№ 11211
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20241110142449 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 410
КЗ вр. чл. 49 във вр. с 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „************” ЕАД твърди, че на 28.11.2023 г., в гр. София, в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка
„Каско Стандарт”, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автобус марка “******”, модел
“Просити ЦНГ”, рег. номер ***********. Поддържа, че вредите са на стойност
3240 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение. Поддържа,
че мястото на ПТП-то е посочено от служители по реда и е съставен Протокол
за ПТП № ******** от 28.11.2024 г. от мл. автоконтрольор В. Г., в който като
причина за вредата е посочено падане на клон от дърво върху предното стъкло
на автобуса. Твърди, че ответникът - ***********, има задължение за
стопанисване на пътищата, поддържайки ги изправни с необходимата
маркировка и осигурявайки условията за бързо и сигурно придвижване.
Твърди, че след покана ответникът не заплатил вземането. Ищецът претендира
сумата 3240 лева, заедно с лихва за забава от 26.03.2024 г. до 11.07.2024 г. в
размер на 133 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба до погасяване на задължението. Претендира
разноски.
1
Ответникът *********** твърди, че не е собственик на имота, в който се
е намирало дървото, причина за настъпилото ПТП. В условията на
евентуалност твърди, че инцидентът е настъпил в условията на случайно
събитие. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието на причинна връзка
между събитието и обезщетените от ищеца вреди. Оспорва представения
протокол за ПТП № ******** относно направените констатациите в него.
Счита, че платеното от ищеца обезщетение надхвърля размера на
действителните вреди. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да
упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50
от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който да е настъпило събитие, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди, както и да е налице обстоятелството, че ответникът е собственика на
вещта или лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта,
причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и
договорите.
В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 30.01.2025 г. за безспорни следните обстоятелства:
че към 28.11.2023 г. ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка
на увреденото МПС - автобус, и че ищецът е изплатил застрахователното
обезщетение в размер на 3240 лева за вредите, настъпили от процесното
събитие, както и че ответникът е получил покана за плащане. За безспорни
съдът приема датата на ПТП-то, както и фактът, че пътят, на който е
2
реализирано събитието, се стопанисва от ответника. Ето защо и на основание
чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
От представения констативен протокол за ПТП, както и от показанията
на свидетеля-водач на автобуса се установява, че на 28.11.2023 г., в гр. София,
автобус марка “******”, модел “Просити ЦНГ”, рег. № *********** се движи
по бул. „***************“ с посока на движение от кв. ******** към
**********, като на 200 метра от спирката на МГТ “********” пада клон от
дърво и се реализира ПТП.
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на
съдебно автотехническата експертиза, според което щетите по процесния
автобус, обезщетени от ищеца, са в причинна връзка с така описания в
протокола механизъм на произшествието. Този извод се подкрепя и от
показанията на свидетеля.
Съдът обаче намира, че не е налице елемент от фактическия състав за
възникване отговорността на ответника на търсеното основание, т.е. намира за
доказано правоизключващото възражение на ответника , релевирано с
отговора относно наличие на осъществено случайно събитие. Част от
задължението на общината е очертано в рамките на чл. 42 от Наредбата на
Столичен общински съвет за изграждане, поддържане и опазване на зелената
система на ***********/ (загл. изм. - решение № 135 от 13.03.2008 г. /, а
именно да се следи за наличие на болни и изсъхнали дървета, представляващи
опасност за имуществото, здравето и живота на гражданите, които следва да
бъдат премахнати своевременно. В този смисъл и изключението на забраната
за отсичане на растителност посочено в чл. 44, ал. 2, т. 1 от наредбата за
случаи на наличие на изсъхнали и болни дървета, както и дървета,
застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението,
сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура. В процесната
хипотеза увреждането на имуществото , застраховано при ищеца е в резултат
на падане на клон на дърво. Задължението на общината е видно и от чл. 14, ал.
1 на Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната
растителност /изд. от Министъра на териториалното развитие и
строителството обн. ДВ. бр. 26 от 30 март 1993 г. /, съгласно който в
общинските озеленени площи и насажденията по улици, алеи и площади
предприятията (фирмите) по озеленяване извършват периодично поддържане
3
на всичките им структурни елементи, вкл. и резитба за оформяне на короните
на растенията.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота, здравето и
имуществото на гражданите сам по себе си сочи на противоправно
бездействие. Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои
установяването на точното изпълнение на задължението му да поддържа
пътя в изправно състояние, да сигнализира препятствията по него и да ги
отстранява във възможно най- кратък срок .
В конкретния случай от страна на ответника са ангажирани
доказателства събитието да е причинено от необичайни метеорологични
явления до степен обосноваваща случайно деяние, изключващо вината.
Горното се подкрепя и от свидетелските показания на единствения свидетел-
очевидец на събитието- водачът на автобуса. Видно от приложената справка
на НИМХ за 28, 11, 2023 год. за София-град е налице валеж на сняг, последван
от дъжд, облачно е , като е отбелязано, че на земната повърхност има стара
снежна покривка с височина 24см., намаляваща до края на деня на 15см. От
приложена по делото справка от Дирекция „Аварийна помощ и превенция“ се
установява наличието на усложнена зимна обстановка в периода 26.11.23г.-
30.11.23г., както и постъпили множество сигнали за паднали дървета и клони,
както и потенциални възможности за опасност по отношение живота и
здравето на гражданите и движението на пътните превозни средства.
Приложен е бюлетин на дирекция „Аварийна помощ и превенция“ за
процесната дата , от който е видно, че са подадени множество регистрирани
сигнали за паднали дървета в резултат на усложнената обстановка на
територията на *********** поради наличните валежи на сняг, дъжд , както и
наличието на силен вятър. От показанията на свидетеля Р.- водач на автобуса
също се установява, че е било снежно , с натрупан сняг по дърветата, като
клонът вероятно се е наклонил от самия сняг.
Според общоприетото в доктрината и съдебната практика становище,
случайно е събитието, за което е било обективно невъзможно да бъде
предвидено и поради това не е могло и да бъде предотвратено. Преценката за
непредвидимост на събитието се формира на плоскостта на критерия за
дължимо поведение - грижата на добрия стопанин. Този критерий предполага
деецът да не е бил длъжен или да не е могъл при полагане на изискуемата
4
грижа да предвиди и предотврати настъпването на противоправния резултат
от своите действия. В процесния случай с оглед на ангажираните от ответната
община доказателства , съдът намира че и при полагане на дължимата грижа
с оглед на обективно установената усложнена зимна обстановка
противоправният резултат е бил непредвидим и непредотвратим, поради
което съдът намира , че увреждащото събитие има характер на случайно и
като такова съставлява изключващо вината обстоятелство.
Предвид изложените мотиви, при неосъществен елемент от фактическия
състав на вземането , съдът намира , че не е налице основание за възникване
на регресното вземане в полза на ищеца и исковата претенция за главното
вземане подлежи на отхвърляне.
На отхвърляне подлежи и акцесорното вземане за лихва за забава върху
търсената главница.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
следват разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение в
определен от съда размер .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ ОТ „************” ЕАД, ЕИК
********** СРЕЩУ ***********, с адрес в гр. ************, иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 3240 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско Стандарт” за вреди на автобус марка
“******”, рег. номер ***********, причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 28.11.2023 г. в гр. София, както и иск с правно
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 26.03.2024 г. до 11.07.2024 г. в размер на 133 лева ,
заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба -17.07.24г. до погасяване на задължението .
ОСЪЖДА „************” ЕАД, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ НА
5
***********, с адрес в гр. ************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 200 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6