РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1977
гр.Пловдив, 10 . 11 . 2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на втори ноември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
1402/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Б.З. *** с пълномощник адв.Б.У.
обжалва Заповед № 23 – 3389 – 000094/15.04.2023г., издадена от Началник сектор
към ОД МВР-Пловдив, РУ 06 Пловдив, изразяваща се в прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта с искане за отмяната й. Заявено е, че основанието за издаване на
оспорения административен акт е, че управлявалият автомобила на жалбоподателя
бил лишен от това право по административен ред, но в заповедта не е посочено
това наказание изпълнено ли е към момента на установяване на твърдяното
нарушение и правилно ли е отразен този факт в системата на МВР. Съответно –
предадено ли е физически свидетелството за правоуправление от водача или е
иззето от органите на МВР. В ход по същество адв.У. поддържа, че заповедта
следва да бъде отменена, тъй като наказанието не е изпълнено, каквото е
изискването на чл.190 ЗДв.П. Твърди се, че СУМПС не е изгубено, а водачът не е
помнил къде се намира книжката му и наказанието „лишаване от права“ не е
изпълнено. Претендирани са за присъждане разноски.
Ответникът - Началник сектор към ОД
МВР-Пловдив, РУ 06 Пловдив не изрази становище по жалбата. При представяне на
преписката е заявено от ВПД Началник Шесто РУ, гр.Пловдив, че жалбата се
оспорва и е поискано да бъде отхвърлена като неоснователна. Обжалваната заповед
се счита за законосъобразна – издадена при спазване на материалноправните и
процесуалните изисквания на закона. Заповедта е издадена от компетентен орган и
съдържа мотиви в съответствие с фактическата установеност. При уважаване на
жалбата е възразено по отношение разноските – да бъдат намалени до минимума
според Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва
в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване на
17.05.2023г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта. Жалбата е
регистрирана в деловодството на 6-то РУ, гр.Пловдив на 26.05.2023г. Оспорващото
лице е адресат на ограничителен акт, поради което жалбата е подадена при
наличие на правен интерес.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът
дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията,
заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по
доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се
съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по делото
са приети : Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор ОДМВР-Пловдив, I, т.4
/относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.8/;
АУАН серия GA
№ 734364/15.04.2023г. /л.6/,
според фактическата установеност в който - на 15.04.2023г., около 01:15ч., в
гр.Пловдив, бул.Шести септември до № 260 В.Д.З. управлява лек автомобил БМВ
32ОД с рег.№ ****, чужда собственост, като извършва нарушение, изразяващо се в
следното : управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен
ред с влязло в сила Наказателно постановление № 22-1030-001187/09.03.2022г.,
връчено на 17.03.2022г., влязло в сила на 17.03.2023г., с което е нарушил
чл.150а ал.1 ЗДв.П /“За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.“/; справка за нарушител/водач по отношение
на В.З. със следните данни : СУМПС е издадено на 27.10.2021г. и е с № ****,
валидно до 27.10.2031г., като СУМПС е отнето на 17.03.2022г. и е издадено НП №
22-1030-001187/09.03.2022г., а на 28.03.2022г. СУМПС е върнато въз основа на
подадена жалба против НП, като е отнето на 10.04.2023г., за което е вписано :
НП № 22-1030-001187/09.03.2022г., търпи лишаване с подадена декларация от
10.04.2023г. по чл.17 ал.1 – изгубено СУМПС; НП от 09.03.2022г. е връчено на
17.03.2022г. /л.30 гръб/ и е отразено – „Иззето СУМПС с № ****“.; Решение №
518/17.03.2023г. по КАНД № 77/2022г., АС – Пловдив : оставено е в сила Решение
№ 2146/17.11.2022г. по АНД № 2024/2022г., РС-Пловдив, с което е потвърдено НП
от 09.03.2022г., с което на В.З., на основание чл.175а ал.1 пр.3 ЗДв.П е
наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца, за нарушение на чл.104б т.2 ЗДв.П; декларация по чл.17 ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи за изгубено СУМПС № ****
на В.З., ведно с обяснение.
В декларацията по чл.17 ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи от 10.04.2023г. е
вписано, че деклараторът /В.З./ не знае къде се намира шофьорската му книжка и
като я намери ще я предаде. В писменото обяснение е отразено, че З. е дошъл в
РПУ 6 на 10.04.2023г. и не е открил книжката, като в системата на МВР КАТ е
отразено, че СУМПС е отнето, „а аз такова не съм представил“.
В обстоятелствената част на оспорената
заповед е посочено за взето предвид това, че на 15.04.2023г., около 01:15ч., в
гр.Пловдив, бул.Шести септември до № 260, при проверка е установено, че лек
автомобил БМВ 32ОД с рег.№ ****, собственост на Б.З.З. е управляван от В.Д.З.,
след като е лишен от това право по съдебен или административен ред с НП №
22-1030-001187/09.03.2022г., влязло в сила на 17.03.2023г. и е съставен АУАН GA № 734364/15.04.2023г.
1.2. Собственик на превозното
средство - лек автомобил мерцедес с рег. № ****, е жалбоподателят - адресат на
оспорената заповед, който факт изрично е отразен в обстоятелствената част на
административния акт и не е спорен.
Правното основание, посочено в оспорената заповед е чл.171
т.2А б.А ЗДв.П - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца : „За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки : 2а /нова – ДВ, бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., изм., бр. 54
от 2017г., бр. 77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г., бр. 2 от 2018г., в сила от
3.01.2018г./ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година;”.
2. Оспорената заповед за прилагане на
принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган. Със Заповед
№ 317з-3162/15.04.2022г. Директор ОД МВР-Пловдив е оправомощил длъжностни лица
от ОД МВР-Пловдив да налагат с мотивирана заповед принудителни административни
мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П, сред които
Началник сектор към ОД МВР-Пловдив. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните
административни мерки /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или
оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед №
317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР – Пловдив относно определяне на
длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6
ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен
орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и
териториална компетентност.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни
мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради
което са от вида на преустановяващите ПАМ.
ПАМ се прилага без оглед на вината и с оглед обективно
извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение.
По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими
към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част
от административната преписка и органът се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975г.
на ОС на ГК на ВС/. Административният орган се е позовал на АУАН, с който е
установено управление на МПС от лице в нарушение изискването на чл.150а ал.1
ЗДв.П – основание за издаване на заповед по чл.171 т.2А б.А ЗДв.П при влязло в
сила НП, с което е наложена санкция – лишаване от право на управление на МПС по
административен ред.
Адресатът на заповедта правилно е
определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на
автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно
неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и
непосредствено именно в неговата правната сфера.
Срокът на действие на временната ПАМ е
законово дефиниран и в случая е по определения минимум. По отношение
определеният срок на действие на ПАМ : При определяне срока на мярката в
рамките на предвидените от закона минимум и максимум, административният орган
действа при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на съда
правомощие за произнасяне вместо органа - с изменение на административния акт и
определяне на по-кратък срок на наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в
нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло / Решение № 14225
от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм.
д. № 2526/2020г., I о.; Решение № 11465 от 27.09.2018г. на ВАС по адм. д. №
3490/2018г., I о.; Решение № 910
от 23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на ВАС и Решение №
10336/2.08.2018г. по адм. д. № 3096/2018г. – Седмо О./.
3. В конкретния случай е от значение,
че към дата на издаване на оспорената заповед – 15.04.2023г., НП от
09.03.2022г. е влязло в сила на 17.03.2023г. с постановяване на решението на АС
– Пловдив, с което е оставено в сила решението на РС-Пловдив за потвърждаване
на НП/09.03.2022г. за наложена на В.З. глоба, ведно с лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. Тоест, към дата на издаване на заповедта, е
било налице материалноправното основание по см. на чл.171 т.2А б.А ЗДв.П, тъй
като МПС на жалбоподателя – собственик е управлявано на 15.04.2023г. от лице, лишено
от право да управлява моторно превозно средство по административен ред.
Действително, според данните в справка
за нарушител/водач по отношение на В.З. е отразено, че СУМПС е иззето на
17.03.2022г., което е осъществено при връчване на НП / 09.03.2022г. –
изземването е удостоверено след разписката за връчване на НП, л.30 гръб. При
обжалване на НП СУМПС е върнато – на дата 28.03.2022г. /отразено в справката за
нарушител/водач/, като според съдържанието на декларацията по чл.17 ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи от 10.04.2023г. – СУМПС
не е отнето, което обстоятелство е вписано в справката, а е изгубено, тъй като
е декларирано, че лицето не знае къде е документът. Изгубването на СУМПС няма
отношение към факта на влязлото в сила НП, с което З. е лишен от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. Изгубването на СУМПС касае изпълнение на
НП, но не преодолява обстоятелството на влязло в сила НП за лишаване на З. от
право да управлява моторно превозно средство по административен ред.
Изпълнението на НП с оглед отсъствието
на СУМПС към 10.04.2023г. би имало значение за заповед за прилагане на ПАМ,
основана на чл. 171 т.1 б.“б“ ЗДв.П (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51
от 2007 г.) „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач:б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от
2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.)……………–
до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца;“, в
хипотеза когато след влизане в сила на наказателно постановление за налагане на
санкция – лишаване от правоуправление - независимо дали след изтичане на срока
за обжалване или след влизане в сила на съдебното решение, с което
наказателното постановление е потвърдено, изчисляването на срока на изтърпяване
на наказанието ще започне от датата на изземване на свидетелството. Това не би
лишило принудителната мярка от предмет и до влизане на наказателното постановление
в сила, но не повече от 18 месеца, именно принудителната мярка ще бъде
валидното правно основание за отнемане на свидетелството за управление.
Оспорената заповед не е правно
основана с цитираната норма и към дата на издаването й е бил налице предвидения
в закона фактически състав – МПС на жалбоподателя – собственик е управлявано на
15.04.2023г. от лице, лишено от право да управлява моторно превозно средство по
административен ред и срокът на лишаването не е изтекъл. Ограничението, което е
последица за собственика, има действие от дата на връчване на заповедта, тъй
като е с предварителна изпълняемост – чл.172 ал.6 ЗДв.П.
Съобрази се от една страна, че
изпълнението на НП по см. на чл.190 ал.2 ЗДв.П не е предвидено в закона за част
от фактическия състав на чл.171 т.2А б.А ЗДв.П, тъй като не е поставено такова
изискване. От друга страна, ако срокът на лишаването от право на управление на
моторно превозно средство по административен ред е изтекъл към дата на издаване
на заповедта за налагане на ПАМ, същата би била наложена без основание, тъй
като след изтичане на срока за лишаване от правото, конкретното лице вече не е
лишено да управлява МПС.
Издаване и действие /предварително
изпълнение/ на ограничителната ПАМ зависят от изпълнението на НП, с което
лицето, управлявало МПС на собственика – жалбоподател, е лишено от право да
управлява моторно превозно средство по административен ред, само ако към дата
на издаване на ПАМ действието на лишаването от право с НП е приключило. При
наличие на влязло в сила НП за лишаване на З. от право да управлява моторно превозно
средство по административен ред и предвид фактическата установеност в случая
следва извод, че не е изтекъл периодът на действие на санкцията - лишаване от
право да управлява моторно превозно средство по административен ред, към
15.04.2023г.
В обобщение – изпълнението на НП,
респект. срокът на действие на наложената санкция – лишаване от право на
управление на МПС, в конкретния случай не обосновават извод за незаконосъобразност
на оспорената ПАМ, тъй като към момента на издаване на заповедта лицето З. е
било лишено от право да управлява МПС по административен ред с влязло в сила НП,
който факт не е преодолим с установеното по делото относно изпълнението на НП –
деклариране на изгубено СУМПС. Към същия момент не се установи да е изтекъл
срокът на лишаването от правото по административен ред. Дали информацията в
справката за нарушител/водач спрямо З. е точна, няма отношение към
законосъобразността на ПАМ.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата не
е основателна.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на Б.З. *** против
Заповед № 23 – 3389 – 000094/15.04.2023г., издадена от Началник сектор към ОД
МВР-Пловдив, РУ 06 Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :