Р Е Ш
Е Н И Е
№ 204
гр.
Хасково, 29.03.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на петнадесети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова,
и прокурора Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от
съдия А. Митрушева
адм. д. № 768/2021 г. по описа на
Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 2 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, депозирана от П.Т.З. ***,
подадена чрез пълномощника му адв.Б.Б.,***, за сума в общ размер на 11.84 лева,
претенция за обезщетение на причинени имуществени вреди.
В исковата молба се
сочи, че като собственик и задължено лице за недвижим имот -къща с дворно място
в *,
партиден № 06, ищецът заплатил сумата от общо 11.84 лева с Приходна квитанция №
17170/28.01.2020 г., включваща сумата от 11.37 лева - Такса за битови отпадъци –
2019 г. (ТБО) и 0.47 лева - лихва за забава върху ТБО –
2019 г., начислени му съгласно определените промили за ТБО – 2019 г. с т. II,
т. 2, подт. 2.2. за *
от Решение № 1134/20.12.2018 г. на Общински съвет - Димитровград.
По жалба на ищеца
било образувано дело и постановено Решение № 685/09.10.2019 г. по адм.дело № 98
по описа за 2019 г. на Административен съд – Хасково, в сила от 23.07.2020 г.,
потвърдено с Решение № 10133/23.07.2020 г. по адм.дело № 13698 по описа за 2019
г. на ВАС, с което била отменена т. II,
т. 2, подт. 2.2. за с.Бодрово от Решение № 1134 от 20.12.2018 г. на Общински
съвет - Димитровград.
Съгласно чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, ответникът носел отговорност за причинените вреди от отменени като
незаконосъобразни административни актове. Имуществената претенция на ищеца в
размер на 11.84 лева била пряка и непосредствена вреда, причинена му от
действието на порочната разпоредба. С оглед на това ищецът счита, че ответникът
му дължи обезвредата от общо 11.84 лева, недължимо платена с ПК № 17170/28.01.2020
г.
С оглед на така
изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди Община
Димитровград да му заплати сумата от 11.84 лева - имуществена вреда, както и да
му присъди направените деловодни разноски.
Ответникът по иска - ОБЩИНА
ДИМИТРОВГРАД, чрез пълномощника си, депозира отговор на исковата молба, в който
заявява, че счита исковата молба за изцяло неоснователна и недоказана. Посочва,
че не бил налице един от кумулативно предвидените елементи, зададени като
условие, за да е възможно да се приложи разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
а именно причинена вреда от нормативен акт. При отмяната на визираната от ищеца
разпоредба нямало как да се приеме, че ТБО не е дължимо или че е нанесло вреда
на насрещната страна. Неоснователно било и твърдението, че отмяната на
визираната разпоредба била инициирана от самия ищец, тъй като последният бил
присъединен след подаване на протест от страна на органите на прокуратурата. В
този смисъл дори да се приемело, че е налице вреда за насрещната страна, то тя
касаела платеното адвокатско възнаграждение от негова страна, което в случая било
изцяло възстановено. Моли за присъждане на разноски. Заявява възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и искане за
евентуално присъждане на същото под предвидения минимум, като възраженията си
обосновава с липсата на правна и фактическа сложност на делото, като в тази
връзка цитира практика на Административен съд - Хасково и Върховен
административен съд.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА –
ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за
основателност на исковата претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди същите
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изложените от страните доводи,
прие за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото бе установено, че с
Решение № 685/09.10.2019 г., постановено по адм.дело № 98/2019 г. по описа на
Административен съд – Хасково, потвърдено с Решение № 10133/23.07.2020 г.,
постановено по адм.дело № 13698/2019 г. по описа на Върховен административен
съд, което решение е влязло в законна сила на 23.07.2020 г., е отменено Решение
№ 1134/20.12.2018 г. на Общински съвет - Димитровград, в частта му по т. II, т.
2, т. 2.2, с която на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ Общински съвет - Димитровград
е определил размера на такса за битови отпадъци за 2019 г. по населени места,
както следва: за населението на * - 4,5 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на
2019 г., по видове услуги, както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване -
2,2 промила; за обезвреждане на битови отпадъци и отчисления по чл. 60 и чл. 64
от ЗУО - 1,6 промила; за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване - 0,7 промила.
Установява се също, че на 28.01.2020 г. с Приходна квитанция №
17170/28.01.2020 г. ищецът П.Т.З. е заплатил такса битови отпадъци за 2019 г.
за земя и сграда в *, партида: *********** в размер на 11.37 лева и лихви за такса битови
отпадъци в размер на 0.47 лева или общо сумата от 11.84 лева.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим, като този извод се налага с оглед изрично
приетото в Определение № 460/19.01.2022 г., постановено по адм. дело № 12486/2021
г. по описа на Върховен административен
съд – Трето отделение, с което настоящият състав на съда следва да се съобрази.
В определението е посочено, че предвидената в чл. 128 и чл. 129 от ДОПК
процесуална възможност за възстановяване на недължимо внесени задължения не
води до недопустимост на иска с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, като наличието
на процесуален ред за реализиране на вземане за недължимо платена такса,
различно от заявеното за реализиране в процеса вземане за обезщетение за вреди
по чл. 1 от ЗОДОВ, не изключва допустимостта на иска за последното.
Макар и допустима обаче, тази претенция се явява неоснователна поради
следните съображения:
За да бъде ангажирана отговорността на Община Димитровград по реда на ЗОДОВ,
по делото бе необходимо да бъде установено при условията на кумулативност наличието
на следните предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, отменен по
съответния ред; 2) наличие на вреди от незаконосъобразния акт; 3) наличие на причинно-следствена
връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите вреди. Съществен
за изхода на спора по делото е отговорът на въпроса, дали са налице
необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността на общината и в
частност дали за ищеца са настъпили вреди, които да са последица от отменения с
решението на Административен съд - Хасково, потвърдено с решение на ВАС, общ
административен акт.
Настоящият състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен.
Несъмнено по делото бе установено, че с влязло в законна сила на 23.07.2020
г. съдебно решение е отменено Решение № 1134/20.12.2018 г. на Общински съвет -
Димитровград, в частта му по т. II, т. 2, т. 2.2, с която на основание чл. 66,
ал. 1 от ЗМДТ Общински съвет - Димитровград е определил размера на такса за
битови отпадъци за 2019 г. по населени места, както следва: за
населението на * - 4,5 промила
върху данъчната оценка на недвижимите имоти в рамките на 2019 г., по видове
услуги, както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 2,2 промила; за
обезвреждане на битови отпадъци и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО - 1,6
промила; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 0,7
промила.
В тази връзка следва да се отбележи, че за разлика от данъка като публично
задължение таксата се дължи било на държавата, било на съответната община
заради това, че конкретен правен субект е получил услуга. В няколко свои
решения Конституционният съд на Република България е имал възможността да се
произнесе в този смисъл, а именно, че таксата представлява финансово плащане,
дължимо на държавата или общините по повод на предоставяни от тях дейности и
услуги на юридически лица и граждани, докато при данъка такава престация от
държавата липсва.
Задължението за плащане на тази услуга, представляваща компонента от
няколко услуги: за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битови
отпадъци и отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО и за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване, следва не от отменения акт на Общински
съвет - Димитровград. Това задължение следва от закона, а именно от
разпоредбата на чл. 64 от ЗМДТ, съобразно която таксата по чл. 62 се заплаща от
лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината, които по смисъла на
посочената разпоредба са собственици на недвижим имот. Съответно разпоредбата
на чл. 63 от ЗМДТ сочи, че таксата за битови отпадъци се заплаща за извършвани
от общината услуги по чл. 62 на територията на общината, като видът на
предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на
събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на
кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.
Или обобщено, с получаване на посочената услуга, по силата на цитираните
законови разпоредби за ищеца П.Т.З. е възникнало задължението да заплати
дължимата ТБО за съответната година, а именно за 2019 г. С отмяната на
решението на Общински съвет - Димитровград, с което за 2019 г. е определен в
промили размер за ТБО за 2019 г. за населението на *, община Димитровград за ищеца З. не е отпаднало задължението да заплаща
такса за времето, през което е получавал предоставената му услуга, изразяваща
се в събиране, транспортиране и обезвреждане на генерирания от него през
съответната година битов отпадък. Още повече, че дори и да е отменено
решението, с което е приета ТБО за 2019 г., в закона не е налице празнота по
въпроса, при липса на приета план-сметка и определена такса за съответната
година, как следва да се процедира. В тази насока е разпоредбата на чл. 68, ал.
2 от ЗМДТ, съобразно която, когато в срока по чл. 66, ал. 3, т. 2 общинският
съвет не е одобрил план-сметката, размерът на таксата за годината се определя,
като разходите за сметка на такса битови отпадъци за предходната година се
коригират по реда на чл. 66, ал. 13 и се разпределят в съответствие с последно
одобрените видове основи по чл. 67, ал. 8. Разходите за обезпеченията по чл. 60
и отчисленията по чл. 64 от Закона за управление на отпадъците се включват в
съответстващия им за текущата година размер. Като тук следва да бъде добавено и
това, че до 2011 г. законодателят също не е оставял неразрешен въпроса за
дължимостта на ТБО, като например в § 25, ал. 2 от ПРЗ към ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 98
от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 31 от 2011 г., в сила от
1.01.2011 г.) е посочено, че в случаите, в които общинският съвет не е взел
решение, с което се определя размерът на такса за битови отпадъци до 31.01.2011
г., от всеки длъжник се събира такса в размер на абсолютната стойност от
предходната година. Тоест видно е, че в закона никога не е съществувала
празнота относно дължимостта на ТБО при липса на изричен акт за това.
Във всички случаи, когато юридическо или физическо лице е получило
предоставена му услуга, то дължи плащането на овъзмездяващата я такса. Вън от
съмнение е, че решението на Общински съвет - Димитровград в частта, с която е
определен размерът на такса за битови отпадъци за 2019 г., касаещо жилищните
имоти в * е отменено от
съда, но не се отрича, и че през 2019 г. битовите отпадъци в * са били събирани, извозвани и третирани. Тоест с
отмяната на т. II, т. 2, т. 2.2 от Решение № 1134/20.12.2018 г. на Общински
съвет - Димитровград, на практика не отпада задължението на ищеца да заплаща
такса за времето, през което е получавал съответната услуга. Законодателят
изрично е посочил кога такава такса не се дължи - когато услугата не се престира
или не се ползва, при спазване на законовите предпоставки, предвидени в чл. 71
и чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. Във всички
случаи обаче, когато юридическо или физическо лице е получило предоставена му
услуга, то дължи плащането на овъзмездяващата я такса. В случая през цялата
2019 г. битовите отпадъци са били събирани, извозвани и обработвани и срещу
заплатените такси жителите на с.Бодрово, община Димитровград, включително и
ищеца, са получили услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битови
отпадъци, като по делото няма данни, нито се твърди услугата да не е престирана
или да не е ползвана от ищеца.
Отделен е въпросът за точния размер на дължимата сума за ТБО за съответната
година и как е следвало да бъде определена тя, но в тази насока ищецът в настоящия
процес не наведе каквито и да било доводи, нито ангажира доказателства.
В настоящия случай за ищеца не са настъпили твърдените вреди, като резултат
от отмененото решение на Общински съвет – Димитровград, съответно същият е
заплатил дължима такса за това, че е ползвал предоставена му от общината услуга
за 2019 г. по чл. 62 от ЗМДТ.
От изложеното се налага извода, че не са налице втората и третата
кумулативно необходими предпоставки, за да бъде уважен предявеният в настоящото
производство иск.
По тези съображения искът следва да бъде отхвърлен, а претенцията на
ответната администрация за присъждане на разноски следва да бъде уважена. В
разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ е посочено, че съдът осъжда ищеца да
заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. При това положение на ответната
страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, които настоящата инстанция определя в размер
на 100 лв., съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд -
Хасково
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.Т.З.,
ЕГН : **********,***, против ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД, иск с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ за сума в размер на 11.84 лева - претенция за обезщетение на
имуществени вреди, причинени от отменено като незаконосъобразно с влязло в сила
съдебно решение Решение № 1134 от 20.12.2018 г. на Общински съвет -
Димитровград в т. II, т. 2, подт. 2.2. за *, представляващи заплатена такса
битови отпадъци за 2019 г. и лихви, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
П.Т.З., ЕГН : **********,***,
да заплати на ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД сумата в размер на 100 (сто) лева - разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: