№ 1152
гр. Варна, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20243110202504 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по жалба на М. Р. Д., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес в гр. Бургас, ж.к. „Славейков” бл.57, вх.2, ет.3 против наказателно постановление №
23-0002825/ 15.05.2024г. на Началника на областен отдел „АА” гр. Варна, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева на
основание чл. 177 ал.3, т.1 от Закона движение по пътищата за допуснато нарушение по чл.
чл. 139,ал. 1 ,т. 2, пр. 3 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б."б" от
Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка и се навеждат доводи за допуснати
нарушения на процесуалните правила, като се сочи, че копието на предоставения на
жалбоподателя АУАН е толкова нечетливо, че същият на практика е бил лишен от
възможност да упражни ефективно правото си на зашита срещу него. Посочва, че спрямо
него наказващият орган е издал две отделни НП – настоящото за сума на натоварването на
осите на полуремаркето, а второто за натоварването на единичната задвижваща ос, като в
случая неоснователно е ангажирана на два пъти отговорността на водача за едно и също
претоварване (на цялото НПС като композиция). Наред с това сочи, че доколкото в
разглеждания случай се касае за насипен товар (пшеница) то неговото точно количество не
може да бъде измерено от водача и той няма ефективен механизъм да се убеди, че в случая е
налице претоварване. Отделно от това не ставало ясно с какво средство се извършва
измерването, коректно ли е било извършено и т.н. Оспорва се и тежестта на нарушението с
оглед приложения максимален размер на дължимата санкция, като се иска отмяна на
издаденото НП, в условията на евентуалност – намаляване на приложимата санкция до
минималния, предвиден в закона размер от 500 лева.
1
В съдебно заседание въззивникът Д., не се явява лично и не се представлява, като са
депозирани единствено писмени бележки, в които се поддържа жалбата и се претендират
разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който пледира
жалбата да бъде оставена без уважение. Посочва, че жалбоподателят не е излагал
възражения срещу АУАН, не е изисквал от наказващият орган да му предостави четливо
копие на акта, но въпреки това е упражнил изцяло и адекватно своето право на
жалба,излагайки пространно своите аргументи, поради което и не следва да се счита, че
правото му на защита е било съществено накърнено. На следващо място, двете цитирани в
жалбата и представени по делото НП касаят съвсем различни по вид, характер и последици
административни нарушения, които са били разделени и от самия законодател в Наредба №
11. Възражението досежно разместването на товара също не следва да се сподели, тъй като
размера на превишението е такъв, че както и да се размести товара такова превишение ще
бъде налице, като доказателства за годността на средството за измерване, както и относно
квалификацията на измерващия са представени по делото. Сочи се, че нарушението е
значително от гледна точка на обществената си опасност и очевидно не е първо за
жалбоподателя, което оправдава спрямо него да бъде наложена санкция в максимален
размер. Поради изложените съображения моли за потвърждаване на НП, както и за
присъждане на сторените разноски за процесуално представителство.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.02.2024гч около 19:15 часа, в гр. Варна, по автомобилен път подход за
пристанище "ПЧМВ", до наказателен паркинг, в посока пристанище "ПЧМВ",
жалбоподателят Д. управлявал влекач марка „Волво“, от кат. N3, с per. № A 5800 HX, с
прикачено полуремарке от кат. 04, с per. № А 5181 ЕМ, извършващ обществен превоз на
товари (пшеница) по маршрут Ставерци - Варна, видно от пътен лист №
7307438/23.02.2024г. и товарителница № **********/23.02.2024.
При проверката било установено, че водачът извършва обществен превоз на товари
със съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три оси (с пневматично
окачване, като разстоянието между осите е над 1,3 метра), като сумата от натоварването на
осите на полуремаркето е 32 535 кг., при максимално допустимо натоварване 24 000кг.,
установена от министъра на МРРБ, надвишаваща с 8 535 кг. Измерването било направено с
електронна мобилна везна марка „DINI ARGEO“, модел DFWKR, сер. № **********, с
поставен стикер за годност № 01104/23, със срок на валидност до 10.2024г.
Посоченото било прието за нарушение на разпоредбите на чл. чл. чл. 139,ал. 1 ,т. 2,
пр. 3 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б."б" от Нар. №
11/03.07.2001 г. на МРРБ за което нарушение на водача бил издаден АУАН още на
27.02.2024г., като същият му бил връчен и той го подписал без възражения.
Въз основа на него на 15.05.2024г. било издадено и процесното НП, което възприело
изцяло фактическите и правни констатации, направени с акта. Определен бил и размера на
2
наложената глоба, като наказващият орган приел, че същият следва да бъде съобразен с
високата степен на обществена опасност, която представлява управлението на автомобил,
чиято маса превишава нормативно установената, както и с оглед на факта, че в Регламент
2016/403 от 18.03.2016г., на ЕПС, точка 4. "Групи нарушения на Директива 96/5З/ЕО на
Съвета (5) (Правила за масата И размерите)" от Приложение I, претоварването с 8 535 кг.
попада в т. 3 (повече от 20 % надхвърлена максимално допустима маса) и деянието е
класифицирано като "най - тежко нарушение", като определил такъв в максимален размер от
3000 лева.
В резултат на същата проверка на въззивника бил съставен и втори АУАН,а
впоследствие НП за деяние представляващо претоварване на втора единична задвижваща ос
на МПС, което е предмет на разглеждане в друго административно производство.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни (показанията на св. Ю.) и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което
се явява процесуално допустима.
Актът е бил надлежно връчен на въззивника, който е не отбелязал, че има
възражения срещу описаната фактическа обстановка, не е обективирано и възражение
относно четливостта на предоставено му копие на АУАН или относно това, че не е установил
въз основа на какво е била ангажирана неговата административна отговорност. Въз основа
на описания АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление, като
административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочена в акта за
нарушение, която е оспорена с настоящата жалба. Поради изложеното, съдът намира, че не е
било допуснато соченото съществено нарушение, касаещо ограничаване на процесуалните
права на жалбоподателя, които противно на заявеното в жалбата са били реализирани в
техния пълен обем.
Наказателното постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно
административнонаказващия орган е приел, че е реализирано описаното по-горе нарушение
и правилно е определил правната квалификация на нарушението.
Чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 3 ЗДвП регламентира, че движещите се по пътя ППС трябва
да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, ненадвишаващи установените от Министъра
на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за
3
участниците в движението. Препратката е към Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, в чл. 7,
ал. 1, т. 3 б. "б" в която е посочено, че допустимото максимално натоварване на ос за ППС с
допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на
него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за
ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е
за сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато
разстоянието между осите е над 1,3 m - 24 т.
В случая безспорно установено е, посредством компетентно извършено измерване
със средство отговарящо изцяло на установените нормативни изисквания за измервателна
годност (в каквато насока има доказателства по делото), че сумата от натоварването на
осите на полуремаркето е 32 535 кг., при максимално допустимо натоварване 24 000кг.,
установена от министъра на МРРБ в цитираната Наредба, т.е. натоварването на осите на
полуремаркето е с над 8 535 кг. над допустимото, което с оглед размера си действително е от
естество да е налице във всеки случай без значение от обстоятелството дали товарът се е или
би могъл да се размести.
Наред с това, задължение на водача е преди да предприеме превоза да се увери, че
управляваното от него ППС не е претоварено, така че да не става причина за ПТП и да не
застрашава както инфраструктурата, така и всички участници в движението.
Що се отнася до възраженията, че неоснователно е била разделена отговорността на
водача за претоварването на влекача и на полуремаркето, доколкото се касае за различни
фактически състави, отделени от самия законодател, то действително в случая са налице две
отделни нарушения, макар и свързани едно с друго по време, място и начин на извършване.
Поради изложеното съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на
водача за цитираното нарушение.
Досежно размера на дължимото административно наказание, съдът намери, че
разпоредбата на чл. 177, ал.3, т.1, пр.3 ЗДвП предписва, че се наказва с глоба от 500 до 3000
лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството.
В случая наказващият орган е приел, че с оглед размера на превишението и
обстоятелството, че претоварване е констатирано и при влекача на жалбоподателя следва да
се наложи „глоба“ в максимален размер.
Според настоящия състав обаче, доколкото по преписката няма данни друг път
жалбоподателят да е бил наказван за аналогични нарушения, то на същия следва да се
наложи наказание по-скоро към минималния размер, като наказание в размер на сумата от
1000 лева в достатъчна степен би изпълнило целта на закона. Наказание в минимален размер
съдът не счита, че следва да се наложи с оглед значителното по размер превишение, което
без съмнение поставя в потенциална опасност безопасността на движението.
4
С оглед изложените съображения, съдът намира, че следва да измени обжалваното
НП в неговата санкционна част като наложи на жалбоподателя Д. наказание „глоба“ в
размер на сумата от 1000 лева.
С оглед изхода на спора и заявените претенции съдът намира, че следва да присъди
разноски и за двете страни, съобразно уважената част от искането им, като за жалбоподателя
при принципно дължими 600 лева, платени в брой следва да се присъдят разноски в размер
на 400 лева за адвокатско възнаграждение, а на наказващия орган при принципно дължими
80 лева, с оглед сложността на производството и фактът, че същото протече в едно
заседание, следва да се присъдят разноски в размер на 27 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0002825/ 15.05.2024г. на Началника на
областен отдел „АА” гр. Варна, с което на М. Р. Д. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 лева на основание чл. 177 ал.3, т.1 от Закона движение по
пътищата за допуснато нарушение по чл. чл. 139,ал. 1 ,т. 2, пр. 3 от Закон за движение по
пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б."б" от Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като
НАМАЛЯВА размера на наложената санкция на сумата от 1000 лева.
ОСЪЖДА М. Р. Д., с ЕГН: ********** да заплати на Областен отдел „АА” гр. Варна
сумата от 27 лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областен отдел „АА” гр. Варна да заплати на М. Р. Д., с ЕГН: **********
сумата от 400 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5