№ 236
гр. София, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110160941 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника,
съответно за сумата в размер на 777,20 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 31.01.2021
г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*******************************, аб.№ ******, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2023 г. до окончателното
плащане, мораторна лихва в размер на 147,69 лв., за
периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г., сумата от 16,02 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение, за периода от 01.05.2020 г. до 31.01.2021 г.,
1
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2023 г., до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 4,50
лв., за периода от 16.07.2020 г. до 30.05.2023 г., и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 30.06.2023 г, издадена в
производството по ч.гр.д. № 33138/2023 г. по описа на СРС,
45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз
основа на сключен договор от ищцовото дружество
разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало
по системата за дялово разпределение, което било
възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да
бъде привлечено в производството като трето лице –
помагач, предвид евентуално предявяване на регресни
претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, чрез назначения му от съда особен
2
представител, с който предявените искове се оспорват по
основание и размер, като счита, че претенциите на ищеца
са недоказани и неоснователни. Прави възражения за
погасяване на вземанията по давност. Оспорва да дължи
лихви за забава.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява. С молба с вх. №
315791/08.10.2024г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът Д. В. Д., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва
3
да доказва, че ответниците имат качеството потребители на
топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, ползването на
топлинна енергия през процесния период в количество,
съответно на начислените суми формиращи начислената
главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на
спорното право, както и положителният факт на
плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК
възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния
срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 33138/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК и при дадени изрични указания от
съда за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1,т.2
от ГПК.
По делото се установява, че процесния имот е придобит
от лицата Е.Д.Д. и К.И.Д., за което по делото е приет
Нотариален акт за собственост върху жилище по чл. 55 от
ЗПИНМ № 46 от 13.03.1972г. С договор за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на
4
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
164 от 26.12.1988г. Е.Д.Д. е транслирала имота в
патримониума на дъщеря си Ф.К.И., като си е запазила
пожизнено право на ползване. Видно е че Е.Д. е починала
на 27.11.1995, съгласно акт за смърт № 0546 от 27.11.1995г., с
което правото й на ползване е погасено. Ф.К.И. - майка на
ответника - Д. В. Д. е починала на 03.01.2004г. Видно е от
приетата на л.15 и 16 по делото декларация по чл. 14 от
ЗМДТ, че имота е деклариран на името на ответника, като
пълноправен собственик и ползвател, като е посочено, че
имота е придобит по наследство от дата 03.01.2004г.
Доколкото не се установява Ф.И. да е имала сключен брак с
бащата на ответника – В.Д.К., при което след смъртта й да
следва наследяване и от еднокръвните братя и сестри на
ответника по правилата на чл. 8 от ЗН, то ответникът Д. Д.
се явява по общите правила за наследяване по чл. 5 от ЗН
единствен наследник на покойната Ф.И., собственик и
ползвател на процесния имот. Установява се, че с договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 7/15.01.2021г.
ответникът Д. е транслирал имота в правната сфера на
трето за спора лице – Б.Л.С..
От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от
19.08.2002г., се установява, че собствениците на
самостоятелни обекти в сградата на ********************
са взели решение за сключване на договор за извършване
на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта е
5
упълномощено конкретно лице да подпише договор с
/ФИРМА/. Като необжалвано решението е влязло в законна
сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти
в СЕС, включително и техните правоприемници, какъвто е
ответника. От името на ЕС е сключен договор №
3078/26.08.2002г. с /ФИРМА/, като обстоятелството, че
именно /ФИРМА/ извършва услугата „топлинно
счетоводство“ не се оспорва от ответника.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. По
смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за
6
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят
от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването и от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване.
Ето защо облигационната връзка по договора за доставка
на топлинна енергия възниква от момента на възникване
на вещното или облигационно право на ползване. В
контекста на гореизложеното собственикът на
топлофицирания недвижим имот е длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената в имота
топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките
три елемента от правото си на собственост - право да
владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че
ответникът Д. Д. е бил страна по възникналото
облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо
от доставка на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, а именно апартамент 12, находящ се в
7
************************., за процесния период от време -
от 01.05.2020г. до 31.01.2021г., преди същият на 15.01.2021г.
да транслира собствеността в полза на трето за спора лице,
като е видно, че владението върху имота е предадено на
11.02.2021г.
С отговора на исковата молба не се оспорва
доставеното количество топлинна енергия в имота и
размера на нейната цена, поради което съдът не е допуснал
изслушване на СТЕ и ССчЕ с оглед неутежняване на
производството с разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът единствено е
релевирал правопогасяващо възражение за давност. С оглед
разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи
условия, потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време – месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени в Общите условия
интервали от време. В този смисъл са задължителните за
съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК
и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
8
погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към
потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС –
Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009
г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г.,
постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и
др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с
изтичане на който вземанията за цената на /ФИРМА/ се
погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.
Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г.
е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва
след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който са отчетени. Следователно вземането за цена за
потребената енергия за текущия месец става изискуемо от
петнадесето число на втория месец, следващ отчетния за
процесния период. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
подадено в съда на дата 14.06.2023г., когато давността е
прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това означава,
че претендираните от ищеца изискуеми вземания преди
дата 14.06.2020г. са погасени по давност. Началото на
процесния период е от 01.05.2016г., като задължението за
м.05.2020г., става изискуемо след 15.07.2020г. и давността за
това задължение изтича на 15.07.2023г. Заявлението за
9
издаване на заповед за изпълнение, което прекъсва
течението на давността е подадено на 14.06.2023г., тоест
преди да изтече давността, което прави възражението
изцяло неоснователно.
По изложеното иска за сумата от 777,20 лева за
главница за доставена в имота топлинна енергия следва да
бъде уважен.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл.10
от Общите условия на договорите между /ФИРМА/ и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената
за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение. Сумата е доказана по основание, не се
оспорва по размер, и не е в погасителна давност.
Следователно този главен иск също следва да бъде уважен
изцяло за пълно предявената сума от 16,02 лева, за периода
от 01.05.2020г. до 31.01.2021г.
Иска за мораторна лихва върху главницата за такси за
дялово разпределение следва да бъде отхвърлен изцяло.
Това е така, тъй като в ОУ на ищеца от 2016г. не е предвид
срок за заплащане на задължението за главница за такси за
дялово разпределение. Това означава, че ответникът за да
10
бъде поставен в забава следва да е поканен за това. Такава
покана по делото не е представена, поради което не се
установява по отношение главничното вземане за такси за
дялово разпределение ответникът да е поставен в забава.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на
имота следва да бъде уважен изцяло. С оглед периода за
който се претендира лихвата и доколкото тогава вече са
действащи ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-
01/27.06.2016г., то в ОУ е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен
дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане
на периода за който се отнасят. Така ответникът е изпаднал
в забава, поради срочността на задължението, което
обосновава извод, че не е нужна покана, поради което
следва да отговаря и за заплащане на дължимата
мораторна лихва, върху главничното вземане. Сумата е
станала изискуема с изтичане на 45 дневен срок от издаване
на фактура № **********/31.07.2021г., тоест от 15.09.2021г.,
от когато се претендира и лихвата. Така този акцесорен иск
следва да бъде уважен изцяло до пълно претендираната
сума, която не се оспорва по размер.
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
на ищеца в заповедното производство следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 74,64 лева, съобразно
уважената част от исковете. В исковото производство
11
ищецът е заплатил разноски за държавна такса в размер на
25,00 лева, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ следва да му се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Или общо разноски в размер на 225,00 лева, като на ищеца
съобразно уважената част от исковете следва да му бъдат
присъдени разноски в исковото производство в размер на
223,93 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявените от /ФИРМА/, ЕИК
************** срещу Д. В. Д., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, че Д. В. Д. дължи на
/ФИРМА/ сумата в размер на 777,20 лв. /седемстотин
седемдесет и седем лева и 20 стотинки/ – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 31.01.2021
г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*******************************, аб.№ ******, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2023 г. до окончателното
плащане, мораторна лихва в размер на 147,69 лв., за
12
периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г., сумата от 16,02 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение, за периода от 01.05.2020 г. до 31.01.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2023 г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главницата за такси за дялово
разпределение за сумата в размер на 4,50 лв., за периода от
16.07.2020 г. до 30.05.2023 г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 30.06.2023 г, издадена в производството по ч.гр.д. №
33138/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК **************,
сумата в размер на 74,64 лева, деловодни разноски в заповедното производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК **************,
сумата в размер на 223,93 лева, деловодни разноски в исковото производство на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13