№ 1286
гр. София, 20.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20211110138533 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 15 ЗЗДН.
Образувано е по молба за издаване на заповед за защита от домашно
насилие, уточнена с молба от 14.07.2021 г. (на лист 17 от делото) и в
съдебното заседание на 12.08.2021 г. (на лист 46 от делото), на С. АНТ. К., и
чрез нея – от дъщеря ЕРМ. СТ. АЛТ., срещу ответника СТ. В. АЛТ., с която
се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие със следните
мерки по чл. 5 ЗЗДН: задължаване да се въздържа от насилие; забрана да
приближава молителите, дома им, работното място на първата молителка,
детската градина на молителката-дете, като се определи временно
местоживеенето на детето при майката и ответникът бъде задължен да
посещава програми за преодоляване на насилнически наклонности.
В молбата се твърди, че на 29.06.2021 г. в жилище с адрес: София, кв.
„Овча купел“, ул. „Коста Илиев“, № 11, ет. 2, ап. 4, заплашил да удари
молителката К. с раница с метални инструменти и се заканил да я убие, ако
вечерта не си е вкъщи и не мълчи, като това се е случило пред малолетната
Ерма.
В съдебното заседание от 12.08.2021 г. (на лист 46 от делото)
ответникът чрез процесуалния представител адв. М. оспорва изложените в
молбата твърдения, включително за осъществен на 29.06.2021 г. акт на
домашно насилие. Сочи, действително е употребявал наркотици, но от
11.12.2017 г. до настоящия момент се лекува, състоянието му е под контрол и
работи по трудово правоотношение. Твърди, че молителката е наркозависима
и алкохолно зависима. Не оспорва, че на 29.06.2021 г. действително е
възникнал конфликт между страните, по повод пътуване на детето до
Каварна, където имат къща. Твърди, че не е извършил посочените в молбата
деяния, родителите единствено си разменили реплики, след което ответникът
1
отишъл на работа, а когато се върнал молителката и детето не били у дома.
В молба от 05.07.2021 г. (на лист 12 от делото) молителката е посочила,
че от 29.06.2021 г. до 02.07.2021 г. ответникът осъществява спрямо нея
постоянен психически тормоз, като звънял не по-малко от 17 пъти на
телефона на майка , при която е отседнала и не по-малко от 10 пъти на
нейния личен. През посочения период няколко пъти идвал на адреса, на който
живеят, а на 02.07.2021 г. около 13:00 часа ги е причакал на стълбищната
площадка пред апартамента и в момента, в който излизали от асансьора –
молителката, майка й и дъщеря им, нахлул в асансьора и искал да отвлече
детето. След сигнал към 112 и идване на полиция, си тръгнал. Молбата следва
да се разгледа като допълнение на искането с нови обстоятелства съгласно чл.
214 ГПК във връзка с § 1 ЗЗДН.
Ответникът е представил писмени бележки, в които излага подробни
съображения за недоказаност на твърдения акт на домашно насилие.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Безспорно е между страните, че имат малолетна дъщеря ЕРМ. СТ.
АЛТ., с ЕГН: **********. В съдебно заседание на 12.08.2021 г. (на лист 48 от
делото) е обявено за безспорно между страните, че и двете страни по делото
са били зависими към наркотици.
Съгласно представена на лист 3 от делото декларация за извършено
домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от 02.07.2021 г. молителката декларира,
че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от СТ. В. АЛТ., с ЕГН:
**********, без да са посочени време и място на извършване на насилието.
От представен на лист 37 – 40 от делото социален доклад № ПР/Д-С-
КС/381-002/03.08.2021 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село
се установява, че от 29.07.2021 г. детето се отглежда в семейната среда на
майката с подкрепата на роднините по майчина линия. Детето се отглежда в
жилище собственост на бабата и дядото по майчина линия, където детето и
майката разполагат със собствена стая. Жилището разполага с нужните
хуманитарно-битови условия за отглеждане на дете. При среща на социалния
работник с детето, същото било радостно, търсело е контакт с майка си, като
двете си играли и разговаряли на различни теми. Ерма е записана е първи клас
в Италианския лицей, а от близо месец посещава ежедневен детски център
Веселата къща. Съгласно заключението понастоящем комуникацията между
родителите е нарушена, като детето е свидетел на конфликта. Изразено е
становище, че отхвърлянето на който и да е родител ще с отрази негативно на
социалното функциониране на детето.
По делото е представено психологическо становище на Е.А., издадено
от национален медицински център „Детско здраве“ (на лист 43 – 45 от
делото), в което е възпроизведен разговор между клиничния психолог Г.
Аспарухова и детето Ерма, в който детето е казало, че баща му не си играе с
него, само си говори по телефона, че е лош и бие мама. Малко по-късно
детето казва, че обича баща си.
2
В съдебното заседание, проведено на 02.12.202г. (лист 122 от делото) е
прието заключението на допуснатата по делото психологическа експертиза,
от което се установява, че от края на месец юни 2021 г. дъщерята на страните
Ерма живее с майка си в жилище, собственост на бабата по майчина линия.
През месеците на раздялата детето е имало две срещи с баба си Галя в парка и
периодични разговори с баща си по телефона. Въпреки раздялата, малката
възраст на детето и липсата на срещи с бащата, то показало комплекс от
емоции, - когато баща му му липсва е тъжно, когато може да го вижда и е с
него, е весело и щастливо. Проявява ярко емоционална привързаност към
него - любов, доверие, желание за срещи. Повтаря, че иска да го види, да го
гушне, да отиде в неговата къща и че го обича. При срещата с баща му, детето
реагирало спонтанно, като без да попита отишло него, без признаци на страх
или притеснение. Посочено е, че при срещата между двамата, детето и
бащата били притиснати един към друг, детето се смяло, радвало си, борило
се с него, било щастливо. Накрая се разплакало и не искало да се разделя с
него. Вещото лице е посочило, че не се наблюдава трайно влияние и
негативизиране на образа на бащата у детето, въпреки, че в началото
повтаряло чужди заучени фрази, които е чуло от майка си. Майката твърди,
че не желае детето да бъде ограничено да се среща с баща си, но се опасява за
неговото здраве и сигурност. Дадено е становище, че поради крехката възраст
на детето, в бъдеще има реална опасност от откъсване и отчуждаване на
детето от бащата, ако срещите им бъдат прекъснати. След направеното
експертно проучване, вещото лице е дало потвърждение, че бъдещите
контакти на детето с бащата могат да имат риск, ако детето не желае да отива
при него и по настояване. Към момента Ерма проявява дълбока привързаност
и желание да се среща с баща си. Отношението на бащата към детето е с
подчертано внимание, нежност, дори му позволява всичко. В заключение -
контактите на детето с бащата в бъдеще не могат да бъдат риск за неговата
психика, а липсата на такива би предизвикала у детето негативни чувства като
скръб, гняв, тъга, болка и би довела до когнитивни проблеми в бъдеще,
свързани с внимание, памет, мислене, учене. От друга страна, трябва е
подчертано, че и двамата родители се намират в рисковата група на
наркозависими, в момента бащата се намира в период на лечение от
зависимост към центрове за възстановяване, майката също. Детето не трябва
да бъде поставяно в ситуации на риск за неговото здраве и сигурност.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице като обективно и
безпристрастно.
По делото (на лист 107) е представена докладна записка от органите на
6 РУ на СДВР, получена с писмо с рег. № 230р-26869/02.07.2021 г. на
полицай Георги Петров и Айше Кондушева за това, че на 01.07.2021 г. около
15:55 часа били изпратени по сигнал на адрес: София, ул. „Дамян Груев“ №
10, вх. 1, ет. 5. Пред апартамент 24 било намерена майката на ответника
Галина А., а от жилището излязла молителката С.К., която заявила, че е
помислила, че е звънял ответникът А., и затова е повикала полиция, тъй като
по нейни данни той я заплашва и я бие. Претърсили входа, като не открили
никой. А. заявила, че има рожден ден, поради което е дошла да види внучка
3
си, след което си тръгнала.
От представената докладна записка №230р-27274/02.07.2021 (на лист
108 от делото) се установява, че на 02.07.2021 г. около 14:05 часа, старши
полицай Калин Младенов посетил адрес в София: ул. „Дамян Груев“ № 10,
вх. 1, ет. 5, във връзка с получен сигнал за скандал с дете. На място била
намерена молителката С.К., която заявила, че е имала само словесен
конфликт с мъжа, от който има дете. В жилището бил и ответникът С.А.,
който е предупреден, съгласно чл. 65 ЗМВР. Не е представено съдебно
решение или ограничителна заповед.
Съгласно представения на лист 31 от делото протокол за
предупреждение от 07.07.2021 г., ответникът е бил предупреден да се
въздържа от домашно насилие спрямо С.К. и Е.А., както и да спазва Заповед
за незабавна защита на Софийския районен съд, 37. състав.
Приложени са сведения, дадени от страните по делото, както и от
свидетелите Антон Касабов и Анелия К. по образуваната преписка с вх. №
230000-9667/2021 г. (на лист 86 – 87 и 102 – 106 от делото). Доколкото от тях
не се установяват факти, различни от тези, установени по настоящото
производство, същите не следва да се обсъждат.
Съгласно медицинско удостоверение с изх. № 29/11.08.2021 г., издадено
от „АИСПМП – д-р Александър Ангелов“ ЕООД (на лист 41 от делото),
Стефан Велинов А. е постъпил на лечение в програма за лечение с опиеви
агонисти и аагонисти-антагонисти на 11.12.2017 г., с диагноза „Синдром на
зависимост към опиоиди, като лечението се провежда с медикамента
Субститол.
От представени на лист 42 – 45 от делото удостоверения от ЦПЗ
„Никола Шипковенски“ – София, се установява, че ответникът СТ. В. АЛТ.
не е настаняван за лечение на психиатрични болести и не се води на отчет
като страдащ от такива.
Съгласно представеното писмо с рег №. 230р-29910/23.07.2021 г. на 6
РУ към СДВР, за лицето СТ. В. АЛТ. няма издадени разрешения за
съхранение, носене или употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за
него.
В съдебното заседание на 12.08.2021 г. (на лист 47 – 48 от делото) е
разпитана свидетелката Анелия К. – майка на молителката, която дава
показания, че на 29.06.2021 г. дъщеря – молителката, се обадила по
телефона към 08:50 часа, като й казала „Маме, нещата станаха непоносими.
Стефан ми нанесе поредния побой, идвай да ни прибереш с Ерма.“.
Свидетелства, че след около 40 минути отишла на адреса, където живеели с
ответника, като я помолила предварително да си събере нещата, тъй като
щяла да води детето на море. Дава показания, че когато пристигнала в
жилището, дъщеря й панически събирала багаж, а детето пищяло от ужас.
Когато отишли в жилището на свидетелката, молителката разказала за
случилото се, а именно, че ответникът е искал да води детето на палатки на
морето, с което майката не била съгласна, вследствие на което се разразил
скандал. Ответникът бил заплашил, че ако вечерта не са вкъщи и тя не мълчи,
4
ще я убие. Замахнал с раница с инструменти, но я е хвърлил в краката й,
защото малката започнала да крещи. Свидетелката сочи, че не е виждала
белези по тялото на дъщеря си, но докато пътували била неспокойна,
уплашена, неспособна да шофира и вкопчена в детето.
Съдът кредитира показанията на свидетелката относно влошените
отношения между страните, както и за обстоятелствата, при които е взела
дъщеря си от обитавания от нея дом на 29.06.2021 г. Не следва обаче да се
кредитират показанията на свидетелката за това, че на молителката е нанесен
побой, тъй като такива твърдения не са изложени от нея в молбата за защита.
Не следва да се кредитират и показанията на свидетелката за отправените
заплахи и замахването с раницата от страна на ответника, тъй като това са
данни от разказ на молителката – т.е. е налице косвено доказателство,
изхождащо от заинтересовано лице по делото.
В съдебното заседание на 12.08.2021 г. е разпитан и свидетелят на
молителката Антон Касабов (на лист 50 от делото), който дава показания, че
от 29.06.2021 г. дъщеря му и внучката му живеят в апартамент на ул. „Дамян
Груев“. Свидетелства, че два дни след случката, около 14:30 – 15:00 ч. му се
обадили по телефона и му казали, че ответникът ги причакал пред входа,
изблъскал ги в асансьора и искал да се срещне с Ерма пред блока. Когато
пристигнал, пред блока вече имало двама служители на 06 РУ при СДВР,
които си тръгнали. Ответникът нахълтал във входа, а свидетелят го
последвал. Когато се качил до петия етаж, отново се обадил на 112, след
което Стефан си тръгнал.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като е пряк свидетел на
същите.
В съдебното заседание на 12.08.2021 г. е разпитана и свидетелката
Галина А. (на лист 48 – 49 от делото), която дава показания, че е имало
период в който Стефан и Симона са живели при нея, след което са
приспивали периодично там. Дава показания, че Симона става агресивна и
груба, когато употребява алкохол и наркотици. Съобщава, че няколко дни
преди 29. юни 2021 г., родителите на Ерма били излезли на терасата да пушат,
при което Симона се разкрещяла, а когато свидетелката я попитала защо го
прави, отговорила, че вика за помощ, за да разберат комшиите, защото един
ден ще ги ползва да свидетели. Свидетелства, че на 29 юни Стефан ы се
обадил по телефона, тъй като Симона и Ерма ги нямало вкъщи, с молба да ги
потърси по телефона. Никой не вдигнал. Стефан ы разказал, че са се скарали
със Симона във връзка с пътуването на детето до морето, но нито я е удрял,
нито й е посягал. Свидетелката дава показания, че на 01.07.2021 г. отишла до
дома на родителите на молителката, за да вземе Ерма, като предварително
били предупредила за това, но майката на Симона издърпала детето,
прибрали се в апартамента и извикали полиция. Заявява, че няколко пъти
след това е виждала Ерма в градинката до блока на родителите на Симона,
под техен контрол, като единият път детето й казало, че му е много мъчно,
защото искала да види баща си, но баба й по майчина линия й казала, че баща
й е лош, дебел и има развалени зъби, след което детето се разплакало.
5
Съдът кредитира показанията на свидетелката относно фактите, че
родителите на Ерма са живели при нея и че след това епизодично са оставали
в нейния дом да преспиват. Кредитира също показанията в частта, в която
разказва за случката на 01.07.2021 г. и срещите с Ерма, като непротиворечиви,
последователни и изградени въз основа на лични впечатления. Не следва
обаче да се кредитират обаче показанията на свидетеля за това, че Стефан не
е посягал на Симона на 29. юни 2021 г., тъй като това са данни от разказ на
ответника – т.е. е налице косвено доказателство от заинтересовано лице по
делото, а също и за виковете на молителката, които също са преразказани по
данни на ответника.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория
лица, в която попадат и родителите на общи деца съгласно чл. 3, т. 3 ЗЗДН,
каквито са и страните по настоящото дело.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЗДН защита от домашно насилие може да се
иска само за актове, извършени до един месец преди подаване на молбата до
съда. В случая се твърди акт на насилие от 29.06.2021 г., а съдът е сезиран на
02.07.2021 г., с оглед на което срокът е спазен. Предвид изложеното,
производството е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
След анализ на представените по делото доказателства, съдът установи,
че действително на посочената дата – 29.06.2021 г. е възникнал конфликт
между страните по повод пътуване на детето Ерма с бащата до българското
Черноморие, за което майката била против. Установи се, че родителите са си
разменили словесни нападки. Не се установи обаче ответникът да е извършил
твърдения акт на домашно насилие, а именно да е заплашил да удари
молителката К. с раница с метални инструменти и се заканил да я убие, ако
вечерта не си е вкъщи и не мълчи, като това се е случило пред малолетната
Ерма. За 02.07.2021 г. самата молителка е признала пред полицейските
органи, че е имало само словесен конфликт за виждане на детето, като
изпратените от ответника съобщения и направени опити за телефонни
разговори могат да се обяснят с настъпилото неразбирателство при кого да
остане детето на страните. Съдът достигна до този извод поради следното:
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез
което се доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и
евентуалните последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ
документ, който притежава материална доказателствена сила за
удостоверените от пострадалия изгодни за него факти (за разлика от исковия
процес, където частните свидетелстващи документи имат материална
доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е
годно доказателствено средство, тази декларация трябва да индивидуализира
акта на насилие по начина, по който в редовната молба за защита актът е
6
описан. Съдът няма право да указва на пострадалия да представи годна
(пълна) декларация, защото би нарушил своето безпристрастие – неговото
задължение се простира само до там да укаже, че не се сочат доказателства за
процесния насилнически акт и неговото авторство. Когато актът на насилие е
извършен в отсъствието на очевидци („на четири очи“), декларацията е
достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от
ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно предвид нейната материална
доказателствена сила.
В конкретния случай представената от молителката декларация не
съдържа индивидуализиращите белези на твърдените актове на домашно
насилие, за които е изложено да са осъществени от ответника на 29.06.2021 г.
В декларацията не е посочено конкретно нито мястото, нито часа, нито в
какво точно се е изразило домашното насилие. Следователно, налага се
изводът, че представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не следва да бъде
кредитирана от съда. Тази декларация не са годно доказателствено средство
върху което съдът да гради доказателствените си изводи.
От друга страна, когато освен декларацията по делото са налице и други
доказателства, последните могат само да кореспондират изцяло с
представената декларация, да я допълват и от тях да се установяват факти и
обстоятелства последващи или предхождащи извършените от ответника
актове на домашно насилие. От събраните писмени и гласни доказателствени
средства в хода на съдебното дирене не се установява по еднопосочен и
категоричен начин, че на процесната дата от ответника са извършени
действия, съставляващи домашно насилие спрямо молителката. По
категоричен начин се установиха конфликтни отношения между страните,
възникнали по повод спор за пътуване на детето. Установи се също, че
молителката С.К. е напуснала обитаваното от страните жилище заедно с
детето Ерма след скандала на 29.06.2021 г. и се е преместила да живее при
родителите си. По делото обаче липсват доказателства, обосноваващи извод
за реализиран спрямо молителката акт на домашно насилие по смисъла на чл.
2 ЗЗДН. Не се доказаха твърдените заплахи, нито физическо насилие.
Твърдените актове на домашно насилие са останали недоказани по
време, място, начин на извършване и авторство, поради което молбата следва
да се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход на спора и съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молителката
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на по 25 лева.
Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на С. АНТ. К. , с ЕГН:**********, с адрес: ..., и
малолетната ЕРМ. СТ. АЛТ. , с ЕГН: **********, с адрес: ..., за издаване на
заповед за защита от домашно насилие, извършено на 29.06.2021 г. и
7
02.07.2021 г., срещу СТ. В. АЛТ. , с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„Неофит Рилски“ № 55, ет.5, ап. 25.
УКАЗВА на страните, че издадената Заповед за незабавна защита №
58/02.07.2021 г. по гр. дело № 38533/2021 г. на Софийския районен съд, 37.
състав, изменена с протоколно определение от 12.08.2021 г., протоколно
определение от 07.10.2021 г. и и частично отменена с определение №10075 от
02.12.2021г. СПИРА ДА СЕ ПРИЛАГА от датата на постановяване на
настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН С. АНТ. К. , с
ЕГН:**********, с адрес: ..., да заплати по бюджетна сметка на Софийския
районен съд сумата от 25 лева – държавна такса по делото.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на 01 РУ на СДВР и 06 РУ на
СДВР за сведение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8