№ 136
гр. ******* 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******* II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130100962 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава „Двадесет и шеста” от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от ИЛ. СВ. ЮС. с ЕГН
********** с адрес гр.******* ул.****** срещу А.Г.Ю.. с ЕГН ********** с адрес ******,
общ.******
В исковата молба се твърди, че страните сключили граждански брак на 03.08.2021г. в
резултат на връзката им, която продължила около 8 месеца преди това и бременността на
ищцата.
В началото отношенията между страните били добри и хармонични. През м.03.2021г.
страните заживели в Германия, но след като разбрали, че ищцата е бременна се завърнали в
България и заживели в дома на родителите на ответника в ******. Ответникът започнал да
променя отношението си към молителката в резултат на прекомерна употреба на алкохол,
след която ставал агресивен спрямо нея, започнал да я обижда и нагрубява. Ответникът
прекарвал все по-малко време с молителката и я заплашвал, че след като роди щял да вземе
детето и да замине с него в германия, за да получава помощи.
Ответникът започнал да бие ищцата. Първия път било докато тя спяла, той след като
употребил алкохол със свои роднини, както често правил, се ядосал, че ищцата си била
легнала влязъл в стаята при нея и както тя спяла започнал да я удря по главата. На
следващия ден той се молил тя да му прости и тя му простила заради детето, което носила.
В деня след сключването на бракът между страните ответникът отново злоупотребил с
алкохол и започнал да удря ищцата по главата. Тя едва успяла да се измъкне. След този
инцидент ищцата се върнала в дома на родителите си в гр.******* ул.***** и от
05.08.2021г. до подаването на исковата молба не поддържала никакви отношения с
1
ответника.
Междувременно в хода на процеса на ****г. се родил синът на страните И. А.Ю..
Ответникът дори не потърсил ищцата, за да осведоми за това как е минало раждането, как е
синът му. Страните се видели за 1 час след завръщането на ищцата от родилния дом.
Ответникът не давал никакви пари за издръжката на детето, тя била поета изцяло от
майката. Ищцата твърди, че е осигурила сигурен дом за сина си, полага необходимите
грижи за него подпомагана от родителите си, в чиито дом живеят двамата с детето.
Иска се прекратяване на бракът сключен между страните с развод без произнасяне на
съда по въпроса за вината, ищцата да възвърне предбрачното си фамилно име Р., не се
претендира издръжка от ответника, страните нямат придобити по време на брака си
недвижими имоти, МПС или други движими вещи на значителна стойност, както и
съвместни влогове, не са регистрирали на свое име търговски дружества и не притежават
дялове и акции в такива, иска се предоставяне на родителските права спрямо роденото от
брака дете на майката, като на бащата да бъде определен режим на личен контакт, посочен
от ищцата, местоживеенето на детето да бъде определено при майката в гр.******* бащата
да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на по 250 лева месечно, не
претендира ползването на семейното жилище.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен
представител.
В него особения представител заявява, че предявените искове са допустими.
Не било спорно, че е страните били съпрузи.
Брачният иск по чл.49 ал.1 СК бил неоснователен. Оспорва наведените основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като не били подкрепени с
доказателства. Съвместното съжителство на страните след сключването на брака от два дни
било твърде кратко, за да могат съпрузите да се опознаят и да решават проблемите си с
диалог, а не със скандали.
Твърди се, че в молбата на ищцата нямало изложени данни за родителската й грижа.
Критериите на ищцата за интереса на детето и родителския капацитет били занижени.
Оспорва се предложения режим на личен контакт между бащата и детето, както и
искането да бъде осъществяван в присъствието на ищцата или на нейни роднини. Предлага
определянето на по-разширен режим на личен контакт между детето и бащата.
Оспорва размера на претендираната издръжка. Липсвало твърдения от страна на
ищцата относно нуждите на детето свързани със задоволяване на потребностите му от първа
необходимост-разходи за храна, дрехи обувки и други, разходи свързани със здравословното
му състояние - закупуване на лекарства, лечение и други. Липсвали доказателства за дохода,
размера и квалификацията и имотното състояние на задълженото лице и на ищцата.
Не се възразява по иска ищцата да възвърне предбрачното си фамилно име.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се е явил лично чрез
2
проецсуалния си представител поддържа предявените искове. Ответникът не се явява чрез
назначения му особен представител моли за прекратяване на брака между страните, моли
издръжка да бъде присъдена в минимален размер, не се противопоставя родителските права
спрямо роденото от брака дете да бъдат предоставени за упражняване на майката, като
режимът за личен контакт с бащата следвало да бъде определен без присъствието на трето
лице, не възразява ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
От писмените доказателства - удостоверение за сключен граждански брак №
0001/03.08.2021г.; Копие на удостоверение за раждане на И. А.Ю., изд. въз основа на акт за
раждане № ***** г. изд. от Община Варна, се установява, че: страните са сключили на
03.08.2021г. в ******, общ.******граждански брак, като съпругата е била с предбрачното
фамилно име Р. при сключването на брака тя приема фамилното име на съпруга си Ю.. От
брака има родено едно малолетно дете И. А.Ю., роден на ****г..
От справка с вх. № 2835/01.06.2022г. от НАП-Варна за лицето А.Г.Ю.. с ЕГН-
********** и справка НАП-Варна по отношение на И.Ю. се установява, че страните нямат
регистрирани трудови договори, не са осигурявани по трудово правоотношение, не са
подавали декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице и нямат осигуряване за
такова лице през периода 01.05.2021г. – 01.05.2022г..
От удостоверение от ДСП-******* с изх. № 0305-ул-0658/19.05.2022г. по отношение
изплащаните помощи на ищцата ИЛ. СВ. ЮС. за периода месеци 01- 03 и 04. 2022г.се
установява, че на ищцата са изплащани следните помощи от ДСП ******за м.01.2022г. – 150
лева по чл.5а от ЗСПД, за м.03.2022г. 250 лева по чл.6 от ЗСПД, 40 лева по чл.7 ЗСПД, 200
лева по чл.8 ЗСПД; за м.04.2022г. - 40 лева по чл.7 ЗСПД, 200 лева по чл.8 ЗСПД.
От приетия социален доклад по делото се установява, че за роденото от брака дете И.
Ю. се грижи майка му ищцата по делото с помощта на своите родители. За детето има
всичко осигурено, включително достъп до здравеопазване и лично пространство. По данни
на майката бащата се е виждал веднъж със сина си. Жилището, в което живеят майката и
детето е семейна собственост и в него има добри хигиенно-битови условия. За майката и
детето има самостоятелна стая. Майката е подпомагана по чл.7 и по чл.8 от ЗСПД с 240 лева
месечно. Майката е споделила, че не получава никакви средства от бащата на детето.
Майката не възпрепятства контакта на детето с баща му. Ищцата е силно привързана към
сина си и притежава нужния родителски капацитет за правилното му отглеждане и
възпитания. Тя има подкрепата на своите близки за отглеждането на детето.
От гласните доказателства – показанията на водените от ищеца свидетели С.Ч. и Л.А.,
които съда кредитира като безпротиворечиви, се установява, че страните са заживели на
семейни начала в Германия. Ответникът много я ревнувал, злоупотребявал с алкохол, след
което ставал агресивен спрямо нея. Той не й позволявал да излиза от стаята, в която
живеели. През 2021г. страните се завърнали в България заживели при бабата на ответника и
3
през м.08.2021г. сключили граждански брак. Ответникът продължавал да злоупотребява с
алкохол и да бъде агресивен спрямо ищцата. Един ден преди сключването на брака си
страните отишли на гости на св.Ч. – майка на ищцата. Там ответникът употребил алкохол
влязъл в стаята при ищцата и започнал да я души. По това време ищцата била бременна.
След като сключили брак страните живели заедно 7 дена, след които ищцата се прибрала в
дома на майка си, защото ответникът отново упражнил насилие спрямо нея. Прибрал се
пиян, говорил й, не я оставял на спокойствие и след като тя го помолила да спре, тъй като
била бременна и имала нужда от спокойствие той й удрял шамари и я бутал. След раздялата
между страните те не поддържали контакт. Ответникът отишъл веднъж да види детето си
след раждането му заедно с родителите си и повече не се е интересувал от него, не се е
обаждал да пита как е и не и изплащал издръжка. Родителите на ответника се интересували
от детето и имали добри отношения със семейството на ищцата. След раздялата на страните
ответникът заплашвал ищцата по месинджър, че щял да я осакати и да изгори къщата.
След раждането на детето ищцата се грижи самостоятелно за него като е подкрепяна от
родителите си. Ответникът живее в Германия. Ищцата и родителите й нямат нищо против
той да се вижда със сина си. След раждането на детето баба му от страна на бащата донесла
дрехи и веднъж изпратила пари 100 лева/евро. За издръжката на ищцата и детето й помагат
родителите й.
От показанията на св.А., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че страните са разделени.
Ответникът живеел в Германия от 10 години заедно с родителите си и продължава да живее
там. Цялото семейство се издържало от помощи от социални грижи. След като се родило
детето ответникът се върнал в България и отишъл да види детето си заедно със семейството
си като искали ищцата да се върне при ответника и да заживеят заедно. Те занесли на
бебето дрехи и оставили 100 лева ответника и 100 лева майка му. Преди да се роди детето
ответникът заедно със семейството си също искали ищцата и ответника да се съберат, но тя
не искала. Ищцата казвала на св.А., че ответника я е удрял, но той отрекъл. Св.А. не знаела
за какво са се разделили страните. Ответникът имал приятелка и също искал страните да се
разведат и нямал други деца.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото
законодателство, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49,
ал.1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради
настъпилото негово дълбоко и непоправимо разстройство без съда да се произнася по
въпроса за вината; по чл.53 СК за възстановяване от ищцата на предбрачното й фамилно
име Р., по чл.143 СК бащата да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в размер на по
250 лева месечно с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, по чл.59 СК за
4
предоставяне на майката да упражнява родителските права спрямо роденото от брака дете
И. Ю., определяне на местоживеенето на детето при нея в гр.******* определяне на режим
на лични контакти между детето и бащата.
В тежест на ищцата е да докаже, че страните са в брак, дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, фамилното си име преди сключване на брака, че от брака на страните
има родено дете И. Ю., лицето, което полага грижи за детето, битовите си условия,
родителския си капацитет, възможностите си да се грижи за детето, възможностите на
ответника да дава претендираната издръжка.
Ответникът няма факти, които да са в негова доказателствена тежест.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 АЛ. 1 ОТ СК:
Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни
доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени, тъй като помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение,
разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения.
Страните са се разделили едва няколко дена след сключването на бракът им, защото
ищцата е била подложена на насилие от ответника още преди сключването на брака,
провокирано от ревността му и честата употреба на алкохол.
Страните не живеят заедно от около 10 месеца, не поддържат никакви отношения дори
и по повод детето. Ответникът вече има приятелка.
Страните по делото не желаят запазване на брачната връзка по между им.
Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй
като той е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи,
между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание
чл. 49 ал. 1 от СК без произнасяне по въпроса за вината, тъй като такова искане не е
направено от страните.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК:
Водещ критерий при предоставянето на родителските права по отношение на
роденото по време на брака непълнолетно дете И. Ю. е интереса на детето, преценен след
изследване на съответните обстоятелства изброени в чл.59, ал. 4 СК - полаганите до момента
грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към
родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
От събраните по делото гласни доказателства, от социалния доклад и удостоверението
за раждане на детето се установи, че детето И. Ю. е роден на ****г. От раждането на детето
грижите за него са поети от майка му. Детето се отглежда от нея в дома на родителите й в
гр.****** В жилището има всички необходими условия за отглеждането на детето, за
майката и детето има самостоятелна стая. Майката полага подходящи грижи за отглеждане
5
на сина си, като задоволява всичките му потребности. Майката може да разчита на
родителите си относно отглеждане на детето. Между детето и майката има изградена силна
емоционална връзка. Бащата е виждал сина си само веднъж след изписването му. Той не
търси сина си, не пита за него, веднъж му е донесъл дрехи и дал 100 лева. Родителите на
бащата проявяват интерес към детето и поддържат добри отношения с майката и
семейството й.
По изложените съображения, упражняването на родителските права следва да бъде
предоставено на майката, на адреса, на която в гр.******следва да се определи
местоживеенето на детето. На бащата следва да се определи подходящ режим на лични
отношения с детето с цел поддържане на родителската връзка по между им. Съдът намира за
подходящ режим на лични отношения между бащата и детето: всяка втора и четвърта
събота и неделя на месеца от 10:00 ч. до 16:00 часа без преспиване в присъствието на
майката до навършване на две години на детето предвид ниската му възраст и нужда му от
майка му; след навършване на две годишна възраст на детето всяка втора и четвърта събота
и неделя на месеца от 10:00 ч. в събота до 16:00 часа в неделя с преспиване; 20 дена през
лятото, когато майката не ползва годишен отпуск след навършване на 3 годишна възраст на
детето.
Страните нямат семейно жилище, поради което въпросът за неговото ползване на стои
пред тях.
ПО ИСКОВЕТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143 ОТ СК:
Всеки родител на основание чл.143 СК е длъжен да заплаща издръжка на
непълнолетното си дете. Съобразно чл.144 СК минималния размер на издръжката е ¼ от
минималната работна заплата за страната, определена с Постановление № 37/2022г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната в размер на 710 лева от
01.04.2022г. Според това минималния размер на издръжка от 01.04.2022г. е в размер на
177,5 лева.
При определяне на издръжката следва да се отчетат обстоятелствата, че И. Ю. е на 4
месеца, нуждите му от облекло, храна. Следва да се съобразят и финансовите възможности
на родителите. По делото не се събраха доказателства за доходите на родителите на детето.
Майката е подпомагана от ДСП гр.******с месечни помощи в размер на 240 лева. Бащата
живее в Германия и според показанията на св. А. се издържа от социални помощи.
По делото не се събраха доказателства за особени нужди на детето – влошено
здравословно състояние, посещавани платени курсови, водещи до необходимостта от по-
голяма издръжка. Размера на издръжката следва да се съобрази и с линията на бедността за
2022г., която е в размер на 413 лева, според Постановление № 286/19.08.2021г. за
определяне размера на линията на бедност за страната за 2022г.. и с обстоятелството, че
упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставят на майката и
че майката полага преимуществено грижи за детето, че то живее с нея в един дом. Предвид
изложеното, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът намира,
6
че детето И. има нужда да получава, а двамата родители като работоспособни лица имат
възможност да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 430 лв.. Издръжката
следва да се разпредели по равно между двамата родители т.е. по 215 лева. Съдът намира, че
от така определения размер на издръжка не следва да се приспада получаваната от майката
месечна помощ за отглеждане на дете, тъй като това е единствения доход, която тя получава
за отглеждане на сина си и при приспадането му определения общ размер на издръжка
детето би било ощетено.
Поради това бащата следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете чрез
майка му месечна издръжка в размер на 215 лева месечно с падеж до 15-то число на месеца,
за който се дължи считано от постановяване на настоящото решение като предявения иск
следва да бъде отхвърлен за разликата от този размер до предявения от 250 лева месечно.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:
Съда намира, че ищцата следва да възстанови предбрачното си фамилно име Р.
предвид изразеното й желание затова и прекратяване на брачната връзка със съпруга й.
На основание чл. 329 ал. 1 ГПК разноските остават между страните така, както са
направени. Съобразно чл.6, т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 75 лв., от която ищцата
следва да довнесе по сметка на съда сумата от 12,50 лв., а ответника 37,50 лв.. На
основание чл.78 ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, и съобразно дадените с Тълкувателно решение № 5 от 13.II.1992 г. по
гр. д. № 5/91 г., ОСГК на ВС задължителни указания относно цената на исковете за
издръжка, ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса по иска за издръжка
по чл.143 СК в размер на 309,60 лева. Ответникът следва да заплати в полза на РС ******и
възнаграждението за назначения му особен представител в размер на 600 лева, което е
заплатено от бюджета на съда, тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси и
разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 от СК брака между ИЛ. СВ. ЮС. с ЕГН
********** с адрес гр.******* ул.****** и А.Г.Ю.. с ЕГН ********** с адрес ******,
общ.******* сключен на 03.08.2021г. в ******, общ.******с акт за граждански брак №
1/03.08.2021г. издаден от кметство ******, община ****, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето И.
А.Ю., ЕГН ********** на майката ИЛ. СВ. ЮС. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето И. А.Ю., ЕГН ********** при майка му ИЛ.
СВ. ЮС. с ЕГН ********** в гр.******* обл.Варна.
7
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата А.Г.Ю.. с ЕГН ********** с адрес
******, общ.**** с детето И. А.Ю., ЕГН ********** както следва: всяка втора и четвърта
събота и неделя на месеца от 10:00 ч. до 16:00 часа без преспиване в присъствието на
майката ИЛ. СВ. ЮС. с ЕГН ********** до навършване на две години на детето; след
навършване на две годишна възраст на детето всяка втора и четвърта събота и неделя на
месеца от 10:00 ч. в събота до 16:00 часа в неделя с преспиване; 20 дена през лятото, когато
майката не ползва годишен отпуск след навършване на 3 годишна възраст на детето.
ОСЪЖДА А.Г.Ю.. с ЕГН ********** с адрес ******, общ.**** да заплаща месечна
издръжка в полза на малолетното си дете И. А.Ю., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител ИЛ. СВ. ЮС. с ЕГН ********** с адрес гр.******* ул.****** в размер
на 215 лева, с падеж до 15-то число на месеца, за който се дължи считано от постановяване
на настоящото решение – 13.06.2022г. ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, до настъпване на основание за изменението или прекратяването й, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от този размер до предявения от 250 лева месечно, на
основание чл. 143 ал. 2 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода ИЛ. СВ. ЮС. с ЕГН ********** да носи предбрачното
си фамилно име Р. и занапред да се именува И.С. Р., на основание чл.53 СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр. чл. 6 т.2 от ТДТСГПК и чл.78, ал.6 от
ГПК А.Г.Ю.. с ЕГН ********** с адрес ******, общ.****, да заплати в полза на Държавата,
по сметка на ПРС сумата 37.50 лв. - държавна такса по иска за развод, 309,60 лв. – държавна
такса по уважения иск за издръжка, 600 лева – възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр. чл. 6 т.2 от ТДТСГПК ИЛ. СВ. ЮС. с
ЕГН ********** с адрес гр.******* ул.****** да заплати в полза на Държавата, по сметка
на ПРС сумата 12,50лв., представляващи остатъка от дължимата държавна такса по иска за
развод.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, в която е уважена
иска за издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненският окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****** _______________________
8