РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Девня, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20213120200148 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по жалба
на „НОВА ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ 2004“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул.
„Опълченска“№48, ет. 4, офис 1, представлявано от К. В. Б. и М. П. Д. –
заедно и поотделно, чрез процесуални представители – адв. Р. Д. и М. Т. от
АК – Бургас против Наказателно постановление № 27, издадено на 20.05.2021
г. от с.д. Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция
„Митници“ /с ново наименование Териториална дирекция „Митница Варна“/,
с което на въззивното дружество за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона
за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от същия закон
е наложена имуществена санкция в размер на 17 895, 95 лева, представляваща
100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
Въззивникът намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. В
жалбата си навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на акта за установяване на
митническо нарушение /АУМН/. На първо място сочи, че акта е съставен в
нарушение на императивната разпоредба на чл. 42 ал. 2 от ЗАНН, като
твърди, че упълномощен представител на въззивното дружество се е явил
пред митническите органи за съставянето на акта, но същият е бил отпратен, а
вместо това акта е бил съставен в отсъствие на нарушителя. Счита, че АУМН
е съставен извън преклузивните срокове, визирани в чл. 34 ал. 1 пр. 1 от
1
ЗАНН. Твърди, че нарушението, за което е санкциониран не е доказано по
безспорен начин, тъй като от стоките, предмет на конкретния внос не е
вземана проба, а извода на митническите органи, че същите са претърпели
допълнителна обработка за модифициране – т. н. текстуриране е хипотетичен.
Излага, че наказващия орган неправилно е променил тарифната позиция на
внесените на 08.04.2019 г. стоки, като се е позовал на отменена разпоредба и
при неправилно и разширително тълкуване на правилата за тарифно
класиране на стоките. На тези основания моли за цялостна отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.
В с.з., въззивникът се представлява от редовно упълномощени
процесуални представители, които поддържат жалбата и исканията, изложени
в нея. В становището си по същество същите молят за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, поради допуснат при съставянето на АУМН
съществено процесуално нарушение и на останалите основания, изложени в
жалбата.
Въззиваемата страна – ТД „Митница Варна”, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата като неоснователна. Последният счита, че от
събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал безспорно
се установява извършването на митническо нарушение, че
административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана
правилно, поради което моли съда да потвърди издаденото наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно и да присъди в тяхна полза
юрисконсултско възнаграждение. Прави вързажение за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
Контролиращата страна – РП - Варна, редовно призована, не
изпраща представител и не ангажира становище по постъпилата жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.04.2019 г. на пристанище „Варна Запад“, с м/к ,,MSC SHEILA”
от Турция пристигнали осем броя контейнери №№ TGCU0130723,
MEDU2676635, DFSU1475895, MSCU6607370, MEDU1712379,
CLHU3307409, TRHU2066454, TEMU2934028, натоварени с общо 8 400
колета, бруто тегло 175 140 кг., декларирани като „палмова мазнина МР 36-39
in СА20 20 кг. нето в картонени кутии“.
На същата дата за стоката, вложена в гореописаните контейнери
била подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за
свободно обръщение“, регистрирана в митническата информационна система
под MRN 19BG002002005720R8 с получател дружеството – въззивник -
„НОВА ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ 2004”АД и с износител Louis Dreyfus
Company Asia Pte. Ltd., Индонезия.
Стоката била описана в Е/Д 6/8 като „палмова мазнина МР 36-39 in
СА20 - 20 кг. нето в картонени кутии“, с бруто тегло 175 140 кг. и нето тегло
168 000 кг., декларирана с код по Тарик ********** със ставка на митото по
отношение на трети страни 9 % и произход Индонезия.
След разрешаване на режима, стоката по митническата декларация
MRN 19BG002002005720R8 била вдигната.
2
Последващо, на 28.09.2020 г., на МП „Варна Запад“ била подадена
митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно
обръщение“, регистрирана в митническата информационна система под: MRN
20BG002002036943R2 за стока в контейнери №№ TEMU5374375,
TCLU6971969, BEAU2762893, EDU5209589, CAIU3751096, с получател
въззивното дружество - „НОВА ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ 2004” АД, ЕИК
*********, износител Louis Dreyfus Company Asia Pte. Ltd., Индонезия, c
производител PT. WAHANA CITRA NABATI, JAKARTA, INDONESIA.
