Р Е Ш Е Н И
Е № 261981
гр. Пловдив, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 8822 по описа за 2020
г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата молба ищецът С.А.К. е предявил срещу „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД
обективно, кумулативно съединени искове, както следва: 1) за признаване за
незаконно уволнението осъществено със Заповед № ******* г. и неговата отмяна –
правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 КТ; 2) за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност – „*******“ – правно основание чл. 344
ал.1 т.2 КТ; 3) за заплащане на обезщетение за оставането на ищеца без работа
вследствие на уволнението в размер на 15 769, 08 лева за периода
21.05.2020 г. – 21.11.2020 г. – правно основание чл. 344 ал.1 т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
20.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането и 4) за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата за периода 21.05.2020 г. – 19.07.2020
г., в размер на 262, 82 лева- правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД (
горепосочените претенции с правно основание чл. 344 ал.1 т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са описани след
заявено от ищеца увеличение в техния размер, сторено в ОСЗ, проведено на 02.02.2021г.- л. 157 от делото ).
В исковата молба се излагат съображения, че между
страните е действало валидно трудово правоотношение, учредено с трудов договор
№ ******* г., по силата на което ищецът заемал длъжността „*******”. Между
страните били сключвани допълнителни споразумения, по силата на които било
увеличавано брутното трудово възнаграждение на ищеца. Ищецът посочва, че на *****
г. му е връчено предизвестие № ****** г. от ****** г. за прекратяване на
трудовото правоотношение. Едновременно с него му била връчена и Заповед № *******
г., с която работодателят прекратил едностранно трудовото правоотношение на
основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращаване в щата, считано от
21.05.2020 г. и били определени обезщетения по чл. 220 ал.1 и чл. 224 ал.1 КТ. Излагат
се доводи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение от
работника не е поискана информация за наличие на обстоятелства, водещи до
закрила по чл. 333 КТ, което обуславя
незаконосъобразност на извършеното уволнение. Възразява се, че не е
осъществен подбор при прекратяването на трудовото правоотношение.
Поради изложеното предявява исковата претенция.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника „Силвър Стар Ритейл“
ЕАД. В същия се признава, че между страните е действало валидно трудово
правоотношение въз основа на сключен договор между страните от ****** г., по
силата на който ищецът е заемал длъжността „*******”, както и че трудовото
възнаграждение на ищеца е увеличавано два пъти с подписвани допълнителни
споразумения. Излагат се съображения, че със Заповед от 10.03.2020 г. на
двамата ****** на ответника – работодател е утвърдено ново щатно разписание в
сила от 10.03.2020 г., от което било видно, че на длъжността „*******” с място
на работа гр. Пловдив, са заети три щатни бройки. С протокол – решение от
23.03.2020 г. работодателят взел решение да извърши съкращаване на една щатна
бройка от посочената длъжност, считано от 01.04.2020 г., като било утвърдено и
ново щатно разписание. Било разпоредено и извършване
на подбор във връзка с намаляване на щатните бройки. Със Заповед от ***** г.
била създадена комисия по извършване на подбор между всички служители, заемащи
длъжността „*******”. Същият се основавал на определени от работодателя седем
критерия и методика на оценяване. С протокол от 23.04.2020 г. комисията
предложила да се прекрати трудовият договор със служителя, чийто резултат
съобразно критериите за оценяване бил най – нисък, а именно: ищецът. Поради
тази причина се признава и обстоятелството, че трудовото правоотношение между
страните било прекратено със Заповед № ******* г., считано от 21.05.2020 г., от
който момент започнало да действа и ново поименно щатно разписание, в което
било посочено, че за заеманата от ищеца длъжност има заети две щатни бройки.
Работодателят изплатил на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие по чл.
220 КТ в размер на 2 628,18 лева и обезщетение за оставане без работа поради
прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата в размер на
2 666,20 лева.
От правна страна се излагат твърдения, че е извършено
реално съкращаване в щата, след проведена процедура по подбор. Досежно посоченото в исковата молба, че на ищеца не е
искана информация във връзка с наличие на основание за закрила по чл. 333 КТ,
се посочва, че ответникът е предоставил на ищеца Декларация за наличие или
липса на обстоятелства по чл. 333 КТ, но същият отказал да я подпише, което
било удостоверено от двама свидетели. Поради изложеното посочва, че извършеното
уволнение се явява законосъобразно и предявеният иск за неговата отмяна се
явява неоснователен, което води и до неоснователност на предявения иск за
възстановяване на работа. По отношение на претенцията за заплащане на
обезщетение за оставане без работа, се възразява, че ищецът не сочи
доказателства, че е останал без работа.
При условията на евентуалност, ако съдът уважи
предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставането на работника без
работа, се прави възражението за прихващане на претендираното
обезщетение със сумите, които работодателят е изплатил на ищеца при
прекратяване на трудовото правоотношение, а именно - обезщетение за неспазено
предизвестие по чл. 220 КТ в размер на 2628,18 лева и обезщетение за оставане
без работа поради прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в
щата в размер на 2666,20 лева.
Предвид изложеното, моли се така
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита
за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представените
информационни източници се установява, че между страните е съществувало
надлежно учредено трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
при ответника длъжност „*******“, като работното място на ищеца е в обособеното
структурно звено на работодателя в гр. ****** ( Трудов договор № *******г.- л.
6- 11 и допълнителни споразумения към него –л. 12- 13). С предизвестие № ******* г. / л. 14 /, ищецът е уведомен, че
след изтичане на едномесечен срок от връчване на предизвестието, трудовото
правоотношение между страните ще бъде прекратено. Като основание за това е
посочено „съкращаване в щата“- чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Предизвестието е връчено
лично на ищеца на дата ***** г. По силата на Заповед № *******г. /л. 15/,
трудовото правоотношение между страните било прекратено. В цитираната заповед,
като основание за прекратяването на правоотношението, е посочено съкращаване в
щата- чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Заповедта за прекратяване на трудовия договор е
връчена на ищеца също на дата ***** г.
Съобразно поименно щатно разписание,
действащо към ***** г., ищецът е заемал един от трите щата за „*******“ в
структурата на ответното дружество в гр. П. / л. 61 от делото /.
С Протокол- решение от 23.03.2020г. на управителното
тяло на ответното дружество / л. 64/ е преценено да се извършат структурни
промени в дружеството, като съобразно т. 1 ( 1) от решението, се премахва една
щатна бройка в отдел „**************, с
код по ********, място на работа гр. ******“. В т. 2 от цитираното протоколно решение е одобрено и ново щатно
разписание, влизащо в сила от 01.04.2020г.
Във връзка с взетото решение, считано от
01.04.2020г. в сила влиза новото щатно разписание / л. 65- 72/. В актуалното
щатно разписание, в раздел „************“ щатните бройки за длъжност „*******“ с вече две ( по щатното разписание към ****** г. фигурират
три щата за „*******“ в отдела в гр. ****** , а след влизане в сила на щатното
разписание от 01.04.2020г. щатните бройки са редуцирани на две ). В потвърждение на горепосочения извод за
наличие на реално съкращаване на щата е и поименното щатно разписание към *****
г. / л. 92- 101/. В отдела на ответното дружество в гр. ****** „************“ работят две лица на
длъжност „*******“- И.Б.Г. и Й.К.А. /
л. 96/.
По
силата на Заповед № ******** г. на ****** на ответното дружество / л. 73- 76/,
е създадена комисия, която да осъществи подбор във връзка със закриването на
една щатна бройка за длъжността „*******“.
От
приетите по делото доказателствени материали,
намиращи се на л. 77- 80 и л. 159- 244 се изяснява, че преди прекратяване на
правоотношението с ищеца е осъществен подбор между него и всички останали
служители от отдел „************“, заемащи длъжност „*******“. От приетия по делото протокол за осъществения подбор /л.
80/ и горецитираните доказателствени
материали се установява, че в подбора са включени и тримата служители, заемащи
длъжност „*******“, които са
оценявани по идентични критерии- ***********************************.
Посочените критерии са приложени спрямо всички участващи в подбора, като лицето
с най- нисък резултат е ищецът К. ( с комплексен резултат от 140 точки). Предвид
резултата от така осъществения подбор, с Протокол № ******* г. / л. 77- 79/,
комисията е предложила на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
ищеца К..
От
показанията на св. П. / л. 133/ се установява, че е клиент на ответното дружество
и познава ищеца в качеството му на *******. Свидетелят изтъква, че винаги е бил
доволен от качеството на предоставената от ответното дружество услуга. Всички
авторемонтни дейности са били осъществявани в срок и с необходимото старание.
Свидетелят сочи, че по време на извършване на дейностите по боядисване на МПС
не присъства и не знае кой е боядисвал автомобила. Изразява предположение ,че
това би могло да бъде К., тъй като свидетелят свързва ответното дружество
именно с факта, че ищецът работи там.
Съдът
не подлага на съмнение изложеното от свидетеля, но счита, че предоставената от
него информация е неотносима към предмета на делото.
Свидетелят не разкрива подробности, свързани с основанието, на което се
прекратява процесното трудово правоотношение, а
единствено изяснява, че ползва услугите на ответното дружество в качеството си
на клиент. Впрочем, дори самият свидетел заявява, че не е присъствал при
боядисването на автомобили, което е и напълно резонно предвид факта, че тази
дейност се извършва в среда с ограничен и контролиран достъп. Нещо повече-
изложеното от свидетеля ( че К. винаги е боядисвал автомобилите на
управляваното от свидетеля дружество ) е плод единствено на предположение,
доколкото свидетелят не само не е присъствал при извършването на тази дейност,
но и заявява, че впоследствие не е преглеждал документацията при предаването на
готовия автомобил. Предвид това, съдът не счита, че е нужно да подлага на по-
задълбочено обсъждане показанията на св. П..
От
показанията на св. Ч. / л. 134/ се изяснява, че работи при ответното дружество
на длъжност „********“. Сочи, че преди уволнението, на ищеца му е бил предаден
комплект от документи. Свидетелят си спомня и че ищецът е отказал да подпише
дадената му декларация по чл. 333 КТ. Изтъква, че е присъствала лично при
предаването на документите на ищеца.
Съдът
кредитира в цялост изложеното от свидетелката, като счита поднесената от нея
информация за обективна, логически последователна и съответна на останалия,
приобщен по делото доказателствен материал. Впрочем,
обстоятелството, че К. е отказал да подпише дадената му декларация по чл. 333 КТ се установява и от отразеното в самата нея / л. 107- 108 от делото/. В
същата фигурира подписа на св. Ч., като с това си действие тя е удостоверила
факта, че К. отказва да получи декларацията и да отрази наличието, респективно
отсъствието на обстоятелства по чл. 333 КТ.
От
показанията на св. И. / л. 246- 247/ се установява, че работи в ответното
дружество като е пряко ангажиран с приемането на автомобили за ремонт,
инспектиране качеството на ремонта и предаването на автомобила след осъществена
ремонтна дейност. Свидетелят изтъква, че разпределя равномерно обема на работа
между работещите на длъжност „*******“, но общият обем от извършена дейност от
всеки работник зависи от бързината му на работа и качеството на извършената от
него дейност. Ако извършеното от работника не е с необходимото качество, то следва
да се коригират пропуските. Свидетелят сочи, че не е имало случай, при който
ищецът да е свободен и да не му е възложена дейност по ремонт на автомобил.
Съдът
кредитира изложеното от свидетеля, като счита поднесената от него информация за
обективна и логически последователна.
От
показанията на св. М. / л. 260- 262/ се установява, че работи при ответното
дружество и е бил председател на комисията, която е осъществила подбора.
Изтъква, че всички служители са били оценявани по едни и същи критерии, които
са били предварително зададени от работодателя. Изтъква, че при оценяването
комисията не е вземала предвид критерии, които не са определени от
работодателя. Свидетелят описва детайлно всеки един от критериите, по които са
били оценявани служителите, включени в подбора и дава ясно описание на
причините, поради които ищецът е получил съответната оценка. По критерий „*******“,
свидетелят пояснява, че е съобразил стажа на ищеца съобразно предоставените му
документи от отдел „*******“, който е бил съобразен с отразеното в трудовата
книжка на ищеца. Свидетелят изтъква, че не е вземал предвид друг трудов стаж,
извън този по трудова книжка на ищеца. Що се касае до критерия „*********“,
свидетелят сочи, че за формиране на оценката са взети предвид резултатите на
тримата служители от тест, осъществен от фирма „Лазурит“.
И тримата служители, участващи в подбора са взели участие в независимото
оценяване, като измежду тях К. е получил най- ниска оценка. Свидетелят посочва
и че при формиране на оценката за критерий „********“ е взет предвид случай от
м. 04.2020г. ( непосредствено преди подбора ), при който ищецът е подготвил боя
за нанасяне върху лек автомобил и която боя се е оказала изцяло неподходяща.
Свидетелят изтъква и че след като ищецът е подготвил неподходящата боя, той без
да уведоми прекия си ръководител е изхвърлил цялото количество, въпреки че би
могло да се ползва за друг автомобил. Свидетелят сочи и че този неправилен
подход на ищеца към работния процес не е еднократен. Поддържа и че при
формиране на оценката по критерий „оценка на пряк ръководител“ е взет предвид
факта, че в работно време ищецът често е засичан на места, които не са свързани
с изпълняваните от него трудови функции. Лично свидетелят е възприемал това
поведение на ищеца и е търсил съдействие от св. И., с цел на К. да му бъде
направена устна забележка. Св. М. сочи и че ищецът изпитва трудности да се
впише в работния колектив като е имал пререкания със свои колеги.
Съдът
кредитира в цялост изложеното от свидетеля, като счита поднесената от него
информация за обективна, последователна и съответна на останалия, приобщен по
делото доказателствен материал.
От
приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ /
л. 123- 124/ се изяснява, че последно полученото от ищеца трудово
възнаграждение за пълен отработен месец е в брутен размер от 2628, 18 лева.
Изчислено на тази база, вещото лице е определило, че дължимото обезщетение за
периода от 21.05.2020 г. до 21.11.2020г. възлиза на сума в размер от
15 769, 08 лв. Отразено е, че лихвата за забава върху посочената сума за
периода 21.05.2020 г. – 19.07.2020 г. е в
размер от 262, 82 лв.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като счита същото за обективно,
обосновано и компетентно изготвено. Следва обаче, да бъде сторено следното
уточнение: възнаграждението за м.04.2020г. в размер от 2628, 18 лева е
формирано от следните компоненти- 610 лв. основна заплата, 62, 22 лв.
професионален опит, 1905, 96 лв. месечен бонус и 50 лв. допълнително
възнаграждение. От тези величини, при формиране на трудовото възнаграждение, което
би послужило като основа за определяне размера на обезщетението по чл. 225, ал.
1 КТ, следва да се вземат единствено 610 лв.- основна заплата и 62, 22 лв.-
възнаграждение за прослужено време. Посочените две величини имат траен,
постоянен характер и предвид това следва само те да бъдат отчетени при
формиране размера на обезщетението ( в
тази връзка- Решение № 727 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 432/2010 г., III-
то г. о.; Решение № 181/ 22.07.2015г. по гр.дело № 4554/ 2014г. на ВКС, IV- то г.о.). Предвид
изложеното, то база за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е
трудово възнаграждение в размер от 672, 22 лв. ( или за период от шест месеца
сума в общ размер от 4 033, 32 лв. ).
В
ОСЗ, проведено на 07.12.2020г. / л. 131 гръб/ бе осъществена констатация в
трудовата книжка на ищеца, като се изясни, че към посочената дата ( когато вече
е изтекъл шестмесечният период, за който се претендира обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ ) последното вписано трудово правоотношение на ищеца е това с
ответното дружество.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна
следното:
Предявени
са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1,
т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Претенцията на ищеца за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност, е обусловена от основателността на
тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Основният
спорен въпрос в настоящия случай касае законността на уволнението, а тази
законност се обуславя от наличието на предпоставките за приложение на нормата
на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и в частност- налице ли е реално съкращаване на щата
в ответното дружество.
Досежно осъщественото съкращаване на щата, то съдът не констатира
пропуски в процедурата от страна на работодателя. Налице е Решение от ***** г.
на ****** на ответното дружество / л. 64 /, с което се преценява за необходимо
да бъде съкратена една щатна бройка за длъжността „*******“ в отдел „************“. Допълнително, решението за съкращаване на щата е
взето от надлежен орган, разполагащ със съответни правомощия. В тази връзка, то
следва да се посочи, че неотменимо право на работодателя е сам да прецени как и
по какъв начин да оптимизира работния процес.
Работодателят последователно е извършил
всички действия, обуславящи правомерността на уволнението поради съкращаване на
щата. Взето е съответно решение за съкращаване на щата (Решение от 23.03.2020г.),
утвърдено е ново щатно разписание и след осъществен подбор, на ищеца е връчено
предизвестие и едновременно с това и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. За пълнота следва да се посочи, че дори не е необходимо решението
за съкращаване на щата да е обективирано в нарочен
акт, тъй като законът не изисква определена форма нито за валидността, нито за
доказването му ( изрично в тази връзка-
Решение № 255/ 24.09.2013 г. по гр.д. № 1344 по описа за 2012 година, ІV- то
г.о. на ВКС ).
Следва да се посочи, че съпоставянето на
щатното разписание в сила от 01.04.2020г. с това, действало до тази дата, се
налага категоричният извод, че след решението за съкращаване на щата е
премахната една щатна бройка за длъжността „*******“
в отдел „************“. При щатното
разписание, действащо към 10.03.2020г. / л. 56 гръб / в отдел „************“
са налице три щатни бройки за длъжност „*******“, а при щатното разписание в
сила от 01.04.2020г. в посочения отдел щатните бройки са вече две. Този извод
се потвърждава и от приетите по делото поименно щатно разписание към
10.03.2020г. / л. 59- 62 / и поименно щатно разписание към 21.05.2020г. / л.
92- 101/ В тази връзка, то явно е, че съкращаването на щата е реално, а не
привидно.
Едва след извършването на всички
горепосочени действия, на 18.05.2020г. е съставено предизвестие за прекратяване
на трудовото правоотношение, което на дата 20.05.2020г. е връчено на ищеца. На
същата дата- 20.05.2020г. е връчена на ищеца и процесната
Заповед № *******г., с която се прекратява трудовото правоотношение между
страните. Следва да се посочи, че неспазването на срока на предизвестието не води
до незаконосъобразност на уволнението. Единствено, в полза на ищеца се поражда
право на обезщетение за неспазения срок, което впрочем му е изцяло заплатено.
Предвид това, то липсва пречка в един същи ден да бъдат издадени предизвестието
и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и да бъдат
връчени. В случая, единственото обстоятелство, което е от значение е, че към
момента на издаване на процесната Заповед № ********г.,
е налице съкращаване на щата (изрично
в тази връзка- Решение№ 479. от
23.01.2013г. по гр.д. № 82/2012 г., по описа на ВКС, ІV- то г.о.; Решение №
657/26.10.2010 г. по гр. дело № 2/2010 г. на, по описа на ІІІ-то гр. отд. на ВКС ).
С исковата молба, ищецът е възразил и че
искането за информация за закрила при уволнение по чл. 333 КТ е отправено след
като му е връчена заповедта за уволнение и предизвестието. В случая, това
възражение е ирелевантно, доколкото в исковата молба
ищецът не се позовава на обстоятелство, което да обуславя закрила по чл. 333 КТ
( в тази връзка- Решение № 156 от 06.06.2012 г. по гр. д. № 1845/2010 г. на Върховен касационен
съд ). Още повече, че в рамките на настоящото производство се изясни, че
работодателят е сторил опит да връчи на ищеца декларация по реда на чл. 333 КТ,
но ищецът е отказал да я получи и съответно попълни. Отказът на ищеца е
удостоверен с подписите на двама свидетели, като един от тях – Е. Ч. бе
разпитана в рамките на настоящото производство и потвърди факта, че ищецът е
отказал да получи декларацията.
По отношение на възраженията касаещи
осъществения подбор, върху незаконосъобразността на който, ищцовата
страна акцентира в представената по делото писмена защита, съдът счита
следното: според настоящия съдебен състав, както с исковата молба, така и в
първото по делото открито съдебно заседание, ищецът наведе твърде общи
възражения във връзка с осъществения подбор, които не засягат критериите, при
които е осъществен подборът. С исковата молба, единствено се твърди, че подбор
не е извършен и че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е
посочено, че ищецът е уволнен след осъществен подбор. Допълнително, след като с
отговора на исковата молба ответната страна представи множество информационни
източници, касаещи подбора ( включително и протоколите, фигуриращи на л. 77-
80, от които се изясняват критериите, по които са оценявани служителите ), то в
първото по делото открито съдебно заседание ищцовата
страна не допълни исковата си молба, а единствено потвърди становището си,
изложено в исковата молба, че възразява срещу факта изобщо работодателят да е
извършил подбор ( л. 130 от делото ). Едва впоследствие, в хода на процеса,
ищецът поетапно оспори конкретните критерии, по които е извършен подборът и
наведе конкретни възражения във връзка с тях. Въпреки това, с оглед пълнота и
яснота на изложението, съдът счита за нужно да обсъди и тези възражения, като
акцентира върху обстоятелството, че не е налице незаконосъобразност на
осъществения подбор.
На първо място, същият е проведен сред
всички служители, заемащи длъжността „*******“
в отдел „************“, в структурата
на работодателя в гр. П. Следва да се посочи, че ответното дружество е с
обособени структури и в други градове освен ***** ( *****, *****, ***** и
т.н.), в които структури също е налице длъжност „*******“. За работодателя обаче, не съществува задължение да
извършва подбор измежду лицата, заемащи същата или сходна длъжност и в другите
населени места, в които е обособена структура. Подбор трябва да се извърши само
между служителите на съответното структурно обособено звено за съответния район
или населено място ( изрично в тази
връзка- Решение № 191/ 17.06.2016г. по гр.дело № 626/ 2016г. на ВКС, ІV- то
г.о.; Решение № 6 от 28.03.2014 г. по гр. д. № 3655/2013 г. на ВКС, г.о.;
Решение № 149 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 4113/2017 на ВКС, IV-то г.о ). Във
връзка с възражението на ищеца в исковата молба, то следва да се посочи и че от
приетите по делото доказателствени материали, отвъд
всякакво съмнение се установява, че преди да връчи на ищеца предизвестието и
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е
осъществил подбор. Впрочем, фактът на осъществения подбор не е необходимо да
бъде посочен в предизвестието или заповедта за уволнение. Основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение е „съкращаване на щата“, а не
осъщественият подбор. Предвид това, непосочването на обстоятелството, че подбор
е извършен не се отразява на законността на уволнението.
Що
се касае до критериите, посочени в чл. 329, ал. 1 КТ- квалификация и ниво на изпълнение
на възложената работа, следва да се посочи, че няма пречка освен тези критерии,
работодателят да въвежда и други, допълнителни критерии, като тази му преценка
не подлежи на съдебен контрол. Съдът следва единствено да провери
действителното съответствие на оценката на уволнения работник/ служител с тази,
дадена на останалите лица, участващи в подбора ( изрично в тази връзка- Решение № 39 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1585/2009 г., IV- то г.о; Решение № 149
от 18.07.2018 г. по гр. д. № 4113/2017 на ВКС, IV- то г.о.).
Досежно оценката по отделните критерии: по първия от тях „стаж в предприятието“ всички оценявани
лица са получили еднакъв брой точки, тъй като са назначени на 01.04.2017г. ( в
тази връзка – отразено в протокола на л. 80 от делото ). По втория критерий „*********“, оценяващите са съобразили
данните от трудовите книжки на служителите, участващи в подбора. Трудовата
книжка представлява официален свидетелстващ документ и е напълно резонно
оценяващите да вземат предвид отразеното в нея. В тази връзка, след като
трудовото правоотношение на ищеца с дружество „Гарант 02“ ООД не фигурира в
трудовата книжка на ищеца, то не би могло да се очаква и да бъде съобразено (
заверено копие от трудовата книжка на ищеца- л. 223- 233 от делото- трудово
правоотношение с „Гарант 02“ ООД липсва ). От приетата по делото справка от ТД
на НАП- Пловдив / л. 140- 141/ действително се установява регистрирано трудово
правоотношение между ищеца и „Гарант – 02“ ООД, като същото е продължило за
периода 01.06.2004- 07.06.2006г. Както бе посочено обаче, към момента на
осъществяване на подбора, това правоотношение не е било вписано в трудовата
книжка и поради това не е съобразено от оценяващите. Следва да се акцентира
върху факта, че дори и това правоотношение да бъде съобразено и ищецът да
получи максимален брой точки по критерия „*******“
( 20 точки ), то това не се отразява на законосъобразността на подбора, тъй
като вместо 140 точки, общият резултат на ищеца би бил 145 точки, с което
отново би бил с най- нисък общ резултат в класирането. По третия критерий „*****“ всички участващи са с еднакъв
резултат, доколкото притежават средно образование. По критерия „***********“, ищецът е получил най-
нисък резултат като св. М. поясни, че причината за това е получената оценка от
ищеца от извършено външно оценяване. Същото е осъществено от фирма „Лазурит 94“ АД / доклад с оценките- л. 240 от делото/, като
ищецът е с най- нисък резултат измежду участващите в подбора (в доклада на л.
240 от делото фигурира и лицето Р.Л., който е с по- нисък резултат от ищеца, но
към момента на подбора Л. не е служител на ответното дружество и поради това
резултатът му е ирелевантен ). Следва се посочи и че
тримата служители, участващи в подбора са преминали през теста на външния
оценител ( който е във връзка с изпълняваните от тях трудови функции ) и който
е поставил оценките съобразно тяхното представяне. Допълнително, бидейки пряк
ръководител на ищеца, св. М. сочи, че ниската оценка на К. е базирана и на случаи,
при които ищецът неправилно е подготвил боя за нанасяне върху лек автомобил ( в
своя разпит свидетелят възпроизвежда и конкретен случай, непосредствено преди подбора-
л. 261 гръб ). По критерия „******“,
то също не се установи постановената оценка да е необективна. В тази връзка,
св. Й.И. е категоричен, че работата е разпределяна равномерно между
работниците, заемащи длъжност „*******“, като обемът от извършена дейност (
обем на труда ) вече зависи от начина, ефективността и бързината на работа на
съответния служител ( в случай, че служителят работи неефективно и с грешки, то
като резултат от това и обемът от извършена от него дейност ще бъде по- нисък ).
Недоказано остана и твърдението на ищеца, че умишлено е оставян без работа и
поради това квотата му отработени часове е по- ниска. По критерия „*******“ всички оценени лица са получили
идентичен резултат, доколкото нямат наложени дисциплинарни наказания по смисъла
на Кодекса на труда. По отношение на последния критерий „**********“ е нужно да се посочи следното: в конкретния случай, от
показанията на св. М., който има преки и непосредствени наблюдения от начина,
по който ищецът изпълнява трудовите си функции ( и който е пряк ръководител на
ищеца ) се установява защо именно К. е получил най- ниска оценка по този
критерий. Свидетелят ясно мотивира причините, поради които ищецът е получил по-
ниска оценка от другите лица, участващи в подбора – изяснява се, че ищецът
трудно се вписва в работния колектив, като между него и колегите му възникват
пререкания. Допълнително, ищецът не спазва вътрешните правила за организация на
труда и св. М. посочва, че лично е забелязвал как К. в работно време се намира
на места, които не са свързани с работния процес ( л. 262 от делото ). Св. М.
изтъква и че при формиране на оценката на ******* е отчел и случаите, при които
без знанието и съгласието на прекия си ръководител, ищецът е изхвърлял вече
подготвена боя за автомобил, за която е установено, че не е в точния цвят.
Предвид гореизложеното, то съдът счита,
че оценката на работодателя, извършена в рамките на осъществения подбор,
съответства на качествата на работниците и в резултат на нея, са оставени на
работа тези, които са справят по- добре с възложените им трудови функции. Предвид
това, то е постигната основната цел на подбора- на работа да останат тези работници,
които в по- голяма степен допринасят за нормалното и ефективно протичане на
работния процес.
Предвид гореизложеното и доколкото се
установи, че е налице надлежно проведена процедура по съкращаване на щата в
ответното дружество, то е налице и посоченото от работодателя основание за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. От своя страна, това води до
неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с
който се претендира да бъде признато за незаконно уволнението и да бъде
отменено.
Претенцията за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност на ищеца е обусловена от основателността
на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Доколкото
искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, то това обуславя
неоснователност и на претенцията с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ,
с която ищецът моли да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност.
Доколкото искът с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, то следва да бъде отхвърлена и претенцията
по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, с
която се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца
сума в размер от 15 769, 08 лева за периода 21.05.2020 г. – 21.11.2020 г. След
като в патримониума на ищеца не съществува главното
вземане, то следва да бъде отхвърлен и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за периода
21.05.2020 г. – 19.07.2020 г., в размер на 262, 82 лева.
По
отношение на възражението за компенсация:
Тъй като искът с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да
бъде отхвърлен изцяло, то не настъпва и вътрешнопроцесуалното
условие да бъде разгледано възражението за прихващане, релевирано
от ответника ( същото е при условията на евентуалност ). Предвид това, то съдът
не счита за нужно да подлага на допълнително обсъждане този въпрос.
По
разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78 ал. 3 ГПК се поражда право на разноски в полза на ответника. Представени
са доказателства за договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 1620
лв. / л. 252- 259/, като именно тази сума следва да бъде осъден ищецът да
заплати на ответника.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане
на такси и разноски, и предвид изхода по делото, то всички други разходи по
същото остават в тежест на бюджета на Съдебната власт.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.А.К., ЕГН: **********
срещу „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД,
ЕИК: *********, обективно, кумулативно съединени искове за признаване за незаконно
уволнението, осъществено със Заповед № ******* г. на ****** на „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД и
неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност – „*******“ в отдел „************“ – правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ, за заплащане на обезщетение за
оставането на ищеца без работа вследствие на уволнението в размер на 15 769, 08
лева, дължимо за периода 21.05.2020 г. – 21.11.2020 г. – правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за периода 21.05.2020 г. – 19.07.2020 г., в размер на 262, 82 лева-
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.А.К.,
ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, ЕИК:
*********, сума в размер на 1620 лева /хиляда шестстотин и двадесет лева/,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