МОТИВИ към присъда по НОХД No 24/2019г. по описа на РС-***
Против подсъдимия С.М.К., ЕГН **********, е внесен
обвинителен акт,с който е повдигнато обвинение за това, че на неустановен
ден през периода 29.07.2016г. - 01.08.2016г. в ***,като длъжностно лице – букмейкър в букмейкърски пункт ***, присвоил чужди пари – сумата от
3401.26 лева,собственост на
***, връчени в това му качество.Престъплание по чл.201 вр. с чл.93 т.1 б.”Б” от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и иска от съда
справедливо наказание.
Подсъдимия и неговия защитник нямат искания
по доказателствата и молят съдът, производството по делото да се проведе по
реда на глава ХХVІІ от НПК, чл.371, т.2 от НПК, тъй като подсъдимият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае
да се събират доказателства за тези факти.
По делото е депозирана молба от ***да бъдат конституиране като граждански ищец. Предявен е
срещу подсъдимия граждански иск с цена 3401.26 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди в следствие на деянието. С нарочно определение на съда е приет за
съвместно разглеждане иска предявен от ***с правно основание чл.45 от ЗЗД вр.чл.
85 от НПК .
В случая съдът прецени, че са налице предпоставките
и условията за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ за
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК- налице
признаване на всички факти и обстоятелства изложени в Обвинителния акт и
изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът
счете, че искането е направено своевременно, при което констатира наличие на
условията за провеждане на съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият
призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да
не се събират доказателства за тези факти. На основание чл.372, ал.1 от НПК,
съдът разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, ще се ползва при постановяване на
присъдата. Съдът констатира наличие на информирано съгласие от страна на подсъдимия, относно признаване на фактите,
изложени в Обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
След като съдът установи съобразно изискванията на
чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК, че
самопризнанията, които подсъдимия направи в съдебно заседание, относно фактите
и обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните
на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
При това положение след като съдът се убеди , че са
налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по
чл. 371 т. 2 от НПК и разпореди да продължи разглеждането на делото
с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК.
Съдът на основание чл. 283 от НПК прочете и приобщи към
доказателствата по делото протоколите и другите писмени материали,
намиращи се в ДП № 2393/2016г. по описа на РП– ***, които имат характер и
значение на доказателства, т.е. съдържат фактически данни свързани с
обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени
при условията и по реда на НПК.
Защитникът на подсъдимия пледира, че са налице всички обективни
предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие
и определяне на подсъдимия наказание – лишаване
от свобода в минимален размер, което да се отложи с подходящ изпитателен срок,
като излага конкретни доводи в тази насока, а именно,че част от щетите са
възстановени,чистото съдебно минало на
подсъдимият, младата му възраст, самопризнанията му.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията,
вписани в разпоредбата на чл. 373, ал.3 НПК, вр. чл.
372, ал.4 от НПК прие за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият С.М.К. е роден на ***г***. Българин. Български гражданин. Със
средно образование. Не работи. Не е женен. Не е осъждан. ЕГН **********.
С решение на Окръжен съд-***по фирмено дело № 2395/1995г. по описа на същия
съд била регистрирана ***”,със седалището и адрес на управление ***,като неин ***
е свидетеля Г. ***.
Горепосочената кооперация
осъществява своята специфична и търговска дейност основно на територията на гр.***,като
също така развивало и такава дейност в ***,в
търговски обект – букмейкърски пункт,находящ се в с.с.,
на ***като букмейкър,съобразно сключени договори за възлагане и извършване на букмейкърска дейност между ***”-***и между ***”-***и ***,
съответно от дата 29.09.2014г. и 13.11.2014г.
Съгласно трудов договор №4 от дата 03.05.2016г. на подсъдимият С.К. ***
като работодател било възложено да изпълнява длъжността букмейкър,съгласно
изискванията на длъжностна характеристика и място на работа букмейкърски
пункт с.***.
След сключването на трудовия договор
подсъдимият започнал да осъществява служебна дейност в горепосочения обект в с.***–
букмейкърски пункт. Съобразно изготвената длъжностна
характеристика на длъжността подсъдимият придобил съответните длъжностни
задължения,част от които се изразявали в това да извършва букмейкърска
дейност – събиране на залози за участие в хазартни игри в пункта на
Кооперацията,да приема залози от участниците и да внася в установените срокове
събраните суми за възнаграждение на букмейкъра за извършването на букмейкърската си дейност.
С оглед изпълнение на вменените съобразно длъжността му професионални
ангажименти подсъдимият започнал да извършва регламентираните му задължения –
събиране и приемане на залози от участниците в хазартни игри.С оглед на
трудовите си задължения и установените порядки в ***същият следвало във всеки
петъчен ден от работната седмица да отчете постъпленията в пункта за
възнаграждение на букмейкъра пред съответен служител на ***”-гр.***.
На неустановен ден през периода 29.07.2016г. - 01.08.2016г. в *** подсъдимият
К. в изпълнение на престъпните си цели за присвояване на връчените му в
качеството на букмейкър парични средства,състоящи се от общата сума за
възнаграждение на букмейкъра и организатор в лицето на ***”-гр.***,такава в
размер на 3812.06 лева,в нарушение изпълнението на служебните си задължения
заложил сумата в хазартни игри,предлагани от ***, като по този начин присвоил
сумата в общ размер на 3401.26 лева,собственост на ***”-гр.***.
На 01.08.2016г. подсъдимият С.К. уведомил по телефона ***я на ***– свидетеля
Г. ***,затова че е участвал в игрите и си е послужил със служебни 3200
лева,които в последствие е загубил.От същата дата била извършена проверка въз
основа на заповед №34 на основание чл.193 ал.І от КТ като при поискване на
обяснения, подсъдимият дал такива че е правил залози в размер на 3200 лева.Със
заповед №8 била назначена била назначена и съответно извършена проверка на
стоково-материални ценности от страна на свидетеля ***,при която присъствали
свидетелите *** и ***,както и подсъдимия, и била установена липсата на сумата
от 3401.26 лева. Подсъдимият споделил пред свидетелите и разкрил механизма на
извършеното от него присвояване,като така извършената проверка била отразена в
акт №6 за резултатите от проверка на стоково-материални ценности от дата
05.08.2016г.
Тези обстоятелства мотивирали ***я на ***”-***да
подаде съответен сигнал,въз основа на който била назначена и извършена
проверка,като данните от същата послужили за образуването на досъдебно производство.
В
последствие срещу приходни-касови ордери,двата от дата 12.08.2016г. били
внесени от подсъдимия сумите от 20.00 лева и 360.00 лева,или такава в общ
размер на 380.00 лева.С приходен-касов ордер от дата 23.08.2016г. от заплата за
месец юли прихваната и била възстановена сумата от 489.93 лева,а с друг такъв
от дата 21.09.2016г. от заплата за месец август била прихваната и съответно
възстановена сумата от 68.17 лева.
По случая било проведено досъдебно производство.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и извършена
съдебно-счетоводна експертиза, неотчетената сума е в размер на 3401.26 лева,
като в последствие е възстановена сумата в общ размер на 938.10 лева.
При така
установената фактическа обстановка и с оглед събраните безспорни и
непротиворечиви доказателства е видно, че подсъдимият С.К. с деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.201 вр. с чл.93 т.1 б.”Б” от НК. Същият се признал за виновен още
в ДП и дал обяснения по обвинянието.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на: признанието на подсъдимият на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, направени по реда на чл.371 т.2 от НПК и ползвани на основание чл.373 ал.3 вр. чл.372
ал.4 от НПК, от показанията на разпитаните пред разследващия орган свидетели Г.
***,****** и ***, ползвани на основание чл.373 ал.1 от НПК, от заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза,
трудов договор, длъжностна характеристика,договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност, справки за съдимост.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите по
делото, ползвани на основание чл.373 ал.1 от НПК, като обективни, последователни
и логични, а и кореспондиращи с целия доказателствен материал по делото.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
изготвената експертиза като компетентно, изградено въз основа на нужните знания
и опит в съответната област, неоспорено от страните по делото.
Според длъжността и функциите, които му били
възложени подсъдимият изпълнявал
дейност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество
в юридическо лице и е имал качеството „длъжностно лице“ по смисъла на
чл.93 т.1 б.“б“ НК.
От обективна страна за съставомерността
на това престъпление се изисква подсъдимият,в качеството му на длъжностно лице /букмейкър/
противозаконно да е присвоил чужди пари, поверени му в това му качество да ги
управлява. Длъжностно лице по см. на чл.93 т.1 б.Б от НК – на което е възложено
да изпълняват със заплата временно работа, свързана с пазене и управление на
чуждо имущество в юридическо лице.
От обективна страна престъплението е
довършено.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк
умисъл – със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни
последици.
С оглед на така посочената правна квалификация на
извършеното от подсъдимият К. и като съобрази целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК, за да определи и наложи на извършителя справедливо и съответстващо
на деянието му наказание, съдът отчете следното: на първо място съдът е
обвързан при определяне и налагане на наказанието с прилагането на разпоредбата
на чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58 А от НК, предвид
обстоятелството, че съдебното следствие се проведе по реда на глава ХХVІІ от
НПК и то при хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, а на второ място с това, че за подсъдимият за налице множество смекчаващи
вината обстоятелства.
Предвиденото наказание за престъплението е лишаване от
свобода до осем години,като съдът може да постанови конфискация и лишаване от
права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК. При осъществяване на престъплението са
причинени имуществени щети, част от които са невъзстановени.
Що се касае до размерът на наказанието съдът като взе
предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало,
признание на вина, изразено съжаление, трудова ангажираност, както и липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства, прие, че най – справедливият размер за
наказанието лишаване от свобода в конкретния случай, съответстващ на личността
на подсъдимия, на неговата обществена опасност и обществената опасност на
самото престъпление е в размер на шест месеца. Съобразявайки се с реда на
провеждане на съдебното следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на
чл.371 т.2 от НПК и нормата на чл.373 ал.2 от НПК, налагаща приложението на
чл.58 А от НК, предвиждаща привилегия за подсъдимия за намаляване на
наказанието с една трета след определянето му съобразно разпоредбите на Общата
част на НК. След редукцията определи наказанието на четири месеца лишаване от
свобода , които на основание чл.66 ал.1 от НК отложи с тригодишен изпитателен
срок. Това така определено по вид и размер наказание се явява справедлив и
целесъобразен и би постигнало целите както по отношение на индивидуалната, така
и на генералната превенция.
В настоящия случай съдебният състав, като съобрази
определящите отговорността обстоятелства прецени, че наказанието, което следва
да получи подсъдимия за извършеното от него престъпление, следва да се определи
именно при условията на чл.58А ал.1 от НК, тъй като счете, че не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,поради които и най – лекото
предвидено наказание да се оказва несъразмерно тежко.
При този изход на наказателното
производство, съдът прие, че предявеният граждански иск е частично основателен.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен
начин, че с деянието си подсъдимия е причинил на имуществени вреди в размер на
3401.26 лв,от които невъзстановени са 2463.16лева.
Предвид на това, по реда на чл. 45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на
пострадалото РПК сумата от 2463.16 лв лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в следствие на
деянието, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. За разликата до 3401.26 лв. искът е
отхвърлен като неоснователен .Съобразно уваженият размер на иска подсъдимият е
осъден да заплати и държавна такса в размер на 98.52 лева.
В хода на наказателното производство в неговата досъдебна
фаза са направени разноски общо в размер на 63.48 лева за възнаграждение на
вещо лице, поради което и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият е осъден
да заплати сумата по сметка на ОД на МВР гр. ***.
Направените
разноски в размер на 300 лева за процесуалният представител на Р. „Н.” П. също са присъдени в тежест на
подсъдимият на основание чл.189 ал.3 от НПК.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: