Присъда по НОХД №1206/2025 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И
към Присъда № 145 от 03.10.2025г. по НОХД № 1206/2025г. на РС-С.,
изготвени 03.10.2025г.

РП - С. е внесла обвинителен акт РП-С. е внесла обвинителен акт по
Бързо производство против подсъдимия С. Ч. А. за извършено престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ от НК.
Гражданскоправни претенции не са предявени, респективно не са приети
за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.
Съдът, след като изслуша становището на подсъдимия и неговия
защитник, и след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП-С. поддържа обвинението,
така както е предявено. Пледира да му бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от две години, което на основание чл. 58а от НК да бъде
намалено с една трета и така определеното наказание „Лишаване от свобода”,
за срок от една година и четири месеца да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
В съдебно заседание подсъдимият А., редовно призован се явява лично,
признава се за виновен и дава съгласие делото да се разгледа по реда на глава
27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно: признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде
наложено минимално наказание.
Служебният защитник на подсъдимия адв. Д. от АК-С. не оспорва
фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация,
изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. По
отношение на вида и размера на наказанието изразява съгласие с
предложеното от държавното обвинение, като пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер, което на
основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Пострадалото лице – св. П. М. Х. от гр. С. стопанисвала магазин за
сувенири и керамика, който се намирал в гр. С., ул. „Генерал Драгомиров“ №
10. Сградата, в която се помещавал търговският обект, била известна с
наименованието „Комплекс Париж“.
На 13.09.2025г., около 11.00 ч., св. П. Х. и съпругът й св. Н. Г. Х. отишли
в магазина в гр. С., ул. „Генерал Драгомиров“ № 10. На обяд около 12.00 ч.
1

двамата подреждали вещи в магазина и влезли във вътрешната стая на
търговския обект, като по този начин се отдалечили от входа. Зад щанда,
където била касата, в близост до входа на магазина, св. П. Х. оставила
дамската си чанта, в която било портмонето й, в което имало парична сума от
170,50 лева в банкноти от 20, 10 и 5 лева и 50 стотинки. Посочената парична
сума била лична собственост на св. П. Х.. По същото време покрай магазина
минал подс. А., който видял, че входната му врата е отворена, при което той
влязъл в магазина, огледал се и видял зад щанда, където била касата, дамската
чанта на св. П. Х.. Подсъдимият А. отворил чантата, в която било портмонето
на св. П. Х. и взел от него сумата от 170,50 лева в банкноти от 20, 10 и 5 лева и
50 стотинки и ги прибрал у себе си. В този момент св. П. Х. чула шум и влязла
в стаята, в която бил подсъдимият и го попитала какво прави там, а той й
отговорил, че нищо не прави. Св. П. Х. се опитала да препречи пътя му, за да
не му позволи да излезе, но той успял да мине покрай нея и да напусне
магазина с парите й. Свидетелката Х. се развикала, в резултат на което при нея
отишъл св. Н. Х.. Свидетелката П. Х. се огледала и видяла, че чантата и
портмонето й са отваряни, като от портмонето липсвала сумата от 170,50 лева.
В резултат от това св. Н. Х. и св. П. Х. последвали подс. А., но не могли да го
настигнат. По същото време в градинката, до чешмата, в близост до магазина,
се намирали две деца с велосипеди - св. К. П. и св. М. Й.. Те видели подс. А.
да бяга, като св. Н. Х. и св. П. Х. се опитвали да го догонят. Те обяснили на св.
К. П. и св. М. Й., че гонят подс. А., т.к. е откраднал пари. Тогава св. К. П. и св.
М. Й. потеглили с велосипедите си след подс. А., който се отправил към бул.
„Цар Симеон“, като излязъл на него и тръгнал в посока бензиностанция
„Лукойл“, а св. К. П. и св. М. Й. го следвали с велосипедите си. Достигайки до
бензиностанция „Лукойл“, те срещнали св. Г. В. Г., който им се скарал, че
карат бързо велосипедите си. Момчетата му отговорили, че преследват подс.
А., който откраднал пари и посочили лицето, което следвали. Свидетелят Г. Г.
се качил на автомобила си „Мерцедес“, който бил паркиран наблизо, за да
тръгне след подс. А.. Последният се отправил към магазин „Билла“, находящ
се в гр. С., бул. „Братя Миладинови“ № 25, следван от св. К. П. и св. М. Й..
Тъй като движението на бул. „Цар Симеон“ било натоварено, св. Г. Г. минал по
бул. „Хаджи Димитър“ и излязъл на кръстовището между бул. „Хаджи
Димитър“ и бул. „Братя Миладинови“, срещу магазин „Билла“. По същото
време подс. А. бил стигнал на паркинга на магазин „Билла“, следван от св. К.
П. и св. М. Й.. Виждайки че няма да се откажат да го преследват, подс. А.
започнал да хвърля на земята пари, част от откраднатите от св. П. Х..
Свидетелят К. П. събрал парите, след което заедно със св. М. Й. продължили
да следват подс. С. А., който се движил по бул. „Хаджи Димитър“ в посока
„ДКЦ 1“, гр. С. и МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, гр. С.. След тях
потеглил с автомобила си и св. Г. Г.. Достигайки до „ДКЦ 1“, гр. С., подс. А.
продължил по бул. „Хаджи Димитър“, в посока ЖП гара С.. В един момент
подсъдимият започнал отново да хвърля на земята пари, които били част от
откраднатите от св. П. Х.. Св. К. П. пак спрял велосипеда си и събрал същите.
2

