Р Е Ш Е Н И Е
№………. 05.2019г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, двадесет и втори състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател
:Янка Ганчева
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия Ганчева административно дело № 3277 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка чл. 211 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от М.Д.Д. от гр. Варна, против
Заповед № Л-4367/12.10.2018 г. на Главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. В жалбата се поддържа, че оспореният акт е незаконосъобразен, при
издаването му са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, акта е постановен в противоречие с
материалния закон и целта на закона. Счита, че е допуснато нарушение на чл. 195
от ЗМВР, тъй като наказанието е наложено извън законоустановения двумесечен
срок от откриване на нарушението. При издаване на заповедта не са изяснени
фактите и обстоятелствата от значение за случая. Не са взети предвид
обясненията на Д., че действително е пропуснал лишените от свобода да нарушат
изолацията, която им е наложена с наказание „лишаване от свобода“, но това е
станало в изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя, тъй като е получил обаждане от командира на
ТПО. Поддържа, че е налице издадена заповед от командира на ТПО, уведомен е ДГН
Я. М.. Сочи, че от поста на Д. няма никаква видимост към ТПО, където се е
намирал И.М. и за да бъде пропуснат лишен от свобода от ТПО, следва командирът
на ТПО да отвори вратата на ТПО и да го пропусне, като без негово знание лишен
от свобода няма как да излезе оттам. След това лишеният от свобода преминава
през пост № 9, след което стига до пост №6, на който е бил Д.. След като това
нарушение е станало след устна заповед на командира на ТПО не обуславя
предпоставките за налагане на най-тежкото наказание – „уволнение“. Не е взето
предвид, че лишените от свобода са излезли от територията на затвора, но след
това са се върнали, а не са се възползвали от това. Оспорва се извода, че
случаят е станал достояние на гражданите и полицейските служители и води до
уронване на престижа на институцията. Не са установени по безспорен начин
релевантните факти, които дисциплинарнонаказващият орган е изложил като мотиви
за налагане на дисциплинарното наказание. По изложените доводи моли да се
отмени акта и да се присъдят сторените по делото разноски. В с.з. процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Счита, че от събраните по
делото доказателства е установено по безспорен начин, че лишен от свобода е бил
пропуснат от територията на затвора, но това е станало със знанието и
одобрението на ръководителя на ТПО. Не без значение е и фактът, че
жалбоподателят е бил на пост № 6, той не е бил на пост № 2, който има за задача
да охранява оградата на затвора, за да не преминават други лица, след 17,30 ч.
е имал задължение, ако пристигнат лица, да ги допусне да ползват паркинга, или
не. Пропускателният режим в затвора се осъществява на пункт № 1 – където се
осъществява установяване на самоличност и евентуално претърсване на лицата, които
влизат и излизат. Пропускането през пункт №1 става само с разрешение на лицето,
което към конкретен момент отговаря за лишените от свобода. Контролът в ТПО се
осъществява по същия начин, налице е портал с масивна врата, видеонаблюдение,
напускането на ТПО може да стане само с разрешение на съответния началник на
ТПО, а ако той отсъства, да бъде осъществено от лицето изпълняващо тази
длъжност. Д. няма контролни функции на пост №1, нито на ТПО, Д. не е лице,
което може да дава съгласие за напускане. Напусканията на лишените от свобода
са ставали с изричното знание на командира на ТПО, който е давал съгласие и
това не може да бъде вменено във вина на Д.. Изброените от наказващия орган
текстове за охрана в затвора не касаят дейността на Д.. Не е имало случай на
бягство. Всички работници, които работят извън територията на затвора се
прибират в различно време, след края на работния ден – в интервал от 17 ч. до
20 ч. Несъстоятелни са доводите на ответника, че случаят е станал достояние на
широк кръг лица, тъй като информацията в пресата е в резултат на дадено интервю
на пресслужбата на Затвора – Варна. Не са налице вредни последици нито за МП,
нито за ГДИН, няма събитие, което да уронва престижа. В случая е налице
излизане на лишен от свобода да си закупи цигари от близка лавка. Касае се за
изпълнение на неправомерна заповед, независимо, че Д. формално не е подчинен на
командира на ТПО. Командирът на ТПО има същите правомощия, каквито има и
началникът на затвора. С оглед кадровото досие на жалбоподателя - липсата на
наказания, доброто му поведение и дългогодишен стаж, не са налице
предпоставките за налагане на най-тежкото наказание.
Ответната страна по жалбата – Главен директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
В депозиран писмен отговор се поддържа, че заповедта е издадена в
законоустановените срокове и не са допуснати нарушения при издаването и.
Образувано е дисциплинарно производство за допуснато тежко нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл. 203 ал.1 от ЗМВР от инспектор Д.. След
извършване на дисциплинарната проверка е изготвена обобщена справка на
14.09.2018 г., и становище за наличие на основание за реализиране на
наказателна отговорност. Комисията – дисциплинарноразследващ орган, е счела, че
извършените от Д. нарушения имат за резултат тежки отрицателни последици за
дисциплината. Чрез превишаването на власт и използването на служебното си
положение Д. е допуснал лишени от свобода да нарушат наложената им изолация с
наказание „лишаване от свобода“. С действията си Д. е нарушил служебната етика,
злепоставил е институцията ГДИН, като е уронил престижа на служителите в пенитенциарната
система и е създал негативни настроения в обществото. Д. е нарушил разпоредбите
на ЗИНЗС, ППЗИНЗС, Етичния кодекс за поведение на служителите в ГДИН и ГДО.
Заповедта е издадена при спазване на материалния и процесуалния закон, както и
в съответствие с целта на закона. По изложените съображения, моли да се
отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като се съобрази по отделно и по съвкупност
със събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
От представената справка за професионален стаж на
жалбоподателя Д. се установява, че е встъпил в длъжност „надзирател“ в Затвора
Варна на 12.11.2010 г. Завършил е курс
по пърновачална пенитенциарна подготовка с отличен резултат. Със заповед №
Л-2849/11.04.2011 г. на Главен директор на ГДИН е назначен на длъжност „надзирател“,
считано от 2.05.2011 г. Със заповед № Л-8311/31.10.2012 г. на Главен директор
на ГДИН Д. е назначен на длъжност „надзирател – II степен“, в Затвора
Варна, считано от 3.12.2012 г. Със заповед № Л-4958/8.11.2017 г. на Главен
директор на ГДИН жалбоподателят е назначен на длъжност „надзирател – I степен“ в Затвора Варна, считано от 20.11.2017 г. По време на службата си Д.
е награждаван с писмена похвала съгласно заповеди от 12.09.2012 г. и 16.11.2015
г. на Началника на Затвора Варна. Д. има едно наложено наказание – „порицание
за срок от 6 месеца“, наложено му със заповед от 3.04.2012 г. от началника на
Затвора – Варна.
Не се спори между страните, че жалбоподателя Д. към
момента на налагане на дисциплинарното наказание е надзирател първа степен в
затвора в гр. Варна, I категория.
От Началника на затвора – Варна е утвърдена на
9.03.2018 г. инструкция за местонахождението и вида на пост № 6 и особените
задължения на постовия надзирател. Видно от същите постът представлява вишка,
разположена на източния ъгъл на охранителната стена и е част от външната охрана
на затвора, територията на поста е включена в системата за видеоконтрол. Постът
е постоянен, неподвижен, въоръжен. Постът е снабден с телефон. Съгласно
инструкциите всяка установена нередност се регистрира писмено и се докладва.
Постовият има задължение да наблюдава поведението на затворниците в района на
поста, както и тези прозорци на спални помещения, към които има видимост.
Съгласно т.9 от глава II, когато няма служител на входния КПП на затвора откъм
ул. „Тролейна“, постовият на пост № 6 контролира и пропуска през бариерите МПС
и лица само като се убеди в самоличността им, а ако това е невъзможно,
сигнализира на дежурния главен надзирател и изпълнява указанията му.
По делото е представена длъжностна характеристика за
длъжността „надзирател II-I степен“.
Представени са заповеди на Началника на ЗО – Варна от
23.06.2016 г., с които е определено работното време на лишените от свобода,
работещи в обслужващата и комунално битовата дейност на затворническото
общежитие и е определен график за разпределение на времето на лишените от
свобода в работните и почивните дни.
Съгласно приложена справка лишеният от свобода И.М. е
работил във фирма „Лирик“ ЕООД, като е спрян от работа на външен обект, считано
от 12.04.2018 г.
На 19.07.2018 г. е изготвена справка от началника на Затвора
– Варна до Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ във връзка с
извършена полицейска операция, с която е
предложено да бъде започнато дисциплинарно производство срещу длъжностни лица
от затвора, включително и жалбоподателя М.Д..
На 19.07.2018 г. е образувано досъдебно производство №
104/2018 г., като на Д. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
282 ал.1, вр. чл. 20 ал.2 и чл. 26 ал.1 от НК.С определение на ОС – Варна, по
ЧНД № 845/2018 г. по отношение на Д. е взета мярка за неотклонение „домашен
арест“.
На 19.07.2018 г. със заповед № Л-3197 на Главен
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ Д. е временно отстранен от длъжност.
Д. е запознат със заповедта на 19.07.2018 г.
Със заповед № Л-3196/19.07.2018 г. на Главен директор
на ГД „Изпълнение на наказанията“ е образувано дисциплинарно производство срещу
Д., като за дисциплинарно-разследващ орган са определени комисар Й. Й., членове
М. П., К.С., Г. Г., И.Т., А. А.. Д. е
запознат със заповедта на 19.07.2018 г., като е декларирал, че не се намира в
законоустановен отпуск, както и че е запознат с правата си по чл. 207 ал.8 от ЗМВР, жалбоподателят е посочил, че не желае да се ползва от помощта на друг
служител. В друг екземпляр от заповедта Д. е декларирал, че е запознат с акта
на 19.07.2018 г., а е получил препис от същата на 14.09.2017 г.
Със Заповед № Л-3652/20.08.2018 г. е изменена заповед
№ Л-3196/2018 г. в т.5, частта „което да се докладва заедно със събраните
доказателства в срок до 20.08.2018 г.“ да се чете „което да ми се докладва
заедно със събраните доказателства в срок до 18.09.2018 г. включително. Със
заповедта Д. е запознат на 24.08.2018 г
Със Заповед № Л-4030/13.09.2018 г. е изменена заповед
№ Л-3196/2018 г. в т.4, като инспектор И.Т.
- инспектор четвърта степен, да се чете главен надзирател трета
категория. Със заповедта Д. е запознат на 14.09.2018 г
От приложените ежедневни ведомости на служителите от
надзорно-охранителния състав и представената постова книга е видно, че на
31.05.2018 г. Д. е на пост №6 в периода от 8 ч. до 14,45 ч. и от 15.20 ч. до 23
ч. На 2.07.2018 г. Д. е на пост №6 от 8
ч. до 22.30 ч. На 10.07.2018 г. Д. е на пост № 6 от 8 ч. до 22 ч. На 14.07.2018
г. Д. е на пост № 6 от 8 ч. до 23.15 ч. На 18.07.2018 г. Д. е на пост №6 от 8
ч. до 15 ч. и от 16 ч. до 19.50 ч. и от 21,20 ч. до 22.10 часа.
Изготвен е
протокол за разчитане на записи от охранителни камери, с вх. № 8038/2018 г., видно от който при преглед на камерите от 18.07.2018 г. е установено, че в 14,59 ч от камера № 2 се вижда, че инспектор Т. сменя М.Д. на пост №6. В 15.07 ч Д. с джип излиза
извън зоната на затвора. В 15.50 ч. Д.
влиза през пост № 1 и отива до пост №2. В 16.54 ч. Д. сменя постовия на пост
№6. В 17.40 ч. от камера №2 се вижда как лишеният от свобода И.М., облечен в
черна шапка носейки обемиста черна торба в лявата ръка, излиза от порталната
решетъчна врата на затворническото общежитие, която е с магнитна брава и се
отваря с бутон, разположен в стаята на командирите на отделение в
затворническото общежитие. От камера № 10 се вижда как лишеният от свобода И.М.
преминава по алеята, намираща пред първи пост, и се насочва към бариерата на
изхода на района на затвора. В 17.40 ч. М. излиза от района на затвора, носейки
черна торба, като преминава през отворената бариера /метална портална врата/ на
пост №21. Бариерата се управлява от постовия на пост № 6 – М.Д.. В 19.38 ч.
инспектор А. сменя постовия на пост №6 - М.Д.. В 19.39 М.Д. влиза в зоната на
пост № 1 и излиза от външната врата, като се отправя към служебния паркинг, в
последствие с л.а. „Мерцедес“ напуска територията на затвора. В 21,26 ч. л.а.
„Мерцедес“ спира пред бариерата на затвора, просветва със светлини и бариерата
се отваря от постовия на пост №6, джипът влиза в зоната на затвора и паркира на
паркинга, от него слиза Д., насочва се към зоната на пост №1. В 21,26 на камера
№2 се вижда как инсп. Т. излиза извън района на затворническото общежитие през
метална врата, като се отправя посока вещевият склад, до който е паркиран л.а.
„Субару“, от камера №6 се вижда как Т. се качва в автомобила и потегля в посока
изхода на затвора, като в 21,26 ч. напуска територията на затвора. В 21,32 ч.
от камера №14 се вижда как л.а. „Субару“ идва от бул. „Хр. Смирненски“, спира
пред бариерата, която е затворена. В последствие бариерата се отваря от
постовия на пост №6, автомобилът влиза в територията на затвора, като от джипа
слиза инсп. Т., преминава пред затворническото общежитие и по алеята отива до
пост №1. В 21,33 Д. сменя постовия на пост №6. В 21,28 инсп. Т. влиза през пост
№1 и се насочва към стаята на ДГН, където влиза. В 21,42 ч. инсп. Т. излиза от
стаята на ДГН, като в 21,46 ч Т. влиза през металната врата в района на
затворническото общежитие.
Изготвен е и втори протокол за разчитане на записи от
охранителни камери, с вх. № 8039/2018 г., видно от който при преглед на
камерите от 14.07.2018 г. е установено, че
в 9.21 ч. от камера №7, разположена на ет.2 в затворническото общежитие,
се вижда как И.М., облечен със светла тениска с черен надпис, сиво долнище на
анцуг и черни маратонки, носейки в лявата си ръка торба с надпис „LIDL“, излиза от спалното помещение. В 9.22 ч И.М. излиза от сградата на
затворническото общежитие и се насочва към желязна портална врата на
общежитието, която е затворена. Вратата е снабдена с електро-магнитен механизъм
и се отключва посредством бутон, разположен в стаята на командирите. Лишения от
свобода приближава вратата, отваря я и преминава, без да се спира, като се
насочва по алеята, водеща до изхода на затвора. В 9.23 ч. се вижда как лишения
от свобода И.М. върви по асфалтовия път, преминаващ пред пост № 1 в посока
изхода на затвора, стига до вратата за преминаване на граждани по време на
свиждане, намираща се срещу пост № 1, отваря я и преминава пред нея, като
напуска района на затвора. В 13,25 ч. лишеният от свобода Л.М. излиза извън
района на затвора през отворената плъзгаща се портална врата на пост № 21, непосредствено след излизане на
товарен камион. В 13,28 ч. Л.М. влиза в района на затвора през отворената
плъзгаща се портална врата на пост № 21, спира под пост № 6, като лицето е
обърнато към посока прозорците на пост № 6, и жестикулира с ръце. В 13,29 ч.
лишеният от свобода Л.М. излиза извън
района на затвора през отворената се плъзгаща се портална врата на пост № 21. В
13,44 ч. от записа на камера № 14 се установява, че лишения от свобода Л.М.
влиза в района на затвора през отворената плъзгаща се портална врата на пост №
21, като носи бял пакет. Приближава се до пост № 6 и жестикулира с ръце. В
18.56 ч. лишеният от свобода И.М. влиза в района на затвора, без да се спира
пред бариерата на пост № 21, която е оставена полуотворена. В 18.58 ч. лишеният
от свобода стига до желязна портална врата на затворническото общежитие, която
е затворена, отваря я, преминава през нея, затваря я и влиза в затворническото
общежитие, като носи черна раница.
По делото е представен протокол вх. №8040/2018
г., относно разчитане на записи от
охранителни камери във връзка с извършване на проверка, свързана с пускане без
правно основание извън територията на затвора на лишени от свобода.
От протокола се установява, че на 31.05.2018 г. от камера №14 в 17.55 ч. се вижда лице от мъжки пол, облечено с тъмна
тениска с къс ръкав, светли маратонки, сив панталон и синя шапка с козирка,
напуска района на затвора, като преминава през полуотворената плъзгаща портална
врата на пост № 21 и се отправя в посока на заведение „Лагард“.
На 2.07.2018 г.
от камера на №13 в 17.58 ч. се вижда, как мъж, облечен с черна тениска, синьо
долнище на анцуг с бели кантове, черни маратонки и черна шапка с козирка, идва
от посока изхода на затворническото общежитие Варна и се насочва по асфалтовия
път посока изхода на района на Затвора /пост № 21/. В 17.59 от камера №14 се
вижда същия мъж да приближава от вътрешната страна на пропускателен пункт
„Бариера“, като идва по асфалтовия път, като преминава през главен портал.
Преминава през бариера на пост № 21, която не е затворена напълно, и напуска
района на затвора, като пресича ул. „Тролейна“. В 20.29 ч. на същата дата се
вижда как плъзгащата портална врата на пост № 21 , която е затворена се отваря
около метър и след пет секунди мъж,
облечен със същите дрехи, носейки торба влиза в района на затвора.
Непосредствено след него, порталната врата се затваря напълно. Две минути по
късно на камера № 10 се вижда как същият мъж, носейки торба, върви по
асфалтовия път в посока входа на затворническото общежитие. От камера №13 се вижда
как същия мъж се насочва в посока входа на затворническото общежитие.
На 10.07.2018
г. от камера № 7 в 17,47 ч. се вижда как лишеният от свобода И.М., облечен в
сиво долнище на анцуг, черна тениска и черна шапка с козирка на която има три бели
ивици, излиза от спалното помещение, намиращо се на ет.2 в затворническото
общежитие, преминава по коридора и слиза по стълбището. В 17.48 от камера 2 се
вижда как И.М. върви от алеята, водеща от сградата на затворническото
общежитие, към порталната метална врата на затворническото общежитие, която е
затворена. И.М. се обръща и говори с лишения от свобода И., който се намира на
външната пътека. М. се спира пред
порталната метална врата, държи я в областта на бравата, след което я
отваря, преминава през нея и напуска района на затворническото общежитие. След преминаването през вратата М. я затваря.
В 17.48 ч. на същата дата от камера №10 се вижда как мъж, облечен в сиво
долнище на анцуг, черна тениска и черна шапка с козирка, върви по асфалтовия път, преминаващ пред пост
№ 1, и се насочва в посока изхода на затвора /пост 21/. В 17.49 ч. на
10.07.2018 г. от камера № 14 се вижда как мъж облечен със същите дрехи приближава
от вътрешната страна на пропускателен пункт „Бариера“, като идва от асфалтовия
път, който преминава пред главен портал. Същия преминава през бариера пост №21,
която не е затворена напълно и напуска затвора, като пресича ул. „Тролейна“. В
19.16 ч. на 10.07.2018 г. от камера № 14 се вижда как лишения от свобода Л.О.М.
приближава от вътрешната страна плъзгащата се портална врата на пост № 21,
която е затворена. Подпира се на нея и гледа посока пост №6. След това
приближава пост №6, спира пред поста и гледайки нагоре към прозорците на поста,
жестикулира с ръце, след което отново тръгва към плъзгащата се портална врата
на пост № 21, която се отваря около метър при неговото приближаване. Лишения от
свобода Л.М. преминава през плъзгащата се портална врата и напуска района на
затвора, насочва се посока бул. „Хр. Смирненски“. В 19.26 ч. от камера № 14 се
вижда как Л.М., влиза през полуотворената плъзгаща се врата на пост № 21 в
района на затвора, като малко след това вратата се затваря. Вижда се как Л.М.
идва от асфалтовия път от посока пост № 1 спира пред пост № 6, като гледа и
жестикулира, обърнат с лице към пост №6, след което се приближава до плъзгащата
се метална врата на пост № 21, при което същата се отваря около метър и
осъденото лице преминава през нея . В 19.28 ч. вратата се затваря. В 19.30 ч.
на 10.07.2018 г. от камера № 14 се вижда как лишеният от свобода Л.М. идва от
асфалтов път от посока пост №1, спира се пред пост №6, като жестикулира,
обърнат към лице към пост №6, след което се приближава до затворената плъзгаща
се врата на пост № 21, при което същата се отваря около метър, лишения от
свобода преминава през нея, като вратата остава полуотворена. В 19.43 ч. от
камера №14 се вижда как Л.М. приближава от външната страна пост № 21, от посока
бул. „Христо Смирненски“ и през полуотворената плъзгаща се врата на пост № 21
влиза в района на затвора, след което поглежда в посока наблюдателната кула на
пост № 6, доближава я, след което тръгва в посока пост № 1. В 20.42 ч. от
камера № 14 се вижда как мъж, облечен в сиво долнище на анцуг, черна тениска,
черни маратонки, идва от посока бул. „Хр. Смирненски“, приближава плъзгащата се
портална врата на пост № 21, която е
затворена. Застава до вратата, подпира се на нея, след което вратата се отваря
около метър и лицето влиза на територията на затвора, непосредствено след това
вратата се затваря. В 20.43 на 10.07.2018 г. се вижда от камера №10, че мъж,
облечен със сиво долнище на анцуг, черна тениска, черни маратонки и шапка с
козирка, се насочва към затворническото общежитие. В 20.44 от камера №2 се
вижда как мъж, облечен със същите дрехи приближава от външната страна на
метална портална врата на затворническото общежитие, която е затворена, лицето
я дърпа, след което отваря вратата, влиза и се приближава до корпуса на
общежитието. В 20.53 на същата дата от камера № 7 се вижда как лишеният от
свобода И.М. е облечен със сиво долнище на анцуг, черна тениска и червена шапка
с козирка, на която има три бели ивици, и се качва по стъпалата на ет.2, в последствие
влиза в спалното си помещение.
На 14.07.2018 г. от камера №7, в 9.21 ч. разположена
на втори етаж на затворническото общежитие се вижда как лишения от свобода И.М.
е облечен със светла тениска с черен надпис, сиво долнище на анцуг, с черни
маратонки, като носи в лявата си ръка найлонова торба с надпис „LIDL“, излиза от спалното помещение, преминава през коридора в посока изхода на
общежитието. В 9.22 ч. от камера №2 се вижда как лишеният от свобода И.М.
излиза от сградата на общежитието, като се насочва към желязната портална врата
на общежитието, която е затворена, М. се доближава до нея, отваря я и преминава,
без да се спира, като се насочва по алеята, водеща към изхода на затвора –
камера № 13. В 9.23 ч. от камера №10 се вижда как И.М. върви по алеята, стига
до вратата за преминаване на граждани по време на свиждане, отваря я и
преминава през нея, като напуска района на затвора. В 18.56 ч. на същата дата
се вижда как И.М. влиза в района на затвора, без да спира пред бариерата на
пост № 21, която е оставена полуотворена. Облечен е с черна тениска с къс ръкав
и черна тениска. На главата си носи черна шапка с козирка, а през рамо носи
черна раница. Преминава, без да спира по алеята, в посока затворническото
общежитие. В 18.58 ч. от камера №2 се вижда, че И.М. стига до желязна портална
врата на общежитието, която е затворена, изчаква, в последствие преминава през
нея, затваря я и влиза в затворническото общежитие.
На 18.07.2018 г. в 17.40 ч от камера № 2 се вижда как
лишеният от свобода И.М. е облечен в сини дрехи с черна шапка, носейки обемиста
черна торба в лявата си ръка, излиза от порталната решетъчна врата на
затворническото общежитие, която е с магнитна брава и се отваря с бутон, разположен
в стаята на командирите на отделение в затворническото общежитие. От камера №
10 се вижда как лишеният от свобода преминава по алеята, намираща се пред първи
пост и се насочва в посока бариерата на изхода на района на затвора. В 17.40 ч М.
излиза от района на затвора, носейки черната торба през отворената бариера
/метална портална врата“ на пост № 21, която се управлява от постовия на пост №
6, който към момента е бил М.Д..
На 18.07.2018 г. лишеният от свобода И.М. е задържан
от служители на Трето РУ – Варна извън територията на ОЗ – Варна, за което е
съставена заповед № 439зз-875/2018 г. Изготвена е справка от Затвора – Варна,
видно от която М. е постъпил за изтърпяване на наказанието на 11.12.2015 г., по
време на престоя си в затвора е награждаван 15 пъти, като са му налагани две
дисциплинарни наказания. От 2017 г. е с режим на изтърпяване на наказанието
лек, като от 4.05.2018 г. работи като разливач – мияч в ЗООТ „Варна“.
От приложените по делото разпечатки от електронни
медии се установява, че на 19.07.2018 г. са задържани трима надзиратели от ОЗ –
Варна във връзка с нерегламентирано пускане на лишен от свобода извън
територията на пенитенциарното заведение.
На 3.09.2018 г. са депозирани обяснения от лишения от
свобода В. И., видно от същите на 10.07.2018 г. И. около 17,50 ч. се прибирал в затвора и се
засякъл с И.М., който му обяснил, че отива до сладкарската, която се намира
срещу портала на затвора. В други обяснения на същият лишен от свобода, сочи,
че на няколко пъти е засичал на портала на общежитието лишения от свобода И.М.,
който не работи на външна група.
На 30.07.2018 г. са снети обяснения от лишения от
свобода Л.М., в който е посочено, че инсп. Т. е пускал лишения от свобода И.М.
от м. май 2018 г., но само когато е на смяна. В другите смени И.М. не е
излизал. Лишеният от свобода излизал и се връщал за проверка. В същите
обяснения М. сочи, че старшината на пост №6 го извикал, като му казал да му
вземе закуска. М. отишъл до колата на постовия на пост №6, взел 5 лв. от
колата, след което постовият му отворил бариерата, Л.М. излязъл извън
територията на затвора, след което се върнал. Постовият бил М..
На 19.07.2018 г. са снети обяснения от И.М., видно от
които през последните два месеца М. е излизал няколко пъти извън затвора. За
излизането се допитвал до дежурния на смяна Н.Т.. Когато е на смяна, Т. му
отварял дежурната стая в затворническото общежитие, входната порта на
общежитието, оттам М. минавал покрай първи пост, през това време Т. се обаждал
на друг надзирател, който е на кулата, за да отвори портала. При прибиране в затвора М. бил виждан от
надзирателя на пост №6 – вишка, тъй като
там имало прозорец. Надзирателят отварял, след което М. стигал до
затворническото общежитие, позвънявал на звънеца и Т. му отварял. В обяснения
от 6.08.2018 г. М. отново сочи, че преди напускане на затвора е питал дежурния.
На 21.08.2018 г. М.Д. е депозирал обяснения,. видно от
които на 18.07.2018 г. е застъпил на пост №6 в 8 ч. Около обяд Д. бил заменен
от колега, излязъл да обядва, след като се върнал, застъпил отново на поста.
Около 18.19 ч. Д. се обадил на ДГИ М. по телефона, като поискал разрешение да
бъде пуснат да се прибере до дома, тъй като съпругата му го уведомила, че има
наводнение. Дежурният разрешил на Д. да напусне поста. Д. се прибрал до дома,
отстранил повредата, като отново се върнал на работа. Около 22 ч., Д. бил
сменен от колегата му. Около 22.30 ч. пристигнали служители на затвора, като
приканили Д. да даде писмени сведения. Д. разбрал, че лишен от свобода от
общежитието не се е завърнал. Д. сочи, че не го е пускал и не го е виждал. От
месец май до 18.07.2018 г., когато Д. бил на пост №6, се случвало инсп. Т. да
му звъни по служебния телефон 2-3 пъти, като му казвал да пусне лишения от
свобода И.М., след което Д. го пускал през бариерата. Като причини за пускането
на лишения от свобода Т. посочил закупуването на цигари, свиждане със съпругата
му. Лишеният от свобода се бавил 10-15 мин. Д. счита, че не е налице нарушение,
тъй като знаел, че лишеният от свобода работи на външен обект, като около 17-18
ч. се завръщат лишените от свобода, които работят извън територията на затвора.
Сочи, че Т. се ползва с авторитет, като Д. предполага, че за действията си Т. е
уведомявал ДГН.
На 14.09.2018 г. е изготвена обобщена справка относно
извършена проверка за изясняване на постъпили данни за допуснато дисциплинарно
нарушение от Д.. В хода на
дисциплинарното производство е установена следната фактическа обстановка:
служители на ОД МВР при извършена проверка пред сградата на Затвора Варна са
задържали лишения от свобода М., като при последващи следствени действия е
установено, че М. е неправомерно пуснат от мл. експерт Н.Т. – Командир на
отделение в затворническото общежитие, който е бил дежурен по график. Към
случая са съпричастни мл. инспектор М.Д. и мл. инспектор С. П. – надзиратели в
Затвора Варна. Образувано е досъдебно производство, като служителите на ОЗ –
Варна са задържани. След разчитане на видеозаписите от охранителните
камери и затворническо досие е установено,
че М. е настанен в затворническото общежитие.
Лишеният от свобода Л.М. също е настанен в затворническото
общежитие. В обобщената справка е
посочено, че при условията на системност И.М. е бил неправомерно пускан извън
територията на затвора. Установено е, че И.М. е пуснат на 31.05.2018 г., на
2.07.2018 г., на 10.07.2018 г., на 14.07.2018 г., както и на 18.07.2018 г. От
записите на камерите е установено, че на 14.10.2018 г. М. е бил извън
територията на затвора от 9.23 ч. до 18.56 ч. Отделно от това е установено, че
лишения от свобода Л.М. е пуснат извън територията на затвора на 14.09.2018 г.
двукратно. През посочените времеви периоди на смяна на пост №6 е бил Д., а
дежурен командир в затворническото общежитие е бил Н.Т.. При тези установявания
в обобщената справка е прието, че служителят Д. не е изпълнил задълженията си
на поста и не е уведомил ДГН, съгласно Инструкция на пост №6, Глава 2 т.9 „като
няма служители на входния КПП пункт на затвора, контролира и пропуска през
бариерите МПС и лица само след като се убеди в самоличността им, ако това е
невъзможно – сигнализира ДГН и изпълнява указанията“. Комисията установила, че
лишените от свобода И.М. и Л.М. са напускали територията на затвора без
разрешение, чрез служителя Т., който лично отварял портала на затворническото
общежитие и съдействал да бъдат пропуснати. При описаните напускания след
отварянето на Т., на пост №6 постови бил Д., който лично отварял изходната
метална подвижна врата на КПП „Бариера“.
Във връзка с доводи, че лишеният от свобода М. е работил на външен обект
е направена проверка, при която е установено, че М. е работил във фирма „Лирик“
ООД, но е спрян от работа от 12.04.2018 г. При тези факти комисията е
преценила, че с действията си Д. е довел до нарушаване на основните функции на
ГДИН – изпълнение на наказанието, чрез осъществяване на контрол върху
поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършат други
престъпления и да причиняват вреди на обществото и диференциация и
индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и
превъзпитаване на осъдените в зависимост от поведението им и реализиране на
включените в съдържанието на наказанието ограничения, визирани в чл. 2 и чл. 40 от ЗИНЗС. Преценено
е, че Д. като държавен служител, назначен
в наряд при изпълнение на служебните си задължения като постови на пост №6, не
е изпълнил основни задачи и задължения, без писмено разрешение на началника на
Затвора Варна лично и самоволно е пропуснал лишените от свобода И.М. и Л.М.
през желязна портална подвижна врата КПП „Бариера“, контролирана от него, без
да е уведомил главния надзирател. Деянието е станало достояние на други лица и
на цялото общество, посредством електронни и печатни издания. Деянието е
извършено при превишаване на власт и използване на служебно положение, с което
е позволил на двамата лишени от свобода
да нарушат изолацията им, наложена с наказание „лишаване от свобода“. Комисията
е приела, че са нарушени чл. 2 т.1 и 2 от ЗИНЗС, чл. 40 ал.2 т.2 от ЗИНЗС, чл. 293 т.1,2, 5,чл. 294 т.6, чл. 297, чл.
312 т.1,5 и 8 от ППЗИНЗС, Инструкция за пост №6, както и чл. 3, 4, 5, 6, 13,
14, 15, 21, 22, 37, 74 и 100 от Етичния кодекс. С действията си служителят е
извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203 ал.1
т.7, т. 8, т.13 от ЗМВР, което предвижда наказание уволнение. Преценено е, че е
налице злоупотреба с доверие и
поддържане на взаимоотношения от подобен характер между държавен служител в
местата за лишаване от свобода с лишени от свобода са в противоречие с
изискванията за висока нравственост, нарушават служебната етика, злепоставят ГД
„ИН“, сериозно уронва престижа на служителите в пенитенциарната система. По
изложените съображения е предложено на Д. да бъде наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. На 14.09.2018 г. Д. е запознат с обобщената справка.
На 18.09.2018 г. е изготвено становище от
дисциплинарно-разследващия орган, с което е предложено на Д. да бъде наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“.
На 26.09.2018 г. е изготвена покана за даване на
писмени обяснение от Д.. Поканата е връчена на жалбоподателя 3.10.2018 г.
На 4.10.2018 г. са депозирани обяснения от
жалбоподателят. В същите Д. поддържа, че за периода от 30.05.2018 г. до
18.07.2018 г. е бил на пост №6, като задълженията му на поста са да наблюдава и
следи вътрешния двор, където са настанени лица на общ режим на изтърпяване на
наказанието. От този пост Д. нямал видимост към ТПО, където е настанен И.М.. За да се излезе от общежитието, първоначално
следва командирът на същото да отвори вратата, след което лицето минава през
пост №9, пост №1, след което стига до пост №6. Д. сочи, че до 17 ч. отговаря
само за надзора на корпуса, а след 17 отговаря и за този пост. Сочи, че за
пропускането на И.М. е получил обаждане от командира на ТПО. Т. е уважаван
служител, поради което Д. решил, че Т. е уведомил ДГН М. и не сметнал за нужно
да уведомява ДГН. Излага доводи, че между 17 и 18 ч. от ТПО през постовете се
движат лишени от свобода, които работят на външни обекти, същите се прибират по
това време След като получил обаждане от Т., не счел, че това движение е
нерегламентирано.
На 12.10.2018 г. е издадена заповед № Л-4367, с която
Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на осн. чл. 13
ал.2 т.6, чл. 19 ал.2 от ЗИНЗС, вр. чл. 194 ал.2 т.3, и т.4, чл. 197 ал.1 т.6,
чл. 203 ал.1 т.7, т.8 и т.13 от ЗВР е
наложил на Д. дисциплинарно наказания „уволнение“ и е прекратил служебното
правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена
на Д. на 31.10.2018 г.
От представена справка от ВОП е видно, че по ДП №
104/2018 г. спрямо Д. с определение на ВОС по ЧНД № 845/2018 г. е взета мярка
за неотклонение „домашен арест“ на 21.07.2018 г., като с постановление на ВОП
от 17.09.2018 г. мярката за неотклонение е изменена в „гаранция в пари“, която
е внесена на 19.09.2018 г.
По делото е разпитан свид. И.М., който сочи, че е
лишен от свобода и изтърпява наказанието си в затворническото общежитие.
Сградата на общежитието е отделна от основния корпус на затвора. Самото
общежитие има вход с домофон. Сочи, че познава жалбоподателя Д., но М. нямал
лични отношения с него. Свидетелят напускал общежитието след разговор с Т.,
като за това не получавал писмен акт, а устно разрешение. В общежитието имало
настанени около 50-60 души, М. работил на външен обект, но в последствие бил
спрян. Излизането на външен обект ставало около 6-7 часа, а прибирането около
17-18 ч. Свидетелят сочи, че няма достъп до М.Д. и е нямал уговорка с него.
От разпита на свид. Н.Т. се установява, че до м. 07.2018
г. е работил като надзирател в затворническото общежитие. Болшинството от
настанените в общежитието работят на външни обекти, като при работата им не се
придружават от служители на ГДИН. Сутрин се отбелязвало кой напуска
общежитието, а вечер се проверяват върналите се лица. Връщането става
самостоятелно от затворниците, те влизат през бариерата. До м. юли можело
свободно да се мине през бариерата. Контролът върху затворниците в общежитието
се осъществява от постовия надзирател. М.Д. работил на пост №6, който е към
основния корпус, а не към ТПО, той е на вишка. До 17 часа на бариерата има
постови, като след това бариерата се отваря и затваря от пост № 6. Постовият на
пост №6 охранява затворниците от основния корпус, като няма правомощия да
разрешава на затворниците от общежитието да го напускат, или не. Т. сочи, че
познава лишения от свобода И.М. и му е разрешавал да напуска района на затвора,
да ходи отсреща до сладкарницата, да си купува храна, М. винаги се връщал. В 21
ч. се прави вечерна проверка, като единствено на 18.07.2018 г. лишеният от
свобода е закъснял. Т. сочи, че един-два пъти се е обаждал на Д. да пусне И.М.
до магазина, ако случайно е затворена бариерата. Сочи, че е пускал и Л.М..
Свидетелят няма спомен Д. да е давал разрешение на лишени от свобода да
напускат територията на затвора. Т. сочи, че не е командир на Д., а
жалбоподателят има друг командир, който е в корпуса на затвора, но счита, че
има право да дава разпореждания на служителите от корпуса, тъй като те са му
подчинени, включително и пост №6. Т. заявява, че не се е обаждал на Д. с искане
да бъде пропуснат лишения от свобода Л.М. извън територията на затвора.
По делото е разпитан и свид. И.Т. ***, той е
надзирател и работи в основната сграда на затвора, изпълнява длъжността
„Човешки ресурси“. Свидетелят сочи, че в затворническото общежитие няма главен
надзирател. Към процесния период дежурният главен надзирател е бил един за
територията на затвора, включително и за общежитието. Съгласно правилата при
наличие на инцидент или ситуация дежурният командир на отделение или съответния
дежурен има задължение да уведоми
дежурния главен надзирател. От затворническото общежитие се излиза с ел.
механизъм с бутон, управляван от командира. Има видеодомофон, като се вижда
лицето с което се разговаря преди да се отвори. Пост №6 е на кула-вишка, постът
е на около 100 м. от мястото, от което излизат затворниците от общежитието.
Пост №6 контролира и КПП бариера след работно време, след 17 ч., почивните и
празничните дни. Съгласно инструкцията, ако постовият на пост № 6 не може да
види или да прецени дали да отвори, или не, се обажда на дежурния главен
надзирател. Главният надзирател е този, който трябва да отиде, да се убеди кой
стои на КПП. Д. е работил на пост №6, като е бил подчинен на главния надзирател
на корпуса на затвора, а не на Н.Т.. Самият Т. съгласно длъжностнага
характеристика е подчинен на главния надзирател. Ако в работното време има
инцидент, Т. следва да го докладва на началника на затворническото общежитие.
Разрешение за напускане на лишен от свобода след работното време се дава от
дежурен главен надзирател. За всеки пост в затвора има издадена инструкция,
която не е променяна и след инцидента. Във връзка с извършената проверка не е
установено дежурният главен надзирател
да е давал разрешение на лишен от свобода да напуска територията на затвора за
периода от м.03 до м.07.2018 г.
От разпита на свид. К.С. се установява, че същия
изпълнява длъжността „Началник сектор надзорно-охранителна дейност“ в ОЗ –
Варна. Сочи, че М.Д. не е подчинен на Н.Т.. Д. като лице работещо на пост №6 е
подчинен на командира на отделение в ОЗ – Варна и на главния надзирател, но не
и на командира на отделение в затворническото общежитие. Напускането на лишени
от свобода на територията на затвора става с писмен акт от началника на
затвора, независимо дали ще работят, или по друг повод. Д. изпълнява
задълженията си на пост №6, като задачите му като охрана са разписани в нарочна
инструкция. Свидетеля сочи, че бариерата е била подменена през м. април, май с
нова. Свидетелят сочи, че в затворническото общежитие има командир, който
отговаря за настанените лица, като може да разреши излизане на лишен от свобода
въз основа на съответен документ.
Изложената фактическа установеност налага следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна с правен интерес
от оспорване на издадения индивидуален административен акт, чийто адресат се
явява и в рамките на законоустановения срок по оспорване, поради
което е процесуално допустима .
Разгледана по същество подадената жалба е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 ал.1 от АПК, съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт
към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния
спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите,
визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд
приема жалбата за неоснователна по следните съображения:
Главният директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“ е овластеният от закона административен орган да
награждава и наказва служителите в Главната дирекция и в териториалните й
служби, включително и затворите. По аргумент от
чл. 19 ал.2 от ЗИНЗС,
приложението на ЗМВР е субсидиарно, доколкото в закона не са налице
специални правила за реализиране на дисциплинарната отговорност. Оспорената
заповед е издадена от материално и териториално компетентния
дисциплинарно-наказващ орган по чл. 204
от ЗМВР, вр. ЗИНЗС.
При извършената служебна проверка съдът не установи наличието на допуснати
нарушения на административно-производствените правила при провеждането на
дисциплинарното производство.
Начало на производството е поставено със заповедта за
образуването му с № Л-3196/19.07.2018 г. на Главен директор на ГД „Изпълнение
на наказанията“, която е връчена на Д. на 19.07.2018 г. Д. е отказал да бъде
подпомаган служител. Жалбоподателят е поканен да даде обяснения, като в дадения
срок Д. депозирал обяснения. В последствие са издадени две заповеди за
изменение на заповедта за образуване на дисциплинарно производство, които също
са връчени на Д.. В хода на развилото се производство служителят е запознат с
обобщена справка и събраните доказателства и предложението на
дисциплинарно-наказващия състав. Съгласно изискванията на чл. 207 от ЗМВР е
поканен да даде обяснения. На 4.10.2018 г. Д. депозирал обяснения, които в
последствие са разгледани от административния орган.
По доводите на жалбоподателя, че наказанието е
наложено след законоустановените срокове, съдът прецени следното: действително
от събраните по делото доказателства се установи, че е налична информация от
охранителните камери в Затвора Варна, но едва след задържането на лишен от
свобода, находящ се извън територията на затвора, е предприет преглед на
записите. Съгласно чл. 195 ал.2 от ЗМВР,
за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, дисциплинарно
наказание се налага не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от 2 години от извършването му. Възможността административният орган
да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание е ограничена
в рамките на двумесечен срок от откриването на дисциплинарното нарушение.
Обвързаността на дисциплинарната отговорност с преклузивен срок, налага
установяването на началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита
открито. Легално определение за понятието «откриване на дисциплинарно
нарушение» е дадено в чл. 196 ал.1 от ЗМВР - дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя, а по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 196 ал.2 от
ЗМВ,Р нарушението е «установено», когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. От
събраните по делото доказателства се установява, че оспорената заповед е
издадена в двумесечния срок от откриване на нарушението и в двегодишния срок от
извършването му.
В рамките на дисциплинарното производство, дисциплинарно
наказващият орган е изпълнил задълженията, разписани в чл. 206 от ЗМВР и
Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР, издадена от министъра на вътрешните работи,
обн. ДВ, бр.34 от 12.05.2015 г. Видно от приложените по делото доказателства,
преди налагане на наказанието Главния директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“ е приел писмените обяснения, дадени от служителя относно
констатираното нарушение. Същите са обсъдени в мотивите на обжалваната заповед,
като са счетени за неоснователни.
Изпълнено е и изискването по чл. 18 от Инструкцията, според
който текст проверката по чл. 205 ал.2 от ЗМВР приключва с изготвяне на писмена
справка, с която държавният служител, срещу когото се извършва проверката, се
запознава, което обстоятелство се удостоверява с подпис и отбелязване на дата.
В случая е налице такова удостоверяване - върху писмената справка с положен
подпис на служителя и дата от 14.09.2018 г.
Съдът приема, че дисциплинарно наказващият орган е
изпълнил и вмененото по чл. 206 ал.4 от ЗМВР задължение да събере и оцени
всички доказателства, включително посочени от държавния служител, преди
издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Гореизложеното обосновава извода, че производството по
издаване на оспорвания индивидуален административен акт е проведено при
спазване на административно производствените правила, регламентирани в ЗМВР и в
АПК.
Предвид горното съдът приема, че Заповед № Л-4367/12.10.2018 г. на Главен директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е валиден акт, издаден в надлежна
форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на
императивната норма на чл. 210 ал.1 от
ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание.
Посочената разпоредба определя, че дисциплинарното наказание се налага с
писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са били нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено правното
основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Оспореният акт съдържа всички
законово изискуеми реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е
санкциониран Д.. Нарушението е индивидуализирано в необходимата степен и от
фактическа, и от правна страна. Посочени са както разпоредбите, които са били
нарушени, така и фактическите основания за издаването на заповедта -
обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и
обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна
поведение. Органът се е позовал и на приобщените към преписката становище и
обобщена справка на дисциплинарно-разследващия орган, като в тези документи
ясно са описани дните и часовете, в които лишените от свобода са пропуснати от Д. извън територията на
затвора.
При направената преценка за съответствието на
заповедта с материалния закон, съдът приема, че същата е издадена при наличие
на материалноправните предпоставки за това.
В качеството му на държавен служител, на длъжност
надзирател, Д. е пропуснал на пет дати лишени от свобода да напуснат територията
на затвора, след като е бил назначен като постови на пост №6, без писмено
разрешение на началника на затвора, лично и самоволно е пропуснал лишените от
свобода И.М. и Л.М. през желязна портална врата на КПП „Бариера“, контролирана
от Д. чрез ел. механизъм, без да е уведомил по надлежния ред главния надзирател
и деянието е станало достояние на други лица и на цялото общество, посредством
електронни и печатни издания. Чрез превишаване на власт и използване на
служебното си положение Д. е позволил на двама лишени от свобода да нарушат
изолацията им, наложена им с наказание „лишаване от свобода“.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 194
ал.2 т.3 и т.4, чл. 197 ал.1 т.6, чл. 203 ал.1 т.7, т.8 и т.13 от ЗМВР.
Дисциплинарната отговорност на служителите се
реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението
на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни
наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл.194, ал.2 от ЗМВР и се
изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията
на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на
МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3.
Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния
кодекс за поведението на държавните служители. За проявлението на предвидената
дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението,
което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител.
Квалифицирането на нарушението като "тежко нарушение" на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т.7, предл. първо представлява
превишаване на власт от страна на служителя в МВР, а т. 8 от ЗМВР визира две
алтернативни хипотези: 1. злоупотреба с власт и 2. злоупотреба с доверие, т.13
визира деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, уронващи престижа на службата.
По безспорен начин в хода на дисциплинарното
производство е установено, че лишените от свобода И.М. и Л.М. са пуснати от Д.
извън територията на затвора. Съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС изпълнението на
наказанието лишаване от свобода се осъществява чрез контрол върху поведението
на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления.
Целта на ЗИНЗС е да се реализират включените в съдържанието на наказанието
ограничения. Съгласно чл. 297 от ППЗИНЗС пропускането през
контролно-пропускателните пунктове на лишени от свобода се извършва само с
писмено разрешение на началника на
затвора, поправителния дом или затворническото общежитие. В случая не се
установи да е налице какъвто и да е писмен акт от гореизброените лица, който да
дава възможност на лишените от свобода Л.М. и И.М. да напускат територията за Затвора
– Варна. Напротив - макар и да са поставени в условия на
изолация от обществото, с оглед наложено наказание „лишаване от свобода“, И.М.
е пропускан в пет дни от м. май 2018 г. до 18.07.2018 г. да напусне територията
на затвора, а Л.М. на 14.07.2018 г. е напуснал територията на затвора без
наличие на писмен акт, като това е станало и с помощта на действията, извършени
от Д.. Съгласно чл. 294 т.6 от ППЗИНЗС служителите от надзорно-охранителния
състав не могат да посредничат за създаване на неправомерни връзки между
лишените от свобода и други граждани, както и да им извършват услуги. В случая Д.
сочи, че е пропуснал лишения от свобода И.М. след разрешение на командира на
отделението. Не е спорно, че писмено разрешение от компетентен орган липсва. Това,
че Т. се е обадил по телефона, не може да бъде основание за пускането на лишен
от свобода да напусне пенитенциарното заведение. Т. дори не е и пряк началник
на жалбоподателя, за да се твърди изпълнение на неправомерна заповед. Доводите
на Д., че движението на М. се е виждало на различни камери и ако е било
неправомерно, то е следвало Д. да бъде уведомен са несъстоятелни. На
територията на затвора има оформени няколко поста, като целта на всеки един от
тях е да следи самостоятелно придвижването на лица и МПС на територията на
затвора. Изрично в т.9 от инструкцията на пост № 6 е посочено, че когато няма
служител на входния КПП на затвора откъм ул. „Тролейна“, постовия на пост № 6 контролира
и пропуска МПС и лица през бариерата само
след като се убеди в самоличността им. Ако това е невъзможно, сигнализира
на дежурния главен надзирател и изпълнява указанията му. Съдът не споделя
доводите на жалбоподателя, че пропускането на лишените от свобода е станало в
изпълнение на служебните му задължения. В ППЗИНЗС изрично е определен редат за
пропускане на лишени от свобода на оформените пунктове в затвора, като в инструкцията са посочени конкретните
действия, които следва да извърши постовият. В случая от самите показания на Т.
се установи, че същият се е обаждал един–два пъти на Д. да пропусне И.М.. От
събраните доказателства се установи, че И.М. е напускал 5 пъти територията на
затвора за период по-малък от два месеца. Отделно от това, не се събраха
доказателства Т. въобще да се е обаждал на Д., за да иска пускането на Л.М.. Напротив
от обясненията, депозирани от лишения от свобода, се установява, че Л.М. е
изпратен от самия Д. да му закупи закуска на 14.07.2018 г. Твърденията на
жалбоподателя, че за излизанията на лишените от свобода е уведомен дежурния
главен надзирател, са несъстоятелни, доказателства в тази насока по делото не
се събраха. Съдът споделя доводите на Д., че същият няма постоянна пряка
видимост до входа на затворническото общежитие, а пускането на лишен от свобода
става от командира на общежитието. Това е така и се подкрепя от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, но в случая отговорността на Д. е ангажирана
за това, че е пропуснал двама лишени от свобода да напуснат територията на
затвора, а не на самото общежитие. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя,
че е налице устна заповед. Фактът, че Т. му се е обадил един-два пъти да го
уведоми да пусне И.М., не налага извода, че е издадена устна заповед. Доводите на жалбоподателя, че е бил на пост
№6, поради което е нямал вменените му с оспорения акт задължения относно
пропускането на лице на територията на затвора, не се споделя от съда. От
събраните по делото доказателства се установи, че служители на входния КПП на
затвора има в работните дни от 8 до 17 часа. В останалото време входът откъм
ул. „Тролейна“ се контролира и пропуска през бариерите МПС и лица от пост №6. В
случая всички пропускания на лишените от свобода са ставали в интервала, когато
е нямало служител на входния КПП, т.е. след 17 часа, а 14.07.2018 г. е бил
почивен ден, т.е. отново не е имало определен служител на входния КПП и
пропускателният режим се е осъществявал посредством пост №6. Твърденията на жалбоподателя, че от поста му
не се вижда лицето, което пропуска, налага извода, че ако това е така следва да
изпълни инструкцията и да уведоми дежурния главен надзирател, за да се установи
самоличността на лицето. Съдът приема, че жалбоподателят е бил наясно, че
пропуска извън територията на затвора лишени от свобода, без за това да е
налице писмен акт, като по този начин се нарушава изолацията им, което е и
предпоставка за извършване на противоправни деяния, като дава възможност на
лишените от свобода да се ползват от права, които не им се полагат с оглед
постановената присъда. Това се
установява и от депозираните обяснения на други лишени от свобода, които
заявяват, че И.М. е напускал неколкократно затвора, без да е работил на външен
обект за процесния период. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в
периода от 17 до 18 ч. се прибират лишени от свобода, които са работили на
външни обекти, като той бил запознат, че И.М. също работи на външен обект, поради
което не му направило впечатление, че има нарушение. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установи, че лишени от свобода напускат
затвора рано сутрин, за да работят на външни обекти, като се прибират между 17
и 18 ч. В случая И.М. е пускан в част от случаите след 17 часа, а на 14.07.2018
г. почивен ден, в 9.23 ч. сутринта, т.е. часовете на напускане на М. нямат
каквато и да е връзка с излизането на работа. Не на последно място следва да се
посочи, че М. не е на външен обект от 12.04.2018 г., т.е. месец и половина
преди първото напускане на М. на затвора. Доводите, че И.М. е пускан да си купи
цигари и да види съпругата си на входа на затвора, са несъстоятелни, доколкото
на дата 14.07.2018 г. лишеният от свобода е бил извън територията на затвора
повече от девет часа.
За да е осъществен фактическият състав на чл.203 ал.1
т.7 от ЗМВР е необходимо служителят да е извършил деяние, насочено към
извличане на определена материална и/или нематериална облага, респ. поставяне в
по-благоприятно положение себе си или другиго, чрез използване на
служебното си положение и предоставените му правомощия, а на т.8 на същия текст
– служителят да е извършил деяние, злоупотребявайки с предоставената му власт и
оказаното му доверие. От субективна страна реализацията на нормативния състав изисква наличието
на умисъл, т.е. съзнателно предприети действия, респ. бездействия при
осъществяване на служебните функции и задачи, с цел постигане на
желания резултат. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН
изисква поведение на служителя, с което да пази доброто име на институцията, да
изпълнява задачите си при спазване на Конституцията на Република България,
международните актове, по които Република България е страна, както и законите и
подзаконовите нормативни актове. Стриктното спазване на закона е гаранция за
обществения ред. „Престиж на службата“
следва да се разбира авторитетът на конкретната институция пред обществото, като
се има предвид конкретната задача, за която е създадена институцията, да
осъществява изолация на лишените от свобода, при стриктно спазване на законите.
Неспазването на тези правила има за последица намаляване или загуба на доверие
в институцията, липса на обществена подкрепа . Поведението на служителя следва
да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на
доверие от страна на обществото в институцията. Не е задължително тези действия
да са станали или да е възможно да станат достояние на други лица. В случая от
събраните по делото доказателства е видно, че действията са станали достояние
на обществеността – налице са публикации в няколко печатни и електронни издания
за случилото, отделно от това са станали достояние и на други лишени от
свобода. С оглед извършените действия от Д. съдът приема, че с поведението си е
извършил тежко нарушение на служебната дисциплина при превишаване на власт и
използване на служебното си положение, като деянието му е несъвместимо с
етичните правила за поведение на държавния служител и уронва престижа на
службата. По делото не се събраха доказателства Д. да е злоупотребил с власт
или доверие.
По възраженията на жалбоподателя, че е нарушен чл. 206
ал.2 от ЗМВР, тъй като не е извършена преценка на посочените в нормата критерии,
не се споделя от съда, тай като дисциплинарно-наказващият орган действа в
условията на обвързана компетентност, поради което не може да бъде обосновано
по-леко наказание.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваната
заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от
закона форма; постановена е в съответствие и при правилно приложение на
материалноправните разпоредби на които се основава, при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По делото е направено искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. С оглед фактическите и правните изводи на
съда, то се явява основателно. Следва жалбоподателя да се осъди да заплати на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", сумата 300,00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.Д. от гр. Варна против Заповед № Л-4367/12.10.2018 г. на
Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която му е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
ОСЪЖДА М.Д.Д. от гр. Варна, с ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" сумата от 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от датата на уведомяване на страните с
препис от съдебното решение.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: