РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Смолян, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20225400500071 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 1/10.01.2022 г. по гр.дело № 264/2021 г.
Маданският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от В. СР. Ш. против М. Б.
Ч., В.С. К., В. СТ. ДЖ., Юл. М. Б., Т. М. ДЖ. и Ж. М. ДЖ. иск за признаване
за установено в отношенията между страните, че В. СР. Ш. е собственик на
основание давностно владение, започнало от 1994 г., на следните земеделски
имоти: Поземлен имот с идентификатор № *****.**.** по кадастралната
карта и регистри на гр. Зл., одобрени със Заповед РД-18- 75/15.07.2008 г. на
изп.директор на АГКК, находящ се в землището на гр. Златоград в местност
„К.“ с площ на имота 241 кв.м, с начин на трайно ползване ливада; и
Поземлен имот с идентификатор № *****.**.** по кадастралната карта и
регистри на гр. Златоград, одобрени със Заповед РД-18-75/15.07.2008 г. на
изп.директор на АГКК, находящ се в землището на гр. Зл. в местност „К.“ с
площ на имота 2 317 кв.м., с начин на трайно ползване ливада.
С решението В.Ш. e осъден да заплати на В. СТ. ДЖ. и Т. М.
1
ДЖ. сумата от 450 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу това решение е подадена допустима въззивна
жалба от В. СР. Ш., чрeз пълномощника му адв.Евг. В., с искане да бъде
отменено, исковете му – уважени, ведно с присъждане на разноските за двете
инстанции.
В съдебно заседание жалбоподателят В.Ш., редовно
призован, се явява лично и със своя пълномощник адв.Евг. В., като поддържа
жалбата си. В определения от съда срок жалбоподателят чрез същия адвокат е
представил писмена защита.
Въззиваемите В. СТ. ДЖ., ЮЛ. М. Б., Т. М. ДЖ. и Ж. М.
ДЖ., чрез техния пълномощник адв.Кр. Г., оспорват жалбата с отговор по
чл.263, ал.1 ГПК и молят решението да се потвърди, както и да им бъдат
присъдени разноските за въззивното производство.
Въззиваемите В. СР. К. и М. Б. Ч. не са подали отговор на
въззивната жалба.
Въззиваемите, редовно призовани, не се явяват. За
въззиваемите Т.Д., Ж.Д., Ю.Б. и В.Д. техният пълномощник адв.Кр. Г.
изразява становище за неоснователност на жалбата. В дадения от съда срок
тези четири въззиваеми са подали писмена защита чрез същия процесуален
представител.
Въззивният съд намира, че решението следва да се
потвърди, като се имат предвид изложените от Маданския районен съд
мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата настоящият състав
съобразява следното:
Исковата молба на В.Ш. е оставена без движение с
разпореждане № 106/13.04.2021 г. на РС-Златоград, с указания да отстрани
две нередовности, едната от които е липса на фактически твърдения по какъв
начин ответниците демонстрират оспорване на правата му, налагащо да
предяви иска, за да се изведе правният му интерес от водене на делото. С
разпореждането е указано на ищеца, освен друго, да обоснове правния си
интерес, като посочи фактически или правни действия, с които ответниците
оспорват или смущават правото му на собственост върху спорните имоти.
С уточнителната молба вх.№ 968/05.05.2021 г. В.Ш., освен
2
друго, сочи, че към момента преди образуване на делото, ответниците са
предявили претенции за процесните имоти с твърдението, че като наследници
на общия наследодател притежават права.
Показанията на свидетелите Р. Б., съпруг на ответницата
Ю.Б.; на св.Б. К. и на св.В. Й., са преценени от съда при спазване всички
изисквания на процесуалния закон, без да са тълкувани превратно, като
липсва твърдяното в жалбата избирателно и преиначено обсъждане на
казаното от тях и пренебрегване на релевантни за спора факти.
Действително, свидетелите признават, че не са видели и
чули лично разговор между ищеца В.Ш., от една страна, и Т.Д. или бащата на
тази ответница М. Дж., при който разговор ищецът да се опитва да склони
последните двама да му прехвърлят своите части от имотите безвъзмездно, на
което те не се съгласяват. Тези свидетели обаче добросъвестно
възпроизвеждат онова, което им е станало известно в резултат на споделяне
от ответницата Т.Д. и от покойния и баща М. Дж. – че ищецът ги е търсил с
предложение да уредят собствеността върху имотите, като Т.Д. и баща и му
преотстъпят безплатно техните части от имотите, което те отхвърлят.
Правилно е прието от РС-Мадан, че показанията на тези
свидетели следва да се кредитират, защото са безпротиворечиви и
последователни. Прочитът им от въззивния съд налага същия извод. Не се
забелязва преиначаване или избирателно обсъждане на разказите им, не е
ясно кой релевантен за спора факт е пренебрегнат при анализа на съда. Макар
да нямат лични възприятия от разговор между ищеца и Дж., свидетелите имат
такива възприятия от разговори между тях самите и Дж., при които разговори
Дж. им съобщават за исканията на Ш. да му прехвърлят техните части от
имотите и то – безвъзмездно, както и за изпитаните от тези лица отрицателни
емоции от това поведение на ищеца. Пренебрегването на факта на тези лични
възприятия на свидетелите би било съществено процесуално нарушение. Не
се откриват противоречия в показанията, нито неяснота за кои точно
сънаследствени имоти Ш. е обработвал Дж. да му прехвърлят частите си –
свидетелите описват имотите по начин, позволяващ категоричната им
идентификация - че става дума именно за процесните. Няма данни за
заинтересованост на свидетелите Й. и К.; напротив, св.К. обяснява съвсем
достоверно защо е посетил имотите и защо има впечатления от тях –
3
обмислял е да ги купи. Това негово намерение не сочи на заинтересованост.
Св.Б. е съпруг на ответницата Т.Д., но показанията му съвпадат с тези на
другите двама, поради което и при съблюдаване изискването на чл.172 ГПК
правилно им е дадена вяра с обжалваното решение.
Невярно е твърдението във въззивната жалба, че РС-Мадан
е пренебрегнал факта как ответниковите свидетели установяват, че
ответниците никога не са извършвали правни и фактически действия в него.
На първо място, такъв факт не е установен, защото тези свидетели не изнасят
данни, на които да се основе подобен извод. Показанията им доказват нещо
по-различно и това е правилно е разбрано от МРС - как разказите на св.Ф. К.
и К. Х. установяват положителния факт, че ищецът е обработвал процесните
имоти, че баща му е построил в тях ограда, отделяща ги от съседните
селскостопанска сграда сено и напоително съоръжение-водоем. При
съобразяване, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху имотите през
продължителен период от време, искът е отхвърлен не защото ищецът не е
упражнявал фактическа власт върху имотите, а защото само ползването на
имота по неговото предназначение от ищеца /което е прието за доказано от
МРС/, е счетено за недостатъчно да се приеме, че упражняването на
фактическа власт върху съсобствения от наследяване имот е с намерение за
своенето му. Отхвърлянето на иска се гради на извода, че по делото липсват
доказателства ищецът да е извършил действия, с които е манифестирал пред
останалите съсобственици, че владее имотите изцяло за себе си, че отича
тяхното владение. Този извод се явява напълно обоснован.
Наистина, събрани са доказателства, че ищецът и баща му
са изградили в имотите сеновал и са изкопали яма за напояване, че са
направили ограда. Никой от свидетелите обаче не съобщава факти, че ищецът
не допускал никого, включително ответниците, в процесните имоти. Няма
данни някой от ответниците да е искал да извърши някаква дейност в имотите
и ищецът да им се е противопоставил, да е направил така, че да е невъзможен
достъпът на ответниците до ливадите и то именно по причина, че вече не ги
счита за съсобственици. Установеното от свидетелите К. и Х. изграждане в
имота на подобрения от ищеца и баща му не опровергава извода за липса на
действия/бездействия, показващи ясно и недвусмислено на останалите
съсобственици промененото намерение на ищеца да държи техните идеални
части вече като свои. Благоустрояването и ползването на съсобствените
4
имоти само от един съсобственик сами по себе си не могат да обосноват
превръщане на държането във владение, защото всеки съсобственик има
право да се ползва от имотите според предназначението им. Няма данни да е
преустановен от ищеца достъпът на останалите до имотите; нито да е
отблъснал тяхното владение.
Дадените от ответниците обяснения са преценени правилно
от МРС – те не са извършвали последните години действия в ливадите, нито
са защитавали правата си върху тях, нито са се опитвали да отстранят Ш. от
имотите именно защото поведението му не е показвало по никакъв начин, че
той оспорва участието им в съсобствеността, че вече се счита за единствен
собственик на имотите. Както напълно логично обяснява отв.Т.Д., тя не е
защитавала досега правата си върху процесните имоти, защото не се е
налагало. Това потвърждава извода на МРС, че Ш. не е отричал до завеждане
на делото правата на останалите съсобственици по начин, че те да ги
почувстват застрашени; т.е., няма показано намерение за своене, което да
налага противопоставяне от ответниците.
Няма нужда ответниците да доказват, че са извършвали
действия по чл.116 ЗЗД, към който препраща чл.84 ЗС; нито по чл.5, ал.2
ЗВСОНИ, водещи до прекъсване на давността, защото ищецът не е доказал,
че такава придобивна давност върху идеалните части на останалите
съсобственици изобщо е започнала да тече в негова полза - не е установен
субективният елемент, намерението на ищеца за своене, което да е станало
достояние на ответниците. Напротив, с исканията си да му прехвърлят
техните части/което е най-близкото до завеждане на делото ищцово
поведение/ и липсата на отричащи правата им други негови
действия/бездействия, им е показал, че не счита имотите изцяло за свои.
Не следва да се обсъжда доводът във въззивната жалба
против тезата на ответниците за неоснователност на иска поради наличие на
данни в реституционната преписка за записване на имота на ответницата
М.Ч., защото искът е отхвърлен по друга причина. Претенцията на ищеца е
намерена за неоснователна от РС-Мадан не поради наличие на такива данни,
а поради недоказаност на твърдението на ищеца, че е превърнал държането на
идеалните части на останалите съсобственици в държане за себе си.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде
5
осъден да заплати на въззиваемите ЮЛ. М. Б. и Т. М. ДЖ. направените от тях
разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в
размер общо на 600 лв. по представени договори за помощ и списък на
разноските.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1/10.01.2022 г. по гр.дело №
264/2021 г. на Маданския районен съд.
ОСЪЖДА В. СР. Ш., ЕГН **********, да заплати ЮЛ. М.
Б., ЕГН **********, и Т. М. ДЖ., ЕГН **********, направените от тях
разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните чрез
техните пълномощници.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6