Р Е Ш Е Н И Е
№118
гр. Велико Търново,
12.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на първи юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 30 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят Г.Е. Д. ***, чрез представителя си ***Д. от ВТАК е
обжалвал заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19 -1275-000651
от 15.11.2019 г. на ВПД началник сектор „пътна полиция” при ОДМВР – Велико
Търново, с която временно е отнето свидетелството му за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят аргументира нищожност на
заповедта, като поддържа алтернативно и нейната незаконосъобразност. Що се
касае до оплакването за нищожност,жалбоподателят намира, че органът, издал
заповедта изначално не е имал териториална и материална компетентност затова с
оглед на некомпетентност на издателя на АУАН, с което е констатирано
нарушението, въз основа на което е приложена принудителната мярка, като от
друга страна се поддържа, че издателят на процесната ЗППАМ не е надлежно
оправомощен за това.
По отношение на незаконосъобразността
на заповедта,жалбоподателят поддържа, че са нарушени
административно-производствените правила, същата противоречи на материалния
закон и не съответства на преследваната от закона цел. Основното оплакване се
концентрира върху неспазване на изискването на чл.171, т.1,буква „б” от ЗДвП,
установяващо изискването за определяне на резултатите от взета кръвна проба,
каквито резултати липсват понастоящем,а и към момента на издаването на
заповедта за ПАМ.
Иска се прогласяването на заповедта за
нищожна, респ. отмяната и като незаконосъобразна.
Ответникът – началникът па сектор „Пътна
полиция” в ОДМВР- Велико Търново не заема становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане по същество. Видно е
от съдържанието на самата заповед, че същата е връчена на 07.01.2020 г. на
жалбоподателя, като от щемпела, положен върху самата нея от ответника се
установява, че тя е подадена чрез него до съда на 08.01.2020 г. Жалбоподателят е активно
легитимиран да оспори заповедта,тъй като е неин адресат и тя разпорежда
неблагоприятни за него последици.
По същество жалбата е основателна.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:
На 14.11.2019
г. около 5,50 часа в гр.Павликени, бул.Руски срещу №4 на същата улица в посока
булевард „Раковски” настоящият жалбоподател управлявал лек автомобил Мерцедес
с№ ***, собственост на лицето Е.Е.Д.. На това място и по това време е спрян за
проверка от младши автоконтрольор при сектор ПП към ОДМВР – Велико Търново Л.М..
Жалбоподателят е тестван за употреба на наркотици с техническо средство „Дрегер Дръг Тест” с фабричен
номер ***в 6.20 минути, като то е
отчело качествена положителна проба за наличие на кокаин, опиати,
метаанфетамин, метадон. Пробата е взета чрез слюнка от устната кухина на
жалбоподателя. Проверяващият е посочил в акта, съставен на място, че водачът е
със зачервени конюктиви, като заявява, че не е употребявал наркотични вещества.
Видно от
представената преписка, съставилият акта служител на дирекцията е издал
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества, от съдържанието на който се установява, че водачът шофира сигурно,
работата на МПС е устойчива, пътното платно е в добро състояние, водачът е във
възбудено състояние, слязъл е нормално от МПС, походката му е клатеща се,
произношението му е ясно, поти се обилно, говорът му е ясен, мирише на алкохол,
очите му са със зачервени конюктиви, тестването е на улично осветление,
зениците му реагират на светлината незабавно.
Отбелязано е,
че в 7 часа на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване №***.
Жалбоподателят
очевидно е отказал да подпише протокола, като този отказ е удостоверен с
подписа на свидетеля Н.Й..
Видно от
представения талон за изследване /л.23 от делото/ жалбоподателят не е
приел за достоверни показанията на
техническото средство, с което е тестван за наркотични вещества и опиати, като
е вписал това възражение. Посочено е, че следва протоколът за медицинското
заключение и протоколът за химическата
експертиза/за установяване с доказателствен анализатор да се изпратят на МВР – Велико
Търново. В талона е записано, че лицето следва да се яви във ФСМП – Павликени
за изследване чрез медицинско и химическо или химико – токсилогично изследване.
Очевидно е, че на жалбоподателя е взета кръвна проба с оглед писмо на ВПД
началника на РУ – Павликени до директора на НИК в София /л.24 от делото/.