Стоката била описана в Е.Д. 6/8 като „палмова мазнина МР 36-39, 5
250 картонени кутии по 20 кг. нето“, с бруто тегло 109 462, 500 кг.,
декларирана с код по ТАРИК ********** със ставка на митото по отношение
на трети страни 9 % и с произход Индонезия.
На 28.09.2020 г. от служител на „Булкарго“ ООД, в присъствието на
митнически служител и представител на декларатора, от стоката в контейнер
BEAU2762893 била взета проба с цел уточняване на тарифното й класиране.
За пробовземането били съставени Акт № 13161 за вземане и разработване на
проба, издаден на 28.09.2020 г. от „Булкарго“ ООД и Протокол за вземане на
проба № 90/28.09.2020 г, съставен от митнически служител на МП „Варна
Запад”.
На 30.09.2020 г. до Централна митническа лаборатория /ЦМЛ/ били
изпратени два бр. от взетите проби, ведно със Заявка за анализ/експертиза,
регистрирана в ЦМЛ с вх. № 05_02.10.2020 г.
По постъпилата заявка в ЦМЛ била изготвена Митническа
лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 05 02.10.2020/07.01.2021 г. за анализ на
проби от стока, описана като „палмова мазнина МР 36-39“, съгласно което
анализираната проба с лаб. код № 6490_2002_20 представлява пластична до
твърда маслена маса, при стайна температура 25°С, с хомогенна структура и
гладка кремообразна текстура, термично стабилна, без разслояване. Въз
основа на получените резултати и експертна оценка, в съответствие с
термините на глава 15 на КН, в МЛЕ е направено заключението, че
изпитваната проба представлява „палмов шортънинг - препарат, съставен
само от палмово масло или негови фракции, химически непроменени и
получен чрез текстуриране“.
На 08.01.2021 г. било изготвено становище на Дирекция
„Митническа дейност и методология“ към ЦМУ, според което въз основа
правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид
Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и
кодиране на стоките /ОБХС/ за позиция 1517, стоката с гореописаните
обективни характеристики се класира в код 1517 90 99 на КН, различен от
декларирания. Предвид състава, приложимият ТАРИК код е 1517 90 99 90 с
дължимо мито в размер на 16 %. Декларираният в митническата декларация
код от позиция 1511 на КН не е коректен, тъй като тази позиция обхваща
единствено палмовото масло и неговите фракции, сурови, дори рафинирани и
химически непроменени. Анализираната стока, обаче, представлява продукт,
съставен от палмово масло или негови фракции, които освен рафиниране са
претърпели допълнителна необратима обработка, с цел модификация на
кристалната структура, а именно текстуриране, който процес е специфично и
3
единствено упоменат в ОБХС за позиция 1517, като допустим именно за
стоките от позиция 1517 на КН.
Предвид заключението на МЛЕ и така даденото становище на
Дирекция „Митническа дейност и методология“ към ЦМУ бил достигнат
извод за осъществено на 08.04.2019 г. от въззивника митническо нарушение,
покриващо признаците на състава по чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците,
изразяващо се в невярно деклариране на тарифния код на стоките, довело до
частично избягване на заплащането на дължимите публични държавни
вземания в общ размер на 17 895, 95 лева. Митническите власти позовавайки
се на чл. 190 § 1 от РЕГЛАМЕНТ /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент
и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза и Решение на СЕС по дело N С-571/2012 г. приели, че стоките по
митнически декларации за поставяне под режим „допускане за свободно
обръщение“ MRN 19BG002002005720R8/08.04.2019 год. и
MRN20BG002002036943R2/28.09.2020 год. са с доказана идентичност
/еднакви наименование, износител, производител, както и състав съгласно
приложените сертификати/ и резултатите от МЛЕ № 05_02.10.2020/07.01.2021
г. са валидни и за стоката по MRN 19BG002002005720R8/ 08.04.2019 г.
На 20.01.2021 г. била изпратена покана до управляващите
дружеството - въззивник да се явят в 3 дневен срок в МП”Варна Запад” за
съставяне на АУМН, която била получена и от двамата управители на
дружество на 21.01.2021 г. от К. Б. и на 22.01.2021 г. от М. Д..
На 25.01.2021 г. упълномощен представител на въззивното
дружество - свид. Н. В. Д. се явил в МП”Варна Запад” лично пред началника
на пункта, като представил нотариално заверено пълномощно да
представлява дружеството, вкл. и да дава обяснения, да подписва АУАН и да
прави възражения по тях. Въпреки представеното пълномощно свид. Д. бил
отпратен от Началника на пункта, който няколко дни по – късно – на
30.01.2021 г. разпоредил на свид. Анг. В. Ив. да състави АУМН в отсъствие
на нарушителя, като му казал, че той не се е явил за съставянето на акта. Така
акта бил съставен в отсъствие на нарушителя или негов представител и на
18.01.2021 г. бил връчен на единият от управителите на дружеството. В
законоустановения срок пред наказващия орган постъпило възражение срещу
акта, в който въззивникът изложил своите аргументи, аналогични на
изложените в жалбата. Възражението било обсъдено от наказващия орган,
който приемайки го за неоснователно издал атакуваното пред настоящата
съдебна инстанция наказателно постановление.
В с.з. по искане на жалбоподателя са изискани и приети по делото
доказателства за метода, приложен при изследването на процесните стоки -
работно аналитична процедура, доказване на текстурирани мазнини чрез
пенетрация и за калибриране на уреда, използван при изследването –
пенетрометър. Представени са и доказателства, установяващи, че ЦМЛ не е
акредитирана да извършва това изследване по този метод и с този уред.
Прието като доказателство по делото е представено от въззивника
пълномощно, носещо нотариална заверка от 25.01.2021 г., рег №1239/2021 г.
от нотариус с район на действие СРС Василка Ацева, рег. №032 на
Нотариалната камара.
4
Приети чрез прочитане по реда на чл. 283 от НПК са и писмените
доказателства, приложени към АНП, а в с.з. и легализирани преводи на
български език на документите, находящи с нея на чужд език.
Така описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на всички гласни и писмените доказателства, събрани
по делото, които анализирани поотделно и в своята съвкупност не налагат
различни изводи относно фактологията на събитията, довели до издаването на
обжалваното наказателно постановление.
Обстоятелството, че свид. Николай Димитров се е явил на 25.01.2021
г. в МП „Варна Запад” съдът приема за безспорно установено въз основа на
показанията на този свидетел, дадени под страх от наказателна отговорност,
както и от приобщената докладна записка от Началника на пункта, в която
този факт също е отразен. Факта, че към тази дата свид. Д. е бил надлежно
упълномощен да представлява дружеството, вкл. и пред този МП се доказва
от представеното в с.з. пълномощно. Документът носи подпис и печат на
нотариуса, пред когото е заверено, не е оспорено от ответната страна, поради
което съдът няма основание да го дискредитира.
Останалите фактически обстоятелства по делото не са спорни между
страните, поради което и не се нуждаят от специален анализ.
Въз основа на така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът, прави следните изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения 7 дневен срок /НП връчено
на 31.05.2021 г., жалбата подадена на 04.06.2021 г./ от легитимирано чрез
правния си интерес лице, поради което е приета от съда за разглеждане като
допустима.
Относно компетентния орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 231 от Закона за митниците – Началника на Митница Варна,
овластен с това правомощие от Директора на Агенция „Митници” със
Заповед № ЗАМ – 657/32-156173 от 18.01.2021 г. /т. 3 от Заповедта,
приложена на л. 94 от АНП/.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд установи, че част от
оплакванията в жалбата, касаещи допуснати в хода на административно –
наказателното производство съществени процесуални нарушения са
основателни. На първо място съдът констатира, че АУМН е съставен в
отсъствие на нарушителя при неспазване на императивните правила визирани
в ЗАНН и по специално правилото на чл. 40 ал. 2. Разпоредбата предвижда
възможност АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя, когато той е
известен, но само след като е бил надлежно поканен за това. В случая
нарушител е юридическо лице, управлявано заедно и поотделно от две лица,
което значи, че дори един от тях да е бил поканен за съставянето на акта, то
тази процедура би била спазена. Видно от приложените към АНП известия за
доставяне е, че и двамата управители на въззивното дружество са получили
5
отправената им покана да се явят в 3 дневен срок в МП „Варна Запад“ за
съставяне на АУМН /л. 21 от АНП/. Не се спори по делото, че в рамките на
предоставения срок и на указаното място се е явил свид. Н. Д. с искане да
даде обяснения по случая и да получи АУАН. Това обстоятелство е описано в
обжалваното наказателно постановление и приетата докладна записка от
Началника на МП „Варна Запад” и се установява от показанията на
разпитания пред съда свидетел. Последният заявява, че на 25.01.2021 г. се е
явил пред Началника на МП и е представил нотариално заверено пълномощно
с настояването да даде обяснения и да получи АУМН, но за втори път е бил
отпратен от него с обяснението, че с това пълномощно не може да получи
АУМН, а трябва лично управителя да се яви. Въпросното пълномощно се
представя и е прието като доказателство по делото, същото носи достоверна
дата 25.01.2021 г., видно от нотариалната му заверка и удостоверява
упълномощаването на свид. Д. от единият от управителите на дружеството –
въззивник да го представлява, вкл. и с правото да дава обяснения, подписва
АУАН, подава възражения, представя доказателства. При наличието на тези
доказателства следва да се приеме, че представител на дружеството –
нарушител се е явил в указаните в поканата срок и място именно за даване на
обяснения и съставяне на АУАН, като е бил изрично упълномощен с тези
права. При това за митническите власти не е съществувала никаква пречка,
напротив – били са длъжни да съставят АУМН в присъствието на надлежен
представител на дружеството – нарушител и да му го връчат. Вместо това 5
дни по – късно те са съставили АУМН в отсъствие на нарушителя или негов
представител, като приели, че той не се е отзовал на отправената му покана,
което в настоящия случай не е така. Актосъставителят заяви пред съда, че не е
направил собствена проверка на това дали нарушителят се е явил или не за
съставяне на АУМН, а изпълнявайки разпореждането на своя началник, е
пристъпил към съставяне на акта в негово отсъствие. Следва да се отбележи,
че тази порочна практика се констатира от настоящия съдебен състав и по
други съдебни производства по обжалване на наказателни постановления на
Митница Варна. Законосъобразното съставяне на АУАН изисква стриктно
спазване на регламентирана в ЗАНН процедура, вкл. и относно наличието на
основанията на чл. 40 ал. 2 от закона. Процесуалните правила по съставяне на
АУАН, респ. АУМН са императивни, като тяхното спазване се явява и
условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно
постановление. Административно - наказателното производство е строго
формален процес, тъй като чрез него в голяма степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Затова и законът предвижда
АУАН да се съставя единствено и само в присъствието на нарушителя, респ.
негов упълномощен представител, като само по изключение - в случай, че той
се дезинтересира от участие в това процесуално действие, допуска съставяне
на АУАН в негово отсъствие. Изпращайки свой надлежно упълномощен
представител пред митническите органи, въззивното дружество е
манифестирало пред тях желанието си да участва при съставянето на АУМН
и да реализира защитата си от самото начало на административно –
наказателния процес. Правото на защита на нарушителя възниква именно от
момента на съставяне на АУАН и включва правото му да присъства лично
или чрез свой представител при съставянето на АУМН. По този начин той
има възможност да узнае какво нарушение му се вменява и въз основа на
6
какви доказателства, за да може адекватно да организира защитата си, да
представи своите възражения и доказателства и то точно от този момент –
съставянето на АУМН. В случаят въззивникът е бил лишен от това право,
поради което съдът приема, че констатираното нарушение, допуснато при
съставянето на АУМН представлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Поради това възраженията на въззивника направени в тази връзка се
споделят от съда.
Допуснатия порок е дотолкова съществен, че представлява
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. В настоящия случай , административно - наказателното
производство е опорочено още в първата си фаза - при неговото образуване,
което е довело до незаконосъобразно издаване на обжалваното наказателно
постановление.
Доколкото се твърди в жалбата, че АУАН е съставен извън
преклузивните срокове, регламентирани в ЗАНН следва да се отбележи, че
съдът не споделя това възражение на въззивника. Момента, в който
митническите власти са узнали, че има извършено митническо нарушение и
кой е неговия автор е изготвянето на МЛЕ, а това е станало на 07.01.2021 г. От
този е започнал да тече 3 - месечният срок, визиран в разпоредбата на чл. 34
ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акта за митническо нарушение, който към
30.01.2021 г. не е бил изтекъл. Това е така, защото от този момент
митническите органи са узнали какво е естеството на стоката и нейните
характеристики и са приели, че декларирания от въззивника тарифен код на
стоката не е правилен.
Като последица от по - гореизложената констатация на съда за
допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУМН,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено само на
процесуално основание, дори без да се разглеждат поставените въпроси по
съществото на делото. Ограничаването на правото на защита на нказаното
лице е винаги съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на
издаденото срещу него наказателно постановление.
Воден от императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание, съдът счита за необходимо да обсъди и
материално - правната му законосъобразност и обоснованост:
В разглеждания казус, основният спорен въпрос е естество на
внесената на 08.04.2019 г. от въззивника стока, декларирана от него като
„палмова мазнина” с код по Тарик **********. Административният орган е
издал обжалваното наказателно постановление изцяло на базата на
експертиза, направена в ЦМЛ и становището на отдел „Митническа дейност и
методология“. В тях е застъпено твърдението, че поради наличието на
текстуриране на стоките, същите представляват - „палмов шортънинг“.
Митническите органи са се позовали в становището за промяна на така
декларирания тарифен код като неправилен на извършено изследване на
„идентична стока”, предмет на друг внос, осъществен от въззивника година и
половина по – късно от процесния - на 28.09.2020 г. Няма спор по делото, че
7
от процесната стока не са вземани проби, респ. такива не са изследвани.
На първо място следва да се обсъди възражението на въззивника
срещу заключението на МЛЕ, на което е обосновано становището на
митническите органи за промяна на тарифната позиция на процесната стока,
която е различна от изследваната, но този въпрос ще бъде обсъден по –
обстойно в изложението на съда по – долу. Тук следва да се отбележи, че
липсата на акредитация на ЦМЛ да изследва процесния продукт не води до
негодност на извършените изследвания. Според разпоредбата на чл. 19 т. 8 от
Устройствения правилник на Агенция „Митници“ ЦМЛ е част от
специализираната администрация в ЦМУ на Агенцията. Съгласно чл. 27 т.4
от Устройствения правилник Дирекция „ЦМЛ“ изследва, анализира и
идентифицира стоки за нуждите на класирането им в Комбинираната
номенклатура на Европейския съюз. Структурата и компетенциите на ЦМЛ
изрично са уредени с Устройствения правилник на агенцията, т.е.
компетентността й следва по силата на този нормативен акт. Липсва
нормативно изискване лабораторията, създадена въз основа на акт на МС
/ПМС, с което е приет устройствения правилник/, да подлежи на акредитация.
Неминуемо лабораторията е създадена към митническото учреждение именно
за целите на изследването и анализа на иззетите от митническите служители
стоки, предвид на което е налице нужната компетентност. Нормите на
горецитираната Наредба №3 също регламентират, че взетите проби от
акцизните стоки, вкл. и тютюн се изпращат за изследване в ЦМЛ.
Следователно анализите, които извършва тази лаборатория са за нуждите на
митническия контрол по ЗАДС, поради което НП, основано на експертизата,
извършена от нея не може да се определи като незаконосъобразно само на
това основание.
Именно защото ЦМЛ е част от системата на митническите органи то
нейното заключение не може да се кредитира безрезервно. Необходимо е да
не възниква каквото и да било съмнение за неговата обективност,
компетентност и правилност, което в случая не е налице.
Според настоящия състав на съда от съществено значение се явява и
обстоятелството, че МЛЕ е изготвена месеци след пробовземането, като по
делото няма никакви данни къде и как са били съхранявани изследваните
проби. Не са нужни специални познания за да се приеме, че поради
естеството на изследвания продукт същият подлежи на бърза развала и е
напълно възможно за 3 месеца тя да претърпи сериозни изменения в своите
характеристики и структура. Това налага пробите да бъдат съхранявани при
специални условия, което обстоятелство не е отразено в МЛЕ.
За нарушения при вземането на изследваните проби съобщава в
показанията си и разпитания свид. Димитров - присъствал при
пробовземането, което допълнително компроментира резултатите от тяхното
изследване.
Не се доказва по делото от страна на АНО и доколко разработената
от ЦМЛ през 2019 г. и утвърдена през 2020 г. вътрешно лабораторна
методология е съответна на американския метод за измерване на
консистенцията на мазнини AOCS Cc 16-60, достатъчна ли е да определи дали
изследвания продукт е претърпял обработка текстуриране и представлява
8
„шортънинг” и въобще утвърден ли е този метод като официален.
Представеното в тази връзка становище от Директора на Дирекция „ЦМЛ” не
е достатъчно, доколкото изхожда от лице, което също е част от структурата
на АНО.
На следващо място в експертизата не е указано количеството на
изследваната проба, дали същата е била подготвена правилно за изследване и
спазена ли е процедурата за тестването й съгласно метода, който се твърди за
официално утвърден.
Поради изложеното съдът приема, че въззивникът е провел успешно
оспорване на заключението на МЛЕ.
Относно естеството на стоката от страна на въззивното дружество е
представено становище от производителя й още преди съставянето на АУМН
– на 29.01.2021 г., според което процесната стока е чиста рафинирана,
обезцветена и обезмирисена палмова мазнина, която не е хидрогенерирана и
не е химически изменяна. Същото е било напълно игнорирано от
митническите власти, а в издаденото наказателно постановление не е
обсъждано изобщо.
На следващо място АНО е преценил, че резултатите от така
извършената МЛЕ са приложими и към идентична стока, внесена от
възизивното дружество година и половина по – рано, чието вдигане е било
разрешено. В издаденото наказателно постановление е мотивирал
становището си за „идентичност на стоките” с еднакви наименование,
вносител, износител и състав в сертификатите за произход. Приемайки, че
Решение на СЕС по дело N С-571/2012 г., с което се тълкува чл. 78 /отм./ от
Регламент N 2913/92 г. на ЕС е приложимо и към разпоредбата на чл. 190 § 1
от действащия Митнически Кодекс, приет с Регламент N 952/2013 г. на ЕС.
Подобно разбиране не се споделя от настоящия съдебен състав, доколкото
извършеното от СЕС тълкуване е на отменена правна норма, още повече, че в
новия Митнически Кодекс няма разпоредба, която да е аналогична с текста на
чл. 78 от стария Митнически Кодекс /отм./ Текстът на чл. 190 § 1 от
регламент N 952/2013 г. на ЕС гласи, че: „Когато обект на проверката или
вземането на проби са само част от стоките, обхванати от митническа
декларация, резултатите от частичната проверка или от анализа или
изследването на пробите са валидни за цялото количество стоки, обхванати от
тази декларация.“ Цитираната разпоредба е ясна и според същата това
правило може да се приложи само за количества, които са взети от една
митническа декларация.
С оглед горното, обжалваното Наказателно постановление се явява
недоказано по отношение твърдението на митницата за вида на стоката по
процесната митническа декларация, тъй като извършеното изследване от
ЦМЛ е за стоки по друга декларация, регистрирана година и половина по –
рано.
Друг основен спорен въпрос по делото е правилно ли е извършеното
ново тарифиране на процесната стока от митническите органи, т.е. дали
декларираните стоки следва да се тарифират по позиция 1511 от Обяснителни
бележки към комбинираната номенклатура на Европейския съюз, който
включва: „Палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не
9
химически променени“, или по позиция 1517: „Маргарин; хранителни смеси
или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от
фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от
хранителните мазнини или масла и техните фракции от № 1516“.
Административно – наказателния орган е издал обжалваното
постановление изцяло на базата на експертиза, направена в ЦМЛ и становище
на отдел „Митническа дейност и методология“ в ЦМУ, в които е застъпено
твърдението, че поради наличието на „текстуриране” на стоките, същите
представляват - „палмов шортънинг“.
Така нареченото „текстуриране“ е упоменато само и единствено в
Обяснителните бележки към Хармонизираната система /ОБХС/, които не се
нормативен акт според трайната национална и европейска съдебна практика.
В тази връзка, Съдът на ЕС с Решение на от 18 май 2011 г. по дело Delphi, С-
423/10, EU:C:2011:315, точка 23 е приел, че в интерес на правната сигурност и
улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране
на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики
и свойства, определени в текста на позицията от КН и на бележките към
разделите или главите. Според точка 24 от същото решение, Обяснителните
бележки към КН, изготвени от Европейската комисия, и тези към
Хармонизираната система за определяне и кодифициране на стоките,
изготвени от Световната митническа организация, имат съществен принос за
тълкуването на обхвата на различните тарифни позиции, без обаче да имат
задължителна правна сила /в този смисъл и Решение от 12 май 2016 г. по дело
Toorank Productions, съединени дела С-532/14 и С-533/14, EU:C:2016:337,
точки 34 и 36/. С Решение на СЕС от 19 октомври 2017 г. по дело Lutz, С-
556/16, EU:C:2017:777, точка 40 и Решение от 17 март 2016 г., Sonos Europe,
C-84/15, EU:C:2016:184, точка 33 е прието, че ОБХС представляват важни
способи за гарантиране на еднаквото прилагане на общата митническа тарифа
и като такива могат съществено да допринесат за нейното тълкуване, но
нямат задължителна сила. Съгласно Решение на СЕС от 27 ноември 2008 г., .,
M., С-403/07, EU:C:2008:657. т. 48 „обяснителните бележки към същата
комбинирана номенклатура не могат да променят обхвата на тарифните
позиции от същата комбинирана номенклатура”. Съдържанието на
обяснителните бележки трябва да отговаря на разпоредбите на КН и не би
могло да променя нейния обхват. Видно от цитираната съдебна практика на
съда на ЕС, Обяснителните бележки към КН нямат задължителна правна сила.
Общите правила за тълкуване на КН са единствените и достатъчно възможни
мотиви, които служат за да обосноват класирането на стоки в кодовете от КН
на ЕС. Обяснителните бележки към Хармонизираната система /ОБХС/, както
и Обяснителните бележки към КН /ОБКП/ само се вземат предвид при
извършване на тарифното класиране и са признато от Съда на Европейския
съюз средство за тълкуване на обхвата на позициите и подпозициите на
номенклатурата.
Несъмнено е, че тарифното класиране на стоката не се извършва
само и единствено на Обяснителните бележки към Хармонизираната система,
както са сторили митническите власти. В настоящия случай митническите
органи са разширили обхвата на тарифната позиция 1517 от КН като са
добавили допълнителен критерии така нареченото „текстуриране“, което не е
10
упоменато никъде в КН и в забележките към нея.
С оглед на гореизложеното съдът приема извода на митническите
органи за невярно деклариране от страна на въззивника на процесните стоки
/декларирани на 08.04.2019 г./, а от там и за извършено от въззивника
нарушение митническа измама освен за недоказан и за неправилен. АНО е
тълкувал разширително и произволно както приложението на Решение на
СЕС по дело N С-571/2012 г., така и правилата за тарифното класиране на
стоките, поради което е издал едно незаконосъобразно наказателно
постановление. Като такова същото подлежи на цялостна отмяна от страна на
съда.
Предвид изхода на спора претенцията на въззивника за присъждане
на сторените по делото разноски също е основателна, като по делото са
представени доказателства за реално извършени разноски в размер на 1 100
лева, заплатени от въззивника за адвокатско възнаграждение. Същите следва
да се присъдят в тежест на ответната страна – ТД “Митница Варна“.
Възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение се преценява от съда като неоснователно, тъй
като същото е съобразено и надвишава незначително минималния, предвиден
в разпоредбите на чл. 18 ал. 1 и 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 6 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размер.
Воден от гореизложените мотиви и съображения и на основание чл.
63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 27, издадено на 20.05.2021
г. от с.д. Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция
„Митници“ /сега Триториална дирекция „Митница Варна“/, с което на
„НОВА ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ 2004“АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Опълченска“№48,
ет. 4, офис 1 за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 17 895, 95
лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни
вземания.
ОСЪЖДА ТД „Митница Варна” ДА ЗАПЛАТИ на „НОВА
ТЪРГОВСКА КОМПАНИЯ 2004“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Опълченска“№48, ет. 4,
офис 1, представлявана от К. В. Б. и М. П. Д. сумата от 1 100 лева /хиляда и
сто лв., 00 ст./, представляваща наппревени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните, по реда на
11
АПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
12