№ 333
гр. Търговище, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20213530101833 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 ал.1 и сл. от КТ.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове – и за
неизплатено трудово възнаграждение, на осн. чл.270 от КТ; за неизплатено
обезщетение при командировка, на осн. чл.215 от КТ и за неизплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на осн. чл. 224 ал.1 от
КТ.
Ищецът – Т. АХМ. М. от гр. Търговище твърди в исковата си молба, че
е работил на длъжност “****/ по трудово правоотношение с ответника “Джое
Транс“ ЕООД-Търговище по силата на трудов договор от 16.06.2020г. При
започване на работа той е бил назначен на основно месечно възнаграждение
от 610 лева и допълнително командировъчни за работа извън страната при
ставка от 50 евро. Когато е започнал работа ищецът е управлявал товарен
влекач с рег.№ СВ 82 87 РА, като този товарен автомобил го управлявал
самостоятелно или на единична езда. От 17.06.2020 г., ищецът е започнал
реално да изпълнява трудовите си задължения, като от този ден е започнал и
реално командировката му извън страната.
Ищецът е работил по трудовото правоотношение до 18.09.2020г., когато
1
се е прибрал в България и е оставил камиона, тъй като са заявили в телефонен
разговор че му прекратяват договора.
Ищецът не е получил дължимите му се основни заплати за м.08.2020г.,
в размер на 473.35 лева и за м.09.2020 г., в размер на 307.67 лева или
работодателят му дължи общо сумата в размер на 781.02 лева трудово
възнаграждение.
Същевременно, тъй като през целият период от време на осъществяване
на трудовите отношения ищецът е бил в командировка, той има да получава
и командировъчни за месеците 08.2020 г., в размер на 2558.19 и за месец
09.2020 г., в размер на 1762.20 лева или общо 4320.39 лева.
Тъй като не е ползвал полагаем платен отпуск, работодателят му дължи
и обезщетение по чл.224 от КТ тоест за неизползван годишен отпуск, в
размер на 11 дни който не е прехвърлен при друг работодател и следва да се
заплати от ответника или обезщетение в размер на 335.50 лева .
След прекратяване на трудовия договор повече от 6 месеца ответникът
не е заплатил на ищеца дължимото възнаграждение, командировъчни и
обезщетение, въпреки че ищецът е сезирал „Инспекция по труда“ за това
своеволие на работодателя „ДЖОЕ ТРАНС”ЕООД, поради което за него се
явява правен интерес да защити правата си по съдебен ред.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 781.02 лева, представляваща дължимо трудово
възнаграждение за м.08. и 09.2020 г.; сумата от 4320.39 лева ,представляваща
дължимо обезщетение при командироване за периода от м. 08.2020г. до
18.09.2020 година и сумата в размер на 335.50 лв., представляваща
обезщетение за неизползван годишен отпуск за 11 дни, ведно със законната
лихва считано от датата на завеждане на исковата молба-30.12.2021 г. до
окончателно изплащане.
Редовно призован, в открито заседание ищецът не се яви лично и се
представлява от упълномощен процесуален представител- адв. И.И. от АК-
Търговище. Преди приключване на съдебното дирене, по направените от адв.
И. процесуални искания, съдът прекрати производството по делото само в
частта по предявения иск за неизплатено трудово възнаграждение за м.08. и
м.09.2020г. в размер на 781.02 лв., поради оттегляне на иска, на осн. чл.232 от
ГПК и допусна изменение на исковете, а именно намаление на размера, на
2
осн. чл.214 ал.1 ГПК, както следва: за дължимото при командироване
обезщетение за периода от м.08.2020г. до 18.09.2020г. от 4320.39 лв. на
1075.70 лв. и за обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от
335.50 лв. на 301.95 лв. В хода на устните състезания пълномощникът на
ищеца поддържа исковете по чл.215 КТ и по чл.224 ал.1 от КТ по основание
и по размер, съобразно допуснатите намаления. Моли да му се присъдят
разноските по делото.
Ответникът - „Джое Транс“ ЕООД-Търговище, редовно уведомен за
исковата молба, подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор,
видно от който оспорва исковете и счита същите за неоснователни.
Твърди, че действително е било налице трудово правоотношение между
ищеца и ответника, като такова е възниквало по повод на два трудови
договора: процесният ТД№ 7/16.06.2020г. и ТД№ 14/26.03.2021г., като към
момента и двата договора са прекратени.
Ответникът признава, че действително е било налице известно
закъснение, но все пак на ищеца са били изплатени всички дължими суми за
положения от него труд (в т.ч. трудови възнаграждения и командировъчни
средства), както по процесния, така и по другия трудов договор, срещу
подписи във ведомости или по банков път.
