Решение по дело №428/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 688
Дата: 18 май 2022 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20227050700428
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

              

                 № …………………/……………… 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Варна, ХХХІV състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 428 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл.186 ал.4 от ЗДДС, вр. чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

     Образувано е по жалба на „АСТРОФАРМА“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление гр. Варна, ул. „О.“ №23, представлявано от Н.Н.Е., чрез адв. Д. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 27-ФК/10.02.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на търговски обект – вендинг автомат на самообслужване с електрическо захранване, предназначен за продажба на фармацевтични продукти, находящ се в гр. Девня, бул. „С. до бл. №5, и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186 ал. 1 от ЗДДС и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС.

Изложени в жалбата са доводи за незаконосъобразност, необоснованост и немотивираност на заповедтаа, като издадена в противоречие с административнопроизводствените правила, както и в противоречие с целта на закона. Твърди се, че не са налице материалните предпоставки за налагане на ПАМ по посочения в заповедта ред, тъй като не е ясно, кое е извършеното нарушение - липса на монтиран в търговския обект ФУВАС или липса на предаване на данни към НАП, или неотчитане на продажбата с ФУВАС. Изложени са доводи, че липсват конкретни мотиви на органа за определената продължителност на срока за налагане на ПАМ, като изложените такива са бланкетни. Посочва, че налагането на ПАМ е вторично средство за въздействие върху извършителите на административни нарушения. Сочи, че ПАМ е наложена преди издаване на наказателно постановление, както и преди образуване на административнонаказателно производство, поради което производството е опорочено. Твърди, че не са съобразени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Изложени са съображения, че налагането на ПАМ не отговаря на целите закрепени в чл.22 от ЗАНН, както и че  не е спазен принципа на чл.6 от АПК. Изтъква, че нарушението е първо за дружеството и са налице смекчаващи вината обстоятелства. На изложените основания се претендира отмяната на заповедта.

     В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се представлява. Депозирана е молба, с която се поддържа жалбата на сочените в нея основания. В допълнение посочва, че вендинг автомата не е под постоянния контрол на дружеството и се включва към външна електрическа мрежа, както и че към момента на проверката от конкретния автомат не са извършвани продажби на лекарства, което е видно и от нулевите отчети представени по делото от съответния ФУВАС в него, който е монтиран, регистриран и въведен в експлоатация в НАП и дружеството не следва да бъде санкционирано чрез налагането на ПАМ. Претендира присъждане на съдебни разноски.

     Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебно заседание, чрез процесуален представител юриск. Ф., поддържа изложеното в депозираните писмени бележки. Сочи, че твърденията на магистър – фармацевт П.М., се опровергават от извършената справка на регистрираните Х задачи, която е извършена от инспектор по приходите преди започване на контролната покупка. Излага съображения, че от приложената справка, се установява, че самото фискално устройство, вградено в автомата на сабообслужване е създадено с дата на изтичане на контракта към 01.09.2022г. Моли, съдът да отхвърли жалбата и да присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.

 Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от легитимирано лице в законоустановения срок по чл. 149 ал.1 от АПК, пред родово и местно компетентен съд, поради което е процесуално допустима.   Административен съд – Варна в настоящия си състав след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като провери обжалвания акт съобразно чл. 168 АПК, за да се произнесе, съобрази следното:

 Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка на 19.01.2022 г. в 11.47ч. от служител на НАП  – Варна, който е закупил 1 бр. опаковка Ацетизал на стойност 2.20 лв. от вендинг автомат на самообслужване с електрическо захранване, предназначен за продажба на фармацевтични продукти, находящ се в гр. Девня, бул. „С.“ до бл.№5, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Плащането е прието успешно от автомата чрез подаване на монети, както следва: 1 бр. монета с номинал 2лв., 2 бр. монети с номинал 0.10лв., съответно продуктът е получен. При извършване на плащането и реализирането на покупката не се визуализирала на дисплея на ФУВАС регистрирането на фискален бон, съответно не се визуализирала и следната информация: 1. Наименование и ЕИК на задълженото лице; 2. Обща сума на продажбата; 3. Номер, дата и час на фискален бон, под който е регистрирана продажбата; 4. Индивидуален номер на ФУВАС. Преди започване на контролните действия е осъществен контакт с Ръководител екип, който изпратил към ФУВАС SMS с „Х“ задача и потвърждил, че задачата е успешно доставена. След извършване на контролната покупка отново е осъществена връзка с Ръководител екип, който потвърждава, че същата покупка не е отразена в справка за записани данни от „Х“ отчет в ИС ФУДВ. На адреса на обекта в 16:15ч. се явява П.С.М. - магистър фармацевт, лице, наето по трудов договор и упълномощено лице на жалбоподателя. Поради невъзможността да бъде отворен автомата с цел установяване дали е наличен ФУВАС, органите по приходите предприемат действия по обезпечаване на доказателства за срок от 48ч. по чл.40, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, описани в Протокол КД-75 № 0034140 от 19.01.2022г. Поставени са 2бр. стикер на автомата. На 20.01.2022г. е извършено посещение на адреса в гр.Девня, бул. „С.” до бл.№5, в присъствието на упълномощеното лице П.С.М., като са вдигнали ОМ по чл. 40 от ДОПК, и са отстранили 2бр. стикери с ненарушена цялост. При отваряне на автомата е устаноено, че в същия е наличен ФУВАС модел ISL 752-КL с ИН ISO18111 и ФП 12024395, с потвърждение от НАП №4520900/08.10.2021г. Представени са Паспорт, Свидетелство за регистрация и Договор за сервизно обслужване на ФУВАС. На 08.02.2022г. упълномощеното лице П.С.М. се явява в сградата на ТД на НАП Варна, като представя контролна лента на електронен носител за период от 08.10.2021 до 20.01.2022г., от която е видно, че на датата на проверката - 19.01.2022г. няма регистриран фискален касов бон в 11:47 ч. за продажба на 1бр. опаковка Ацетизал на стойност 2.20лв.

Данъчните органи са квалифицирали извършеното като нарушение на чл.3 ал.8 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118 ал.3 и ал.4 от ЗДДС, съответно на „АСТРОФАРМАЕООД е  съставен АУАН №F642348/08.02.2022г. (л.7 от преписката), издаден на основание оспорената Заповед №27-ФК/10.02.2022 г., постановена от началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – вендинг автомат на самообслужване с електрическо захранване, предназначен за продажба на фармацевтични продукти, находящ се в гр. Девня, бул. „С.“ до бл.№5, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни.

Като мотиви за определяне на ПАМ в посочения размер административният орган е изложил значимостта на охраняваните обществени отношения, както и че при продължаването му за бюджета на държавата биха произлезли значителни и труднопоправими вреди. Посочено е също, че ПАМ се налага с цел превенция и промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността, а индиректният е недопускане на вреда за фиска.

Гореизложената фактическа установеност мотивира съда да формира следните правни изводи:

Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията за форма, установени с АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и правните основания за издаване на акта. Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган – началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен да налага принудителни административни мерки със Заповед на Изпълнителния директор на НАП, с която е определено именно началниците отдели „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.

Заповедта съдържа правни и фактически основания за издаването й, като е посочен и срокът за налагане на ПАМ, с оглед на което съдът намира, че е спазена установената форма, съобразно чл.146 т.2, вр. чл.59 ал.2 от АПК.

При издаване на атакувания административен акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените.

Съгласно чл.186 ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до един месец”, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.3 ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., лице което извършва продажби на услуги с развлекателен характер или стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ за всяка продажба на лицата по чл.3 ал.1 за всяко плащане, съгласно разпоредбата на чл.25 ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а съгласно ал.3 на чл.25 при продажби по чл.3 ал.8 фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС.

Вендинг автоматът е съоръжение, от което се извършват продажби на стоки и като такова е търговски обект. Разпоредбата на чл. 118 ал. 3 от ЗДДС, предвижда, че в случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4, а именно Наредба Н-18/2006 г. Съгласно легалната дефиниция дадена в §1, т. 12 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. "автомат на самообслужване" е устройство, позволяващо на потребител да получи от автомата срещу заплащане, на принципа на самообслужване, стоки и/или услуги, включително и услуги с развлекателен характер. Съобразно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от Наредбата във връзка с §1, т. 40 от ДР на ЗДДС "фискално устройство" е устройство за регистриране и отчитане продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискални касови бележки и за съхраняване на данни за регистрираните обороти във фискална памет, като един от типовете устройства е и фискалното устройство за вграждане в автомати на самообслужване. В раздел VI a от Приложение №1 към чл. 8 ал. 1 т. 1, чл. 26 ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. се сочат от законодателя специфичните функционални изисквания към ФУВАС, като едно от тях е при регистрация на фискален бон ФУВАС да визуализира на контролен дисплей следната информация: 1. наименование и ЕИК по БУЛСТАТ на задълженото лице; 2. обща сума на продажбата; 3. номер, дата и час на фискалния бон, под който е регистрирана продажбата; 4. индивидуален номер на ФУВАС; 5. код за верификация на ФУВАС и бона.

Регламентираният от законодателя ред за регистриране и отчитане на продажба чрез ФУВАС, а именно чрез визуализация на дисплея на фискалния бон, която представлява издаването му, без такъв да се издава на хартиен носител, в случая безспорно е нарушен. Това обстоятелство е доказано чрез протоколите за извършената проверка. В съставения Протокол за извършена проверка в обект от 19.01.2022г. е удостоверено, че на 19.01.2022г. в 11.40 ч. процесният автомат е с електрическо захранване, което е към ел. мрежата на аптеката, през която е монтиран и към момента на проверката е в работен режим  и е зареден с лекарства, като е извършена и покупка на 1бр. опаковка Ацетизал на стойност 2.20 лв. Това обстоятелство се установява и от КЛЕН за продажбите от 19.01.2022г., видно от който извършената продажба не е регистрирана и отчетена от монтирания в автомата ФУВАС. Следователно след като извършената продажба не е регистрирана и отчетена чрез ФУВАС, правилно е прието, че е налице посоченото нарушение на нормата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. "а" от ЗДДС. Условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за прилагане на процесната ПАМ, е дружеството да е допуснало нарушение на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с неотчитане на продажбите от вендинг автомата поради липса на контролен дисплей на ФУВАС, на който да се визуализират извършените продажби в т.ч. и контролната такава, което представлява административно нарушение на чл.185 ал.1 ЗДДС, вр. чл.25 ал.3 вр. ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Видно от горното неоснователно е възражението на жалбоподателя относно липсата на яснота за извършеното нарушение. 

