№ 6243
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100507050 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 6603/11.04.2024 г., постановено по гр.д. № 52860/2022 г. на
СРС, ГО, 53 състав, са отхвърлени предявените осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на А.
Х. П. с ЕГН ******* и Н. Х. Д. с ЕГН **********, да заплатят в условията на
разделна отговорност на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: А. Х. П.
- 1/2 от процесното задължение или сумата в размер на 507,20 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2020 г., 103,38 лв. - законна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г. и
законната лихва върху главницата за топлинна енергия, считано от датата на
депозиране на иска до окончателното изплащане на паричните задължения,
както и сумата в размер на 8,68 лв. - главница, представляваща цена за
извършване на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до
м.04.2020 г., както и сумата в размер от 2,37 лв., представляваща законна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 15.09.2022 г. Н. Х. Д. - 1/2 от процесното задължение или
сумата в размер на 507,20 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г.,
103,38 лв. - законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г. и законната лихва върху главницата за
топлинна енергия, считано от датата на депозиране на иска до окончателното
1
изплащане на паричните задължения, както и сумата в размер на 8,68 лв. -
главница, представляваща цена за извършване на услугата дялово
разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г., както и сумата в
резмер от 2,37 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, в която са
изложени доводи за неправилност на постановеното решение. Поддържа се, че
макар да не е представен документ за собственост на имота, по делото е
депозирана декларация по чл.14 ЗМДТ на Н. Д., в която същият сее
легитимирал като собственик на имота. Въззивникът сочи, че по делото
безспорно се доказвало правото на собственост върху процесния имот от
страна на ответниците по силата на наследствено правоприемство, а от там и
качеството им потребител на топлинна енергия. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
Въззиваемите Н. Х. Д. и А. Х. П. оспорват подадената въззивна жалба,
като излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Поддържат, че по делото не се доказало да са собственици на
имота, като декларацията по чл.14 ЗМДТ не представлявала документ за
собственост. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.
Не е постъпило становище по въззивната жалба от третото лице –
помагач „Бруната“ ООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от "Топлофикация
София" ЕАД против Х.Н. Д. и “наследниците на Й. А.Д.“, като впоследствие
е уточнено, че сумите се претендират по ½ от Х.Н. Д. и А. Х. П..
Основен спорен момент между страните, във връзка с който са
заявенитe във въззивната жалба доводи, е дали ответниците са били
собственици на процесния имот през исковия период, респ. дали е
съществувало валидно облигационно правоотношение за процесния имот през
исковия период с предмет продажба на топлинна енергия.
2
Първоинстанционният е приел, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ, подадена от
Н. Д. не доказва правото на собственост върху имота, тъй като данъчната
декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за
доказване правото на собственост върху недвижим имот, като декларирането
на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има само
административно-правно значение, но няма гражданскоправни последици и не
поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на
собственост върху същия.
Пред първоинстанционния съд е представен споразумителен протокол
от 30.11.2001 г., подписан между „Топлофикация София“ ЕАД и Й. Д. в
качеството й на потребител по отношение начина на остойностяване на
потребената топлинна енергия на процесния имот –апартамент 17, находящ
се в гр. София, ул. „*******. От изготвена справка по реда на Наредба
14/1811.2009 г. от първоинстанционния съд /л.32 от делото/ е видно, че Й. Д. е
починала на 09.05.2011 г., като е оставила за наследници двете си деца -А.
Х. П. и Н. Х. Д.. Представена и декларация от 29.03.1998 г., подадена от Н. Х.
Д. до СО, в която същият е декларирал като собствен процесния недвижим
имот заедно с А. Х. П.. Въззивният съд намира, че при съвкупна преценка на
доказателствата по делото безспорно се установява, че собственик и ползвател
на топлинна енергия на процесния имот е била Й. Д., за което е налице
извънсъдебно признание от нейна страна, а след смъртта й – нейните деца А.
Х. П. и Н. Х. Д., за което е изготвена и съответна справка. Неправилен е и
изводът на първоинстанционния съд за това, че подадена декларация по чл.14
ЗМДТ не може да служи за доказване право на собственост - процесуалният
закон не поставя изискване за доказване притежание право на собственост
депозирането на титул за собственост, както незаконосъобразно е приел
първоинстанционният съд, като ответниците не са навели никакви конкретни
възражения по отношение на представената декларация по чл.14 ЗМДТ, нито
са провели насрещно доказване по отношение правото на собственост върху
процесния имот. Ето защо и съдът приема, че през исковия период
ответниците са били собственици по силата на наследствено правоприемство
пир квоти по ½ идеална част за всеки от тях.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. В качеството на титуляри на правото на собственост
ответниците са и страна по облигационното отношение за доставка на
топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с
абонатен № *******. Ответниците следва да отговарят за дължимите суми за
потребена топлинна енергия съобразно квотите си в собствеността.
От приетата пред първоинстанционния съд СТЕ се установява, че
3
количеството топлинна енергия за абонатната станция на гр. София, ул.
„*******, се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско
измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Вещото лице е
посочило, че в имота на ответниците през исковия период е начислявана
топлинна енергия съгласно показанията на ИРРО, монтирани на два
радиатора, начислявана е топлинна енергия и за подгряване на топла вода
съгласно показанията на 1 брой водомер и за сградна инсталация на база
пълен отопляем обем. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на
ищеца. Отчетените стойности са потвърждавани от потребителите чрез
подписване на документите за главен отчет. Съдът кредитира заключението
като обективно и компетентно изготвено от вещо лице, притежаващо
необходимата професионална компетентност.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на
ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде
отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се
дължи заплащане на цена. Изготвената СТЕ установява, че през процесния
период стойността на начислената топлинна енергия е в размер от 978,23 лв.,
а приетата СЧЕ установява, че няма извършвани плащания през исковия
период. Ето защо и спрямо А. Х. П. искът се явява основателен за ½ от
сумата, или за 489,11 лв., и неоснователен за горницата до пълния предявен
размер от 507,20 лв.
С отговора на исковата молба ответникът Н. Х. Д. своевременно е
релевирал възражение за погасяване на дълга за главницата за топлинна
енергия по давност.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
4
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на исковата молба /30.09.2022 г./, като в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 23.07.2019 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м. 05.2019 г. е
погасено по давност – за този месец задължението е станало изискуемо на
15.07.2019 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да
тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.09.2022 г. (с
добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през
които давността е спряла да тече), т.е. преди подаване на исковата молба на
30.09.2022 г.
Извън погасителната давност остават вземанията за периода 01.06.2019
г. – 30.04.2020 г. От изготвената СТЕ се установява, че начислената и дължима
сума за топлинна енергия за този период е в размер от 936,63 лв., от които Н.
Х. Д. следва да отговаря за ½, т.е. за 468,31 лв. До този размер искът се явява
основателен и неоснователен до пълния предявен размер от 507,20 лв. и за
периода 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период. По делото се установява, че за исковия период м.08.2019 г. до
м.04.2020 г., начислената цена за предоставената услуга дялово
5
разпределение на топлинна енергия е в размер на 17,37 лв., поради което и
искът се явява изцяло основателен за по ½ от сумата /по 8,68 лв./ за А. Х. П.
и Н. Х. Д.. Възражението за изтекла погасителна давност на Н. Х. Д. се явява
неоснователно по изложените по-горе съображения.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца, одобрени с Решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание
чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да
се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца,
доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната
свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда
се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер на
задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът изпада в
забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. В случая дължимата
лихва върху установената главница от 489,11 лв. за А. Х. П. е в размер от
103,38 лв. за периода 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г., поради което искът в тази
част се явява изцяло основателен. По отношение на Н. Х. Д. мораторната
лихва е в размер от 98,98 лв. върху установената главница от 468,31 лв., като
искът следва да се уважи до този размер и да се отхвърли до пълния предявен
размер от 103,38 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед частичното несъвпадение на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е
6
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149
ЗЕ за главница за потребена топлинна енергия за сумата от 489,11 лв. за А. Х.
П. и 468,31 лв. за Н. Х. Д., за цената на извършена услуга дялово
разпределение за сумата от по 8,68 лв. за всеки от ответниците, искът с правно
основание чл.86,ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху вземането за топлинна
енергия за сумата от 103,38 лв. за А. Х. П. и 98,98 лв. за Н. Х. Д., като
исковете бъдат уважени в тази част. В останалата част решението следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. С
оглед частичното уважаване на исковете, дължимите на ответника А. Х. П.
разноски са 3,29 лв. в първоинстанционното производство, поради което и
решението на районния съд в частта, в която са присъдени разноски над
посочения размер, следва да бъде отменено.
На въззивника следва да се присъдят разноски за първоинстанционното
производство в размер от 386,82 лв. спрямо А. Х. П. и 379 лв. спрямо Н. Х. Д..
За въззивното производство на въззивника следва да се присъдят разноски в
размер от 60,92 лв. спрямо А. Х. П. и 59,68 лв. спрямо Н. Х. Д. /за д.т. и
юрисконсултско възнаграждение/. На въззиваемите следва да се присъдят
разноски за въззивното производство в размер от 2,66 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6603/11.04.2024 г., постановено по гр.д. №
52860/2022 г. на СРС, ГО, 53 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на А. Х. П. с ЕГН ******* и Н. Х. Д. с
ЕГН **********, да заплатят в условията на разделна отговорност на
„Топлофикация София” ЕАД следните суми: А. Х. П. - сумата в размер на
489,11 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., 103,38 лв. - законна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020
7
г. до 15.09.2022 г. и законната лихва върху главницата за топлинна енергия,
считано от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане на
паричните задължения, както и сумата в размер на 8,68 лв. - главница,
представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г.; Н. Х. Д. - сумата в размер на 468,31 лв.
- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.06.2019 г. до м.04.2020 г., 98,98 лв. - законна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
15.09.2022 г. и законната лихва върху главницата за топлинна енергия, считано
от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане на паричните
задължения, както и сумата в размер на 8,68 лв. - главница, представляваща
цена за извършване на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019
г. до м.04.2020 г., както и в частта, в която в полза на А. Х. П. с ЕГН *******,
са присъдени разноски за сумата над 3,29 лв. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА А. Х. П. с ЕГН *******, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ
и чл.86,ал.1 ЗЗД, сумата от 489,11 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за апартамент № 17, находящ се в гр.
София, ул. „******* , абонатен № *******, за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до изплащане на
вземането, 103,38 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г., както и сумата в
размер на 8,68 лв. - главница, представляваща цена за извършване на услугата
дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 30.09.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. Х. Д. с ЕГН **********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД, сумата от 468,31 - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
апартамент № 17, находящ се в гр. София, ул. „*******, абонатен № *******,
за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
30.09.2022 г. до изплащане на вземането, 98,98 лв. - мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
15.09.2022 г., както и сумата в размер на 8,68 лв. - главница, представляваща
цена за извършване на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019
г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.09.2022 г. до изплащане на
вземането.
8
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА А. Х. П., ЕГН *******, да заплати на основание чл.78,ал.1
ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за
първоинстанционното производство в размер от 386,82 лв., както и разноски
за въззивното производство в размер от 60,92 лв.
ОСЪЖДА Н. Х. Д., ЕГН **********, да заплати на основание
чл.78,ал.1 ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
разноски за първоинстанционното производство в размер от 379 лв.., както и
разноски за въззивното производство в размер от 59,68 лв.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл.78,ал.3 ГПК на Н. Х. Д., ЕГН ********** и А. Х. П.,
ЕГН *******, разноски за въззивното производство в размер от 2,66 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
„Бруната“ ООД., на страната на въззивника „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9