След прекратяването на първия трудов договор с ищеца, дружеството е
било прехвърлено на нов едноличен собственик, който заварва част от
задълженията към ищеца по процесния договор. В последствие новият
собственик и управител сключва втори трудов договор с ищеца (ТД№
14/26.03.2021г.), като едновременно с плащанията по втория трудов договор
изплаща и натрупаните задължения по първия, като към момента всички
дължими на ищеца суми са изплатени. Нещо повече, съгласно счетоводните
справки на дружеството, на ищеца са били изплатени суми над дължимите
му, под формата на служебни аванси, които не са били възстановени на
дружеството в последствие.
Поради промяната в собствеността на дружеството, настоящия
собственик и управител, не е запознат с обстоятелствата, около точния период
на командировката и дали действително е ползван годишния отпуск от 11
дни, но дори съдът да приеме, че същия не е бил реално използван, то
ответникът не следва да дължи плащане, тъй като са налице надплатени суми,
3
които компенсират многократно размера на търсеното обезщетение по чл.224
от КТ.
Редовно призован, в открито заседание ответникът се представлява от
пълномощник – адв. Н.В. от АК-Търговище, който моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и да му бъдат заплатени направените по
делото разноски. С писмения отговор /л.12-14/ не е извършено от ответника
изрично изявление за прихващане с вземане, установено по основание и по
размер, към ищеца. Едва в хода на устните състезания, пълномощникът на
ответника, моли да се извърши прихващане на дължимите на ищеца суми със
сумата от 1459.58 лв., която се явява получена и изплатена вследствие на
грешки и без правно основание и която е била изплатена с правно основание
„командировъчни и трудово възнаграждение“ съобразно посоченото в
таблица № 3, на стр.4 от първоначалното писмено заключение по съдебна
икономическа експертиза.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните по делото, ответникът признава в писмения
си отговор, а и видно от представените писмени доказателства, ищецът и
ответникът са били обвързани от сключен трудов договор № 7/16.06.2020г.,
като ищецът е бил назначен на длъжност ****“, който трудов договор е
прекратен, както и че е имало забавяне в изплащането на дължимите суми.
Трудовият договор № 7/16.06.2020г. е сключен на осн. чл. 67 ал.1 т.1 КТ /за
неопределено време/ във връзка с чл.70 от КТ /със срок за изпитване – 6
месеца в полза на работодателя/, считано от 17.06.2020г.
По делото не е приложена, въпреки задължението на ответника за
прилагане на цялото лично трудово досие на ищеца, заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение. От представените писмени доказателства:
молба от ищеца да бъде освободен от заеманата длъжност от 21.09.2020г.;
справка от НАП за заверено уведомление с Вх.№ от 24.09.2020г. за
прекратяване на трудов договор и от данните в уведомителното писмо от
23.03.2021г. от Дирекция „Инспекция по труда“-Търговище, че съществува
заповед № 7/21.09.2020г. за прекратяване на трудовия договор на осн. чл.325
ал.1 т.1 от КТ /по взаимно съгласие/, считано от 21.09.2020г., съдът приема,
че двете страни не спорят, че трудовото им правоотношение е прекратено
4
на 21.09.2020г.
От визираното уведомително писмо от ДБТ-Търговище до ищеца във
връзка с постъпил на 05.01.2021г. сигнал от последния се установи, че е
извършена проверка при работодателя, при която е констатирано, че същият
не е изплатил на работника трудови възнаграждения и дневни пари при
командироване за месеците 08. и 09.2020г. ДБТ задължила с писмено
предписание работодателя да изплати на работника дължимите суми в срок
до 08.04.2021г. Исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото гр.д. № 1833/2021г. е подадена на 30.12.2021г.
Междувременно двете страни са сключили нов трудов договор №
14/26.03.2021г., считано от 29.03.2021г. , на същото правно основание чл. 67
ал.1 т.1 КТ /за неопределено време/ във връзка с чл.70 от КТ /със срок за
изпитване – 3 месеца в полза на работодателя/, като ищецът е назначен на
същата длъжност. Това обстоятелство е ирелевантно в конкретния спор,
доколкото ищецът не е предявил претенции, въз основа на втория трудов
договор.
От събраните по делото писмени доказателства в т.ч. и заповеди за
командировка в чужбина, справка от ГД „Гранична полиция“ и писменото
заключение по допълнителната съдебна икономическа експертиза и
разясненията, дадени от вещото лице Е.В. се установи безспорно следното:
няма дължим остатък за работна заплата за м.08. и м.09.2020г.;
неизплатеното обезщетение по чл.215 от КТ за командировка е в размер на
1075.70 лв. за 11 дни за м.09.2020г.; размерът на неизползвания платен
годишен отпуск,дължим при прекратяване на трудовото правоотношение е в
размер на 301.95 лв. – за 11 дни. Командировъчните пари на шофьори при
единична езда по Приложение № 3 към чл.31 ал.1 от НСКСЧ в редакцията и
към 2020г. са в размер на 27 евро на ден, което е минималният нормативно
определен стандарт, докато по заповедите за командироване в конкретния
случай работодателят е определил командировъчни пари по 42.19 евро /за
м.06.07. и 08.2020г./ и по 50 евро /за м.09.2020г./ Във връзка с откритото
производство по чл.193 от ГПК и назначената съдебна почеркова експертиза,
несъмнено се установи от вещото лице инж. П.П., че подписът в молба от
02.09.2020г. за ползване на платен годишен отпуск в периода от 03.09.2020г.
до 18.09.2020г. /оригинал-лист 90/ не е изпълнен, не принадлежи на ищеца Т.
5
АХМ. М.. Както се установи от справката от ГД „Гранична полиция“ в този
период ищецът е работил и е пътувал в чужбина, поради което и вещото лице
по допълнителната СИЕ е отнесло този период за изчисляване на
обезщетение при командироване по чл.215 от КТ. От дадените пояснения от
вещото лице по първоначалната СИЕ и по допълнителната СИЕ се установи,
че по първия трудов договор /№ 7/16.06.2020г./ плащанията от работодателя
към работника са извършвани по банков път, докато по втория трудов
договор /№ 14/26.03.2021г./ са по ведомост за заплати срещу подпис.
Превежданите от работодателя по банков път суми след м.02.2021г.
обхващат задължения и за предходен период и тъй като посочените
основания са „работна заплата“ и „командировки“, но не пише за кой месеца
са, вещото лице е изчислявало задълженията, започвайки от най-старото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Ответникът като работодател, страна по трудово правоотношение не е
изпълнил в пълен размер договорното си задължение за изплащане на ищеца
като работник на обезщетение при командировка, на осн. чл.215 от КТ,
поради което и следва да му заплати сумата от 1075.70 лв., представляваща
неизплатено за 11 дни през м.09.2020г. обезщетение при командировка. При
прекратяване на трудовия договор ответникът не е заплатил на ищеца
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, чийто размер се
установи от заключението по ССЕ, че е 301.95 лв. , поради което и
ответникът следва да заплати на ищеца тази сума, на осн. чл..224 ал.1 от КТ.
Следва да се отбележи, че възражението на ответника, направено в хода на
устните състезания за прихващане е преклудирано с писмения отговор с оглед
разпоредбата на чл.133 ГПК. Твърденията в писмения отговор, че са
изплатени на ищеца всички дължими суми или че са надплатени суми, под
формата на служебни аванси, които не са били възстановени на дружеството в
последствие, не представлява изявление за прихващане на вземания с
вземания на ответника, които да са конкретизирани по основание и размер.
С оглед изхода на спора, писменото доказателство за направените
разходи, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в пълен размер – 680 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение,
на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
6
Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Търговище:
сумата от 100 лв. – държавна такса върху уважения размер на иска по чл.215
и по чл.224 ал.1 от КТ, както и 170 лв. – общо разноски за възнаграждение
по първоначална и по допълнителна СИЕ и 195 лв. – разноски за
възнаграждение по съдебна почеркова експертиза, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК във
вр чл.83 ал.1 т.1 и ал.3 от ГПК, вр. чл.69 ал.1 т.1 от ГПК и чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЖОЕ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. Търговище, ул. „Братя Миладинови“ № 23,
представлявано от управители А. Х. А., действаща чрез пълномощник –
адв. Н.В. от АК-Търговище, със съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Девня“ №
3, ет.1, ап.1 , ДА ЗАПЛАТИ на Т. АХМ. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: село Стеврек, общ. Антоново, обл. Търговище, ул. **** , действащ
чрез пълномощник – адв. И.И. от АК-Търговище, съдебен адрес: гр.
Търговище, ул. „Преслав“ № 2, офис 114 , сумите, както следва: сумата от
1075.70 лева, представляваща неизплатено обезщетение за командировка в
периода от м.08.2020г. до 18.09.2020г., на осн. чл.215 от КТ; сумата от
301.95 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, на осн. чл.224 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от подаване на исковата молба - 30.12.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 680 лв. –
представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ДЖОЕ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. Търговище, ул. „Братя Миладинови“ № 23,
представлявано от управители А. Х. А., действаща чрез пълномощник – адв.
Н.В. от АК-Търговище, със съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Девня“ № 3,
ет.1, ап.1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Търговище сумите,
както следва: 100 лв. – държавна такса върху уважения размер на иска по
чл.215 и по чл.224 ал.1 от КТ, както и 170 лв. – общо разноски за
възнаграждение по първоначална и по допълнителна СИЕ и 195 лв. –
7
разноски за възнаграждение по съдебна почеркова експертиза, на осн. чл. 78
ал.6 ГПК във вр чл.83 ал.1 т.1 и ал.3 от ГПК, вр. чл.69 ал.1 т.1 от ГПК и чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните , пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8