По делото
обаче липсват протоколи за химическо изследване или за медицинско изследване, а
и видно от мотивите на заповедта, съдържанието на такива документи не е
съобразявано при издаването и.
По делото е
приобщен и издаден от актосъставителя АУАН, №2245 от 14.11.2019 г., според
който е констатирано, че описаното по – горе техническо средство отчита положителна проба за наличие на кокаин,
опиати, метаанфетамин и метадон, а жалбоподателя отрича потребата на наркотични
вещества, като е издаден вече коментирания талон за медицинско изследване.
Най
- сетне, по указание на съда ответникът представя протокол
*********-10000 за сервизна проверка на техническото средство, с което е
извършен полевия тест за опиати и наркотични вещества, заповед №81213-1524 от
9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, според която една от службите
за контрол по смисъла на чл.165 от ЗДвП са определени областните дирекции на
МВР. С оглед компетентността на органа,
издал заповедта, отново по указание на съда е представена заповед УРИ: 366з-2141
от 27.07.2017 г. на директора на ОДМВР – Велико Търново, от съдържанието на която
се установява, че този орган оправомощава ЗППАМ като процесната да се издава от
определени органи в структурата на дирекцията, сред които е и началника на
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Велико Търново – т.1,2 от заповедта.
Какви са
изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните
доказателства?
Следва в контекста на оплакванията в
жалбата да се отбележи, че компетентността или некомпетентността на
актосъставителя има значение при провеждането на административно-наказателно
производство, а не при процедурата по издаване на заповед за прилагане на ПАМ.
Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните
административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица“. Според представената заповед № 366з-2141/27.07.2017 г. на директора на
ОДМВР – Велико Търново, началникът на сектор „пътна полиция“ в ОДМВР – Велико
Търново е овластен да издава ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП. Посоченото правомощие
за това възниква от заповед №8121з-1524 от 9.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи. Следователно ръководител на службата по контрол в рамките на
ОДМВР – Велико Търново е директорът на тази дирекция, а той от своя страна
валидно е делегирал правомощие за прилагане на ПАМ като процесната на органа,
издал оспорената заповед. При това е налице и териториална компетентност на
издателя на заповедта с оглед отразеното в протокола за вземането на пробата
място на извършването на това процесуално действие.
Спазена е формата на заповедта за
прилагането на ПАМ на плоскостта на изискването на разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП тази заповед да е мотивирана. Посоченото изискване за мотивиране
означава спазването на разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК от страна на
административния орган. Съдът счита, че в заповедта са посочени изчерпателно установените
от прилагащия мярката обстоятелства, като непосочването на правното основание не
представлява формално нарушение, доколкото съдът е властен да приложи закона с
оглед претендираните в обстоятелствената част на акта факти и обстоятелства. В
конкретният случай е разпореден правен резултат, който е следствие на
посочените в ПАМ факти и обстоятелства и който се вписва в нормата на чл.171,
т.1, б.б от ЗДвП.
При издаването на заповедта обаче са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително,
според нормата на чл.172, ал.3 от ЗДвП „В случаите по чл.
171, т. 1, букви "б", "е" и "ж"
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва
със съставянето на акта за установяване на административното нарушение“, като
изземането на СУМПС е иззето именно при съставянето на приложения по делото
АУАН.
Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.б
от ЗДвП, която е посочена от административния орган като основание за
разпоредените със заповедта последици „За осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи;“.
Нормата очертава няколко хипотези,
всяка една от които при проявлението си води до временното отнемане на
свидетелството за управление на МПС. В конкретният случай твърдените в
обстоятелствената част на оспорената заповед обстоятелства водят до извода, че
се претендира управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Видно от съдържанието на тази
разпоредба, при наличието на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 от закона установените
стойности са определящи, когато не е налице отказ да бъдат дадени биологични
проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване. Обратно, когато е налице такъв отказ, мярката се прилага без да е
необходимо медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или
с тест.
Според приложимата към момента на
издаването на ПАМ редакция на нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП редът, по който
се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
от водачите на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, както и
от участниците в пътнотранспортни произшествия, се определя с наредба на
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието.
