Р Е Ш Е Н И Е
№
............
София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен
състав, в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди двадесет и
трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ГЕОРГИ ЧЕХЛАРОВ
при секретаря Цветелина
Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от съдия Чехларов в.гр.дело
№ 13669 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение №
20224629 от 14.10.2020, постановено по гр.д. № 68041/2019 г. на СРС, 76 състав,
ответникът С.Д.НА В.Р., гр. София, ул. „*******, е осъден да заплати на В.Д.Д.,
ЕГН **********,***, ж.к „В. ***, съд. адр.: гр.
София, кв. „Манастирски ливади", ул. „*******Партер, Офис 1, чрез адв. Н.Г.Р.-
АК Благоевград, следното:
- сумата от 1022,76 лв. лева, брутно
възнаграждение за периода от 21.11.2016г. до 21.11.2019г. (нощен и извънреден
труд), ведно със законната лихва, считано от 06.03.2020г. до 13.03.2020г., а
след това от 08.04.2010г. до окончателното ѝ изплащане,
- сумата от 118,35 лева, лихва за периода от
01.12.2016г. до 21.11.2019г.,
както и на
основание чл. 78, ал. 1, ал. 4 и ал. 8 от ГПК сумата от
207,72 лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и
направена компенсация.
На
основание чл.77 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 250 лв. –
държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ответника С.Д.на В.Р.. Счита
постановеното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния
закон. Излага доводи, че Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не е приложима при служебните правоотношения, каквото е и процесното,
съответно налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Въззиваемият
– ищец В.Д.Д. оспорва жалбата с писмен отговор, постъпил в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно. Сочи, че с ответника се е намира в служебни правоотношения,
като е полагал труд на смени при
12-часов режим на работа. Сочи, че в случая е налице празнота в законовата
уредба, поради което и приложение следва да намери Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно чл.9,ал.2 от която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се дневни с коефицент, равен на
отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Поддържа се, че ЗМВР
е специален закон, като за неуредените
въпроси субсидиарно приложение намират ЗДС и КТ. Моли се за потвърждаване на решението и
присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната
жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Предявени
за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1. т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото
обаче е неправилно, като съображенията на въззивния съд да достигне до този
извод са следните:
Безспорно между страните по делото е обстоятелството,
че за процесния период същите са били обвързани от служебно правоотношение, по
силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „Младши инспектор“ в 07 РУ-СДВР в
град София, като служебните си задължения e изпълнявал на 12-часови смени, при сумирано изчисляване на работното
време за тримесечен период. Тези обстоятелства се подкрепят и от приетите
писмени доказателства, както и констатациите на вещото лице по изслушаната пред
първоинстанционния съд съдебна
счетоводна експертиза.
Основния
довод, наведен във въззивната жалба касае обстоятелството дали при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и на чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/
или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове.
На първо място, следва да се съобрази, че между
страните не е спорно и от представените писмени доказателства, се установява,
че в процесния период ищецът е заемал длъжност, определяща го като държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно изричната разпоредба
на ал. 2 на чл. 142 ЗМВР, статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се
урежда със ЗМВР.
В чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР е регламентирана нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР – 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като за работещите на
8, 12 или
24-часови смени се установява сумирано изчисляване на
работното време за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното
време е 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която
работният ден се разполага – през деня, в неговата „светла“ част и през нощта –
в неговата „тъмна“ част, съответно не е налице празнота в правната уредба.
При съпоставката на цитираните норми с чл. 140 КТ,
която определя нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта на работниците и служителите от частния сектор /при 5-дневна работна
седмица – до 35 часа, или до 7 часа на ден/, е видно, че разпоредбите на ЗМВР
установяват по-голяма продължителност
на работното време на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и
служителите по трудово правоотношение. Това е така с оглед спецификата на
извършваната от държавните служители работа, както и обстоятелството, че
съобразно чл. 2 ЗМВР дейността на МВР, в т.ч. на служителите му, е насочена към
защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността,
защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна
безопасност и защита на населението. Предвид това обстоятелство и високата
степен на риск на извършваната дейност, законодателят е диференцирал правния
режим, уреждащ ограничението на максималната продължителност на нощния труд,
като за посочената категория държавни служители е предвидена по-дълга такава.
Следва да се отбележи и че липсва пречка за възприемането на подобен подход,
като съгласно решението на СЕС от 24.02.2022г., постановено по делото C-262/20,
имащо задължителна сила за съда на основание чл. 633 ГПК, чл. 8 и чл. 12, б. а)
от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003
година относно някои аспекти на организацията на работното време не налагат да
се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня.
Липсата на възможността за преобразуване на нощния
труд в дневен за процесната категория държавни служители, в която попада и
ищецът в настоящото производство, е законодателно заложена предвид спецификата
на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като за
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР, в
ЗМВР са предвидени множество компенсаторни механизми – допълнително
възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен
платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на
служебно правоотношение /чл.234, ал.1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане
на извънреден труд /чл.187, ал.5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане
на осигурителни вноски, по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия
/чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др. По този начин законодателят е уредил механизъм за компенсация на
предвидената по-висока продължителност на нощния труд, положен от процесната
категория работници, в т.ч. и от ищеца. Този подход на законодателя съответства
и на приетото с решение на СЕС от 24.02.2022г., постановено по дело
С-262/2020г., съгласно което при всички случаи в полза работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд.
Предвид това и доколкото ЗМВР е предвидил множество
компенсаторни механизми за репариране на неблагоприятните последици от
полагането 8 часа труд през тъмната част на денонощието от държавните
служители, искът е неоснователен. В тази
насока е и практиката на ВКС – така в решение №197 от 07.10.2019г. по гр.д.
№786/2019г., IV ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и решение
№55/07.04.2015г. по гр.д. №5169/2014г., ІІІ ГО, в които е прието, че работното
време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави
недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в
гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през
нощта, в дневни часове.
Ето
защо и предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1. т. 3 от ЗМВР за
заплащане на извънреден труд се явява изцяло неоснователен за предявен размер
от 1022,76 лв. лева, брутно възнаграждение за периода от 21.11.2016г. до
21.11.2019г.
Доколкото
съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг в тази част, искът за заплащане на лихва за
забава върху главницата в размер от 118,35 лева за периода от
01.12.2016г. до 21.11.2019г. се явява изцяло неоснователен.
С
оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението
на първоинстанционния съд следва да бъде отменено изцяло в обжалваната част, а
предявените от ищеца искове – отхвърлен като неоснователен.
По
разноските:
В
резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. Решението
на СРС следва да бъде отменено в частта за присъдените разноски.
На
въззивника следва да се присъдят разноски за производството пред
първоинстанционния съд в размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както
и разноски за производството пред въззивния съд в размер от 150 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20224629 от 14.10.2020 г., постановено по гр.д. № 68041/2019 г.
на СРС, 76 състав и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Д.Д.,***
Д. НА В.Р., гр. София, ул. „*******, искове с правно основание чл. 187, ал. 5,
т. 2, вр. чл. 178, ал. 1. т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 1022,76 лева, брутно възнаграждение за периода от
21.11.2016г. до 21.11.2019г. (нощен и извънреден труд), както и за сумата от
118,35 лева, лихва за периода от 01.12.2016г. до 21.11.2019г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК В.Д.Д.,
ЕГН **********, да заплати на С.Д.НА В.Р., гр. София, ул.
„*******, сумата от 100 лева, представляваща разноски
за първоинстанционното производство, както и сумата от 150 лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.