Решение по КНАХД №1163/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Г. Д. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по подадена касационна жалба от С. И. К., [ЕГН], чрез адв. Г. Б., срещу Решение № 301/13.03.2025 г., постановено по АНД № 4807/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-1030-005375/17.07.2024 год., издадено от Н. Г., сектор „Пътна полиция”- Пловдив към ОД на МВР - Пловдив, с което на С. К., на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материално-правни разпоредби. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП в частта, с която на осн. Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР на к.са отнети 10 контролни точки. Претендира се присъждане на сторените разноски в производството пред Районен съд-Пловдив и пред настоящата инстанция.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОДМВР-Пловдив, не изразява становище по жалбата.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210, ал. 2 от АПК страна в преклузивния по чл. 211, ал.3 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С НП № 24-1030-005375/17.07.2024 год., издадено от Началник Група, сектор „Пътна полиция”- Пловдив към ОД на МВР – Пловдив, отговорността на касатора е ангажирана за това, че на 12.06.2024 год. в 12:52 часа в [населено място], бул. „Б.“ /посока изток-запад/ на кръстовището с [улица], С. И. К., като водач на велосипед „E-GENT“ навлиза и преминава на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа /трисекционен/, с което е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП - не съобразява поведението си със светлинните сигнали. За така описаните нарушения, на касатора е наложена съответно глоба в размер на 100 лева и на осн. Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният съд е приел за установено по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства, че к.е извършил вменените му нарушения, и че за същите е правилно санкциониран на основание посочените в НП разпоредби, като наложеното му административно наказание „глоба“ е правилно определено във фиксирания от закона размер и не може да бъде намалено. Прието е, че по аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки и в този смисъл съдът не дължи произнасяне относно възражението, че не е следва да се отнемат контролни точки като водач на моторно превозно средство.

Така постановеното решение е недопустимо.

Районен съд е бил сезиран с жалба срещу НП № 24-1030-005375/17.07.2024 год., издадено от Началник Група, сектор „Пътна полиция”- Пловдив към ОД на МВР – Пловдив само в частта, с която на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР на к.са отнети 10 контролни точки. В петитума на жалбата се иска отмяна на посоченото НП само в частта му на отнетите контролни точки.

Въпреки, че не е сезиран с жалба против НП № 24-1030-005375/17.07.2024 год., издадено от Началник Група, сектор „Пътна полиция”- Пловдив към ОД на МВР – Пловдив в частта, с която на к.е наложена глоба в размер на 100 лева, приемайки НП в тази му част за законосъобразно и го потвърдил, районен съд се е произнесъл свръхпетитум. Искането за отмяна на оспорено пред съда НП в частта на наложената глоба, следва да бъде заявено надлежно и недвусмислено от жалбоподателя. В процесния случай такова искане не е правено, не са налице и твърдения в този смисъл.

Недопустимо, извън обема и последиците на сезирането, с диспозитива на обжалваното съдебно решение на районен съд е постановено потвърждаване на наказателното постановление в частта на наложената глоба. Решението следва да се обезсили като недопустимо.

За пълнота следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.15, ал.4 от ЗДвП, когато има път, платно за движение, пътна лента или алея, предназначени за движение на определени пътни превозни средства, водачите на тези превозни средства са длъжни да се движат по тях. Субектът на нарушението по чл.15, ал.4 от ЗДвП е водачът на ППС, сред които е и водачът на велосипед, каквото качество безспорно има касаторът. Според §6, т.25 от ДР на ЗДвП, “водач“ е лице, което управлява ППС или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегнати, товарни или ездитни животни или стада по пътищата, а съгласно §6, т.19 ДР ЗДвП, „велосипед“ е ППС най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява, с изключение на инвалидните колички.

Принципно правилни са изводите на районен съд, че на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки, но следва да се съобрази, че в чл.6, ал.1 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. е предвидено отнемане на контролни точки за нарушения на ЗДвП единствено на водачите на МПС. Съгласно §6, т.11 от ДР на ЗДвП "моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. В случая С. К. не е водач на МПС, а на велосипед (ППС най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява).

Липсата на произнасяне по отношение на отнетите контролни точки на к.в диспозитива на обжалваното решение е пречка за касационната инстанция да извърши цялостен контрол за материална законосъобразност на проверяваното решение.

Поради изложеното делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на районен съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на НП № 24-1030-005375/17.07.2024 год., издадено от Началник Група, сектор „Пътна полиция”- Пловдив към ОД на МВР – Пловдив само в частта, с която на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР на к.са отнети 10 контролни точки, в какъвто смисъл са наведените доводи в жалбата.

На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане съдът дължи произнасяне и по разноските за водене на делото пред Административен съд - Пловдив.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 301/13.03.2025 г., постановено по АНД № 4807/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.