Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Русе, 09.10.2020г.г.
В И
М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД РУСЕ, трети наказателен състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди
и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря
Дарина Илиева, като разгледа докладваното от Съдията НАХД №
1170 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното :
Административнонаказателното
производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Ц.А.С. ***, действащ лично
и със съгласието на своята майка и законен представител Г. Ст.Д. , чрез адв. З.П.
*** – 3393-000253 от 29.06.2020г. ВПД
Началник РУ към ОД МВР Русе, с
което на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Обществено
порицание, за това, че:На 26.01.2020г. около 20,30ч. в с.Бъзън, по ул.“Кирил и
Методий“, като неправоспособен водач на
МПС – Дачия Сандеро с рег № Р 7685КМ, извършва
следното нарушение: По пътища отворени за обществено ползване управлява
МПС без да притежава валидно СУМПС. Управлява без да е
правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.
Жалбоподателят,
чрез своя процесуален представител, оспорва НП като незаконосъобразно,
неправилно и издадено при съществени процесуални нарушения. Не се явява в с.з.,
изпраща представител. Не представя
допълнителни доказателства.
Въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща представител – ю.к.Димитлова, който взема
становище за неоснователност на жалбата.
РП
Русе – редовно уведомени, не изпращат представител, не вземат становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
От
доказателствата по делото – показанията на актосътавител М. и св.Х. - служители
от полицейски участък в с.Червена вода, показанията на св.А. както и от писмените
доказателства безспорно се установи, че на 26.01.2020г. около 20,30ч. в
с.Бъзън, по ул.“Кирил и Методий“, като неправоспособен водач на МПС непълнолетният жалбоподател управлявал лек автомобил Дачия Сандеро с рег. № Р 7685КМ. По улицата
вървял св.Т. А., покрай когото автомобилът преминал с висока скорост и в
непосредствена близост. След като автомобилът намалил скоростта и почти спрял, жалбоподателят смъкнал
стъклото на вратата до водача. Св.А. му направил забележка, че можело да го
блъсне. Двамата си разменили реплики и си заминали. На следващия ден св.А.
разговарял с кмета на селото по повод случая. Обяснил му за инцидента. Св.А.
разговарял и със св.И. и С., които пред него потвърдили, че са видели инцидента
на улицата, тъй като се намирали в заведението, което е в непосредствена
близост. Св.А. им обяснил как могат да подадат жалба до полицията. Продиктувал
на св. И. текста на жалбата и я подали в полицейския участък, в който постъпила
и жалба от името на св.С. за същия случай. Св.М. – полицейски служител започнал
да работи по жалбите. Снел обяснения от Ц.С., който посочил в тях, че друго
лице е управлявало автомобила – св. Е.А.. В снетите обяснения от А. той отрекъл
да е управлявал автомобила по време на
инцидента. Актосъставителят призовал жалбоподателя С., като същият се явил
заедно с майка си и баща си в полицейския участък. Св.М. много преди подаване
на жалбата бил водил разговор с бащата на жалбоподателя по повод други
постъпили сигнали, че синът му управлява леки автомобили без да е правоспособен
водач. Пред св.Х. актосъставителят М. съставил и връчил на жалбоподателя АУАН/л.8/
по чл.150 ЗДвП в присъствието на двамата му родители. Същият го подписал, като
отбелязал в него, че няма възражения. Допълнителни такива не постъпили в 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП/л.12/ от Началника на Второ РУ Полиция към ОДМВР
Русе, оправомощен да издава НП по ЗДвП от Министъра на МВР със Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. НП било връчено на жалбоподателя на 29.06.2019г., с
което административно наказателната му отговорност била ангажирана.
Така
описаната фактическа обстановка се установи след преценка на събраните по
делото писмени доказателства – АУАН, НП, справка за нарушител на региона, обяснения
– 5бр., жалби – 2бр., Заповеди на Министъра на МВР.Същите са приложени и
приобщени към делото по реда на чл.283 НПК. В с.з. се събраха гласни
доказателства чрез проведени разпити на актосъставителя М., свидетелите Х.,С., И.,
А. и А.. Съдът внимателно обсъди показанията на разпитаните свидетели, тъй като
в показанията на св.И., С. и А. има съществени противоречия с изложеното от тях
в писмените им обяснения. Показанията на св.С. са изцяло неотносими към
предмета на доказване. Показанията на св.И. и св.А. съдът частично кредитира,
съпоставяйки ги с другите събрани доказателства. Съдът приема, че двамата
свидетели съобразяват показанията си с променливите отношения, които поддържат
с жалбоподателя и предвид това, че към момента те са добри, представят фактите
и обстоятелствата по случая в благоприятна за жалбоподателя светлина. Двамата свидетели отричат пред съда да са
виждали жалбородателя да управлява автомобила по време на процесниия инцидент
със св.Т. А. в инкриминираната вечер, но уговорките, които изтъкват не променят
установената фактическа обстановка. Фактите, изнесени в показанията на
актосъставителя и свидетелите Х. и А. съдът изцяло кредитира тъй, като са логични,
последователни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, изведе следните правни изводи :
Жалбата
е подадена от лице, което има право на
обжалване, в преклузивния срок и по реда
на чл.59 и сл. ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Действайки
като въззивна инстанция и подлагайки на
служебна проверка както акта, така и НП при така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна : АУАН е съставен от
компетентно лице по смисъла на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1,б.”б” от ЗАНН, предвид служебно известната на съда Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, като същият съдържа всички необходими по чл.42 ЗАНН
реквизити. Издаденият в съответствие със
закона акт е подписан от нарушителя, актосъставителя и свидетеля на
нарушението. Нарушителят не е дал обяснения и не е направил възражения при
съставянето на акта, като такива не са постъпили и в 3-дневния срок по чл.
44,ал.1 от ЗАНН. Неоснователни са възраженията, че е налице процесуално
нарушение, тъй като акта е съставен след 5м., а не в тримесечен срок от
откриване на нарушителя. По случая е водена полицейска проверка, поради което
АУАН е издаден при спазване на едногодишния срок от извършване на нарушението
по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Неоснователно е възражението, че е налице процесуално
нарушение при съставяне на АУАН в присъствие на свидетел неочевидец. Актът е
съставен законосъобразно, при условията
на чл.40, ал.3 от ЗАНН.
Неоснователно
е възражението, че актът е съставен без да е изследван въпроса непълнолетният
нарушител разбирал ли е свойството и значението на постъпките си и могъл ли и
да ги ръководи. Видно от писмените обяснения на жалбоподателя, същият е ученик,
на прага на пълнолетие и няма обстоятелства, които да поставят под съмнение
неговата вменяемост. Установи се безспорно, че обясненията са снети и акта е
съставен в присъствие на двамата родители на непълнолетния нарушител, поради
което е спазено изискването на чл.140, ал.2 от НПК. Изцяло според волята си,
гарантирана от присъствието на родителите му, нарушителят е приел фактическата
обстановка, описана в акта и правната квалификация на нарушението, поради което
е посочил в акта, че няма възражения.
Въз основа на така съставения АУНН е
издадено атакуваното НП от Началника на
Второ РУ Полиция към ОДМВР Русе, на когото с представената по делото Заповед са
делегирани правомощия на наказващ орган, поради което не възниква съмнение
относно компетентността на орагана, издал НП. Налице са необхидимите реквизити
на НП по чл. 57, ал.1, т.1-4 и т. 6-7 от ЗАНН.Наказващият орган е възприел
изцяло фактическата обстановка, установена в акта.
При така установеното от правна
страна, съдът счита, че оспорването и обжалването на НП в процесния случай е неоснователно.
Съдът не констатира, че при реализиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя е вменено нарушение, което той не е извършил. От събраните по делото гласни
доказателства – разпитите на двамата полицейски служители и св.Т. А. се
установи, че на 26.01.2020г. около 20,30ч. жалбоподателят е управлявал л.а. „Дачия
Сандеро“ с рег № Р 7685КМ. Пред съда този факт беше лично потвърден от св.Т.А.,
който е имал и инцидент с него. Съдът изцяло кредитира показанията на
разпитания свидетел, тъй като те остават неизменни и изцяло повтарят това,
което той е написал в снетите писмени обяснения по време на полицейската
проверка. Неговите показания се потвърждават от показанията на двамата
полицейски служители, които не са очевидци, но непосредствено след случая са
снели обяснения на лица, които пред тях са потвърдили изцяло изложеното от Т.А..
В с.з. св.Е.А. категорично заявява, че същата вечер е управлявал автомобила на
жалбоподателя. Дори това да отговаря на обективната истина, очевидно
показанията на св.Т.А. се отнасят за друг момент от денонощието, а не за
времето, когато жалбоподателят сам е управлявал автомобила, тъй като св.Е.А.
твърди, че докато е управлявал автомобила на жалбоподателя не е присъствал на
инцидент със св.Т.А.. По същия начин съдът възприема и неясните показания на
св.Сюлейманова, която по нейни причини първоначално е съдействала на св.Т.А., а
в с.з. се опитва да съдейства на жалбоподателя. Съдът кредитира нейните
показания, като приема, че те се отнасят за други моменти, а не за
инкриминирания случай. Макар и доказателства с косвен характер, показанията на
двамата полицейски служители изцяло потвърждават възприетата фактическа
обстановка. Срещу жалбоподателя са постъпвали многократно сигнали, че управлява
МПС без да е правоспособен водач, поради което те естествено възприемат
настоящия случай като поредна негова проява, за която вече са официално
сезирани и следва да вземат адекватно отношение.
Разпоредбата на чл.150 ЗДвП / Доп.-ДВ, бр.54 от 2010г./, предвижда „Всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач……“ От доказателствата по делото безспорно се установи,
че са налице всички съставомерни признаци на нарушението. От обективна страна
са налице всички елементи на състава. От справката за нарушител/водач/л.10/ се установи, че жалбоподателят към датата на
нарушението не е бил правоспособен водач на МПС, не е покрил критериите за
получаване на някоя от възможните категории за водач на МПС, поради което не е
регистрирано и издадено на негово име в РБългария СУМПС. По изложените причини съдът приема, че към
момента на извършване на деянието жалбоподателят е бил неправоспособен водач на
МПС и в това си качество е безспорен субект на нарушението, поради което и
изпълнителното деяние напълно съответства на правната квалификация на чл.150 от ЗДвП. По делото възникна спор относно наличието на останалите елементи от обективната
страна на нарушението – това, че жалбоподателят е управлявал МПС. Този факт за
съда е безспорно доказан от свидетелските показания и приложените към делото
писмени материали.
От
субективна страна нарушението е извършено виновно. Жалбоподателят като
гражданин на Република България е длъжен
да знае и спазва законите на страната. Жалбоподателят е бил с ясното съзнание,
че никога не е придобивал
правоспособност за водач на МПС, но въпреки това е управлявал автомобил, като е
предполагал, че няма да настъпят вредни последици от нарушението му.
Съдът
намира, че на жалбоподателя правилно е наложено наказание за допуснато нарушение по чл.177, ал.1, т.2,
пр.1 от ЗДвП, за което е предвидено
наказание глоба в размер от 100 до 300. При определяне на вида на
наказанието на непълнолетния нарушител административно наказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.15 ЗАНН, като е заменил наказанието Глоба с
единствено възможното наказание, налагано на непълнолетни – Обществено
порицание. В този вид наказанието ще въздейства възпиращо на жалбоподателя да
не допуска в бъдеще нарушения на правилата
за движение, нормирани в ЗДвП. При така посоченото съдът намира, че
атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
Водим
от изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20 –
3393-000253 от 29.06.2020г. ВПД Началник
РУ към ОД МВР Русе, с което на Ц.А.С. с ЕГН ********** *** на основание чл. 177,
ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “ Обществено порицание“
за нарушение по чл.150 ЗДвП, като
з а к
о н о с ъ
о б р
а з н о .
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административния съд в град Русе,
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
СЪДИЯ :