При тази уредба следва извода, че
процесуалните правила, които са приложими към установяването на факта на
употреба на наркотични вещества, са разписаните в НАРЕДБА
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, с изключение на разпоредбите на чл.28 и
чл.17, ал.4 от нея /арг. от §2 от ПЗР на Наредбата/, които обаче са ирелевантни
за изследваният случай.
Според чл.5,
ал.1 от Наредбата „При наличие на външни признаци, поведение или реакции на
водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се
извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване“, а разпоредбата
на чл.5, ал.2 гласи, че „Резултатът от проверката за употребата на наркотични
вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на
проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три
екземпляра по образец съгласно приложение № 2, като първият екземпляр остава за
органа, извършил проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а
третият се предоставя на водача.“. Реквизитите на посочения в разпоредбата
Талон за изследване се съдържат в приложение 1 към чл.4, ал.3 от Наредбата.
Според чл.6,
ал.2 от Наредбата „В акта за установяване на административно нарушение и в
протокола за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
по чл.
5, ал. 2 контролният орган вписва часа и начина на извършване на
проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото
средство или резултата от теста и номера на талона за изследване. Показанията
на техническото средство се вписват в акта за установяване на административното
нарушение и в талона за изследване до втория знак след десетичната запетая
включително.“. Посочената норма касае формалната законосъобразност на акт за
установяване на нарушение, а не процесуалната или материална законосъобразност
на заповед за прилагане на ПАМ.
Както обаче
вече се отбеляза, лицето е изпълнило предписанието на издадения му талон и е
дало кръв във ФСМП – Павликени за изследване, при което от него е спазен чл.7, ал.2
от Наредбата.
Съдът
констатира обаче, че при издаването на процесната принудителна мярка са
нарушени разпоредбите на чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредбата. В представената от
административния орган преписка липсва описание на обстоятелствата, визирани в
чл.14, ал.1 от Наредбата, като изобщо липсва /а и не се и твърди/ наличието на протокол
по чл.14, ал.2 от този нормативен акт. Липсват доказателства за спазването на
правилата, разписани в разпоредбите на чл.15, ал.2 и ал.3 от Наредбата.
Неясно е от
представената от ответника преписка дали е спазено изискването на чл.20, ал.2
от Наредбата, като към момента на приключването на устните състезания по делото
не е установен резултата от изследванията, каквото е изискването на чл.23, ал.1
от Наредбата предвид взетата кръвна проба и проба от урина. Няма никакви данни,
че протоколът по чл.24, ал.2 от Наредбата – който така или иначе липсва по
делото – е върнат надлежно на ОДМВР – Велико Търново по реда на чл.27, ал.1 от
Наредбата.
Без
доказатествена стойност за настоящото производство е писмо №196000-511 от
17.03.2020 г. на директора на НИИК – София, тъй като той касае изготвяне на токсико – химична експертиза за
целите на друго производство –ДП №469/2019 по описа на РУ Павликени, което е
наказателно по своя характер и нито обуславя, нито зависи от изхода на
настоящото производство.
Посочените
нарушения на административно-производствените правила са съществени и са пречка
за проявлението и действието на принципа на истинност, прогласен в чл.7 от АПК,
тъй като и понастоящем не е ясно дали жалбоподателят действително е употребил
наркотични вещества и какви са именно те.
Извън това,
както се отбеляза, нормата на чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП е категорична – при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи. Установени
стойности в резултат на взетата кръвна проба, която би следвало да изследвана
по реда на чл.174, ал.4 от закона вр. с НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
липсват по делото, при което следва да се приеме, че е нарушен и материалният
закон, тъй като не е проявен посочения в нея състав, въз основа на който с
процесната ПАМ са разпоредени визираните в нея правни последици.
Жалбата е
основателна.
При това положени е основателна е
претенцията на жалбоподателя за разноски, като същата следва да се уважи. Разноските
за жалбоподателя представляват държавна такса от 10 лв., както и ефективно
заплатено възнаграждение за един ***от 400 лв.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-1275-000651 от 15.11.2019 г. на ВПД началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Велико Търново, да заплати на Г.Е.Д. ***. Св. Кирил и Методий №91 разноски от
410 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :