Р Е Ш Е Н И Е №63
С. 23.04.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ският районен съд, Iви
състав в публично съдебно заседание на трети октомври две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КИРИЛ ПАВЛОВ
при
секретаря Антоанета Чакалова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело №
176 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от М. ЕАД срещу В.И.И. искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, установителен иск за
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги
С исковата молба "М. " ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес управление: гр. С.,р.- н Илинден, ул. "К. " № *,
чрез адв. В. П. Г. САК, срещу В.И.И. с ЕГН **********, твърди във връзка с
правния интерес от предявения установителен иск че въз основа на подадено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК, срещу В.И.И. с ЕГН **********, е образувано ч.гр. д № ****/2017
г., по описа на С.. В рамките на предвидения от законодателя 14 дневен срок е
постъпило възражение от страна на длъжника В.И.И. срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение.
В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с
чл. 422, вр.чл. 79 от ЗЗД, е предявен настоящия иск
за установяване на претендираното като съществуващо и
изискуемо вземане на ищеца срещу В.И.И. ответник в настоящото производство.
Фактите на които се основава иска са следните:
Ищцовото дружество предявява исковата си
претенция въз основа на договор за далекосъобщителни услуги М4151682 от дата
01. 07.
Твърди се в исковата молба, че съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор Заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната и че при сключване на
договора М. уведомява всеки абонат за таксувания период, за който ще му бъде
издавана фактура. Твърди се в ИМ, че неполучаването на фактурата не освобождава
абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми."
Твърди се в ИМ, че в срока на действието на договора за
мобилни услуги М4151682 от дата 01. 07.
-
фактура № *********/29.12.2014 г. , с падеж на плащане 29.12.2014 за отчетен период
от 23.11.2014 г.до 22.12.2014 г,,-в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 148.5 лв. (Сто
четиридесет и осем лв;: и 50 ст.).,
. - фактура № *********/29.12.2014
г. , с падеж на плащане 29.12.2014т., за отчетен период от 23.U.2014 г.до
22.12.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 148.5 лв. (Сто четиридесет и
осем лв, и 50 ст.). | ,
-
фактура № *********/29.12.2014 г. , с падеж на плащане 29.12.2014 г., за
отчетен период от 23.11.2014 г.до 22.12.2014 г., в която е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
148.50 лв.
Твърди се в исковата молба, че длъжникът ответник В.И.И. не
е изпълнила задълженията си по посочения договор като не е заплатила в срок
всички дължими към Оператора суми за потребени
договорни услуги, без да сочи какво извън неустойките не е заплатила, което
според твърденията в ИМ обусловило праврто, на
мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник В.И.И.
договори за далекосъобщителни услуги и да й начисли неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъоощителни услуги.
Претендиранта сума е в размер на 445.5 лв. закоято в ИМ се твърди, че е дължима, по договор за
далекосъобщителни услуги с номер М4151682 от дата 01.07.2014 г. , която е сбор
от фактурите описани по-горе съответно за сумите 148.5 лв
по фактура *********/29.12.2014 г., 148.50 лв по
фактура № *********/29.12.2014 г. и отново 148.50 лв
по ф-ра № *********/29.12.2014 г.
Твърди се в ИМ, че в случая, клаузата за неустойка е рагламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към
датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които са неразделна
част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните. Видно от
съдържанието на исковата молба, за претендираните
вземания ищецът основава претенцията си на твърдението, че клаузата за
неустойка фигурира в Приложения 1 към договор М4151682 от дата 01.07.2014 г.,
за който се потвърждава в ИМ, че е прекратен от ищцовото
дружество.
Твърди се в ИМ, че основанието за прекратяване на договора
следва и от 27.2 от ОУ, в които е казано, че М. има право да ограничи достъпа
до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има
неизплатени дължими вземания към М.. Ищецът не сочи в исковата си молба какви
неизплатени дължими вземания е имала ответницата към М. и кога са станали
изискуеми, за да бъде прекратен договора й, което се претендира като основание
за всяка от неустойките предмет на иска.
Твърди се в ИМ че в конкретният случай В.И.И., ЕГН: **********
е подписала договор за мобилни услуги, ползвала е предоставените й мобилни
услуги, а не е изпълнила задълженията си, ката не е спазил конкретно,
упоменатия в договора срок.
Твърди се също така в стр. 3 на исковата молба, относно
фактите на които се основава исковата претенции за неустойки, че неизпълнението
от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените
услуги, съгласно издадените фактури е довело до прекратяването на договора на
ответника В.И.И. и начисляването на претендираната
договорна неустойка.
Твърди се в ИМ, че дължимите, съгласно сключените договори,
и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с
Оператора, е обусловило правото на М. да прекрати едностранно индивидуалния
договор на ответника В.И.И. или временно да спре достъпа на абоната до мрежата.
В петитума на исковата молба се
съдържа искане съдът на основание чл. 415 във вр.с
чл. 422 от ГПК, да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника В.И.И. съществува изискуемо вземане на ищеца, "М.,
ЕАД в размер на 445.5 лв. (Четиристотин четиридесет и пет лв. и 50 ст.) -
неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга;
дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4151682 от дата
01.07.2014 г.
В исковата молба относно разноските се съдържа искане съдът
да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, направени от
ищеца в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса
и адвокатски хонорар.
Ответникът В.И.И. чрез процесуалния си представител адвокат
З.Т. от САК оспорва процесиите вземания по съображения изложени в отговора на
исковата молба, сред които възражение за погасителна давност на осн. чл. 111 от ЗЗД буква „б" от ЗЗД. В отговора на ИМ
се съдържа и възражение че няма никакви данни и доказателства по делото
договорът да е предсрочно прекратен по вина на ответницата едностранно от
ищеца. Не е ясно от кога е прекратен, липсва дата на прекратяване, както и как
е станало това и уведомена ли е ответницата за това прекратяване. В отговора на
ИМ се съдържа довод, че датата на прекратяването е от значение за проверка
изтекла ли е давността за процесното вземане, както и
че липсва доведено до знанието на ответницата едностранното изявление на ищеца
за прекратяване на договора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства прие
следното:
По
ч.гр. д. № 1373/2017 г. на PC С., е издадена на 12. 10. 2017 година Заповед №
1179 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено В.И.И.
ЕГН ********** , да заплати на "М." ЕАД, ЕИК ********* - гр. С.
сумата 445, 50 лева главница като неустойка за предсрочно прекратяване на на
договор за далекосъобщителна услуга и законна лихва върху сумата 445, 50 лева
считано от 09. 10. 2017 година до окончателното й изплащане.
Срещу така издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр. д. № 1373/2017 г. на PC С. е постъпило в законоустановения Възражение
по реда на чл. 414 ГПК. В това възражение длъжникът В.И.И. надлежно и в
законоустановения и предоставен от съда срок е оспорила вземането визирано в
заповедта за изпълнение.
Във връзка с депозираното възражение по чл. 414 ГПК,
заявителя "М." ЕАД е уведомен да предяви иск за установяване на
вземането си по издадената в негова полза Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр. д. № ****/2017 г. на PC С. в едномесечен срок.
Ищецът "М." ЕАД е спазил законоустановения и
предоставен от съда едномесечен срок за предявяване на настоящия установителен
иск за процесиите оспорени вземания. Изложеното сочи, че установителния иск е
допустим.
От представените договор М4151682 и приложения се установи
наличието на възникнало на 01. 07. 2014 година договорно правоотношение между
страните по делото по силата, на което ищецът следва да предоставя
далекосъобщителни услуги, а ответникът В.И.И. да ги заплаща.
Освен процесния договор М4151682
и приложенията към този договор, подписани и от ответницата, и общите си
условия, за да установи вземането си,
предмет
на иска ищецът е предоставил по делото като приложение към исковата му молба -
фактура № *********/29.12.2014 г. , с падеж на плащане 29.12.2014 за отчетен
период от 23.11.2014 г.до 22.12.2014 г„-в която е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на
148.5 лв.; фактура № *********/29.12.2014 г. , с падеж на плащане 29.12.2014т.,
за отчетен период от 23.U.2014 г.до 22.12.2014 г., в която е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в
размер на 148.50 лв. и фактура № *********/29.12.2014 г. , с падеж на плащане
29.12.2014 г., за отчетен период от 23.11.2014 г.до 22.12.2014 г., в която е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги в размер на 148.50 лв.
Така приетите по делото писмени доказателства - заверени
преписи от описаните фактури, на които ищецът се позовава за доказване
вземанията си спрямо ответника, притежават единствено формална доказателствена
сила и с оглед критериите на чл. 180 от ГПК, удостоверяват единствено фактите,
че са издадени от "М." ЕАД гр. С. и че лицето, което е подписало тези
документи, е техен автор. Съдът намира, че тези писмени доказателства,
ангажирани и изходящи от ищцовата страна,
удостоверяват изгодни за "М." ЕАД гр. С. факти и не могат да се
ползват с доказателствена стойност за удостоверяване на обстоятелствата, че
ответникът реално дължи претендираните от ищеца суми
визирани във фактурите.
За да бъде уважен искът в тежест на ищцовата
страна е на установяване, а не доказва каквото и да било конкретно неизпълнение
от страна на ответницата, а дори и не твърди неизпълнение за какъв период и на
кое конкретно задължение е породило правото му да прекрати договора и считано
от коя дата това задължение е било изискуемо.
В тежест на ищецът е да проведе пълно доказване, а липсва
дори конкретно твърдение относно фактите обосноваващи неговата претенция за
неустойки в размер на исковата сума. Съгласно разпределението на
доказателствената тежест, както и последиците от недоказване на факт
предпоставка за исковата претенция, задължение на съда е да обяви за
ненастъпила тази правна последица, чиито юридически факт не е доказан. Само по
себе си наличието на фактура, удостоверяващи претендираните
неустойки, не може да обоснове извод за нейната дължимост.
Това е така, тъй като фактурата не е източник на задълженията на получателя по
нея, а само обективира претенцията на оператора ищец.
Фактурата като частен писмен документ не притежава обвързваща съда
доказателствена сила за удостоверените в нея вземания. При наличие на изрично
оспорване още в заповедното производство на процесното
вземане, както е в случая, в тежест на ищеца е да докаже основанието на обективираното във фактурата вземане, което в случаите на
неустойка предпоставя и неизпълнение на задължение по
договора обосноваващо неустойката, което както се посочи ищецът в настоящия
процес не е направил.
В гражданския процес правилата на доказателствената тежест
установяват в чия сфера настъплат неблагоприятните
последици от недоказване на факт, на който страната основава своите претенции.
При положение че ищецът не установява по основание и размер задължението за
което ищецът претендира неизпълнение, а дори не го твърди конкретно съдът
приема че ответникът няма виновно неизпълнение на задълженията по процесния договор, породило право на ответника да прекрати
договора.
Изцяло недоказана по основание и размер остана претенцията
относно неустойката. В представения договор с ответницата за далекосъобщителни
услуги от 01. 07. 2014 година и приложения към него, а и с Общите условия е
уговорено между страните, че при прекратяване на договора от страна на
потребителя по негово искане или вина, операторът има право да прекрати
договора и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения
срок за ползване. Ищецът не доказа обаче, настоящият случай да попада в тази
хипотеза за процесния договор, на което без да е
установил конкретни факти основава исковата си претенция.
Искът се счита предявен на датата 11. 10. 2017 година с
депозиране на заявлението по ч. гр. дело № **** от 2017 година за издаване
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С оглед възражението на ответната страна
за погасителна давност и с оглед тригодишната давност за процесното
вземане установена в чл. 111 буква „б" от ЗЗД. в тежест на ищеца е на
доказване, а не установява правото на прекратяване договора с ищцата да е
възникнало за времето от 11. 10. 2014 година до датата 11. 10. 2017 когато е
предявен иска за процесната неустойка. Включително и
до приключване на устните състезания по делото ищецът не установява факти, от
които да следва претендираното вземане за неустойка.
Ищецът не сочи кога е прекратил договора, не установявава
въобще изявление с което да е прекратил договора, нито такова изявление да е
достигнало до ответницата. С оглед алтернативата да прекрати договора или да да
спре достъпа на абоната до мрежата, в тежест на ответника е на доказване, че
ответникът е надлежно и в писмена форма уведомен за прекратяване на договора,
така както е писмен договора на който основава правата си. Без това въобще не
може да възникне правото на неустойка.
Няма никакви доказателства по делото, процесния
договор да е бил прекратен по инициатива на ответника с писмено предизвестие до
мобилния оператор или по вина на ответника.
Ищецът въобще не доказва да е прекратен предсрочно, процесния договор за мобилни услуги, още по малко по вина
на ответника В.И. и на коя конкретно дата е станало това прекратяване.
Последното уточнение е необходимо както във връзка с възражението за
погасителна давност, така и за изчисляване на размера на претендираната
неустойка, която е свързана с определен период след датата на прекратяване на
договора, за което се изисква и надлежно уведомяване на насрещната страна. В
случая ищецът се позовава на клаузи в договора с ответницата, приложенията към
него и на общите условия, които уреждат общо задължения за абоната. Липсват
обаче каквито и да било доказателства по делото за осъществяване конкретно на
фактите, включително и предсрочно прекратяване на договора изпълващи хипотезите
на тези клаузи от договора, от което да е възникнало претендираното
вземане за неустойка или каквато и да е част от него.
Така се налага изводът че не са налице предпоставките за
никоя от претендираните неустойки и всяка от
претенциите за неустойки се явява неоснователна, за всяка от фактурите на които
се позовава ищеца.
Фактическият състав на задължението за неустойка изисква
освен неплащане на дължими суми от абоната, предпоставя
и изрично волеизявление на доставчика за прекратяване на договора. Щом
претендира да черпи допълнителни права от прекратяването на договора ищецът е
имал задължение да предяви на ответника това прекратяване и основанията за
него, а пред настоящия съд да докаже прекратяването като юридически факт
обуславящ
претендираната неустойка. По делото няма доказателства, а дори не се и
твърди от ищеца, да е отправил свое изявление до ответника за това, че
прекратява процесния договор, както и фактическите
основания поради които прекратява договора, какво неизпълнение твърди и за
какъв период. Това е от значение за претендираното
вземане за неустойки на което не се установява никоя от предпоставките. По тези
съображения вземане за претендираните от ищцовото дружество неустойки за предсрочно прекратяване на
договорите не е възникнало по време на издаване на фактурите и заповедта за
изпълнение обективиращи претенциите на ищеца, не е
възникнало и до приключване на устните състезания по делото.
Самостоятелно основание за отхвърляне иска за претендираната неустойка е противоречието й с добрите
нрави, поради което същата не се дължи.
Съгласно TP № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Затова и съдът в настоящото производство има задължението
служебно да следи за спазването им. Съгласно т. 3 на същото TP нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. Разгледана клаузата за
неустойка към момента на сключване на договора е видно, че размерът на
неустойката при всички случаи ще бъде в по-голям размер от дължимите месечни
такси с отстъпките за сключване на срочен договор /промоционални
условия/, дължими от възникване на основанието за неустойка до края на
договора. Като се приеме, че промоционалните условия
са представени заради обвързването на абоната със срок, то отново размерът на
неустойката ще е равен на дължимите изцяло месечни такси до края на договора,
т.е. обезсмисля се възможността на абоната да се откаже от договора, тъй като
ще дължи всички такси под формата на неустойка. Функциите на така уговорената
неустойка излизат извън присъщата й такива като обезпечителна, обезщетителна и санкционна, а в конкретния случай се
претендира неустойка по договор, за който ищецът сочи че го е прекратил без
дори да визира, още по малко да установи виновно неизпълнение от ответницата.
Поради всичко изложено съдът намира, че клаузите на които ищецът се позовава за
претендираната неустойка са нищожни поради
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Това води също до
извод за неоснователност на претенцията за неустойка 445, 50 лева, претендирани за предсрочно прекратяване на договора с
ищцата.
Съдът намира, че клаузата за неустойка в процесния договор между М. и ответника В.И. е неравноправна
по смисъла на чл. 143 от Закон за защита на потребителите. Това е така, защото
в процесния договор липсва уговорка за дължимост на неустойка от страна на мобилния оператор при
негово виновно поведение и защото по никакъв начин не дадена възможност на
потребителя, като страна по договора да влияе на неговото съдържание. В случая
неустойка ползва само една от страните - търговецът, предоставил мобилни
услуги, докато получателят на тези услуги е физическо лице, действащо извън
кръга на професията си и съответно ползващо се от закрила като потребител. Една
от типичните форми на неравноправност, посочена в примерното изброяване на чл.
143, т. 5 ЗЗП, представлява поемане на задължение от потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка. В случая за претендирано неплащане по
договора, без дори същото да е конкретизирано се претендира неустойка с която
оператора си осигурява стопанското благо без да предоставя далекосъобщителни
услуги и то за повече от половината от срока за който е сключен договора. Целта
на закрилната норма, изключваща обвързаността на
потребителя с подобна клауза е именно да компенсира съществуващото неравновесие
във възможностите на потребителя и специалиста-търговец да се договарят като
равноправни участници на пазара. Съответно и в тези отношения разликите в
степените на грижата, която всеки от договарящите е в състояние да положи за да
защити интереса си, налагат критериите за добросъвестност да се завишат по
отношение на доставчика. Ето защо, ако на пазара на равнопоставените търговци
едно обезщетение със явно изразен не само обезщетителен,
но и санкционен характер би се преценило като стимулиращо добросъвестността на
длъжника, то при сделка, чието съдържание е определено изцяло по инициатива на
търговец и предложено на потребителя без конкретно и индивидуално преговаряне
по конкретните параметри, уговорката за неустойка, целяща чрез уговаряне на
неустойка значително завишаване на обезщетението, за евентуално предвидимите от
забавата вреди следва да се възприема като необосновано високо, което налага
извод че действително клаузата за неустойка е неравноправна.
Предвид изложените съображения, предявеният иск следва да
се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявеният иск по чл.
422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК от "М." ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1309, р-н И., ул. "К."
№ *, срещу В.И.И. с ЕГН **********, с претенция да се приеме за установено, че
ответникът В.И.И. с ЕГН ********** дължи на "М." ЕАД, ЕИК ********* по
фактури №№ *********/29.12.2014 г; № *********/29.12.2014 г.; и фактура №
*********/29.12.2014 г. и трите за по 148.50 лв, общо
сумата 445, 50 лева, претендирана без основание като
неустойка за предсрочно прекратяване на договор М4151682 за далекосъобщителни
услуги от дата 01. 07. 2014 година, за която сума 445, 50 лева по ч.гр. д. № ****/2017
г. на PC С. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред С. о. с., в двуседмичен
срок от връчване препис на страните.
Районен
съдия: