Р Е
Ш Е Н
И Е № 620
гр.Пловдив, 08. 05. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина
Стефанова
Иван
Бекяров
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 386/2018г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. чл.108 във вр. с чл. 33 ал.2
и ал.3 във вр. с чл.79 ал.1 от ЗС .
Постъпила е въззивна жалба от К.П.Н. ЕГН – **********, с адрес ***, Е.К.П., ЕГН – **********, с адрес
***, П.К.Н., ЕГН – **********, с адрес ***, И.К.Н., ЕГН - **********, с адрес
***, К.К.Н., ЕГН - **********, с адрес ***, А.И.П., ЕГН - **********, с адрес
***, Г.П.В., ЕГН - ********** с адрес ***, И.П.В., ЕГН - **********, с адрес
*** и А.Я.Г., ЕГН – **********, с адрес ***, чрез адв. И.М., против
Решение № 4213/01.12.2017г. на ПРС – X гр.с. по гр.д.№ 8601/2016г.,
с което е отхвърлен предявеният от тях иск по чл.108 от ЗС против П.Я.С., ЕГН - **********, Е.Й.С., ЕГН - **********, двамата с адрес
*** и И.Й.Л., ЕГН – **********, с адрес ***, за признаване, че са собственици
по силата на реституция и наследяване на идеални части от ПИ № 501.2305, за
който е образуван УПИ ХІІ в кв. 607 по плана на гр. Р., ул. В. №6, одобрен с
решение №88 от 06.07.2004г. на гр. Р., с площ от 597 кв.м. при граници: ПИ
№501.2307, ПИ №501.2304, ПИ №501.9682, ПИ №501.2306, при квоти съответно 1/30 ид.ч. за К.П.Н., 1/30 ид.ч. за Е.К.П.,
1/30 ид.ч. за П.К.Н., 1/30 ид.ч. за И.К.Н., 1/30 ид.ч. за К.К.Н., 1/6 ид.ч. за
А.И.П., 1/6 ид.ч. за Г.П.В., 1/6 ид.ч. за И.П.В., 1/6 ид.ч. за А.Я.Г., и за
осъждане на И.Й.Л. ЕГН - **********, с адрес *** да им предаде владението върху горепосочените идеални части от
правото на собственост, като неоснователен;
както и е отхвърлен иска по чл.33, ал.2 ЗС, предявен от тях против И.Й.Л., ЕГН - **********, с адрес ***, за допускане в тяхна полза на
правото на изкупуване на притежаваната от П.Я.С. към момента на сключване с Нот.
акт № 80, том І, рег. № 789, нот. дело 79/2015г. на Нотариус Ваня Захариева на
покупко-продажбата на 1/6 ид.ч. от
ПИ № 501.2305, за който е образуван УПИ ХІІ в кв. 607 по плана на гр. Р., ул.
„***“ № 6, одобрен с решение № 88/ 06.07.2004г. на гр. Раковски, с площ от 597
кв.м. при граници: ПИ №501.2307, ПИ №501.2304, ПИ №501.9682, ПИ №501.2306, при квоти съответно 1/30 ид.ч. за
К.П.Н., 1/30 ид.ч. за Е.К.П., 1/30 ид.ч. за П.К.Н., 1/30 ид.ч. за И.К.Н., 1/30
ид.ч. за К.К.Н., 1/6 ид.ч. за А.И.П., 1/6 ид.ч. за Г.П.В., 1/6 ид.ч. за И.П.В.,
1/6 ид.ч. за А.Я.Г., като неоснователен;
както и са осъдени да заплатят на П.Я.С., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 702 лв. за разноски по делото.
Молят да бе отменено изцяло решението и вместо това да се постанови друго,
с което да се уважат изцяло заведените искове, ведно със законните последици за
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите страни П.Я.С., Е.Й.С. и И.Й.Л., чрез адв. Н.А., депозират
писмен отговор, че жалбата е неоснователна изцяло.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка
с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред РС – Пловдив от К.П.Н.,
Е.К.П., П.К.Н., И.К.Н., К.К.Н., А.И.П., Г.П.В., И.П.В. и А.Я.Г. против П.Я.С.,
Е.Й.С. и И.Й.Л., е заведена искова молба, с която посочват, че заедно с
притежават по наследство от общия им наследодател П.Я.С., бивш жител ***,
починал на 29.11.1971 г. недвижим имот, а именно - ПИ 501.2305, незастроен, целият с площ от 597
кв.м., за който е образуван УПИ ХІІ, кв. 607 по регулационния план на гр. Р.,
одобрен с Решение № 88/06.07.2004г.
Конкретизират, че този имот е бил предмет на земеделска реституция преди
да бъде урегулиран, като е бил възстановен с Решение № H284/02.08.1998г. на ПК – Р. за възстановяване правото
на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на Г. Н.. Посочват също, че през м.май, 2016г. при справка в Имотния
регистър на Агенцията по вписванията
установили, че ответниците П.Я.С.Е.Й.С. са се снабдили с Констативен нотариален
акт за собственост върху имота, въз основа на обстоятелствена проверка, №
2/09.01.2014г., том 1, нот.д.№ 2/2014г. по описа на нотариус Стойко Проданов,
рег.№ 231, вписан на 09.01.2014г., Акт
№82, том 1. Впоследствие двамата ответници С. и Й. продали имота на третия
ответник И.Й.Л. с Нот. акт № 80/09.03.2015г., том I, нот.д.№ 79/2015г., по описа на нотариус Ваня
Захариева, рег.№ 640, вписан на 09.03.2015г. Заявяват, че констативният
нотариален акт е бил издаден без тяхно съгласие и че продавачът П.С. не е бил
единствен собственик на имота, а само съсобственик, поради което не би могъл да
се разпореди с целия имот. П.С. като праводател на втория ответник И.Л. можел
да прехвърли само 1/6 ид. част, която придобил по наследяване. Останалите
идеални части се разпределяли съобразно квотите от наследството на всички ищци,
които са подробно описани в исковата молба. Предвид това молят да бъде признато
за установено по отношение на всички ответници, че са собственици на описаните
в исковата молба идеални части, както и ответникът И.Л. да предаде на ищците
правото на владение върху собствените им идеални части от процесния имот.
Предявяват и втори иск - съдът да постанови по право на изкупуване на осн.
чл.33 ал.2 от ЗС по отношение на
процесната 1/6 ид. част, представляваща дела на П.С. в процесния имот при
същите условия, при които той я е прехвърлил на третия ответник И.Л..
Прилагат към исковата молба Решение № H284/02.08.1999г. на ПК – Раковски, Удостоверение за
наследници на П.Я.С., род. на ***г., поч. на 29.11.1971г., Скица на имота,
издадена преди продажбата, Разпечатка на справка по лице от Имотен регистър на
АВ –Пловдив, и фактура, от която е видно датата на извършване на справката при
нотариус, както и описаните по- горе два нотариални акта – констативен от
09.01.2014г. и за покупко –продажба от 09.03.2015г.
Ответниците П.Я.С., Е.Й.С. и И.Й.Л. депозират Писмен отговор по чл.131
от ГПК /на л.68/, с който оспорват изцяло основателността на исковете.
Поддържат, че ищците нямат вещни права върху процесния недвижим имот.
Уточняват, че същият имот първоначално е бил в регулацията на населеното място
още докато бил жив общият наследодател. Впоследствие този имот бил изключен от
регулация и включен в земите на ТКЗС, което наложило и реституцията му по
ЗСПЗЗ. През цялото време обаче този имот бил владян първо от общия
наследодател, а впоследствие от бащата на ответника П.Я.С., а именно Я.
П.С. като другите наследници, а именно
двете му сестри не били оспорвали правото му върху този имот, като нееднократно
заявявали, че те не търсят нищо.
Изтъкват, че той е извършвал
всички дейности във връзка с възстановяване на земеделската земя, а
впоследствие с промяната на статута на имота и включването му отново в
регулация. Периодът на владение надвишавал 20 години. Предвид на тези
обстоятелства първият ответник П.Я.С. придобил собствеността върху целия имот
по давност и можел да се разпорежда с него. Поради това и третият ответник
И.Й.Л. се явявал добросъвестен купувач и бил придобил правото на собственост
върху имота. По отношение на иска за изкупуване на ид. части по чл.33, ал.2 ЗС
поддържат, че е неоснователен, тъй като е предявен извън двумесечния период по
см. на чл.33 ал.2 изр.2 от ЗС, от сключване на сделката.
Прилагат Пълномощно от 16.02.1995г., с което Я. П.С. упълномощава П.Я.С. да
го представлява на 20.02.1995г. в ОС –Пловдив по дело № 3822/1994г., Договор от
28.02.1998г., подписан от Възложител
П.Я.С., представляващ собствениците на имоти в м.“Романски кладенец- Нов
център“ с представено пълномощно, и Изпълнителя ЕТ „Харта -2001- И. К.“ за
споразумение за извършване проектиране на обект – кадастрален план за м.
“Романски кладенец- Нов център“, с начален срок 4.III.1998г. и краен срок 4.IV.1998г., Приемо – предавателен протокол от
6.04.1998г., в което фигурира името на П.Я.С. – пълномощник на собствениците, 3
бр. фактури за осъществени плащания във връзка с проекта, Заповед № ОБУ 14/16.02.1999г.
на Кмета на Община – Раковски, изд. на осн. чл.32 ал.1т.1, 2 и 4 от ЗТСУ за
одобряване на изработения проект, Жалба на собственици от м.“Романски кладенец“
във връзка с проекто –плана за земеразделяне на кв. Ген. Николаево, както и 4
бр. писма – отговори до П.Я.С..
В хода на производството са приложени още и заверена преписка с вх.№ H284/30.07.1991г. на ОСЗ – Раковски
/на л.108 и сл./ по заявление от Я. П.С. за възстановяване правото на
собственост на наследниците на П.Я.С., бивш жител ***, съгласно удостоверение; Удостоверение за идентичност изх.№
АБУ-60/15.03.2017г. /на л. 114/, от което се констатира, че ПИ 501.2305 по КП,
одобрен със Заповед № 300-4-91/27.12.2002г. на АК – София, за който е образуван
УПИ XII – 2305 от кв.607 по ПУП на кв.Ген
Николаево, гр.Раковски, одобрен с Решение № 88/06.07.2004г. от ОбС –Раковски, е
идентичен с част от пар.XII – 3706,3704 в кв.7 по предходен план на Нов център, кв.Ген.Николаево,
гр.Раковски, одобрен със Заповед № АБ -14/16.02.1999г. на Кмета на Община –Раковски.
Скица № 112/31.03.1999г. на имота
/на л.112/, издадена на името на „н- ци на П.Я.С.“, Удостоверение за
декларирани данни от И.Й.Л. ***/ на
л.115/, Писмо от Община – Раковски, ведно с приложения – Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/02.01.2014г. /на
л.134/, с която П.Я.С. е декларирал процесния имот със записан начин на
придобиване по наследство, документ – Решение H 284/02.08.1999г. и с посочване в т.5 и на други
собственици Г. И. Н., А.И.П., Г.П.В., И.П.В. и А.Я.Г.; и Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/17.01.2014г. с която П.Я.С. е декларирал процесния имот
със записан начин на придобиване наследство и Нот. акт № 82/09.01.2014г. и с
посочен в т.5 - записана друг собственик Е.Й.С., Скица № 708/11.12.2013г. /на л.137/,
издадена на името на „н- ци на П.Я.С.“.
По делото е приета и СТЕ,
изготвена от в.л. инж. В. Г., от чието заключение се констатира, че процесният
ПИ № 501.2305 с площ 579 км.м. първоначално е заснет с КП, одобрен през 1999г.
и е идентичен на УПИ XII – 3706, 3704, кв. 7, м.“Романски кладенец“ по предходен план „Нов център гр.
Раковски“. В КР от 2002г. имотът е записан собственост на н- ци на П.Я.С. на
основание Заповед № 14/16.02.199г. за 1/2 ид.ч.
В съд. заседание на 29.04.2017г. /протокол – на л.167/ е разпитан
доведените от ответниците св. Г. Б. и св.Й. Г., без родство, а в съд. заседание
на 19.09.2017г. и св.П. Р., без родство, доведена от ищците.
ПРС с решението е отхвърли изцяло исковете.
С
подадената въззивна жалба от К.П.Н., Е.К.П., П.К.Н., И.К.Н., К.К.Н., А.И.П.,
Г.П.В., И.П.В. и А.Я.Г. се
възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение и затова считат същото за неправилно.
Въззиваемите
страни П.Я.С., Е.Й.С.
и И.Й.Л. взимат становище, че жалбите са
неоснователни. Поддържа доводите от първата инстанция.
ПдОС, в настоящия съдебен състав, намира, че подадената въззивна жалба е
изцяло основателна.
