Р Е Ш Е Н И Е
№ 260639
гр.Бургас, 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 17–и
наказателен състав, в публично заседание на седми декември две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при
участието на секретаря Д.Михайлова, като разгледа НАХД № 4504 по описа на БРС
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1
и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалба на А.И.М. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. Пенев – БАК, срещу Наказателно постановление № 20-0769-002008/25.06.2020г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор "Пътна
полиция", с което за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал.2, вр. чл. 174, ал. 1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 1500 лева и "Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 18
месеца, както и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП е наложена глоба в размер
на 10 лева.
С жалбата не се оспорват
административните нарушения, като се моли НП да бъде изменено само в частта за
наложено наказание по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, като се предлага глобата да се намали
до размера на минимума в закона – 1000 лв., както и лишаването от
правоуправление от 18 месеца да се намали на 12 месеца.
В открито съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Адв. П. – БАК поддържа жалбата и
пледира за изменение на НП.
Административнонаказващият орган –
ОДМВР-гр.Бургас, Сектор "ПП" - надлежно призован не се представлява.
В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за
отхвърляне на жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 29.02.2020г., около 00,30 часа св. Г.
– мл. автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР- Бургас,
бил на работа, като осъществявал контрол на територията на гр. Бургас. По
ул.К.Величков в посока бул.Демокрация жалбоподателя бил спрян за проверка. Той
управлявал л.а. ***. Била му извършена проверка за наличие на алкохол с помощта
на техническо средство - дрегер, който отчел положителна проба – 1,23 промила в
издишания въздух. Свидетелят издал на водача талон за медицинско изследване, в
който посочил, че водачът следва да се яви в МБАЛ-Бургас за даване на кръвна
проба. Същият съставил на водача и АУАН с бл. № 660469, в който квалифицирал
деянието на М. като нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП. Актът бил връчен на
жалбоподателя, който го подписал. Взета била и кръвна проба за изследване. Кръвта
била изследвана от вещото лице – Златина Лекцовска- Бешева, която констатирала,
че пробата отговаря на изискванията на Наредбата, като в следствие на
изследването установила, че количество на алкохол в кръвта на водача е 1,24
промила. В последствие било образувано ДП за престъпление по чл.343б ал.1 НК,
като наблюдаващия прокурор назначил повторна експертиза с друго вещо лице. По
повторната експертиза вещото лице Веселин Банев е приел, че концентрацията на акохол
в кръвта била 1,16 промила. При тези данни прокурора прекратил ДП поради липса
на престъпление, като изпратил преписката на АНО за налагане на административно
наказание.
Въз основа на АУАН и приложените
писмени доказателства от прекратеното ДП било издадено и атакуваното НП, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта, като било
уточнено и че в следствие на изготвената хим. експертиза №75/2020г. на БНТЛ
била установена концентрация на алкохол от 1,16 промила. В НП било посочено, че
деянието е извършено при условията на повторност. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на: чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 174,
ал.2, вр. чл. 174, ал. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание
"Глоба" в размер на 1500 лева и "Лишаване от право да се
управлява МПС" за срок от 18 месеца. За нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП му
била наложена и глоба в размер на 10 лева
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение,
който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя, свидетеля по акта и вещото лице, които са
еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. На практика,
самият жалбоподател не оспорва така установените факти, като предлага за
нарушението по пункт първи глобата и лишаването от правоуправление да се
намалят до законовия минимум.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта
на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган който, която е бил
оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно лице – младши автоконтрольор към Сектор "ПП" –
ОДМВР-Бургас, който е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП
и който по силата на закона - чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН
за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. Не се констатираха съществени
процесуални нарушения, които да са довели до накърняване правата на
жалбоподателя. Съдът намира, че са налице признаците от обективна страна на
вменените нарушения. М. е управлявал МПС, като при проверка по надлежния ред е
установена концентрация на алкохол в кръвта му- 1,16 промила чрез СХЕ. Той и не
отрича това, потвърждава изложената фактическа обстановка, но оспорва само
размера на наказанията.
След като са налице признаците от
обективна и субективна страна, административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е била правилно ангажирана.
Съдът обаче констатира, че едва за
първи път с НП е вменено на жалбоподателя, че е извършил нарушение при
условията на повторност. Това обстоятелство е признак от състава на нарушението
и следва да присъства в АУАН, който стартира адм.наказателното производство и
очертава рамките на произнасяне на АНО с наказателното постановление. Няма как
последният да разшири обвинението, тъй като това означава, че се накърнява
възможността на нарушителя за защита. Посоченият порок обаче не води до
цялостна отмяна на издаденото НП, доколкото в АУАН и НП се съдържат всички
останали признаци от основния състав на нарушението по чл. 174, ал. 1 ЗДвП,
поради което дадената квалификация следва да бъде преквалифицирана по този
текст, а размерите на наложените наказания следва да бъдат намалени до
предвидените в т. 1 абсолютни размери- глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от
право на управление за срок от 12 месеца.
Доказано се явява и второто нарушение –
по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, тъй като към момента на проверката жалбоподателя не е
носел в себе си КТ към СУМПС. Правилно наказващия орган е приложил санкционната
норма на чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП и му е наложил наказание глоба в размер на 10
лева.
Конкретните нарушения, за които
жалбоподателят е бил санкциониран не са маловажни и за тях не е приложима
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В случая конкретните деяния не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай би било незаконосъобразно. Не следва да се забравя и че
шофирането след употреба на алкохол безспорно поставя в опасност всички
участници в движението и категорично не може да се квалифицира като маловажно
нарушение на правилата за движение по пътищата.
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като следва НП да бъде изменено в частта относно
правната квалификация на нарушението и размера на наложените наказания по пункт
първи, а по втори пункт да се потвърди.
Така мотивиран, на основание чл. 63,
ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
20-0769-002008/25.06.2020г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас,
Сектор "Пътна полиция", с което за нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал.2, вр.
чл. 174, ал. 1 ЗДвП на А.И.М. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 1500 лева и "Лишаване от право да се
управлява МПС" за срок от 18 месеца, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на
наложените административни наказания "глоба" от 1500 лева на 1000 лева и "Лишаване от право да
се управлява МПС" от 18 месеца на 12
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
20-0769-002008/25.06.2020г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас,
Сектор "Пътна полиция", с което за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1 т.1 ЗДвП на А.И.М. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 10 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно
с оригинала: Д.М.