№ 3933
гр. Варна, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А. В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело №
20243110115515 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Х. А. А., ЕГН **********, с адрес ****, подадена чрез процесуален
представител адв. П. С. В., с която срещу П. А. Д., ЕГН **********, с адрес
****, са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите за осъждане
на ответницата да заплати на ищцата следните суми: 1.) сумата от 10 000
лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, унижение, уронване на
достойнството и честта й, извършени чрез отправяне на заплахи за даване на
съд, обида от арогантното отношение, показване на среден пръст и набедяване
за фалшив нотариален акт на висок глас, замерване с яйца, саботаж на
камерата и контрол на ролетната щора от ответницата, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 14.05.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата; 2.) сумата от 6 400 лева /шест хиляди и четиристотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати
ползи от невъзможността да ползва и отдава под наем паркомясто № 4,
собствено на ищцата, находящо се в ****, за периода от 03.03.2022 г. до
18.11.2024 г., изчислени като 32 месеца по 200 лева месечно, причинени
вследствие на гореописаните противоправни действия на ответницата, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 03.03.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата; 3.) сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
невъзможността да ползва паркомястото, включващи разходи за паркиране в
„синя зона", губене на време и гориво за периода от 03.03.2022 г. до 18.11.2024
г., изчислени като 1000 дни по 10 лева дневно, причинени вследствие на
гореописаните противоправни действия на ответницата, ведно със законната
1
лихва от датата на увреждането – 03.03.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба ищцата излага твърдения, че на 21.04.2021 г., по
силата на нотариален акт № 135, том 2, рег. № 2460, дело № 304, издаден от
нотариус А. Г. с район на действие ВРС под № 194 на Нотариалната камара, е
придобила собственост върху паркомясто № 4 с площ 14 кв.м. и 2,54 кв.м.
идеални части от дворно място с идентификатор 10135.2557.52, находящо се в
****. Паркомястото представлява външно място за паркиране в открит
паркинг, в незастроената част от дворното място на жилищна сграда, съгласно
съдебно решение № 1979/29.04.2015 г. на ВРС, Гражданска колегия, 23 състав
по гр.д. № 3129/2015 г., одобрен инвестиционен проект и строителни
документи.
Ищцата твърди, че след придобИ.ето на собствеността е започнала да
ползва паркомястото, но е била възпрепятствана от живущи в сградата, като
най-активна е била ответницата П. А. Д.. Според ищцата на 14.05.2021 г.
ответницата влязла в паркомясто № 4, крещяла, обвинявала я, че
нотариалният акт е фалшив, заплашвала да спука гумите на автомобила й, ако
паркира в паркомястото. Твърди се, че впоследствие ответницата хвърляла
яйца по автомобила на ищцата и този на баща й, показвала среден пръст и
заплашвала със съд. Ищцата твърди, че поради системните действия на
ответницата е била принудена да монтира ловен фотоапарат, за да установи
кой хвърля яйца по автомобила. Скоро след това твърди, че ответницата
влязла с чувал на главата във вътрешния двор, където е монтирана камерата, за
да я саботира. Ищцата твърди, че ответницата имала дистанционно от
ролетната щора за влизане в паркомястото и я контролирала, което довело до
страх в нея да не бъде наранена при преминаване. Ограничаването на достъпа
й до паркомястото наложило да паркира на други места в синя зона, което
довело до твърдените имуществени вреди.
Ищцата твърди, че всички тези действия на ответницата са довели до
сериозно влошаване на психичното й състояние, изразяващо се в постоянен
стрес, тревожност, нарушения на съня, рязко наддаване на тегло с около 20
килограма, чувство на унижение и уронване на достойнството. Поради това е
била принудена да напусне жилището си и да се изнесе в друг район на града.
Твърди, че от момента на инцидентите не е стъпвала в паркомястото и избягва
мястото като източник на негативни емоции и страх. Заради невъзможността
да ползва паркомястото е била принудена да паркира в синя зона, което й е
причинило имуществени вреди. Освен това твърди, че е била лишена от
възможността да ползва или отдава под наем паркомястото, поради което
претендира и пропуснати ползи.
Отправя искане за уважаване на предявените искове с присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата П. А. Д., чрез процесуалния й представител адв. М. П..
Ответницата оспорва предявените искове както по основание, така и по
размер. Оспорва да е извършвала твърдените от ищцата действия. Твърди, че
2
един единствен път е контактувала с ищцата, като това е било през юли или
август 2021 г., когато я е попитала на какво основание паркира във вътрешния
двор на кооперацията, тъй като множество съседи се обърнА. към нея с
въпроса кой е непознатият човек, който паркира там. Твърди, че при този
разговор е поискала от ищцата да се легитимира и да покаже документ за
собственост, но ищцата започнала да крещи и да се обажда на телефона.
Ответницата твърди, че след това се оттеглила и се обадила на
домоуправитЕ.та, за да установи кой е собственик на паркомястото.
Ответницата категорично отрича да е хвърляла яйца по автомобила на
ищцата или този на баща й, да е показвала среден пръст, да е заплашвала
ищцата или да е саботирала каквато и да е камера. Отрича да има или да е
ползвала дистанционно от ролетната щора към вътрешния двор и да е
контролирала достъпа на ищцата до паркомястото. Твърди, че дистанционното
се намира само при председателя на Управителния съвет на етажната
собственост М. А. и никога не е било предоставяно на нея.
Ответницата твърди, че на 06.01.2022 г. е подала сигнал на тел. 112,
защото в вътрешния двор на етажната собственост се намирА. непознати
мъже, извършващи някакви дейности, без съгласието на съсобствениците.
Обяснява, че е изпитала страх и затова е потърсила помощ от органите на
реда. След това установила, че лицата са монтирА. ловен апарат, като едното
от тях е баща на ищцата.
Относно собствеността на паркомястото, ответницата посочва, че
никой от етажните собственици не е бил уведомен, че ищцата е станала
собственик на идеални части от дворното място. Твърди, че на 10.12.2017 г. на
общо събрание на етажната собственост, проведено при представителство от
85% идеални части, е взето решение вътрешният двор да не бъде ползван за
паркиране. Заявява, че не се установява по какъв начин действията на
ответницата са възпрепятствА. ищцата да ползва паркомястото си, тъй като
никога не е ограничавала достъпа й.
Ответницата оспорва основанието и размера на претендираните
неимуществени вреди, като твърди, че не са нА.це противоправни действия от
нейна страна, не е доказана причинно-следствена връзка между евентуални
действия и претърпените вреди. Оспорва и имуществените вреди, тъй като не
са представени доказателства за разходи за паркиране в синя зона, за гориво
или за други разходи. Оспорва и пропуснатите ползи, тъй като не е доказано,
че е имало реална възможност паркомястото да бъде отдадено под наем и не е
доказан размерът на евентуалния наем.
Отправя искане за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски в
производството.
В пледоарията си по същество процесуалният представител на ищцата
адв. В. моли за уважаване на предявените искове.
В представените писмени бележки ищцата поддържа искането си за
пълно уважаване на исковете, като твърди, че депозираният отговор на
исковата молба необосновано възразява срещу съдържанието на исковата
3
молба, фокусира се върху несъществени неща и е противоречив.
Процесуалният представител на ищцата посочва, че в отговора са посочени
обективни неистини, че ответницата не е хвърляла яйца по автомобилите, не е
показвала среден пръст, че не били основателни претенциите на ищцата.
Твърди, че свидетелят Г. П. Х. ясно, логично, конкретно и последователно
изложил това, което е възприел по възникнА.я спор и отношенията между
ищцата и ответницата и последиците от това. Бил е категоричен, че ищцата
преди контакта си с ответницата е била друг човек, изключително усмихнат,
дисциплиниран и добър човек, който е и доста отговорен, винаги позитивен и
добронамерен. След ситуацията с ответницата свидетелят отбелязал, че
ищцата е под доста голям стрес. Сочи, че допуснатата съдебно-психологична
експертиза на вещото лице А. Ц. е подробна и адекватна на състоянието на
ищцата, като разглежда последователно и логично причинно-следствената
връзка между поведението, въздействието, заплахите и действията на
ответницата и последствията от това.
Упълномощеният от ответницата адв. П. в хода по същество изразява
становище, в което счита исковете за недоказани и неоснователни, като моли
за отхвърлянето им и присъждане на разноските на ответницата.
В представените писмени бележки ответницата поддържа отговора на
исковата молба и твърди, че в хода на производството не са събрани
категорични гласни и писмени доказателства, които безспорно да доказват
твърденията на ищцата в исковата молба. Процесуалният представител на
ответницата твърди, че от разпита на свидетеля Г. Х. не се установило
ответницата да е извършила противоправни действия спрямо ищцата.
Разказаното от него било единствено и само преразказ на казаното от ищцата,
което е изложила в исковата молба, но свидетелят не бил очевидец и не се
установило да има преки и непосредствени впечатления след твърдените
събития. Относно съдебно-психологичната експертиза, процесуалният
представител на ответницата посочва, че заключението е на база твърденията
и споделянията на ищцата. Процесуалният представител на ответницата
твърди, че не се установило ответницата да е хвърляла яйца, да е показвала
среден пръст, да е ходила с качулка на главата и да е повредила ловния апарат.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
От представения нотариален акт № 135, том 2, рег. № 2460, дело № 304
от 21.04.2021 г., издаден от нотариус А. Г. с район на действие ВРС под № 194
на Нотариалната камара, се установява, че Д. И. Р. продава на Х. А. А.
паркомясто № 4, представляващо външно място за паркиране, находящо се в
открит паркинг, в незастроената част от дворното място на жилищна сграда,
изградена в поземлен имот с идентификатор 10135.2557.52 в ****, с площ от
14 кв.м., при граници паркомясто № 3 и от две страни вътрешен двор, както и
2,54 кв.м. идеални части от дворното място, в което е разположено
паркомястото. Данъчната оценка на продаваните паркомясто и идеални части
от дворното място е в размер на 3 241,70 лева. Продажната цена е в размер на
4
9 000 евро, платена по банков път в левовата им равностойност от сметка с
титуляр А. А.а А., майка на купувача, преди подписване на договора.
От представената скица № 15-477229/31.05.2019 г. на СГКК се
установява графично разположението на поземления имот с идентификатор
10135.2557.52.
Приложения снимков материал не установява факти и обстоятелства,
пряко относими към предмета на спора, поради което доказателствено
средство е неотносимо и не следва да бъде ценено по същество.
От представеното уведомление по чл. 466 от ЗУЕС от 20.12.2017 г. от
М. Г. А., председател на Управителен съвет на етажната собственост в
сградата на ***, до кмета на Община Варна, се установява, че на 10.12.2017 г.
е проведено общо събрание на етажната собственост, на което са били
представени 85% идеални части от общите части на сградата, и на което е
избран нов председател и членове на Управителния съвет, като председател е
избрана М. Г. А., а членове на Управителния съвет са Н. Н. Н. и П. А. Д..
От представения протокол от общото събрание на етажната
собственост, проведено на 10.12.2017 г., при представителство от 85%
идеални части, се установява, че е обсъден проблемът с достъпа до вътрешния
двор и неговото ползване, като е взето решение вътрешният двор да не бъде
ползван за паркиране.
От представеното пълномощно от собственици на апартаменти в
сградата – М. А., Н. Н., В. В., Е. Д., Р. М., И. Р., се установява
упълномощаването им за представляване на интересите им в настоящото
дело.
Служебно по делото са приобщени материА.те по досъдебно
производство № 653/2022 г. по описа на Второ РУ – Варна, образувано по
сигнал от 29.04.2022 г., подаден от Х. А. за повреждане на ловен апарат. От тях
се установява, че производството е образувано на 09.06.2022 г. за
престъпление по чл. 323, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на
неустановената през 2021 г. – 2022 г. в гр. Варна, самоволно, не
по установения от закона ред, осъществил едно основано от
другото предполагаемо право, като случаят не е маловажен. Досъдебното
производство е било изпратено от водещия разследването на Варненска
районна прокуратура с мнение за спиране на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс. С постановление № 5195/2023 г. от
12.06.2023 г. на прокурор при Варненска районна прокуратура Н. С.
наказателното производство е спряно, тъй като въпреки
проведените оперативно-издирвателни мероприятия и действия по
разследването, авторът на престъплението по чл. 323, ал. 1 от Наказателния
кодекс не е разкрит. В постановлението е прието, че са нА.це предпоставките
на чл. 244, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс и наказателното
производство следва да бъде спряно.
Гласните доказателства, ангажирани в досъдебното производство,
нямат доказателствена стойност в настоящото гражданско производство. Това
5
се налага от основния принцип на непосредствеността в гражданския процес,
залегнал в разпоредбата на чл. 157 от Гражданския процесуален
кодекс, според която съдът основава решението си само на доказателствата,
които са събрани и проверени в съдебното заседание. Той определя съда да
изгражда своето вътрешно убеждение единствено въз основа на
доказателствени средства, които е възприел лично и пряко в хода на съдебното
дирене, поради което свидетелските показания, дадени в досъдебното
производство, не могат да заместят непосредственото събиране на гласни
доказателства в настоящото гражданско дело.
Представената с исковата молба психологична оценка (социално-
психологически статус), представлява частна експертиза, която на
гореизложените основания не следва да бъде ценена в рамките на настоящото
съдебно производство.
От изслушания аудио запис на обаждане до тел. 112 от 06.01.2022 г. в
10:42 часа от телефонен номер *** се установява, че жена с притеснен глас
съобщава, че във вътрешния й двор има непознати мъже, които никой не знае
какви са и правят своеволия. От записа се установява, че обаждащата се е
изпитвала притеснение и страх от присъствието на непознати лица във
вътрешния двор.
По делото е разпитан свидетелят Г. П. Х., от чиито показания,
кредитирани от съда като обективни, последователни и непротиворечиви се
установява, че познава ищцата Х. А. от около десет години, като тя е била
негова ученичка в учебен център. Познава я като изключително усмихнато,
дисциплинирано и добро момиче, което е и доста отговорно. Останал е с
впечатлението, че е винаги позитивен и добронамерен човек. След ситуацията
с ответницата му направило впечатление, че тя е под доста голям стрес.
Споделила му, че има проблем със съседка, че й е показала среден пръст, че
е викала, че има фалшив нотариален акт и й е хвърляла яйца по колата.
Споделила му, че има страх да посещава собствеността си. Разбрал, че е
сложила камера и че камерата била счупена. Ищцата му разказала, че е била
обидена и унижена, че заради това се е преместила да живее в друг район на
Варна. Преди инцидентите ищцата е била без здравословни проблеми, след
това напълняла рязко, чувствала се засегната, разочарована от отношението и
поведението на ответницата.
По делото е разпитана още свидетЕ.та Б. В.а, от чиито показания,
кредитирани от съда като обективни, последователни и непротиворечиви се
установява,, че живее в сградата на *** от 2014 г. и притежава идеални части
от дворното място. Няма паркоместа и не знае никой лично като имена да са
собственици на такива. Не веднъж е отправяла искане към домоуправитЕ.та,
включително да й бъде предоставен достъп до информация за собствеността.
Не помни да е виждала някакви конфликти между жителите на входа. Няма
спомен да са вземА. подобно решение на общо събрание на етажната
собственост да не се паркират там автомобили, но помни, че от 2017 г. до
настоящия момент е участвала в четири или пет общи събрания. Не знае някой
да е хвърлял яйца по автомобилите. Има голям балкон, който гледа към това
6
пространство.
По делото е изготвено заключение на вещото лице А. Ц. по
допуснатата съдебно-психологична експертиза. От него се установява, че
експертът е провел клинично интервю и психологическо изследване на
ищцата Х. А.. От последното се установява следното: По скала "Лъжа" ниски
стойности, което показва, че акцентира върху своите затруднения и слабости,
добре съзнаваща своите затруднения, със задоволителни възможности да
оценява степента на междуличностните конфликти, тежестта на установените
симптоми, степента на личностна неадекватност. По скала "Достоверност" (F)
ниски стойности, което показва, че личността е открита по време на
изследването, отговорите са достоверни. По скала "Корекция" (К) завишени
стойности, което показва, че разполага с опит в междуличностните отношения
и отрицателните затруднения обуславят по-голяма или по-малка
предприемчивост и умение да намери правилната линия на поведение. По
скала "Депресия" (D) ниски стойности. Високите показатели показват, че е
възможно изследваното лице преживява по-висока тревожност, отколкото
депресивност. Усещане за неопределена заплаха, на която характерът и
времето на появата не могат да бъдат определени, дифузни опасения и
тревожно очакване. Динамиката в развитието на тревожността включва:
усещане за вътрешна напрегнатост, готовност за възникване на някакво
неочаквано събитие, което обаче все още не се оценява като заплашително;
замяна на тревогата със страхове, усещане за конкретна заплаха и опасност,
необратимост на надигаща се катастрофа. Ищцата изпитва нужда от дълбоки и
постоянни контакти с обкръжаващите я. Личността й лесно идентифицира
себе си с отделни хора и явления, и ако това отъждествяване се наруши, тя
лесно възприема това като катастрофа, водеща до рязък спад в настроението.
При това състояние остава само една заплаха – опасността от разрив на
отношенията, която предизвиква тревожност. По тази причина, за да не
допусне разпад в отношенията, се оттегля, за да избегне разочарование. По
скала "Истерия" (Hy) леко над средните стойности. При ищцата се наблюдава
способност към усилване на факторите, предизвикващи тревога; епизодично
подчертаване на соматичното неблагополучие, с тенденция за затруднения в
социалната адаптация. По скала "Психопатия" (Pd) ниски стойности.
Конвенционална личност, високо ниво на идентификация със своя социален
статус, нА.чие на тенденция към запазване на постоянните си интереси,
нагласи и цели; ригидност, ограниченост на интересите. По скала
"Паранояялност" (Pa) завишени стойности. Фрустрацията и възникващата във
връзка с нея тревожност се преживява като импулс, подбуждащ към една или
друга форма на поведение, позволяващо пряко или косвено да се удовлетвори
блокираната потребност. Този импулс заляга в основата на емоциите. В
условията на обществото емоцията не винаги се реА.зира, по тази причина тя
угасва твърде бавно, а при някои личности изключително бавно (много
ригидни типове). При последните само при мисъл за фрустриращата ситуация
може отново да се възроди неотреагираната външно емоция. Черти на
личността: съчетаване на чувствителност и оплаквания от недостатъците на
обкръжаващите, от техните враждебни действия; утвърждават морални устои;
7
склонни са към идеаторна разработка на ситуациите. По скала "Психастения"
(Pt) ниски към средни стойности. При ищцата се забелязва
предразположеност към възникване на тревожни реакции, а отстраняването на
тази тревога се постига по пътя на формиране на ограничено поведение.
Типични прояви са: чувствителност, страх, тревога, немотивирани опасения,
неувереност в себе си и в своята компетентност, ниска самооценка. Има
повишено внимание към отрицателните сигнА. и се фиксира бързо към тях.
По скала "Шизоидност" (Sc) ниски към средни стойности. Фрустрацията води
до възникване на силни и продължителни отрицателни емоции, а
компенсацията се постига по пътя на бягство от обкръжаващата среда към
вътрешния свят. В зависимост от силата на неудовлетвореност и ранимостта,
тези лица често се оказват източници на напрежение, продължителни и
интензивни отрицателни емоции. По скала "Хипомания" (Ma) ниски
стойности. Снижена активност на контакти с хората, липсва инициативност и
мотивираност. По депресивна скала се очертава нарушаване на позитивните
процеси, като негативните са по-силно изразени. По скала на Hathaway &
McKinley, която определя интензивността на определени състояния, като им
дава количествена оценка, се установява следното: изживяване на тъга и
емоционална потиснатост – леко изразено; нарушаване на позитивните
процеси (внимание, памет, мислене, стесняване на интересите) – леко
изразено; променена самооценка, малоценностни изживявания, фатА.зъм –
умерено изразено; страхова готовност – силно изразено; разстройства на съня,
апетита и теглото – умерено изразено; стеничност, активност, хипертимност –
силно понижени; тревожност – силно изразена.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице потвърждава,
че е установило при ищцата високи нива на тревожност и стрес, свързани с
твърдените инциденти, като тези състояния са продължителни и значително
засягат ежедневното й функциониране.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира
следните изводи от правна страна:
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, като
претенцията за пропуснати ползи е квА.фицирана и по чл. 52 от същия закон.
За да е нА.це отговорност по чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите, е необходимо нА.чието на следните кумулативни предпоставки:
противоправно поведение, вина, вреда и причинна връзка между поведението
и вредата. Липсата на която и да е от тези предпоставки изключва
отговорността за причинени вреди.
Противоправно е поведението, което е в нарушение на правен ред,
установен от закона или представлява нарушение на субективно право на
друго лице. Вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите до доказване на противното. Вредата
представлява намаляване на имуществото на увредения (имуществена вреда)
или накърняване на нематериални блага (неимуществена вреда). Причинната
връзка е нА.це, когато вредата е пряка и непосредствена последица от
8
противоправното поведение.
По отношение на претендираните неимуществени вреди, ищцата
твърди, че ответницата е извършила множество противоправни действия
спрямо нея, изразяващи се в отправяне на заплахи за даване на съд, обида от
арогантното отношение, показване на среден пръст, набедяване за фалшив
нотариален акт на висок глас, замерване с яйца по автомобила, саботаж на
ловния фотоапарат и контрол на ролетната щора към паркомястото.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че е установено с
изискуемата степен на доказателствена сигурност извършването единствено
на противоправните действия, изразяващи се в обида на ответницата спрямо
ищцата чрез словесни изказвания и жест (показване на среден пръст) при
разговор, проведен през май 2021 г. във вътрешния двор на сградата на ***.
Това обстоятелство се установява от показанията на свидетеля Г. П. Х.,
който макар и да не е бил очевидец на инцидента, заявява, че ищцата му е
споделила непосредствено след случилото се, че при този разговор
ответницата е показала среден пръст, е викала, че нотариалният акт е фалшив,
и че ще я съди, и това й е причинило обида и притеснение. Макар показанията
на свидетеля да са на база преразказ, съдът ги кредитира в тази част, тъй като
са последователни, детайлни и се подкрепят от констатираната промяна в
емоционалното състояние на ищцата, а и същите бяха добросъвестно и
обективно поднесени от свидетеля. Показания му кореспондират и с
установеното от съдебно-психологичната експертиза емоционално състояние
на ищцата.
Самата ответница не отрича, че е водила разговор с ищцата, при който е
поискала от нея да се легитимира и да покаже документ за собственост върху
паркомястото. Това потвърждава, че такъв разговор действително се е състоял.
При тази противоречива фактическа обстановка съдът кредитира версията на
ищцата, предвид непосредственото споделяне на инцидента със свидетеля Х.
и установената промяна в емоционалното й състояние, което се потвърждава и
от заключението на приетата като обективно и компетентно дадена СПЕ.
Показването на среден пръст представлява обществено неприемлив
жест с явно обиден и унизителен характер. Обявяването на висок глас, че
нотариалният акт на ищцата е фалшив, представлява публично оспорване на
нейната добросъвестност. Тези действия, извършени публично във вътрешния
двор на сградата, където живеят множество съседи, представляват
накърняване на честта и достойнството на ищцата и безспорно съставляват
противоправно деяние по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите, като недоказаността на обстоятелството, че твърденията са станА.
достояние на трети лица е относимо единствено към липсата на
съставомерност на деянието, която не подлежи на изследване в настоящото
исково производство.
Всички останА. твърдени противоправни действия не се установяват от
събраните по делото доказателства.
По отношение на твърдяното хвърляне на яйца по автомобилите, по
9
делото не са представени никакви обективни доказателства, които да
установяват прекия извършител на деянието. Самият факт, че процесуалният
представител на ищцата в проведеното открито съдебно заседание заявява, че
камерата е била сложена с цел да се установят извършителите на хвърлянето
на яйца, сочи, че дори у ищцата не е било нА.це сигурност относно личността
на извършителите. От показанията на свидетЕ.та Б. В.а, която има голям
балкон с изглед към вътрешния двор, се установява, че не знае някой да е
хвърлял яйца по автомобилите. При липсата на каквито и да било преки или
косвени доказателства за извършване на това деяние от ответницата, съдът
приема, че твърдението за хвърляне на яйца не е доказано.
По отношение на твърдяното „саботиране“ на ловния фотоапарат, по
делото не са ангажирани никакви доказателства, които да установяват, че
именно ответницата е повредила апарата. Представеният снимков материал,
показващ лице с качулка на главата във вътрешния двор, не позволява
категорична идентификация на лицето като ответницата. От служебно
приобщените материА. по досъдебното производство № 653/2022 г. се
установява, че производството е спряно поради неустановен извършител. С
постановление № 5195/2023 г. от 12.06.2023 г. на прокурор при Варненска
районна прокуратура наказателното производство е спряно, тъй като въпреки
проведените оперативно-издирвателни мероприятия и действия по
разследването, авторът на престъплението не е разкрит. Независимо от
проведените оперативно-издирвателни мероприятия и действия по
разследването в рамките на наказателното производство, където се разполага
със значително по-широки възможности за служебно събиране на
доказателства, не е било възможно да се установи извършителят. За пълнота
на обосновката следва да се отбележи още, че единственото установено
действие на ответницата по отношение на монтирания ловен апарат е
подаването на сигнал на тел. 112 на 06.01.2022 г. за присъствието на непознати
мъже във вътрешния двор, които извършват някакви дейности. От изслушания
аудио запис се установява, че ответницата е сигнА.зирала органите на реда,
защото в вътрешния двор на етажната собственост се намирА. непознати
мъже, извършващи някакви дейности, без съгласието на съсобствениците.
Това обаждане не може да се счете за противоправно действие, напротив –
представлява законосъобразно и добросъвестно поведение на субект, чиито
конституционни права и законни интереси са нарушени. Всеки собственик в
сградата има право да сигнА.зира органите на реда при съмнение за
нарушение на обществения ред, на собствеността или при извършване на
неразрешени действия в общите части на сградата. Монтирането на ловен
фотоапарат във вътрешния двор, представляващ обща собственост на
етажните собственици, без съгласието на етажната собственост и без
надлежно взето решение на общото събрание, представлява неправомерно
заснемане и накърняване на правата на останА.те етажни собственици. При
това положение действията на ответницата по сигнА.зиране на органите на
реда са законосъобразни и не могат да се квА.фицират като противоправни. С
още по-съществено значение за решаващия извод на съда обаче е
обстоятелството, че не са ангажирани каквито и да било доказателства, които
10
да установяват, че именно ответницата е повредила ловния апарат, поради
което извършването на деянието не е доказано главно и пълно.
По отношение на твърдението, че ответницата е имала и ползвала
дистанционно от ролетната щора към вътрешния двор и е контролирала
достъпа на ищцата до паркомястото, следва да се посочи отново, че то не се
подкрепя от събраните доказателства. СвидетЕ.та Б. В.а заявява, че
дистанционното се намира само при председателя на Управителния съвет М.
А., като не са събрани доказателства в подкрепа на тезата на ищцата
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е
доказано извършването на едно единствено противоправно действие от
страна на ответницата – обида спрямо ищцата чрез словесни изказвания и
жест при разговор, проведен през май 2021 г., при който ответницата е заявила
на висок глас, че нотариалният акт на ищцата е фалшив, и е показала среден
пръст.
По отношение на претърпените от ищцата неимуществени вреди в
резултат от това противоправно действие, съдът се позовава на заключението
на съдебно-психологичната експертиза, изготвено от вещото лице А. Ц.. От
която се установява, че вследствие на противоправното деяние ищцата е
изпитала следните негативни емоции: усещане за неопределена заплаха,
дифузни опасения и тревожно очакване; усещане за вътрешна напрегнатост;
повишена тревожност; страхова готовност – силно изразена; променена
самооценка, малоценностни изживявания, фатА.зъм – умерено изразено;
разстройства на съня, апетита и теглото – умерено изразено; нарушаване на
позитивните процеси (внимание, памет, мислене, стесняване на интересите) –
леко изразено. Вещото лице установява, че при ищцата се наблюдава
способност към усилване на факторите, предизвикващи тревога, както и
предразположеност към възникване на тревожни реакции, като има повишено
внимание към отрицателните сигнА. и се фиксира бързо към тях.
Въпреки установените от експертизата състояния, съдът приема, че не
е доказана пряка причинно-следствена връзка между единичното
противоправно действие на ответницата и всички установени психологични
симптоми на ищцата, особено по отношение на дългосрочните им проявления.
Вещото лице при защитата на експертизата в съдебно заседание е заявило, че
установените състояния се базират на споделянията на ищцата. и че не може
да се изключи възможността други травматични събития също да са оказА.
влияние върху състоянието й. Вещото лице е посочило, че дори едно по-
незначително събитие може да отключи реакция при личности с определени
характеристики. Това означава, че установените психологични състояния
могат да се дължат не само на единичния инцидент с ответницата, но и на
други фактори, като в конкретния случай това са личностните характеристики
на ищцата и нейната повишена чувствителност към стресови ситуации. Още
повече, че посочените негативни изживявания се твърди да са обусловени от
целия комплекс от твърдени противоправни прояви, по-голямата част от които
остана недоказано да са извършени от ответницата.
По отношение на твърдяното рязко наддаване на тегло с около 20
11
килограма, съдът приема, че не е доказана пряка причинно-следствена връзка
с единичното противоправно действие на ответницата. В заключението на
вещото лице се посочва, че стресът би могъл да бъде причина за наддаване на
тегло, но не се доказва главно и пълно, че това е единствената възможна или
доказаната в случая причина. Наддаването на тегло може да се дължи на
множество фактори – хормонални нарушения, промяна в начина на живот,
намалена физическа активност, промяна в хранителните навици и други. При
липсата на медицински доказателства, които да установяват, че наддаването
на тегло е пряка последица именно от единичния инцидент с ответницата,
съдът приема, че това твърдение не е доказан, но още по-важно – същото не е
включено като вреда, чието обезщетяване се претендира. Освен това, от
момента на инцидента (май 2021 г.) до настоящия момент са изминА. повече
от четири години, което допълнително затруднява установяването на пряка
причинно-следствена връзка между единичното събитие и продължителните
промени в теглото.
По същите съображения следва да се приеме, че не е доказано и ищцата
да е била принудена да се премести в друго жилище и да не ползва
паркомястото, чиито статут на самостоятелен обект на правото на собственост
не следва да бъде изследван в рамките на производството по чл. 45 от ЗЗД.
Описаните множество противоправни деяния не е установено да са
извършени от ответницата, като със същата сигурност може да се твърди, че
всеки друг етажен собственик ги е причинил. Съдът намира, че именно
съвкупността от противоправни действия би могла да накара някого да
напусне жилището си, но не и единствено установения спор със съсобственик
в ЕС, който представлява единичен и изолиран случай, недостатъчен да
обуслови предприемането на такава сериозна промяна в живота на ищцата.
При определяне на размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът отчита следното: Установено е едно
единствено противоправно действие с кратка продължителност – разговор
между двете страни, проведен през май 2021 г. Не се установява системност и
продължителност на противоправното поведение. Действието се е изразило в
словесна обида и обиден жест (показване на среден пръст), които макар и да
са накърнили честта и достойнството на ищцата, не се характеризират с висок
интензитет на засягане на личността. Инцидентът е възникнал в контекста на
спор относно ползването на паркомясто в етажна собственост, при който и
двете страни са били емоционално въвлечени. Ищцата е била на млада възраст
(19 години) към момента на инцидента. От събраните доказателства не се
установява, че противоправното действие е довело до трайни и тежки
последствия за психичното и физическото здраве на ищцата. Не се доказва
пряка причинно-следствена връзка между единичното противоправно
действие и твърдяните дългосрочни последствия като наддаване на тегло,
продължителни нарушения на съня и изнасяне от жилището. Като отново
следва да се акцентира, че посочените негативни изживявания се твърди да са
обусловени от целия комплекс от сочени противоправни прояви, по-голямата
част от които остана недоказано да са извършени от ответницата.
12
От съдебно-психологичната експертиза се установява, че ищцата е
изпитала тревожност, притеснение и страхова готовност, които са в умерена
степен. Установените емоционални реакции са свързани преди всичко с
повишената чувствителност на ищцата към стресови ситуации и нейната
личностна предразположеност към тревожни реакции, поради което не следва
да се изключват, но подлежат на преценка съобразно с интензитета и
характера на увреждащото противоправно действие.
При приложение на посочените критерии, съдът счита, че справедливо
се явява обезщетение в размер на 1 000 лева. Този размер отразява обидата и
накърняване на достойнството й, причинени на ищцата от инцидента, при
който е била публично обидена чрез словесни изказвания и жест, без да
надценява последствията от него предвид липсата на доказателства за
системно и продължително противоправно поведение и за тежки и трайни
последствия за здравето и благосъстоянието на ищцата.
По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 6 400
лева за пропуснати ползи от невъзможността да ползва и отдава под наем
паркомястото, следва да се посочи, че за ангажиране на отговорността на
ответника, съобразно ТР № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС трябва да съществува
сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се
предполага. Ищцата не е представила никакви доказателства, че е имала
намерение да отдава под наем паркомястото, или че е провеждала преговори с
потенциални наематели. Не е представен договор за наем или предварителен
договор, или оферти от заинтересовани лица или каквито и да било
документи, удостоверяващи реална възможност за отдаване под наем. При
пълната липса на каквито и да било доказателства за реална възможност и
намерение за отдаване под наем, претенцията за пропуснати ползи се явява
недоказана и неоснователна.
По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 10
000 лева за разходи за паркиране в синя зона, губене на време и гориво, следва
отново да се посочи, че ищцата не е представила никакви доказателства за
извършени разходи за паркиране в синя зона. Не са представени билети за
паркиране, квитанции, фактури или други документи, удостоверяващи
заплащане на такси за паркиране. Не са представени доказателства за разходи
за гориво под формата на касови бонове от бензиностанции или други
документи, които да са във връзка с извършен разход на гориво при търсене на
паркомясто. Твърдението за извършени разходи за 1000 дни от по 10 лева
дневно е абстрактно и не се подкрепя от никакви доказателства. При пълната
липса на каквито и да било доказателства за реално извършени разходи,
претенцията за тези имуществени вреди се явява недоказана и неоснователна.
Освен това, съдът отбелязва, че ищцата твърди, че от момента на
инцидентите не е стъпвала в паркомястото и се е изнесла в друг район на
града. При това положение не е ясно как би могла да претендира
едновременно пропуснати ползи от отдаване под наем и разходи за собствено
ползване на други паркоместа. Основанията, респективно твърденията,
обосноваващи тези две претенции са взаимно противоречащи – ако
13
паркомястото е било отдадено под наем, то не би могла да претендира разходи
за собствено паркиране, и обратно.
Съдът приема, че единствено иска за неимуществени вреди е частично
основателен до размера от 1 000 лева, като за разликата над този размер до
претендираните 10 000 лева същият подлежи на отхвърляне като
неоснователен. Исковете за имуществени вреди – пропуснати ползи в размер
на 6 400 лева и разходи за паркиране и гориво в размер на 10 000 лева –
подлежат на изцяло отхвърляне като недоказани и неоснователни.
С оглед изложеното и аксесорния характер на претенцията по чл. 84, ал.
3 вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за основателно се
преценява искането за присъждане на законната лихва върху уважения размер
на обезщетението от 1 000 лева, считано от датата на увреждането - 14.05.2021
г., до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора страните следва да понесат направените в
производството разноски пропорционално на уважената и отхвърлената част
от исковете.
Ищцата е претендирала разноски в общ размер на 4 256 лева, от които:
1 056 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за съдебно-психологична
експертиза и 2 800 лева – адвокатско възнаграждение. При предявени общо
искове в размер на 26 400 лева (10 000 лева + 6 400 лева + 10 000 лева) и
уважен иск в размер на 1 000 лева, уважената част от исковете възлиза на
3,79% (1 000 / 26 400 = 0,0379). Съответно на ищцата се следва присъждане на
разноски в размер на 161,29 лева (4 256 х 0,0379 = 161,29 лева) на основание
чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ответницата е претендирала разноски в размер на 2 800 лева за
адвокатско възнаграждение. При отхвърлена част от исковете в размер на 25
400 лева (26 400 – 1 000 = 25 400 лева), отхвърлената част възлиза на 96,21%
(25 400 / 26 400 = 0,9621). Съответно на ответницата се следва присъждане на
разноски в размер на 2 693,88 лева (2 800 х 0,9621 = 2 693,88 лева) на
основание чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. А. Д., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на Х.
А. А., ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 1 000 лева /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, унижение, уронване на достойнството и честта й,
извършени чрез отправяне на заплахи за даване на съд, обида от арогантното
отношение, показване на среден пръст и набедяване за фалшив нотариален акт
на висок глас, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.05.2021
г. до окончателното изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на Х. А. А., ЕГН **********, с адрес ****, срещу П.
А. Д., ЕГН **********, с адрес ****, за заплащане на обезщетение за
14
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1 000 лева до
претендирания размер от 10 000 лева, както и за твърдените действия -
замерване с яйца, саботаж на камерата и контрол на ролетната щора, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на Х. А. А., ЕГН **********, с адрес ****, срещу П.
А. Д., ЕГН **********, с адрес ****, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1 000 лева до
претендирания размер от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, унижение, уронване
на достойнството и честта й, извършени чрез отправяне на заплахи за даване
на съд, обида от арогантното отношение, показване на среден пръст и
набедяване за фалшив нотариален акт на висок глас, замерване с яйца, саботаж
на камерата и контрол на ролетната щора от ответницата, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 14.05.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на Х. А. А., ЕГН **********, с адрес ****, срещу П.
А. Д., ЕГН **********, с адрес ****, за заплащане на сумата от 6 400 лева
/шест хиляди и четиристотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от невъзможността да
ползва и отдава под наем паркомясто № 4, собствено на ищцата, находящо се в
****, за периода от 03.03.2022 г. до 18.11.2024 г., изчислени като 32 месеца по
200 лева месечно, причинени вследствие на противоправни действия на
ответницата, чрез отправяне на заплахи за даване на съд, обида от арогантното
отношение, показване на среден пръст и набедяване за фалшив нотариален акт
на висок глас, замерване с яйца, саботаж на камерата и контрол на ролетната
щора, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като недоказан и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на Х. А. А., ЕГН **********, с адрес ****, срещу П.
А. Д., ЕГН **********, с адрес ****, за заплащане на сумата от 10 000 лева
/десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от невъзможността да ползва паркомястото, включващи разходи за
паркиране в „синя зона", губене на време и гориво за периода от 03.03.2022 г.
до 18.11.2024 г., изчислени като 1000 дни по 10 лева дневно, причинени
вследствие на противоправни действия на ответницата, чрез отправяне на
заплахи за даване на съд, обида от арогантното отношение, показване на
среден пръст и набедяване за фалшив нотариален акт на висок глас, замерване
с яйца, саботаж на камерата и контрол на ролетната щора, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 03.03.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА П. А. Д., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на Х. А.
А., ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 161,29 лева /сто шестдесет и един
лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща сторени разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. А. А., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на П. А.
Д., ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 2 693,88 лева /две хиляди
15
шестстотин деветдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пропорционално на
отхвърлената част от исковете в първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16