Защитната теза на дружеството-жалбопходател, изложена в депозираната молба от 17.03.2022 г./л.12/, че аптеката към момента на проверката не е работила, а автоматът бил подготвян за пускане в експлоатация не може да бъде споделена. Безспорен факт е, че „електричеството се получава от аптеката, през която са монтирани и двата броя веднинг автомата”. Приложеният по делото протокол за извършена проверка от 19.01.2022 г. е официален свидетелстващ документ с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства до опровергаване верността им по съответния ред Ирелевантно е обстоятелството кой го е включил в ел. мрежата. Обстоятелството, че машината е в работещ режим, не освобождава търговското дружество, в качеството му на лице, извършващо продажби чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, от задължението да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, каквато продажба в разглеждания случай е установена по безспорен между страните начин.    Още повече, твърдението ,че автоматът само е бил подготвян за пускане, се опровергава и от представените отчети от ФУВАС, от които се установява, че има извършено плащане в брой / л.13, л.14,л.15, л.16/.

За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице - неиздаване на документ за продажба чрез визуализация на фискалния бон, което нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка и се подкрепя от приложените към протокола доказателства. По делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите на органите по приходите и правилно е прието в оспорената заповед, че са налице предпоставките на чл. 186 ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС за налагане на ПАМ.

След като е осъществен фактическият състав на административно нарушение по чл.185 ал.1 от ЗДДС, административният орган налага принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС, като действа в условията на обвързана компетентност, и в същото време е независим от хода на административнонаказателното производство (дали ще бъде издадено наказателно постановление, дали и кога ще влезе в сила, т.е. независимо от това дали нарушението ще бъде санкционирано или не). В този смисъл възражението на дружеството-жалбоподател за липса на други констатирани нарушения, свързани в отчитането на продажбите в обекта, е ирелевантно за законосъобразността на настоящата заповед, както е ирелевантно и обстоятелството, дали нарушението е извършено умишлено или не. Формата на вината няма отношение към налагането на принудителната административна мярка по принцип, но в случая тя е още повече неотносим към спора факт, доколкото се касае за налагане на принудителна административна мярка спрямо юридическо лице, чиято отговорност е винаги обективна и безвиновна.

Срокът на наложената ПАМ е съобразен и със задълженията за спазване на финансовата дисциплина. Съгласно чл.22 от ЗАНН, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят и като преустановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на превантивната, но и на преустановителната функция. Упражняването на  търговска дейност обосновава притежанието на професионални познания по отношение на фискалното законодателство и свързаната с него документация, и разколебава всяко предположение за случайния характер на допуснатото нарушение. В тази връзка правилно и обосновано е определена продължителността на определената ПАМ, с оглед реализиране превантивната и преустановителна функция на ПАМ. Така определеният срок – под средния предвиден в закона размер, съобразен с обстоятелството, че с нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби чрез фискално устройство безспорно засяга държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъците върху действително реализираните обороти. Изложените в заповедта мотиви, отговарят на изискването на чл.186 ал.3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона.

В този ред, не се констатира несъразмерност на срока на наложената ПАМ и не се установява нарушение на чл. 6 от АПК при издаването на акта, доколкото административният акт не засяга права и законни интереси на жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта, предвидена в закона. Не се установява актът да причинява на жалбоподателя вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, а именно спазване на данъчното законодателство и регулярно отчитане на действителните приходи в обекта, като в този ред съдът приема за недоказани твърденията на жалбоподателя. 

С оглед изложеното, съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК. Подадената жалба, като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на спора, съдът намира за основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същият е представляван по делото от юрисконсулт. На основание чл.143 ал.3 от АПК и чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за за плащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК Административен съд Варна, ХХХІV състав

 

 

                  Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Астрофарма“ ЕООД, ЕИК ********* чрез представляващ адв. Веселин С.Д., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №27-ФК/10.02.2022г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – вендинг автомат на самообслужване с електрическо захранване, предназначен за продажба на фармацевтични продукти, находящ се в гр. Девня, бул. „С.“ до бл.№ 5, стопанисван от „Астрофарма“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „АСТРОФАРМА“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление гр. Варна, ул. „О.“ №23, представлявано от Н.Н.Е., да заплати в полза на ЦУ на НАП-София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100(сто) лева.

Решението може да бъде оспорено с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: