Решение по дело №223/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.43, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Административното дело е образувано по жалба на Е. С. С., ЗП с ЕИК ********* и адрес с. Садовец, общ. Долни Дъбник, обл. Плевен, [улица], подадена против Уведомително писмо изх. №02-150-6500/2221 от 14.11.2024г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022г.

Оспорващият твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен поради нарушения на чл.146, т.2, 3, 4 и 5 от АПК. Доводите са, че в писмото не са посочени заповед за делегиране на правомощия и решението на УС на ДФЗ за избор на заместник-изпълнителния директор; не е спазена установената форма поради липсата на мотиви като правни и фактически съображения относно наложените санкции по СЕПП и СПП, като таблиците към писмото са декларативни и общи, без пояснения за основанието за налагане на санкциите. Като нарушение на материалния закон се сочи липсата на правно основание за извършването на прихващане – АУПДВ или влязъл в сила или подлежащ на изпълнение индивидуален административен акт. Твърди се още, че при издаване на писмото не са съобразени приложените и налични договори и анекси към тях за отдаване под наем на общински мери, пасища и ливади, действащи за стопанската 2022г. и за кампания 2022. Моли за отмяна на уведомителното писмо и за присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание и в писмени бележки оспорващият лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения за липса на фактически и правни основания в УП и излага доводи по същество на спора, че грешно е отразена липса на правно основание, тъй като земеделският стопанин има вписан договор за ползване на общински земи от 2017г., изменен с анекс от 2019г., а новият договор е от 2022г. и действа за следващата стопанска година. Иска присъждане на направените разноски по представен списък.

Ответникът в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата с доводи за законосъобразност на оспорения акт. Счита за доказано, че към 01.02.2022г. оспорващата не е имала регистриран животновъден обект, едва от 21 март е издадено удостоверение за регистрация на този обект. Моли становището на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да се вземе предвид като писмени бележки, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Е. С. С. е регистрирана като земеделски производител с УРН 663385 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2022г. лицето е кандидатствало за подпомагане по различни схеми и мерки – СЕПП, СПП и ЗДП (площи с междинни култури), като на 07.04.2022г. е подало заявление с уникален идентификационен номер 15/270522/17896 (л.29 и сл.). Заявлението е с последна редакция от 12.05.2022г. (л.37 и сл.). От приложената таблица на използваните парцели на л.41 е видно, че са заявени за подпомагане 12 парцела.

Административното производство е приключило с издаването на процесното уведомително писмо изх. № 02-150-6500/2221 от 14.11.2024г. на Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ (л.21-22). С него е оторизирана на ЗП сума в размер на 800,99 лв. по ЗДП, и е намалено финансирането по СЕПП, СПП и ЗДП общо в размер на 7650,14 лева (3601,56 лв. по СЕПП, 2588,09 лв. по СПП и 1460,49 лв. по ЗДП). Начислени са и санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, по СЕПП в размер на 2213,26 лв. и по СПП в размер на 1590,45 лв.

В оспорения административен акт е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК, след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление, а тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК.

Уведомителното писмо съдържа две таблици – Таблица 1: Оторизирани суми (в лева) и Таблица 2: Извършени плащания (в лева). В колона 1 на таблица 1 са посочени съответните схеми/мерки, в колона 2 – исканата сума по всяка схема/мярка, в колона 3 – сумите на намаления, в колони 4 и 5 стойностите са 0, а в колона 6 са посочени оторизираните суми по схемите/мерките (в случая само по схема ЗДП). В първата колона на таблица 2 е посочена схемата, по която се извършва плащане, в колона 2 – дата, в колона 3 – оторизираната сума, в колона 4 – прихваната сума и/или удържан ДОД (в случая 0) и в колона 5 – изплатената сума. След таблица 1 е дадено описание на ставките за схема/мярка в лева/ха за кампания 2022, а след двете таблици – и пояснение на съдържащите се в колоните им данни.

По делото е приложена административната преписка по издаване на оспорения акт. Към преписката е представено Становище изх. № 02-150-6500/2221^≠3 от 19.02.2025г. от ответната страна Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ (л.24), което обаче е изготвено по повод постъпилата на 14.02.2025г. от Е. С. С. жалба срещу процесното Уведомително писмо. Според становището заявлението на бенефициента не е избрано за извършване на проверка на място; в резултат на извършените административни проверки не са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Посочено е, че след извършени административни проверки са установени площи, попадащи извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2022, одобрен от Министъра на земеделието, като на основание чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП е отказано плащане за съответната площ. Установени са и площи, заявени без правно основание за ползване земеделски земи, като площите с правно основание са предоставени от министерство на земеделието и е приложен чл.43, ал.3, т.7 от ЗПЗП. В становището в табличен вид подробно са описани заявените площи, площите в слой „Площи, допустими за подпомагане“, площите с правно основание от МЗХГ, допустимите и недопустими площи. Обобщено е, че недопустимите площи са в размер на 11,87 ха и за тях са наложени предвидените санкции в чл.19, 19а и 28 на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11.03.2014г. Посочено е още, че по схемите са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, като е повторено изложеното в Уведомителното писмо. В становището е посочено и конкретно по всяка заявена схема декларирани и установени площи, съответно определен процент на наддеклариране и наложени санкции. Изложени са още аргументи във връзка с твърденията на жалбоподателя, че в административния акт липсват правни и фактически основания, като е счетено, че същите са неоснователни.

По делото е разпитан като свидетел съпругът на жалбоподателката. Той излага, че за общински земи имат договор от 2017г., променен с анекс от 2019г., и са си получавали редовно субсидиите за тези парцели до 2021г. включително. Счита, че договорът от 2017г. е бил валиден към датата на подаване на заявлението, а сега освен субсидиите за земята са им отрязали и субсидиите за отглежданите овце. Сочи, че за разлика от предходни години, сега от ДФЗ не са ги уведомявали за необходимост от корекции.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата против Уведомително писмо изх.№ 02-150-6500/2221 от 14.11.2024г. в частта му, с която на Е. С. С. е оторизирана сума в размер на 800,99 лв. по ЗДП, е недопустима, поради липса на правен интерес за земеделския производител да оспорва благоприятен за него акт. В тази част жалбата следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати в същата част.

В останалата си част жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, депозирана е пред местно компетентния съд от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в законоустановения срок: УП е изтеглено от СЕУ от жалбоподателя на 03.02.2025г., видно от представеното известие за доставяне/връчване на л.23, а жалбата е постъпила и е заведена при АО на 14.02.2025г., вх. №02-150-6500/2221-2 и с дата на пощенското клеймо 13.02.2025г.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата в допустимата й част за основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно чл.20а, ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. По делото са приети Протокол от заседание на УС на ДФЗ № 228/07.05.2024г. (л.10), видно от който И. И. е избрана за Изпълнителен директор на ДФЗ, Протокол от заседание на УС на ДФЗ № 215/13.07.2023г. (л.5), видно от който П. С. е избрана за заместник-изпълнителен директор на ДФЗ с ресор „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“, и Заповед № 0З-РД/1969 от 10.05.2024г., с която на основание чл.20а, ал.4 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на зам.-изпълнителния директор П. С. редица правомощия по ЗПЗП, сред които и в т.1 да издава уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, подали заявления по реда на Наредба №5 от 27.02.2009г. (л.12). Следователно процесното УП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.

Оспореният акт е в изискуемата писмена форма, но при издаването му не са спазени изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Съгласно тази разпоредба, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение както за адресата на акта, тъй като гарантират ефективно упражняване правото му на жалба, така и за съда, доколкото осигуряват възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон, като тяхната липса възпрепятства този контрол и представлява достатъчно основание за отмяна на издадения административен акт.

От данните, изложени в оспореното УП, е невъзможно да се определят конкретните фактически и правни основания за издаване на акта. Като фактически основания за издаване на акта е посочено, че „Общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от Вас заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП“. Други фактически основания не се съдържат в процесния акт, от които да се достигне до извод кои изисквания не са спазени. В Таблица 1 се съдържат единствено данни за крайния размер на наложените намаления. Не са посочени конкретните площи, които са засегнати от тези намаления; правното основание, въз основа на което са отразени намаления на заявените суми; фактическите данни, довели до приложение на тези намаления; метода на тяхното изчисляване. Мотивите за отразените в таблица 1 намаления не могат да бъдат изведени и от разясненията за съдържанието на всяка една колона, поместени под таблицата. По отношение на колона 3 „Намаления“ е посочено, че се отчитат:

- намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХ и МОСВ;

- намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл.12 от Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;

- наложена ставка на корекция „финансова дисциплина“, определена съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл.8, §1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. За кампания 2022 е определен процент нула – 0 %, т.е. не е налагана корекция ФД;

- линейно намаление съгласно чл.51, §2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл.6, §2, б. е), т. i) от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2022 не е налагано такова;

- линейно намаление, съгласно чл.65, §2, б. в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл.6, §2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2022 не е налагано такова.

От така посоченото разяснение се установява единствено, че не са били приложени последните три намаления, доколкото е посочено, че за кампания 2022 не са налагани такива. По отношение на останалите две точки обаче не може да бъде установено дали всяка една от тях е била приложена, тъй като всяка по същество съдържа различни предпоставки, въз основа на които се стига до определено намаление, както и същите предполагат наличие на различни фактически констатации. Не става ясно кое от така посочените „намаления“ е приложено по отношение на всяка една от заявените схеми и мерки – дали всички са приложени едновременно или за всяка една схема и мярка са налице различни правни основания или комбинация от тях. Липсата на фактически констатации и обвързаност на същите с конкретното правно основание води до невъзможност да се определи начина на определяне на изложените в таблица 1 „намаления“, респективно дали са налице предпоставките за тяхното определяне, както и невъзможност да се извърши проверка дали същите са правилно изчислени.

В оспорения административен акт липсват и посочени правни основания за всяко намаление по отделните схеми/мерки. В разпоредбата на чл.43, ал.3 от ЗПЗП са изброени хипотезите, в които Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, но при липса на фактически установявания, не могат да бъдат изведени и правните такива за издадения отказ.

В тази връзка съдът намира, че изискването за мотивиране на акта не може да се счита за удовлетворено с посочване на различните хипотези, при които се налагат намаления или редукции, а всяко едно намаление следва да бъде обвързано с конкретното фактическо основание за извършването му, съответно и с правното основание за това. Само по този начин заявителят би могъл да разбере поради какви конкретни причини са намалени сумите за плащане по заявените от него конкретни схеми/мерки, респективно да се защити адекватно срещу направеното намаление. А изложените в акта мотиви са еднакво приложими към всеки акт, в който има направени намаления на заявените суми за подпомагане, без значение поради какви причини са извършени тези намаления. Трайно установената административна практика за автоматично генериране на съдържанието на акт от рода на процесния не следва да води до игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове. В тази връзка следва да се има предвид, че административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма, а не тази дейност да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт.

На следващо място, съгласно ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС, което не е загубило своето действие и понастоящем, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. Процесното УП обаче не е оспорено по административен ред и произнасяне от по-горестоящ орган няма, респективно в случая липсват конкретни съображения за направените намаления в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. В оспореното писмо липсва препращане и към който да е друг документ, посочен с номер, дата, относими части, съставител, от чието съдържание да се установят фактическите основания за извършените намаления.

Направеният извод не се променя от депозираното от страна на ответника Становище изх. № 02-150-6500/2221^≠3 от 19.02.2025г., с което последният обвързва изпълнението на задължението си за мотивиране на издаваните от него актове. В становището до съда действително е развита защитната теза на административния орган, изхожда от издателя на оспорения административен акт, но това не може да санира липсата на мотиви в УП. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Недопустимо е обаче да се излагат мотиви към акта, адресирани до съда, едва след сезирането му с жалба, както е сторено в случая, доколкото становището е съставено на 19.02.2025г., при наличието на вече подадена на 14.02.2025г. жалба до съда. Нещо повече – в последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника е помолил изрично становището на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ да се вземе предвид като писмени бележки.

С оглед изложеното, въпросното становище не съставлява друг документ по смисъла на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г., който може да замести мотивите към уведомителното писмо. Подобно „препращане“ е възможно до приключване на евентуалното обжалване по административен ред, но не и да се „допълва“ акта с мотиви, едва след обжалването му по съдебен ред, какъвто е настоящият случай. Наред с това, за да се приеме, че мотивите се установяват от съдържанието на други документи по преписката, то актът надлежно следва да препраща към тях, а в случая уведомителното писмо не препраща към нито един документ от преписката, включително и към представеното становище, което практически е и невъзможно. В същия смисъл са Решение № 11117 от 17.10.2024г. на ВАС по адм. д. № 4818/2024г., Решение № 4455 от 11.05.2022г. на ВАС по адм. д. № 1120/2022г.

Незаконосъобразността на УП в частта му, касаеща отказ за изплащане на подпомагане по мерки СЕПП, СПП и ЗДП, води до незаконосъобразност на УП и в частта по отношение на наложените санкции за бъдещ период, доколкото при липсата на фактически и правни основания за основанията и размера на извършените намаления не може да бъде проверена и правилността и размера на тези санкции за бъдещ период. От друга страна разпоредбите на чл.19 и чл.19а от Делегиран регламент № 640/2014 на Комисията съдържат множество хипотези, като в процесното УП не е посочено коя именно хипотеза е относима към всяка от наложените санкции за съответната схема/мярка.

При липсата на фактически и правни основания в УП, които да бъдат проверени от съда, е безпредметно да се обсъжда спора по същество. Доводите на страните, свързани с регистрацията на животновъден обект на земеделския производител и липсата или наличието на договори за заявените площи следва да бъдат взети предвид при новото произнасяне на органа и могат да бъдат обсъждани и проверени при евентуално съдебно обжалване на новия акт.

Наличието на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение води до немотивираност на оспореното уведомително писмо. Ето защо съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, но в допустимата за оспорване част е постановен при съществено противоречие с изискванията за форма, препятстващо възможността за извършване на съдебен контрол за съответствието му с материалния закон, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен в тази част с оглед разпоредбата на чл.146, т.2 от АПК. След отмяната, преписката следва да се изпрати на ответника за ново произнасяне, при съобразяване на дадените с настоящото решение задължителни указания.

При този изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски е основателно. Доказани са направени разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лв. (л.54) и договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв. (л.17 и л.115). Общо направените от жалбоподателя и доказани разноски възлизат на 410 лева, които следва да му се възстановят от бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ като юридическо лице, към което принадлежи издателят на акта.

Водим от горното и на основание чл.159, т.4, чл.172, ал.2, предл. трето и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд Плевен, седми административен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е. С. С., ЗП с ЕИК ********* и адрес с. Садовец, общ. Долни Дъбник, обл. Плевен, [улица], подадена против Уведомително писмо изх.№ 02-150-6500/2221 от 14.11.2024г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” в частта му, с която й е оторизирана сума в размер на 800,99 лв. по схема ЗДП, и прекратява производството по делото в тази част.

Решението в прекратителната част е с характер на определение и подлежи на обжалване чрез Административен съд Плевен пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-150-6500/2221 от 14.11.2024г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022г. в частта, с която е намалено финансирането по мерки СЕПП, СПП и ЗДП общо в размер на 7650,14 лева, както и в частта, с която са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, по СЕПП в размер на 2213,26 лв. и по СПП в размер на 1590,45 лева.

ИЗПРАЩА преписката на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София за ново произнасяне по подаденото заявление с УИН 15/270522/17896 в тази му част, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София да заплати на Е. С. С. с [ЕГН], ЗП с ЕИК ********* и адрес с. Садовец, общ. Долни Дъбник, обл. Плевен, [улица], направените по делото разноски в размер на 410,00 (четиристотин и десет) лева.

Решението в отменителната част може да бъде обжалвано чрез Административен съд Плевен пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.