Разпоредбата на чл.108
от ЗС предвижда, че – Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което
или държи без да има основание затова. Първата предпоставка от фактическия
състав на иска е тази, че ищците трябва да докажат, че са собственици на вещта.
Тяхната претенция е насочена срещу съсобственик, който заедно със съпругата си,
е признат за собственик по обстоятелствена проверка и съответно е съставен в
тяхна полза констативен нотариален акт. Съобразно ТР № 1/06.VIII.2012г. по тълк.д.№
1/2012г. на ОСГК на ВКС, съсобственикът,
който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо съсобствениците
намерението да владее техните идеални
части за себе си, като намерението му за своене не се предполага на
основание чл.69 ЗС и не е достатъчно само да докаже, че е упражнявал фактическа
власт върху целия имот в срока по чл.79, ал.1 ЗС. От приложените по делото
писмени доказателства и събраните гласни такива, не се налагат изводите - нито, че съсобственикът П.Я.С. и неговата
съпруга Е.Й.С. доказват да са
упражнявали фактическа власт върху процесния имот в десетгодишния срок по чл.79
ал.1 от ЗС трайно, непрекъсвано, несъмнено, необезпокоявано лично само за тях
двамата, нито, че съсобственикът П.Я.С. е довел по какъвто и да било начин /в
устна или писмена форма/ до знанието на всички останали съсобственици К.П.Н., Е.К.П.,
П.К.Н., И.К.Н., К.К.Н., А.И.П., Г.П.В., И.П.В. и А.Я.Г..
От представената преписка по делото относно реституцията на процесния имот
по реда на ЗСППЗЗ се чете, че заявлението е подадено от Я. П.С. /баща на ответника
П.Я.С./*** за възстановяване на право на собственост на наследниците на П.Я.С., бивш жител ***, съгласно приложено
удостоверение за наследници № АОУ-418. С Решение № Н284/02.08.1999г. ПК –
Раковски е възстановила правото на собственост по отношение на имота 0,591 дка,
находящ се в строителните граници на с.Генерал Николаево, м.“Романски
кладенец“, на наследниците П.Я.С..
Обстоятелството, че ответникът П.Я.С. е полагал усилия и е извършвал дейност
досежно инициативата за изготвяне на кадастрален план за същата местност,
включително и за процесния имот, не
означава, че е трансформирал намерението да свои чуждите наследнически идеални
части като свои собствени. Нещо повече, в документите, които са били съставяни
изрично се чете, че същият е действал като „пълномощник на собствениците“. Няма
и никакви данни по делото същият имот да е бил владян някога лично като
собственик само от Я. П.С. /род. през 1925г., поч.20.03.2011г./, какъвто довод
има, защото видно е, че дори в подаденото заявление за възстановяване /както се
описа по-горе/ имотът е заявен, не лично от негово име като собственик, а
изрично е записал „право на собственост на наследници“ П.Я.С., бивш жител ***.
Липсват доказателства приживе двете сестри К. С. /род. през 1928г.- поч.
2006г./ и Е. В./род. през 1930г.- поч. през 2001г./ да са заявявали на някого,
че този имот ще си остане за Я.. Разпитаните свидетели /съответно на възраст 62
г. и 52г./ не само изобщо не са посочили да са ги познавали лично тези две
сестри и да са разговаряли с тях, но и дори споменават, че не познават
роднините на Я.. Св. Г. Б. дава показания: “Познавам П.С. и баща му Я. от
някъде към 1991г. Не знам откъде бай Я. го има това място….Я. не знам с точност
какви роднини има“. Св.Й. Г. дава
показания, че: „Аз съм млад, може би са починали роднините на чичо Я., но той е
споменавал, че са си оправили земите“.
На следващо място, видно е от подадената Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№
**********/02.01.2014г. /на л.134/, че П.Я.С. е декларирал процесния имот със записан начин на придобиване по наследство, с документ – Решение H 284/02.08.1999г. и
с посочване в т.5 и на други собственици Г. И. Н., А.И.П., Г.П.В., И.П.В. и
А.Я.Г., а в Декларация по чл.14 от ЗМДТ
с вх.№ **********/17.01.2014г. П.Я.С. е
декларирал процесния имот със записан начин на придобиване наследство и Нот. акт № 82/09.01.2014г. В приложените 2 бр. скици – с № 112/31.03.1999г. на имота /на л.112/, и с №
708/11.12.2013г. /на л.137/, се чете, че
са издадена на името на „н- ци на
П.Я.С.“. При тези писмени данни, вън от
всякакво съмнение е, че имотът не само е възстановен като наследнически, но и е
ползван от един от наследниците П.Я.С. само и единствено в качеството му на
наследник.
В атакуваното решение ПдРс е изложил изводи, че кредитира показанията на
свидетелите на ответниците като достоверни поради обстоятелството, че спорът за
собственост се повдигал не от непосредствените наследници на общия
наследодател, които са били живи към момента на възстановяване на имота, а от
техните наследници. Изводите са неверни,
не само предвид на съдържанието на показанията, че свидетелите не познават
лично роднините на Я. П.С. и П.Я.С., но и с оглед на това, че от съществено
значение по делото е не въпросът кой ред от кръга наследници от съсобствениците
повдига въпроса, а дали тези наследници доказват фактическия състав на иска. В
конкретния случай, исковете се явяват доказани не само пряко спрямо
сънаследника П.Я.С., но и спрямо неговата съпруга Е.Й.С., чието има като
собственик по делото се появява за първи път едва в констативният нотариален
акт от 09.01.2014г., а после и в Декларацията по чл.14 от ЗМДТ от
17.01.2014г. /на л.130/ и то с т.5 –
„друг собственик“. Тъй като исковете за признаване за собственици на ищците се
явяват основателни спрямо първите двама ответници при посочените в исковата
молба наследствени квоти /правилно изчислени съобразно представените
удостоверения за наследници, а и по принцип размерите на дяловете не са
оспорени/, то следователно се явяват основателни и по отношение на третия
ответник приобретателя И.Й.Л., защото праводателите са продали с нотариален акт
вещни права, каквито не са притежавали към датата на покупко –продажбата
09.03.2015г. Констативният нотариален акт за право
на собственост ще бъде отменен до размера 5/6 ид.ч., като изрично
искане на ищците не е необходимо предвид
гарантиране на правната сигурност
съгласно константната съдебна практика.
По отношение на претенцията на ищците, насочена към И.Й.Л. за
отстъпване на собствеността и предаване владението на този имот, същата се явява основателна, защото няма спор, че след
покупката същият единствен в момента владее имота.
По исковете на ищците да бъде
постановено право на изкупуване на осн. чл.33 ал.2 от ЗС по отношение на процесната 1/6 ид. част,
представляваща дела на П.С. в процесния имот при същите условия, при които той
заедно със съпругата си я е прехвърлил на третия ответник И.Л., то същите се явяват основателни. Няма
спор, че съсобственикът не е спазил процедурата по чл.33 ал.1 от ЗС – не е
представил пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия и писмена декларация, че
никой от тях не е приел това предложение.
В атакуваното решение Районният съд неправилно е приел, че срокът по чл.33
ал.2 от ЗС започва да тече от датата на продажбата, тъй като трайната,
многобройна, постоянна и непротиворечива съдебна практика е в тъкмо обратната
насока, че срокът започва да тече от момента на узнаването, тоест от
фактическото узнаване на продажбата, като тежестта на доказване е за ищеца. /Така – Решение № 209/21.04.2009г. на
ВКС – II гр.о. по гр.д.№ 6472/2007г., Решение № 2212 на САС
по в.гр.д.№ 1619/2016г., а също и Решение № 280/28.10.2016г. на РС –Велинград
по гр.д.№ 304/2016г., Решение № 251/06.07.2012г. на ОС –Стара Загора по
в.гр.д.№ 231/2012г.Решение от 28.06.2010г. на РС – Перник по гр.д.№
5175/2008г., Решение № 220/30.10.2009г. на РС –Свищов по гр.д.№ 611/2008г.,
Решение № 391/15.12.2016г. на РС – Горна Оряховица по гр.д.№ 1832/2015г./.
В конкретния случай, по настоящето делото ищците са посочили, че са узнали
през м.май, 2016г. при справка в Имотния регистър на Агенцията по вписванията.
Твърдението им се подкрепя не само от копията от Справката, в която е записано
31.5.2016г., но и от издадената фактура, издадена на 31.05.2016г. за нотариална
такса за извършена справка при Нотариус Таня Дойчиноваа, съставител на
констативния нотариален акт /л.26/. Исковата молба е заведена с вх.№ 32852/23.06.2016г., тоест исковете се
явяват заведени в двумесечния срок от
узнаването на продажбата.
На осн. чл.33 ал.2 от ЗС съсобствениците ще заместят третото лице
–купувач по договора за продажба при
същите условия, а именно при цена 4 500 лв. при посочените квоти /също правилно
изчислени/, описани в исковата молба. С решението ще се въведе условие, че ищците ще трябва да заплатят на И.Й.Л. тази сума в едномесечен срок от влизане
в сила на решението, като в противен случай решението ще се счита за обезсилено
по право / на основание чл.33 ал.3 от ЗС/.
Обжалваното решение ще бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно и вместо него ще се
постанови друго, с което ще се уважат предявените искове, така както са
заведени.
Разноски. Съобразно правния резултат въззиваемите страни ще бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателите общо сумата 1 428 лв. за направени разноски за двете съдебни инстанции, от които 650 лв. за въззивното производство и 778 лв. за производството пред ПдРС.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Отменя Решение № 4213/01.12.2017г. на ПдРС – X гр.с. по гр.д.№ 8601/2016г.
Като вместо това постановява -
Отменя Нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка №
2, том 1, рег. № 121, нот.д.№ 2/2014г. по описа на Нотариус Стойко Проданов,
рег.№ 231, вписан в СВ с вх.№ 281/09.01.2017г., Акт № 82, том 1, дело №
47/2014г., съставен на осн. чл.587 от ГПК, с която са признати П.Я.С., ЕГН -
**********, Е.Й.С., ЕГН - **********, двамата с адрес ***, за собственици в
режим на СИО, по отношение на ПИ №
501.2305, за който е образуван УПИ ХІІ в кв. 607 по плана на гр. Р*, ул.
„***“ № 6, одобрен с решение № 88/ 06.07.2004г. на гр. Р*, с площ от 597 кв.м.
при граници: ПИ №501.2307, ПИ №501.2304, ПИ №501.9682, ПИ №501.2306, до
размер на 5/6 ид.ч.
Признава за
установено по отношение на П.Я.С., ЕГН - **********, Е.Й.С., ЕГН - **********, с
общ адрес *** и И.Й.Л., ЕГН – **********, с адрес ***, че К.П.Н., ЕГН – **********, с адрес ***, Е.К.П., ЕГН – **********,
с адрес ***, П.К.Н., ЕГН – **********, с адрес ***, И.К.Н., ЕГН - **********, с
адрес ***, К.К.Н., ЕГН - **********, с адрес ***, А.И.П., ЕГН - **********, с
адрес ***, Г.П.В., ЕГН - ********** с адрес ***, И.П.В., ЕГН - **********, с
адрес *** и А.Я.Г., ЕГН – **********, с адрес ***, са собственици на общо 5/6 ид.ч., респ. на 1/30 ид.ч. за
К.П.Н., 1/30 ид.ч. за Е.К.П., 1/30 ид.ч. за П.К.Н., 1/30 ид.ч. за И.К.Н., 1/30
ид.ч. за К.К.Н., 1/6 ид.ч. за А.И.П., 1/6 ид.ч. за Г.П.В., 1/6 ид.ч. за И.П.В.,
1/6 ид.ч. за А.Я.Г., от ПИ № 501.2305,
за който е образуван УПИ ХІІ в кв. 607 по плана на гр. Р., ул. „****“ № 6,
одобрен с решение № 88/ 06.07.2004г. на гр. Раковски, с площ от 597 кв.м. при
граници: ПИ №501.2307, ПИ №501.2304, ПИ №501.9682, ПИ №501.2306.
Осъжда И.Й.Л., ЕГН –
**********, с адрес ***, да отстъпи
собствеността и предаде владението на К.П.Н., ЕГН – **********, с адрес
***, Е.К.П., ЕГН – **********, с адрес ***, П.К.Н., ЕГН – **********, с адрес
***, И.К.Н., ЕГН - **********, с адрес ***, К.К.Н., ЕГН - **********, с адрес
***, А.И.П., ЕГН - **********, с адрес ***, Г.П.В., ЕГН - ********** с адрес
***, И.П.В., ЕГН - **********, с адрес *** и А.Я.Г., ЕГН – **********, с адрес
***, по отношение на 1/30 ид.ч. за
К.П.Н., 1/30 ид.ч. за Е.К.П., 1/30 ид.ч. за П.К.Н., 1/30 ид.ч. за И.К.Н., 1/30
ид.ч. за К.К.Н., 1/6 ид.ч. за А.И.П., 1/6 ид.ч. за Г.П.В., 1/6 ид.ч. за И.П.В.,
1/6 ид.ч. за А.Я.Г., от ПИ № 501.2305,
за който е образуван УПИ ХІІ в кв. 607 по плана на гр. Р., ул. „***“ № 6,
одобрен с решение № 88/ 06.07.2004г. на гр. Раковски, с площ от 597 кв.м. при
граници: ПИ №501.2307, ПИ №501.2304, ПИ №501.9682, ПИ №501.2306.
Допуска
изкупуване на осн. чл.33 ал.2 от ЗС по иска предявен от К.П.Н. ЕГН –
**********, с адрес ***, Е.К.П., ЕГН – **********, с адрес ***, П.К.Н., ЕГН –
**********, с адрес ***, И.К.Н., ЕГН - **********, с адрес ***, К.К.Н., ЕГН -
**********, с адрес ***, А.И.П., ЕГН - **********, с адрес ***, Г.П.В., ЕГН -
********** с адрес ***, И.П.В., ЕГН - **********, с адрес *** и А.Я.Г., ЕГН –
**********, с адрес ***, против И.Й.Л.,
ЕГН - **********, с адрес ***, като ОБЯВЯВА
ЗА КУПУВАЧИ по Договора за покупко
–продажба, оформен с Нот. акт № 80, том І, рег. № 789, нот. дело 79/2015г. на
Нотариус Ваня Захариева, на ПИ № 501.2305, за който е образуван УПИ ХІІ в кв.
607 по плана на гр. Р., ул. „В.“ №**, одобрен с решение № 88/ 06.07.2004г. на
гр. Раковски, с площ от 597 кв.м. при граници: ПИ №501.2307, ПИ №501.2304, ПИ
№501.9682, ПИ №501.2306, К.П.Н. ЕГН – **********, с адрес ***, Е.К.П., ЕГН –
**********, с адрес ***, П.К.Н., ЕГН – **********, с адрес ***, И.К.Н., ЕГН -
**********, с адрес ***, К.К.Н., ЕГН - **********, с адрес ***, А.И.П., ЕГН -
**********, с адрес ***, Г.П.В., ЕГН - ********** с адрес ***, И.П.В., ЕГН -
**********, с адрес *** и А.Я.Г., ЕГН – **********, с адрес ***, при квоти съответно 1/900 ид.ч. за К.П.Н., ЕГН –
**********, с адрес ***, 1/900 ид.ч.
за Е.К.П., ЕГН – **********, с адрес ***/900
ид.ч. за П.К.Н., ЕГН – **********, с адрес ***, 1/900 ид.ч. за И.К.Н., ЕГН - **********, с адрес ***, 1/900 ид.ч. за К.К.Н., ЕГН -
**********, с адрес *** ид.ч. за
А.И.П., ЕГН - **********, с адрес ***
ид.ч. за Г.П.В., ЕГН - ********** с адрес ***, 1/180 ид.ч. за И.П.В., ЕГН - **********, с адрес *** ид.ч. за А.Я.Г., ЕГН – **********, с
адрес ***, ПРИ УСЛОВИЕ, че
заплатят на И.Й.Л.,
ЕГН - **********, с адрес ***, сумата
4 500 /четири хиляди и петстотин/ лв.
в едномесечен срок от влизане в сила
на решението, като в противен случай решението се счита за обезсилено по
право.
УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на крайния съдебен акт по настоящето дело в СВ при РС –Пловдив след влизането му в сила.
Осъжда П.Я.С., ЕГН - **********, Е.Й.С., ЕГН - **********, двамата с адрес *** и И.Й.Л., ЕГН – **********, с адрес ***, да заплатят на К.П.Н. ЕГН – **********, с адрес ***, Е.К.П., ЕГН – **********, с адрес ***, П.К.Н., ЕГН – **********, с адрес ***, И.К.Н., ЕГН - **********, с адрес ***, К.К.Н., ЕГН - **********, с адрес ***, А.И.П., ЕГН - **********, с адрес ***, Г.П.В., ЕГН - ********** с адрес ***, И.П.В., ЕГН - **********, с адрес *** и А.Я.Г., ЕГН – **********, с адрес ***, всички с пълномощник адв. И.М., съдебен адрес ***, общо сумата в размер на 1 428 лв. за направени разноски за двете съдебни инстанции.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :