някога да е имало изградена връзка родител-дете
или каквато и да било емоционална връзка, тъй като никога в съзнателния си живот Д.
не е виждал баща си, не го познава и дори не знае как изглежда.
Тук следва да се посочи, че в случай като настоящия, в който ищцата и детето
не знаят дори къде се намира ответникът – къде живее, какво работи, нито имат
представа кои са роднините му, къде живеят и живи ли са родителите му, т.е. нямат
абсолютно никаква връзка с него, нито вариант за осъществяване на контакт със
същия, лишаването му от родителски права се явява необходимо с оглед защита
правата и интересите на детето. Лишаването на бащата от родителски права ще даде
възможност и право на майката еднолично да решава всички важни /и най-вече спешни
и неотложни/ въпроси в ежедневието на детето – от възможността да има паспорт и да
напуска територията на Република България по различни причини /екскурзия, участие
в състезания или олимпиади, продължаване на образованието и т.н./ до въпросите,
свързани с неговото здравословно състояние при нужда от медицинска помощ и
интервенции. В случай че ответникът запази родителски си права, има възможност
занапред да бъдат сериозно накърнени интересите на детето или да се създаде опасност
за неговите здраве и живот. Съдът намира, че от страна на ответника е налице
продължително, трайно установено и пълно дезинтересиране спрямо детето му.
Родителят укоримо се е самоосвободил от родителските си функции. Родителските
функции на ответника съществуват само формално, което е неоправдано и
нецелесъобразно за интересите на детето.
Ето защо, съдът счита предявения иск за основателен, поради което следва да
бъде уважен.
По режима на лични отношения:
Съгласно разпоредбата на чл. 134, т. 2 СК при лишаване от родителски права,
съдът определя и мерките относно личните отношения между родителя и детето при
съответното приложение на чл. 59, ал. 8 СК. Частичното или пълно отнемане на
6
родителските права се съчетава с подходящи мерки за лични отношения между
родителя и детето. Касае се за неотменимо право на родителя, поради което съдът е
длъжен да му определи мерки за лични отношения /в този смисъл е и съдебната
практика Решение № 539/1970 г., ВКС, ІІ г.о., Решение № 619/ 1970 г., ВКС, ІІ г.о.).
Мерки за лични отношения се определят „във всички случаи“ - както при
ограничаване, така и при отнемане на родителски права, при виновни поведения и
обективни състояния. Но при всички случаи решаващ е интересът на детето /в този
смисъл Решение № 20/1984 г. на ОСГК, Решение № 1374/ 1983 г. на ІІ г.о./. При
определяне мерките относно личните отношения между лишения от родителски права
родител и детето следва да се има предвид както влиянието, което родителят ще окаже
при контактите си с детето, така и съществуващата между тях кръвна връзка, като в
максимална степен се охранят интересите на детето.
Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че разглежда личния контакт
между родителя и детето в случаите на ограничаване или лишаване от родителски
права като мярка в интерес на детето, а не като право на родителя (както е напр. в
случай на развод). Съдът намира, че посоченият в исковата молба режим е в интерес на
детето.
Следва да се определи ответникът да има право да осъществява лични контакти
с детето Д. всяка трета събота от месеца, за времето от 10:00 часа до 16:00 часа, с
изключение на времето през лятото, когато майката е в платен годишен отпуск, като
режимът на лични отношения да се осъществява в населеното място, в което живее
детето и в присъствието на майката, на посочено от нея трето лице или на социален
работник, предвид, че двамата не се познават и ще е отнеме време да се изгради връзка
между тях.
Съдът счита така определения режим на лични отношения на детето с
ответника за напълно подходящ и съобразен с конкретния случай.
По издръжката:
Задължението на родителя да дава издръжка на ненавършилите си пълнолетие
деца е абсолютно с оглед задължението на родителя да дава издръжка, независимо от
това дали децата са трудоспособни, имат доходи и имущества; задължението за
издръжка обаче не е независимо от реалните възможности на длъжника да дава
издръжка. По делото не са представени доказателства за реалните възможностите на
ответника да дава издръжка на детето си, не се установи последният да има, респ. какво
имущество, нито се доказа наличие на доходи, макар майката да изложи
предположение, че същият работи в Г., не бяха ангажирани доказателства в тази
посока. Индиция в тази насока е отбелязването в призовката от кметството в с. М., че
ответникът от известно време живее в Г.
Претенцията на ищцата е за присъждането на издръжка от 200 лв. месечно,
7
който размер е близък до минимално предвиденият размер на издръжка съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК към момента на устните състезания /който е 177,50
лева/, а и е съобразен с предстоящото увеличаване на минималната работна заплата от
01 януари на следващата година /което би довело до необходимост от ново
производство за увеличаване размера на издръжката/. Освен това този размер е
съобразен и с нуждите на детето, което е на 14 г., ученик и в активна фаза на
физически растеж.
Ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка на детето Д. Х.Д. чрез
неговата майка и законен представител А.Г. в размер на 200 лева месечно, считано от
09.11.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до настъпването на
обстоятелства, които налагат нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху тази сума за всяка просрочена вноска.
По разноските:
Ищцата не е заявила искане за присъждане на направените разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – гр. Враца държавна такса
върху сбора от тригодишните падежи на определената издръжка за детето, а именно
сумата от 288 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЛИШАВА на основание чл. 132, ал. 1, т.2 СК Х. Д. Х., ЕГН **********, от
родителски права по отношение на детето Д. Х.Д., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 134, т. 2 вр. чл. 59, ал. 8, т. 1 СК мерки относно
личните отношения между Х. Д. Х., ЕГН **********, и детето Д.Х.Д., ЕГН
**********, както следва: всяка трета събота от месеца, за времето от 10:00 часа до
16:00 часа, с изключение на времето през лятото, когато майката е в платен годишен
отпуск, като режимът на лични отношения да се осъществява в населеното място, в
което живее детето, и в присъствието на майката, на посочено от нея трето лице или на
социален работник.
ОСЪЖДА на основание чл. 134, т. 1 СК Х. Д. Х., ЕГН **********, да
заплаща на Д. Х.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка А. З. Г., ЕГН **********,
издръжка в размер на 200 лева /двеста лева/ месечно, считано от 09.11.2021 г. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Х. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: с.
*****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
8
съд – гр. Враца държавна такса в размер на 288 лева /двеста осемдесет и осем лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, на основание чл. 136 СК препис от същото
да се изпрати за вписване на лишаването от родителски права до общината по
постоянния адрес на ответника – община Дългопол, както и на дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Враца.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9