В този момент св. Г. Г. ги настигнал и паркирал наблизо автомобила си. Той
отишъл при св. К. П. и поискал от него велосипеда му, за да догони с него
подс. С. А.. Св. К. П. му го дал. Св. Г. Г. се качил на велосипеда и тръгнал след
подсъдимия. Малко след преминаване отстрани на „ДКЦ I“, гр. С., по бул.
„Хаджи Димитър“, в посока ЖП гара С., св. Г. Г. настигнал подсъдимия и го
хванал. Подаден бил сигнал на телефон 112 и на място пристигнали
полицейски служители, които задържали подс. С. А.. След това те отишли със
служебен автомобил, в който бил и подсъдимия до магазина на св. П. Х. в гр.
С., ул. „Генерал Драгомиров“ № 10. Свидетелката П. Х. разпознала подс. А.
като лицето, което било в магазина й, преди да открие кражбата на парите.
С протокол за доброволно предаване от 13.09.2025г. св. К. П. предал на
св. Х. С. сумата от 120,50 лева, която бил събрал от хвърлените от подсъдимия
по земята пари. С протокол от същата дата сумата била предадена на
разследващ полицай. С разписка от18.09.2025г. сумата била върната на св. П.
Х..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното
производство писмени и и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупности
и поотделно.
Съдът кредитира събраните в хода на досъдебното производство
писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред
и неоспорени от тях. Кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода
на досъдебното производство, а именно: П. М. Х. (л. 22), Н. Г. Х. (л. 23), К. Г.
П. (л. 24), Г. В. Г. (л. 25), М. Д. Й. (л. 26) и Х. Г. С. (л. 27).
Даде вяра на обясненията на подсъдимия А., дадени в хода на
досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги
приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината
си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата
по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Безспорно се установява, че подс. А. с деянието си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ от НК, тъй като на 13.09.2025г.
в гр. С., в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - парична
сума от 170,50 лева от владението на собственика П. М. Х. от гр. С., без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Безспорно е установено, че подсъдимият А. е извършил деянието в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б“ от НК,
3

след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.
С влязло в сила на 14.02.2024г. споразумение по НОХД № 200/2024 г. на
Районен съд С. на подс. А. било наложено наказание една година и осем
месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг
режим. Престъплението, за което бил осъден подсъдимият по посоченото
дело, било по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК. Наказанието подсъдимият изтърпял на
02.05.2025г.
Престъплението по чл. 196, ал. 1 т. 1 НК се явява умишлено по см. на чл.
11, ал. 2 НК и тежко по см. на чл. 93, т. 7 НК, доколкото за него се предвижда
наказание лишаване от свобода повече от пет години. С оглед последното и
доколкото за това престъпление на подсъдимия било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, което да се изтърпи
ефективно, деянието по настоящия обвинителен акт се определя като такова
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а“ НК,
за който не е изтекъл срокът от пет години по чл. 30, ал. 1 НК.
С влязло в сила на 26.04.2022г. определение по ЧНД № 258/2022г. на РС-
Сливне подс. А. било наложено едно общо наказание по НОХД № 1150/2021г.,
НОХД № 1332/2021г. и НОХД № 1491/2021г. - всички на РС- С., а именно две
години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг
режим. Престъпленията, за които бил осъден подсъдимият по посочените
дела, били по чл. 196, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК. Наказанието в размер на две
години лишаване от свобода, наложено по ЧНД № 258/2022г. на Районен съд
С., било изтърпяно от подсъдимия на 09.03.2023г.
Съгласно съдебната практика (арг. Решение № 91/26.03.2012г. по н.д. №
165/2012г. на ВКС, I н.о.; Постановление № 2 от 27-29.IV. 1970г., Пленум на
ВС, изм. и доп. с постановление № 6 от 12.IV. 1983г. и постановление № 7 от
26.VII.1987г.) в случая във връзка с посочените престъпления по ЧНД №
258/2022 г. на РС-С. е налице едно осъждане на подсъдимия. Това е така,
доколкото се касае за престъпления, извършени при реална съвкупност, и
макар да са постановени различни присъди за отделните престъпления, е
налице едно осъждане. С оглед изложеното настоящото престъпление се явява
извършено и в условията на опасен рецидив по смисъл на чл. 29, ал. 1, б. „б“
НК, тъй като престъпленията по чл. 196, ал. 1 т. 1 и т. 2 от НК са умишлени по
смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК и такива от общ характер. Подсъдимият е
осъден два пъти на лишаване от свобода по делата - НОХД № 200/2024г. на
РС- С. и ЧНД № 258/2022г. на РС- С., относно тези престъпления, като за
наложените наказания е постановено да се изтърпят ефективно.
Престъплението по настоящия обвинителен акт се определя като такова
извършено в условията на опасен рецидив и по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б“
4

от НК, за който не е изтекъл срокът от пет години по чл. 30, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината-пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подс. А. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасните
последици и е искал настъпването на съставомерните общественоопасни
последици. Той е бил е наясно, че отнема вещи, които са чужди. Имал е
присвоително намерение спрямо тях.
Деянието е довършено, вещите, предмет на престъплението са били във
владение на подсъдимия. Имуществените вреди са частично възстановени.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство оказаното съдействие на досъдебното
производство от страна на подс. А.. Направеното от подсъдимия
самопризнание не може да бъде отчетено от съда като смекчаващо
отговорността обстоятелство, защото това би означавало той да бъде
„облагодетелстван“ два пъти за това-веднъж при определяне на наказанието и
втори път при редукцията по чл. 58а от НК. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете лошите характеристични данни, обремененото
съдебно минало.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с
всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност
на деянието и дееца, причинения престъпен резултат и целите на генералната
и специалната превенция.
Предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
определи наказание на подс. А. при условията на чл. 58а от НК, като за
извършено от него престъпление по . 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ от НК му наложи наказание „Лишаване от свобода” за
срок от две години. Така определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от
НК съдът намали с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца при
първоначален строг режим.
Така наложеното наказание, съдът счита за максимално справедливо,
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието като чрез
него ще бъдат постигнати целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК.
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
5

Номер на акта:	145
Дата:	3 октомври 2025 г. (в сила от 21 октомври 2025 г.)
Съдия:	Христина Янева Костадинова - Чолакова

Дело:	20252230201206
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 септември 2025 г.

Присъда по НОХД №1206/2025 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите