Решение по дело №375/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 267
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20207110700375
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                             267                   19.11.2020г.                                   град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на осемнадесети ноември                                                       две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                           Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Антоанета Масларска

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 375 по описа на съда за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл.40, ал.1 от ЗДОИ.

            К.Р.В. *** обжалва решение №РД-09-2/24.08.2020г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ /ОДЗ/ - Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.1 и т.4 от АПК. Твърди некомпетентност на органа по степен. Противоречието с материалния закон свързва с неизпълнени указания в решението на КАС по адм.д.№477/2019г. Моли за обявяване нищожността, евентуално отмяна на решението и изпращане на преписката на органа за ново произнасяне с определяне на срок. Претендира деловодни разноски.

            В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

            В писмен отговор и в с.з. пълномощникът на ответния директор на ОДЗ – Кюстендил намира жалбата за неоснователна.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            Административното производство е образувано по заявление от К.Р.В. ***-10-3/11.09.2019г. Лицето е поискало предоставяне на документи с приложения по три реституционни преписки: преписка №80107 на н-ците на И.М.А., преписка №81449 на н-ците на Р.Н.Ц.и преписка №80860 на н-ците на И.П.Й.. Заявителят е посочил конкретните документи, които желае да му се предоставят от всяка преписка по номера и дати на издаване – решения, молби и скици. Освен това е поискал представяне на протоколите за заснемане на имотни граници, партидите на имотите, протоколите за въвод във владение, известия за доставяне и други документи /информация/ дали решенията са влезли в сила и евентуално допълвани и изменяни. Посочил е, че документите са издадени от ПК – Кюстендил за земеделските земи в землището на гр.Кюстендил. Поискал е предоставяне на информацията по електронен път на посочена електронна поща.

            С писмо изх.№ПД-10-3-1/20.09.2019г. директорът на Дирекция „Административно-правна финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ към ОДЗ – Кюстендил е отказал предоставяне на исканата информация, сочейки, че същата не е обществена по см. на чл.2, ал.1 от ЗДОИ и не е служебна по чл.11 от ЗДОИ, като касае актове по ЗСПЗЗ, който е специален закон спрямо ЗДОИ и там са уредени редът за достъп и кръга от лицата с право за това, поради което е налице изключението по чл.4, ал.1 от ЗДОИ. Като последен довод е посочена хипотезата по чл.6, ал.1, т.5 от ЗДОИ.

            С решение №45/19.02.2020г. на КАС по адм.д.№477/2019г. съдът е обявил за нищожен отказа за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в посоченото писмо на директора на Дирекцията и е изпратил преписката на директора на ОДЗ – Кюстендил за произнасяне по компетентност с указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите съдът е посочил, че директорът на ОДЗ – Кюстендил е компетентния орган за произнасяне по заявлението, като при връщане на преписката същият следва да прецени дали се касае за информация, създадена или съхранявана в ОЗД предвид чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. със задължения субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, дали не е налице хипотезата на чл.32, ал.1 от ЗДОИ, дали предмета на заявлението представлява обществена информация по см. на чл.2, ал.1 от ЗДОИ и дали не съществува специален ред за нейното получаване по арг. от чл.4, ал.1, пр.2 от ЗДОИ във вр. с чл.16 от ЗСПЗЗ.

            С процесното решение директорът на ОДЗ – Кюстендил е отказал достъп до исканата информация. Мотивите е свързал с липса на характер на информацията като обществена по см. на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Посочил е, че информацията представлява лични данни, достъпът до които е изключен на основание чл.2, ал.5 от ЗДОИ. Освен това, според органът информацията касае актове, издадени по реда на ЗСПЗЗ, който е специален закон спрямо ЗДОИ и в него е уреден както реда за достъп до административните преписки по повод издадените административни актове, така и кръга от лицата, разполагащи с право да се сдобият с копия от документите, т.е. налице е изключението по чл.4, ал.1 от ЗДОИ.

            Решението е изпратено по електронната поща на заявителя на 26.08.2020г., но няма данни за датата на неговото получаване. Жалбоподателят сочи, че е узнал за решението в рамките на друго административно производство.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателствени средства.

            С оглед така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК. Оспореният от жалбоподателя отказ е с утежняващ за адресата характер. Жалбата е подадена пред компетентния съд по чл.40, ал.1 от ЗДОИ във вр. с чл.133, ал.1 от АПК в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            В пределите на съдебната проверка по чл.168 от АПК, съдът намира оспорения отказ за незаконосъобразен.

            По компетентността на органа:    

Задължените субекти за предоставяне на обществена информация са посочени в нормата на чл.3 от ЗДОИ. ОДЗ – Кюстендил се включва в хипотезата по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, т.к. има статут на териториално звено на държавен орган. Съгласно чл.33, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ОДЗ /обн. ДВ, бр.7/26.01.2010г., изм. и доп./ Областните дирекции „Земеделие“ са специализирани териториални администрации към министъра на земеделието, храните и горите и подпомагат министъра при провеждане на държавната политика в областта на земеделието и горите, както и при прилагане на ОСП на ЕС на територията на съответната област /вж. чл.2, ал.4 от УП/. Съгласно чл.3, ал.1 от УП на ОДЗ директорът на ОДЗ е орган на изпълнителната власт по см. на чл.9, ал.4, т.4 от ЗА, поради което нему принадлежи задължението да се произнесе в качеството на административен орган при задължения субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ. Следователно, процесното решение е издадено от овластен орган, което определя неговата компетентност по време, място и степен.

Неправилно жалбоподателят възразява относно компетентността, свързвайки същата с правомощието на ОСЗ – Кюстендил по чл.33, ал.2 от ЗСПЗЗ като служба, която възстановява собствеността върху земи и гори по реда на закона, поддържа и осъвременява плановете за земеразделяне и другите материали и данни, получени при прилагане на закона и издава скици за имотите до одобряване на КККР за съответната територия, включително издава решения за възстановяване на собствеността по чл.14 от ЗСПЗЗ и води регистрите по чл.16 от ЗСПЗЗ. Съгласно трайно установената практика на ВАС, обективирана в решение №8335/19.06.2014г. на ВАС по адм.д.№717/2014г. VII о., ЗДОИ се прилага за достъп до информация, която се създава или съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата такава да се създава или съхранява от него. Ако исканата информация не е съхранявана от задължения субект, той разполага с възможността да уведоми заявителя по реда на чл.32 или чл.33 от ЗДОИ, че не разполага с информацията, съответно – да препрати заявлението, като уведоми за това заявителя или го уведоми, че не разполага с данни за нейното местонахождение. В случая по делото, органът не е процедирал съобразно посочените разпоредби, а се е произнесъл по същество по заявлението и е отказал да предостави поисканата информация с конкретни мотиви. Предвид така постановения изричен отказ следва да се приеме, че органът е имал на разположение поисканата информация, макар нейният материален носител да е създаден от друг орган /ОСЗ – Кюстендил/ и той се явява компетентен да се произнесе по отправеното до него заявление.

            По формата: 

Отказът е оформен в изискуемата се по чл.28, ал.2 от ЗДОИ писмена форма и отговаря на общите изисквания по чл.59, ал.2 от АПК. Съдържа информация за издателя, носи негов подпис, адресиран е до заявителя, има конкретни фактически и правни основания от приложимия ЗДОИ и ясна разпоредителна част във връзка с обстоятелствената такава.

По процедурата:

            Макар и произнасянето на органа да е извън срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ при редовно заявление и липса на проведена процедура за неговото удължаване по чл.30 и чл.31 от ЗДОИ, нарушението не е съществено, т.к. не е довело до нарушаване или ограничаване на правото на защита на лицето в рамките на административното производство.

            По материалния закон:

            Процесното решение е издадено в нарушение на материалния закон.

            Няма спор по фактите – подаденото заявление до органа съдържа искане за предоставяне на писмени доказателства, включени в посочените три административни реституционни преписки на трети лица.

            Спорът е относно приложението на ЗДОИ.

            Неправилно органът отрича характерът на исканата информация като обществена такава по чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Исканите документи от реституционните преписки са свързани с обществения живот в страната и по-конкретно с работата на задължения субект в качеството на орган на поземлената собственост. Документите са от естество да дадат възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на ОДЗ във връзка с начина на възстановяване на собствеността по посочените преписки. Информацията е във връзка с правомощията и дейността на органа. Въпреки, че органът не изготвя исканите документи, същият не е отрекъл възможността за тяхното съхраняване, изводимо от мотивите за отказа.

            Исканата информация не представлява лични данни по чл.2, ал.5 от ЗДОИ, т.к. заявителят не желае достъп до лични данни, а достъп до данни, въз основа на които може да си състави мнение за дейността на задължения субект. Искането касае достъп до документи, а не до данни за конкретни лица и техните индивидуализиращи белези. Нито един от исканите документи не съдържа данни, идентични с данните в един нотариален акт, противно на становището на органа.

            Не се доказа и твърдението на органа за друг ред за снабдяване с информацията по см. на чл.4, ал.1 от ЗДОИ. В процесното решение органът се е задоволил с формалното посочване на такъв ред без указание до заявителя за конкретните правила от приложимата процедура. Издаването на решенията по чл.14 от ЗСПЗЗ и воденето на регистрите по чл.16 от ЗСПЗЗ от страна на ОСЗ – Кюстендил не е изключено от органа като възможност за произнасяне по заявлението, поради което остава открита възможността за тяхното съхранение. Освен това, решенията са част от исканата информация. Цялата информация е предмет на предоставяне в специален закон на определени категории лица, между които обаче не е заявителят. Този специален закон са правилата на чл.50 и чл.51, ал.6 от Наредба №49/05.11.2004г. за поддържане на КВС /обн. ДВ, бр.102/19.11.2004г., изм. и доп./. До отмяната на чл.50, ал.1 от Наредбата, обнародвана в ДВ, бр.92/2018г., всеки е имал възможност да иска справка за вписванията в регистрите на отделните имоти, което право е отречено с посочената отмяна, в сила от 06.11.2018г. Сравнителното тълкуване на правилото по чл.51, ал.6 от Наредбата за снабдяване на лицата с копия на съдържащите се в досието на партидата на всеки имот документи във вр. с правилата на чл.50, ал.2 и чл.3, ал.1 от Наредбата не дава възможност на заявителя да ползва този ред. Касае се за административна услуга по §8 от ПЗР на АПК. Заявителят обаче не е собственик на имотите по заявлението, негов наследник или заинтересовано лице по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.21, ал.3 от АПК. Следователно, липсва предвиден ред в друг закон за получаване на исканата информация. Не е налице и забраната по чл.8 от ЗДОИ.

            Органът е нарушил и правилото на чл.37 от ЗДОИ. Решението не съдържа обсъждане на законовите хипотези за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. С оглед доказателствата по делото, дължимо е обсъждане на основанието по чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ. За него обаче органът не е поискал съгласие на правоимащите лица по трите заявления, а при техен отказ е дължима преценка за „надделяващ обществен интерес“ по §1, т.6 от ДР на ЗДОИ.

            Изложеното обосновава материална незаконосъобразност на оспореното решение и води до неговата отмяна.

Съдът не може да разреши правния спор по същество и да приложи правилото на чл.41 от ЗДОИ, поради което по реда на чл.173, ал.2 от АПК във вр. с чл.40, ал.1 от ЗДОИ административната преписка ще се изпрати на органа за ново произнасяне. При новото произнасяне органът следва се извърши нова преценка и да формира мотиви за приложение на хипотезата по чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ с конкретни съображения, свързани с характера на исканата информация, начинът й на отнасяне към правната сфера на третите лица, преценка на съображенията на тези лица /ако има дадени такива/ и възможностите за частично предоставяне на информация по чл.31, ал.4 и чл.37, ал.2 от ЗДОИ.

            На основание чл.143, ал.1 от АПК ОДЗ - Кюстендил дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 510лв., включващи 10лв. за ДТ и 500лв. за адвокатско възнаграждение, което е минималното такова по чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплатеното възнаграждение в размер на 600лв. е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което съдът го намалява при условията на чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №РД-09-2/24.08.2020г. на директора на ОДЗ – Кюстендил.

            ИЗПРАЩА административната преписка на директора на ОДЗ - Кюстендил за ново произнасяне по заявление №ПД-10-3/11.09.2019г. на К.Р.В. при изпълнение на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона при спазване на сроковете по чл.31 във вр. с чл.28 от ЗДОИ, считано от получаване на съобщението за изготвено решение.

            ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – КЮСТЕНДИЛ да заплати на К.Р.В. деловодни разноски в размер на 510лв. /петстотин и десет лева/.

            Решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: