№ 415
гр. гр. ******, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. В.а
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20241620100757 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от А. Ц. М., ЕГН ********** срещу
******** ЕООД, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е било е образувано ИД
№*********** по описа на ЧСИ М. И., peг. №***, с район на действие ОС ********, за
сумата от 2054 лв., от които главница в размер на 338,17 лв., законна лихва в размер на
448,10 лв. за периода 09.05.2011 г. - 09.02.2024 г., 512,92 лв. неолихвяеми вземания
/мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 25 лв. присъдени разноски, 150лв. разноски по ИД,
389,02 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и публични държавни вземания в размер на
190,79 лв., дължими към 09.02.2024 г., по което е наложен запор върху банковите и сметки.
Твърди се, че изпълнителното дело е образувано по ИЛ от 13.06.2011г., издаден по ч.г.д. №
622/2011 г. по описа на PC ******. По него взискател е ********** ЕАД, с ЕИК ******** В
последствие първоначалният кредитор е цедирал вземането си към ответника, за което се
твърди, че ищцата е уведомена с уведомление изх. № ** ********/**.**.20**г., връчено
ведно с поканата за доброволно изпълнение. С образуването на изпълнителното дело бил
наложен запор върху сметките на М., открити в ******** АД и ******** ЕАД. В исковата
молба се твърди, че изпълнителният лист е издаден на 13.06.2011г., т.е. повече от дванадесет
години преди да бъде образувано ИД №***********. Няма данни, твърди ищецът, до този
момент да е образувано друго изпълнително дело или да са предприемани каквито и да е
действия, прекъсващи погасителната петгодишна давност. Твърди се, че на 13.03.2024г. М. е
погасила дължимите публични държавни вземания в размер на 190,79 лв.
Изложени са съображения във връзка с уведомление изх. № **
********/**.**.20**г., връчено на ищцата ведно с поканата за доброволно изпълнение,
относно извършеното цедиране на вземането, като се релевира, че М., не е надлежно
уведомена по смисъла на чл. 20, an. 1, т. 2-3 от ЗЗЛД и Регламент /ЕС/2016/ 679, че
ответникът има правото да оперира с личните и данни. Твърди се, че в приложеното
уведомление за извършено прехвърляне на вземания липсва такова уведомяване от страна на
цедента ************ ЕАД, с ЕИК ******** Извършено е позоваване на съдебна практика -
Решение № 12615 от 09.12.2021 г. по адм. д. № 7138/2021 на Върховния административен
1
съд, като въз основа на горното ищцата твърди, че ответникът няма правото да разполага и
оперира с личните й данни, респ. да образува изпълнителното дело.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника ******** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** ****, р-н „*********”, кв. „********“, ул. „*******” № **, сграда
*******, представлявано от управителите Р. И. М.-. и Т. И. В., че А. Ц. М., ЕГН **********,
с адрес: гр. *******, ул. „*********”№ *, не дължи сумата, предмет на ИД № ************,
по описа на ЧСИ М. И., в размер на 1324,19 лв. /хиляда триста двадесет и четири лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща сбор от следните суми: главница в размер на 338,17
лв. /триста тридесет и осем лева и седемнадесет ст./, законна лихва в размер на 448,10 лв.
/четиристотин четиридесет и осем лева и десет ст./ за периода 09.05.2011г. - 09.02.2024г.,
512,92 лв. /петстотин и дванадесет лева и деветдесет и две ст./ неолихвяеми вземания
/мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 25 лв. /двадесет и пет лева/ присъдени разноски,
поради погасяване по давност /петгодишна/ на задължението, което е изпълнителен лист от
13.06.2011г., издаден по ч.г.д. № 622/2011г. по описа на PC ******.
Претендират се направените по делото разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
В същия се сочи, че предявените претенции са частично недопустими (касателно
сумите: 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ разноски по ИД, 389,02 лв. /триста осемдесет и девет
лева и две ст./ такси по Тарифата към ЗЧСИ). Ответникът не оспорва, че е издаден
изпълнителен лист издаден на 13.06.2011 г. по ч. гр. д. 622/2011 г,. по описа на РС ******,
въз основа на който към момента е образувано и висящо изпълнително дело № ****/20**г.
по описа на ЧСИ М. Ц. И., рег.№ *** при КЧСИ, с район на действие ОС - ********. В ОИМ
се твърди, че ********* ЕООД е придобило вземането по описания изпълнителен лист въз
основа на сключен Договор за цесия между "**********" ЕАД (като цедент) и *********
ЕООД (като цесионер) от дата 29.03.2016г.
Предявеният иск е оспорен изцяло като неоснователен. Изложени са твърдения, че
въз основа на горепосочения изпълнителен лист по ч. гр. д. 622/2011 г. по описа на РС
******, е било образувано и водено предходно изпълнително дело под № 401/2011 г. по
описа на ЧСИ А. М. Б. с рег. № *** към КЧСИ. с район на действие СГС. Делото е било
прекратено през ноември месец 2023г. след постъпила писмена молба от взискателя на
основание чл.433, ал.1,т.2 от ГПК, като преди изтичане на давностния срок въз основа на
изпълнителния лист е образувано ново изпълнително производство по ИД № ****/20**г. по
описа на ЧСИ М. И., рег. № *** в КЧСИ. По предходно образуваното изпълнително дело,
сочи ответникът, е имало предприемани регулярни изпълнителни действия, последното от
които е било на дата 02.10.2018г. Релевира се, че след прекратяване на делото по молба на
взискателя и преди изтичане на давностния срок въз основа на изпълнителния лист е
образувано ново ИД с № ****/20**г. по описа на ЧСИ М. И., рег.№ *** при КЧСИ, с район
на действие ОС ********. С молбата за образуване са посочени нови изпълнителни способи
за предприемане на изпълнителни от взискателя чрез налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника и насрочване на дата за опис на движими вещи на адрес на лицето.
Ответникът се е позовал на съдебна практика, като е посочил, че според него
давностният срок по отношение на вземането не е изтекъл към момента. Развити са
подробни съображения за това.
Касателно наведеното оспорване за опериране с личните данни на ищцата от страна
на ********* ЕООД поради ненадлежно уведомяване по смисъла на чл. 20, ал.1, т.2-3 от
ЗЗЛД, в ОИМ се сочи, че възраженията и цитирана съдебна практика са неотносими в
настоящото производство. Като администратор на лични данни ********* ЕООД обработва
личните данни по задължението на ищеца, което има към дружеството на основание
легитимен интерес по смисъла на чл.6, пар.1, б.е от ОРЗД. Легитимният интерес на
администратора се изразява в управление и събиране на задължението, по което ищецът се
явява длъжник. Това легитимно правно основание изцяло кореспондира със Становище
2
06/2014 относно понятието за законни интереси на администратора на лични данни съгласно
чл. 7 от Директива 95/46/ЕО на Работната група по чл. 29, сега Европейски комитет по
защита на личните данни (EDPB), че събирането на вземания е признато за легитимен
интерес по смисъла на чл. 6, ал.1, б. “е“ от ОРЗД , на администратора на лични данни, по
повод тяхната обработка. Към ОИМ е приложено уведомление за извършено прехвърляне на
вземания и предоставяне на информация до субекта на данните на осн. чл. 13/14 от
Регламент (ЕС)2016/679 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016г.
Предвид изложеното в ОИМ ответникът моли съда да остави без уважения
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендират се разноски. Направено е възражение за прекомерност на адв.хонорар.
Делото е частично прекратено с определение от 14.10.2024г. касателно сумите:
150,00 лв. /сто и петдесет лева/ разноски по ИД, 389,02 лв. /триста осемдесет и девет лева и
две ст./ такси по Тарифата към ЗЧСИ, поради недопустимост на искането. Определението е
влязло в законна сила.
В откритото съдебно заседание ищецът се представлява от адв. П.М. от МАК, който
поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Депозирана е и писмена защита, в която са
изложени съображения от страна на ищеца в полза на неговите твърдения. извършено е
позоваване на съдебна практика.
Ответникът в откритото съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Депозирана е молба за даване ход на делото в негово отсъствие.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото с приетия доклад съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че
срещу ищцата е бил издаден ИЛ от 13.06.2011г. по ч.г.д. № 622/2011 г. по описа на PC ******
с кредитор - третото лице ************ ЕАД с ЕИК **********, въз основа на който е било
образувано ИД № ************ по описа на ЧСИ М. И. с рег. № *** и р-н на действие ОС
******** - висящо към момента. Първоначалният кредитор е прехвърлил вземането си
(цедирал е вземането) срещу ищцата на ответника по настоящото делото - ******** ЕООД,
ЕИК *********, за което цедиране М. е уведомена.
Съдът е указал на страните, че всяка от тях носи доказателствената тежест да докаже
твърдените в нейна полза обстоятелства, както и направените възражения. На ищеца е
указано, че е в негова тежест да докаже наличието на правен интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск, както и моментът, от който е започнала да тече
погасителната давност, като представи доказателства за това. При предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /в
случая заповедното производство/ са настъпили факти /след изтичане на срока за
възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение/ с оглед въведените в исковата
молба твърдения - изтекъл давностен срок/, които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право от ответника. Съдът е указал на ответника, че е в негова тежест да
докаже, че разполага с правото на принудително изпълнение, вкл. настъпването на факти,
които имат за последица прекъсване или спиране на погасителната давност, в негова тежест
е да докаже възраженията си.
По делото въз основа на приложените изпълнителни дела - съответно ИД №
*********** на ЧСИ А. Б. с рег. № *** към КЧСИ и ИД №*********** на ЧСИ М. И. с №
*** към КЧСИ, се установи, че по депозирана молба от ************ ЕАД с ЕИК
********** от 20.09.2011г. било образувано ИД *********** на ЧСИ А. Б. с рег. № *** към
КЧСИ въз основа на процесния изпълнителен лист от 13.06.2011г.
Съгласно редакцията на чл. 418, ал. 5 ГПК към момента на образуване на
ч.гр.д.622/2011г. по описа на РС ****** (изм. и доп. с ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от
21.12.2010 г.) заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се
3
връчва от съдебния изпълнител (визира се заповедта, издадена по реда на чл. 417 ГПК),
както е и към момента. Не е променяна уредбата и касателно това, че заповедта по чл. 410
ГПК се връчва от съда, който я е издал. С оглед горното и като съобрази наличните писмени
документи по цитираните ИД, в това число ИЛ, поканата за доброволно изпълнение от
21.09.2011г. (л.8 от дело ***********) до длъжника и съобщение за образуване на
изпълнително дело (л.28 от ИД**********), съдът достигна до извод, че ч.гр.д. 622/2011г. на
РС ****** (макар същото да не е приложено към материалите по делото, нито да е
приложена самата заповед за изпълнение), е било образувано по заявление по чл. 410 ГПК,
депозирано пред съда на 09.05.2011г., което има значение за момента, в който заповедта е
влязла в сила.
С молбата от 20.09.2011г. до ЧСИ Б. взискателят ************ ЕАД е поискал -
освен проучване на имуществото - и налагане на запори върху банковите сметки на
длъжника М., на нейни МПС, както и възбрани върху притежавани от нея недвижими имоти.
На 21.09.2011г. от страна на ЧСИ Б. е изпратена покана за доброволно изпълнение
до А. М. с изх. № *****. На същата дата са били изпратени запорни съобщения за налагане
на запори върху банковите сметки на А. Ц. М. до няколко банки (****** ***** АД, получено
на 27.09.2011г., ******** АД, получено на 27.09.2011г., ******* *** клон ******, получено
на 27.09.2011г., *****, получено на 28.09.2011г., ****** АД, получено на 27.09.2011г.,
******* АД, получено на 27.09.2011г.,******** АД, получено на 27.09.2011г., ********-клон
******, получено на 27.09.2011г., ****** АД, получено на 27.09.2011г., *********-клон
******, получено на 27.09.2011г., ******* АД, получено на 27.09.2011г., ******** АД,
получено на 28.09.2011г., ********* АД, получено на 27.09.2011г., ********* АД, получено
на 27.09.2011г., ********** АД, получено на 27.09.2011г., ********* ЕАД, получено на
27.09.2011г., ******* АД, получено на 27.09.2011г., ********** АД, получено на
28.09.2011г., ********-клон България, получено на 27.09.2011г., ********* АД, получено на
27.09.2011г., ********-клон ******, получено на 27.09.2011г., ******** АД, получено на
30.09.2011г., ******* АД, получено на 27.09.2011г., *********, получено на 28.09.2011г.,
******** ЕАД, получено на 27.09.2011г., ***********-клон България, получено на
29.09.2011г.).
На 26.09.2011г. било изпратено запорно съобщение до ********* ЕООД за налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по ИД – М.. Същата, видно от
приложената обратна разписка по горецитираното ИД от 2011г., е получена от третото лице-
работодател на 06.10.2011г.
С молба на взискателя от 04.03.2013г. е поискано прехвърляне на ИД на ЧСИ Й. Ц. с
рег. № *** към КЧСИ. Данни за осъществено такова действие няма, като с резолюция ЧСИ
Б. е отказал да извърши това действие.
С молба от 03.06.2016г., депозирана от ответника по настоящото дело до ЧСИ А. Б.,
е поискано конституиране на ********** ЕООД като взискател по изпълнителното дело с
оглед сключения договор за прехвърляне на вземането (цесия), предмет на ИД, от
29.03.2016г. С цитираната молба е извършено и възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
Със запорно съобщение от 01.07.2016г., връчено на 12.07.2016г. на работодателя на
длъжника – ********* ЕООД, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М..
На същата дата – 01.07.2016г., до длъжника е изпратена и призовка за принудително
изпълнение и насрочен опис на движими вещи за 03.08.2016г., която е получена от М. на
12.07.2016г.
С молба от 13.06.2017г. от страна на новия взискател по ИД от 2011г. – **********
ЕООД, е поискано извършване на проучване на имуществото на длъжника М., както и
налагане на запори върху трудовите й възнаграждения и/или пенсиите й.
На 02.10.2018г. ЧСИ Б. е изпратил запорно съобщение до ******* ЕАД за налагане
на запор върху разкритите в тази банка сметки на името на А. М.. Същото е получено на
04.10.2018г.
4
С молба от 02.10.2023г. взискателят е поискал изпълнителното дело при ЧСИ Б. да
бъде прекратено на осн. чл. 433, ал.1,т.2 ГПК и да бъде върнат оригинала на изпълнителния
лист. С постановление от 09.10.2023г. на ЧСИ А. Б. ИД *********** е прекратено.
С молба от 18.11.2023г., депозирана до ЧСИ М. И. с р-н на действие ОС ********
ответникът по настоящото дело е поискал да бъде образувано изпълнително дело за
събиране на сумите по изпълнителния лист от 13.06.2011г. срещу длъжника А. М.. Освен
това е поискано извършване на справки касателно нейното имущество, както и налагане на
запор на новооткрити на нейно име банкови сметки.
На 26.01.2024г. е изпратено съобщение до ищеца по делото за образуване на ИД
********** при ЧСИ М. И., получено от М. на 14.02.2024г.
На същата дата – 26.01.2024г. е изпратено запорно съобщение до ******** ЕАД за
налагане на запор на банковите сметки на длъжника по делото. Такова съобщение е
изпратено и до ******** АД на посочената дата.
Също на 26.01.2024г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на М. –
********* ЕООД, за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Същото е получено на 01.02.2024г.
По настоящото дело е издадена обезпечителна заповед от 02.04.2024г., вследствие
на което на 04.04.2024г. цитираното ИД е спряно с постановление на ЧСИ М. И..
С молба от 29.07.2024г. взискателят по изпълнителното дело е поискал проучване на
имуществото и налагане на запори върху банкови сметки на длъжника по делото.
Видно от приложения по ИД от 2023г. препис от изпълнителен лист (гръб) погасена
е сума в размер на 87,18 лв. на 27.03.2024г.
При заявените в исковата молба твърдения и с оглед така установеното по
настоящото дело следва да се приеме, че ищецът цели да установи недължимост на
вземания, за събирането на които са предприети принудителни изпълнителни действия въз
основа на изпълнителен лист от 13.06.2011г., издаден по ч.гр.д.622/2011г. по описа на РС
****** по повод депозиранао заявление по чл. 410 ГПК, като се позовава на изтекла
петгодишна погасителна давност. Твърдените от фактическа страна обстоятелства и искане
за защита обосновават правна квалификация на иска по чл. 439 от ГПК, според който
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Разпоредбата на чл.439 ГПК урежда следния фактически състав - след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание /в случая заповедното производство/ да са настъпили факти /нововъзникнали след
изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за изпълнение/ с оглед
въведените в исковата молба твърдения. Защитата на длъжника по реда на чл. 439 от ГПК е
срещу материалната незаконосъобразност на принудително изпълнение, като предмет на
установяване е липсата на изпълняемо срещу него право. Последица от уважаване иска по
чл. 439 от ГПК е прекратяване на изпълнението – чл. 433,ал.1,т. 7 от ГПК, от което се
извежда правният интерес от исканото установяване.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната
сигурност с цел да стимулира кредиторът да не бездейства и своевременно да упражнява
субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато
разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника
липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност.
Давността представлява изтичане на определен в закона срок от време, през който
кредиторът бездейства, последица от което е погасяване правото да иска принудително
изпълнение на вземането си. Самото вземане продължава да съществува като естествено
право и може да бъде изпълнено доброволно от длъжника, аргумент за което е разпоредбата
на чл. 118 ЗЗД.
Видно от материалите по делото още през 2011г. е образувано ИД по инициатива на
5
кредитора към онзи момент - третото лице *********** ЕАД, с изпълнителен титул –
изпълнителен лист от 13.06.2011г., издаден по ЧГД 622/2011г. по описа на РС ******.
Според чл. 416 ГПК (редакция от ДВ, бр. 42 от 2009 г.) когато възражение не е
подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за
установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът
издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.
По делото няма наведени твърдения (нито доказателства) срещу заповедта за
изпълнение по ЧГД 622/2011г. по описа на РС ****** да е депозирано възражение по чл. 414
ГПК. С оглед датата на депозиране на заявлението – 09.05.2011г., и издаването на
изпълнителен лист на 13.06.2011г., следва, че заповедта за изпълнение е била влязла в сила
към този момент и от тогава е започнал да тече нов петгодишен давностен срок за вземането
по нея. Това е така, защото процесният изпълнителният лист е издаден на основание влязла
в сила заповед за изпълнение на парично задължение, която се приравнява като последици
на влязло в сила съдебно решение, поради което и на основание чл. 117,ал. 2 от ЗЗД
приложимият давностен срок по отношение на вземанията, удостоверени с него, е пет
години. Последиците от влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на
последиците при влязло в сила решение – длъжникът не може да оспорва вземането въз
основа на факти, настъпили до изтичане срока за подаване на възражение по чл. 414
ГПК срещу заповедта, съответно до влизането й в сила при липса на възражение /така напр.
решение по гр.д. № 1722/2021г. IV г.о. ВКС/.
Основният спор по делото е правен и касае теченето на давностния срок и по-
конкретно кой е началният момент, от който тече нов давностен срок след прекъсването му с
предприетите по принудителното изпълнение действия.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността в изпълнителния
процес се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан и т. н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания
от трети задължени лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които не
прекъсват давността: не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е посочено, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Действително с ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до обявяването на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Тук обаче следва да се посочи и даденото разяснение в мотивите на ТР 2/2023г. по
т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, че по изпълнителните дела, образувани за принудително
събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно
решение № 2/26.06.15 г. по т. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания e
6
започнала да тече от 26.06.2015г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за
спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете
кумулативно посочени в ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред
държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане, което
волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в
исковия процес, и изпълнителното производство да е висящо.
Случая обаче не е такъв. ИД от 2011г. по описа на ЧСИ А. Б. е образувано на
20.09.2011г. На следващия ден са изпратени запорни съобщения до изредените по-горе
банки, а на 26.09.2011г. е изпратено запорно съобщение до третото лице-работодател
******* ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което е
получено от работодателя на 06.10.2011г. С тези действия петгодишната давност за
вземането по ИЛ от 13.06.2011г. е прекъсната няколко месеца след влизане в сила на
заповедта за изпълнение.
Следващото действие, което съгласно съдебната практика би довело до прекъсване
на давността, е предприетото такова с молба от 03.06.2016г. от ответника по делото, с което е
извършено възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ и предприетото в тази връзка налагане на
запор върху трудово възнаграждение от дата 07.07.2016г.
Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК настъпва по силата на закона и е обвързано с един единствен обективен критерий -
изтичането на двегодишен срок от последното поискано от взискателя изпълнително
действие. Поведението на съдебния изпълнител не подлежи на преценка в това
производство, тъй като обстоятелствата дали съдебният изпълнител е бездействал да
изпълни поискано действие или е нарушил свои законови задължения би могло евентуално
да доведе до ангажиране на отговорността му по чл. 74 ЗЧСИ, но не и до промяна на
обективния законов критерий за прекратяване на принудителното изпълнение по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. В този смисъл от значение за срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е това дали е
налице искане на взискателя за извършването на определено изпълнително действие,
независимо от това дали съдебният изпълнител е пристъпил към осъществяване на
поисканото действие по принудително изпълнение, което обстоятелство е от значение по
въпроса за прекъсване на срока на погасителната давност, но не и за обсъжданото
прекратително основание (така решение № 64 от 22.06.2022г. по въззивно гр.д. № *********
по описа за 2022г. на ОС ********). Движението на изпълнителното производство зависи от
взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния
изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи.
С оглед горното се налага извод, че за периода от 26.09.2011г. до 26.09.2013г.
взискателят е бездействал като не са поискани и съответно не са предприемани
изпълнителни действия и на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ИД от 2011г. е било перемптирано.
Считано от 27.09.2013г. същото е прекратено ex lege.
Перемпцията е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е
започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички
други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него (така решение
№ 37 от 24.02.2021г. по гр.д. 1747/2020г. на IV г.о. на ВКС). Именно такъв е и настоящият
случай.
Съдът съобрази и изложеното в цитираното ТР 2/2023г. на ВКС, а именно, че в тези
случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело, до
този момент се прилага чл. 115, ал.1, б. „ж” ЗЗД, което тълкуване отпада едва с обявяване на
тълкувателното решение (визира се това от 2015г.), с което постановлението е обявено за
загубило сила. При действието на постановлението на Пленума на ВС искането на
взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния
процес и прекъсва давността, когато изпълнително дело е образувано. При изпълнителни
7
дела, вече прекратени към датата 26 юни 2015г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1
ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по
време предприето в хода на делото изпълнително действие според нововъзприетото
тълкуване, тъй като хипотезата за фактите, означени в тълкуванията, се съобразява според
значението им в съответния тълкувателен акт.
При съобразяване и с дадените в същото ТР разяснения, че погасителната давност
се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция, съдът намира, че с последващата молба от 03.06.2016г., депозирана от
ответника по делото до ЧСИ Б., с която е възложено извършване на действия по чл. 18
ЗЧСИ, като със запорно съобщение от 01.07.2016г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на М. при работодателя ********* ЕООД, давността е прекъсната отново,
т.к. от прекратяването на ИД по силата на закона (27.09.2013г.) до депозиране на молбата и
извършването на изпълнителните действия не са изтекли пет години. За пълнота следва да се
посочи, че насрочването на опис за 03.08.2016г. и призовката от 01.07.2016г. до длъжника, с
която е уведомен за това, не е действие, което прекъсва давността, защото по делото няма
данни такъв да е извършен и следователно изпълнителният способ не е осъществен – не е
извършен опис на вещи. Обстоятелството е ирелевантно, т.к. така или иначе на същата дата
01.07.2016г. е наложен посоченият по-горе запор, с което давността е прекъсната.
Това е така, защото кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие
прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на
предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането,
не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия
отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност
да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело,
губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни
действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. Перемпцията е
процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално
правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително
изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по
принудително изпълнение, който дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено
искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото
на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на
дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е
задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните
органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и
нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято
проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция за
бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от
съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ,
кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на
давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за
действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно
административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или
неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора.
Съдебният изпълнител дължи обявяването на настъпилото прекратяване с постановление,
което задължение законът изрично вменява в съответствие с принципа за удостоверяване на
изпълнителните действия чл. 434, ал. 1 във вр. с чл. 433, ал. 1 ГПК. Макар да не обуславя
прекратяването на изпълнителното дело, което в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
настъпва по право, постановлението е необходимо, за да се приложат някои предписани
последици. В чл. 433, ал. 3 ГПК законодателят изрично е вменил задължение за съдебния
изпълнител служебно да вдигне наложените възбрани и запори въз основа на
постановлението като акт. Съдебният изпълнител дължи и указания по изправността на
8
постъпилата по вече перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да
постави началото на ново изпълнително дело.
С молба от 13.06.2017г. е поискано от страна на взискателя ********** ЕООД ЧСИ
Б. да наложи запор върху трудовото възнаграждение и/или пенсиите на длъжника М., с което
следователно давността отново е прекъсната.
Впоследствие на 02.10.2018г. ЧСИ Б. е наложил запор на сметките на длъжника в
******* ЕАД. Други изпълнителни действия не са извършвани след тази дата, като с молба
от 02.10.2023г. взискателят е поискал прекратяване на ИД от 2011г., а с молба от 28.11.2023г.
е образувано ново изпълнително дело при ЧСИ М. И..
По повод възражението на ищеца за липса на местна подсъдност на действията на
ЧСИ Б. след 27.10.2017г.(след изменението на чл. 427 ГПК), съдът намира следното:
Съгласно редакцията на чл. 427, ал. 1 ГПК, действаща към момента на образуване на
ИД от 2011г. на ЧСИ Б. (Обн. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) молбата за
изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират: 1. движимите
или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението; 2. постоянният адрес или
седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на
длъжника към него; 3. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие,
когато се иска изпълнение на такива задължения; 4. постоянният или настоящият адрес
на взискателя или длъжника – по избор на взискателя по вземане за издръжка.
В конкретния случай е било поискано от взискателя още с молбата за образуване на
изпълнително дело от 20.09.2011г. да бъде предприето следното изпълнително действие по
принудително събиране: налагане на запор върху вземания на длъжника в банкови сметки,
като седалищата на третите лица (банкови институции) е в гр.******. Към момента на
образуване на ИД към 2011г. ЧСИ Б. действително е бил местно компетентен.
Към момента на образуване на изпълнителното дело – 20.09.2011г. е в сила
разпоредбата на чл. 427, ал. 1 ГПК в първоначалната й редакция от 20.07.2007 г., която не
съдържа точка 5 и не предвижда изискване за подаване на молбата по постоянен или
настоящия адрес на длъжника. Такова изискване е въведено по-късно - с изменението на
разпоредбата с ДВ бр. 86 от 2017 г. – с т. 5 от алинея първа. С изменението на ГПК,
извършено с ДВ бр. 86 от 2017 г. в преходните и заключителни разпоредби (§ 71. до § 74.) не
е предвидено обратно действие на новата т. 5 на чл. 427, ал. 1 ГПК. Поради това
разпоредбата има незабавно действие. От изложеното следва, че към момента на образуване
на изпълнителното дело ЧСИ Б. не е допуснал нарушение на разпоредба, която е приета по-
късно (чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК). Съгласно приетата с ДВ бр. 86 от 2017 г. алинея 4 на чл. 427
ГПК настъпилите след подаването на молбата за изпълнение промени в обстоятелствата по
ал. 1, т. 5, обуславящи местната компетентност, не са основание за препращане на делото.
При тълкуването на същата се налага извод, че когато обстоятелствата по чл. 427, ал.
1, т. 5, обуславящи местната компетентност (постоянния или настоящ адрес или седалището
на длъжника), са настъпили преди подаването на молбата, те имат значение за подсъдността
(са релевантни за това факти) и са основание за препращане/прекратяване на делото.
Т. е. след влизане в сила на изменението на ГПК ЧСИ Б. е следвало да извърши
проверка и след като установи постоянния и настоящ адрес на длъжника, който е бил в
гр.****** и към момента на образуване на изп.дело видно от приложените по ИД от 2011г.
писмени документи, както и извършените справки по ИД от 2023г. (справка НБД), като
преустанови извършването на изпълнителни действия и прекрати делото. Като не е
направил това, ЧСИ Б. е допуснал нарушение на правилото за местната компетентност.
Поради изложеното настоящият състав намира за основателни доводите на ищеца,
че ЧСИ Б. е нарушил правилото за местна компетентност, установени с разпоредбата на чл.
427, ал. 1, т. 5 и ал. 4 ГПК с предприемането на изпълнителни действия спрямо длъжника
след 27.10.2017г.
В този смисъл е и практиката на ВСК (напр. Решение № 144 от 20.09.2022 г. на ВКС
9
по гр. д. № 1762/2022 г., IV г. о., ГК).
Съгласно Решение 50094 от 16.11.2023г. по т.д. 770/2022г. на I т.о. на ВКС местната
изпълнителна компетентност е предпоставка за допустимост на изпълнителното
производство и е условие за валидност на изпълнителните действия. В същото се сочи, че
извършени действия от некомпетентен съдебен изпълнител са невалидни да прекъсват
погасителната давност. За разлика от нередовната молба за образуване изпълнително
производство, която може да бъде поправена по реда на чл.129 ГПК в дадения от ЧСИ срок,
вкл. чрез посочване на начин на изпълнение, изпълнителните действия по недопустимо
изпълнително производство не могат да бъдат поправени, респ. не пораждат правно
действие.
Съгласно практиката на ВКС съдебният изпълнител следи служебно за спазване
правилата на местната подсъдност не само към датата на образуване на делото, но и във
всеки един момент от развитието на изпълнителното производство. В този смисъл е решение
№ 333/02.03.2016 г. по гр.д. № 4353/2015 г. по описа на Трето г.о. на ВКС.
С оглед горното и предвид изменението на разпоредбите на ГПК от 27.10.2017г. се
налага извод, че наложените запори на 02.10.2018г. са невалидни и не са прекъснали
погасителната давност за вземането.
Така от 13.06.2017г. е започнала да тече нова 5-годишна давност. Същата е следвало
да изтече на 13.06.2022г., като считано от следващия ден 14.06.2022г. вземането следва да се
счита погасено по давност.
В случая обаче следва да се съобрази спиране теченето на погасителната давност за
периода: 13.03.2020г.-21.05.2020г. (70 дни), съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Предвид това 5-годишния
давностен срок е бил до 22.08.2022г. (работен ден - понеделник) и считано от 23.08.2022г.
вземането е погасено по давност.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че изискуемият срок
по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е изтекъл, поради което и процесните вземания са погасени по давност.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК следва да бъде уважен.
Досежно възражението за липса на уведомяване за правата касателно оперирането с
лични данни на ищцата от страна на ответника съдът намира, че същото не е относимо към
спора. В цитираната от ищеца практика (Решение 12615 от 09.12.2021г. по адм. дело
7138/2021г. на ВАС се сочи, че обработването на личните данни е допустимо, когато то е
необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се
отнасят данните, е страна. С прехвърлянето на вземането цесионерът встъпва в правата на
предишния кредитор без за това да е необходимо съгласието на длъжника. Впоследствие
длъжникът трябва да бъде уведомен за извършената цесия, за да породи тя действие по
отношение на него и по отношение на трети лица - чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Юридическият факт,
който прави допустимо обработването на личните данни, е прехвърлянето на вземането, а не
уведомлението. Това е така, защото цесионерът получава личните данни на длъжника още
при сключването на договора за цесия. От този момент нататък за него е налице законен
интерес, който допуска обработването на данните във връзка със събиране на задължението -
чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. Обстоятелството дали уведомлението до длъжника е било надлежно
връчено няма правно значение относно преценката за законосъобразността на действията на
цесионера по обработването на личните данни на длъжника по цедираното вземане.
Поражда ли договорът за цесия действие по отношение на длъжника, съществува ли
вземането и какъв е неговият размер са въпроси, които могат да се повдигат пред
гражданския съд и да се решават по реда на гражданското съдопроизводство.
Уведомлението за обработване на личните данни не засяга действителността на
цесията. Освен това с отговора на исковата молба е депозирано и такова уведомление,
10
връчено на ищеца.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, за заплащането на
които са представени доказателства, а именно сумата в размер на 52,97 лв., представляваща
дължимата държавна такса за предявения иск с материален интерес в размер на 1324,19 лв.
Касателно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар:
Съобразно чл.7, ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение е в размер на 432,42 лв.
Платеното в брой такова е в размер на 480 лв. Като съобрази практиката на СЕС, като взе
предвид правната и фактическа сложност на делото, броя на проведените открити съдебни
заседания (1 бр., в което адвокатът на ищеца се е явил), като съобрази, че по делото не са
извършвани множество процесуални действия, но, от друга страна, е събран голям по обем
писмен материал, както и обстоятелството, че адвокатът на ищеца е депозирал писмена
защита, полагайки труд да подкрепи доводите си и с цитирана съдебна практика, настоящият
състав намира, че адвокатският хонорар не следва да е под минималния такъв, предвиден в
цитираната наредба, поради това на ищеца следва да бъде заплатен от страна на ответника
сумата в размер на 432,42 лв. за адвокатски хонорар.
Тоест на ищеца се следва разноски в общ размер на 485,39 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК по отношение на ответника
******** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***** ****, р-н
„*********”, кв. „********“, ул. „*******” № **, сграда *******, представлявано от
управителите Р. И. М.-. и Т. И. В., че ищецът А. Ц. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
*******, ул. „*********”№ *, не дължи сумата, предмет на ИД № ************ по описа на
ЧСИ М. И., в размер на 1324,19 лв. /хиляда триста двадесет и четири лева и деветнадесет
стотинки/, представляваща сбор от следните суми: главница в размер на 338,17 лв. /триста
тридесет и осем лева и седемнадесет ст./, законна лихва в размер на 448,10 лв. /четиристотин
четиридесет и осем лева и десет ст./ за периода 09.05.2011г. - 09.02.2024г., 512,92 лв.
/петстотин и дванадесет лева и деветдесет и две ст./ неолихвяеми вземания /мораторни
лихви, обезщетения и т.н./, 25 лв. /двадесет и пет лева/ присъдени разноски, поради
погасяване по давност /петгодишна/ на задължението по изпълнителен лист от 13.06.2011г.,
издаден по ч.г.д. № 622/2011г. по описа на PC ******.
ОСЪЖДА ******** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
***** ****, р-н „*********”, кв. „********“, ул. „*******” № **, сграда *******,
представлявано от управителите Р. И. М.-. и Т. И. В. да заплати на А. Ц. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, ул. „*********”№ * сумата от 485,39 лв. /четиристотин
осемдесет и пет лева и тридесет и девет ст./ за сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд ******** в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
11