Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, представляван от пълномощника юрисконсулт Н. З., против Решение №86 от 10.05.2024 г., постановено по АНД №683/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли.

В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във връзка с чл63в от ЗАНН. За неправилни се считат изводите на съда, че при съставяне на АУАН е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, явяващо се основание за отмяна на Наказателното постановление, и конкретно извода, че не е удостоверен по надлежен начин отказа на законния представител на дружеството да подпише АУАН, с което са нарушени разпоредбите на чл.43, ал.2 от ЗАНН. Излагат се съображенията, че процесуалният закон ЗАНН уреждал четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата категория били свидетели, присъствали при извършване на нарушението, втората категория били свидетели, присъствали при установяване на нарушението, третата категория били свидетели, присъствали при съставяне на акта и четвъртата категория били свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта. Участието на свидетелите от четвъртата категория се налагало единствено в случай че лицето, посочено като нарушител, се възползвало от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН и откажело да подпише акта. Тези четири категории свидетели удостоверявали различни факти и обстоятелства. В настоящия случай съставеният АУАН отговарял на изискванията на чл.42 от ЗАНН, не били допуснати нарушения и на чл.40 от ЗАНН. Съставянето на акта станало в присъствието на законния представител на дружеството, видно от събраните по делото доказателства на същия била осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като това не се променяло от обстоятелството, че жалбоподателят бил отказал да подпише и получи препис от АУАН. Именно законният представител на дружеството се намирал на място на съставяне и предявяване на АУАН, и негова била преценката по какъв начин ще се ангажира с участие в производството по съставяне на АУАН с оглед упражняване правото му на защита. Видно било от събраните по делото доказателства, че в случая била налице хипотезата на чл.43, ал.2 от ЗАНН – жалбоподателят отказал да подпише акта и да получи препис от него, като това обстоятелство било удостоверено по надлежния начин в АУАН с подписа на двама свидетели, видно от графа „Бележка на връчителя: (при отказ)“. Ето защо първоинстанционният съд бил възприел погрешно, че с подписите си двамата свидетели са удостоверили единствено отказа на управителя да получи екземпляр от АУАН, а не отказа му да подпише акта. Твърди се, че в случая правата на лицето не били нарушени по никакъв начин, тъй като били спазени всички разпоредби на ЗАНН по съставяне, предявяване и връчване на АУАН. Наказателното постановление било законосъобразно, издадено от компетентен орган, спазени били формата и реда за издаването му, и същото съдържало необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН. Претендира се отмяната на обжалваното решение и потвърждаване на отмененото с него Наказателно постановление.

Ответникът, „Елемин Итхалат“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя А. К., чрез пълномощника си адв.Г. Г. ангажира писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Навежда съображения, че от страна на дружеството жалбоподател пред районния съд били изложени и основания за незаконосъобразност на Наказателното постановление, които не били взети предвид от съда, но сами по себе си свидетелствали за незаконосъобразността на НП поради противоречието му с ПЕС, дело С-97/21 на СЕС, както и чл.50 от Хартата на основните права и свободи, тъй като с издаването на НП и ЗППАМ за едно и също административно нарушение грубо се погазвал основополагащия принцип non bis in idem.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

С процесното решение Районен съд – Харманли е отменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №737216-F740635 от 10.11.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушаване разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), и на основание чл.185, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗДДС, на „Елемин Итхалат“ ЕООД, [населено място], е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

За да достигне до този краен резултат, въззивната съдебна инстанция е установила от фактическа страна, че на 12.10.2023 г. в 09.59 часа е била извършена проверка на магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], [улица], на територията на бивш общински пазар, стопанисван от „Елемин Итхалат“ ЕООД, при която е било установено, че дружеството като задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ е допуснало нарушение на същата наредба, като не е регистрирало и отчело продажбата на стока – в случая пакет леща на стойност 4,50 лв., платена в брой от свидетеля А.Е. на А. А., в качеството си на лице, длъжно да издаде касов бон от фискално устройство или съответно касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. Съдът е посочил, че за извършената проверка е бил съставен протокол от 12.10.2023 г., в който са отразени описаните обстоятелства, и за така установеното от А.Е. – ст.инспектор в НАП, е съставен АУАН № F740635 от 19.10.2023 г. Съдът е приел, че същият АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, като не е подписан от него. В акта е удостоверен отказа му да получи екземпляр от АУАН с подписа на двама свидетели. Констатирал е процесуално нарушение от категорията на съществените при съставяне на АУАН и издаване на Наказателното постановление, което налага отмяна на санкционния акт. Приел е, че в АУАН липсва подпис на нарушителя – на законния представител на дружеството жалбоподател в графата „нарушител“, а след като управителят на наказаното дружество отказал да подпише акта, съгласно чл.43, ал.2 от ЗАНН следвало отказът на нарушителя да подпише акта да се удостовери чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. В случая отказът на управителя на дружеството да подпише акта не бил оформен съобразно цитираната разпоредба, доколкото липсвало удостоверяването му с подписа на свидетел с посочени имена и адрес. Съдът е посочил, че удостоверяването на отказа да подпише акта не бил могло да се санира с направеното удостоверяване на отказа му да получи екземпляр от него, които са две отделни действия в процедурата по съставяне, предявяване и връчване на АУАН.

Касационната инстанция приема проверяваното решение за правилно.

Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, чрез разпита на свидетелите А.Е. и Г.Н. съдът е установил, че управителят на „Елемин Итхалат“ ЕООД се явил в ТД на НАП – Стара Загора, като присъствал заедно с преводач, и след като разбрал, че става въпрос за „глоба“ си тръгнал, напуснал сградата и не подписал съставения в ТД на НАП – Стара Загора акт. Преценил е, че при това положение отказът на нарушителя да подпише акта е следвало да се оформи съгласно изискването на чл.43, ал.2 от ЗАНН – чрез удостоверяването му с подписа на един свидетел, с отбелязани в АУАН име и точен адрес на същия, което в случая не е било извършено, тъй като е налице удостоверяване единствено на отказа на представляващия „Елемин Итхалат“ ЕООД да получи акта, обективирано в наличната като част от самия АУАН разписка. Фактическите изводи на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства и изводите му, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН са правилни, обосновани и не противоречат на събраните по делото доказателства.

Видно е от представения Акт за установяване на административно нарушение №F740635 от 19.10.2023 г., съставен в присъствието на свидетеля Г. П. Н. от старши инспектор по приходите в НАП при ЦУ А. Й. Е. на 19.10.2023 г. срещу „Елемин Итхалат“ ЕООД, че в АУАН липсва подпис на нарушител или неговия представляващ. В инкорпорираната под текста на акта Разписка, озаглавена „Бележка на връчителя: (при отказ)“, с подписите на свидетелите С. П. – Ханджиева и К. Т. е удостоверено обстоятелството, че А. К., в качеството му на представляващ „Елемин Итхалал“ ЕООД „отказа да получи екземпляр от настоящия акт“.

В чл.43, ал.1 от ЗАНН е предвидено, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Според чл.43, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В случая формалното изискване на чл.43, ал.2 от ЗАНН е било нарушено, като в акта не са налични имена и подпис на свидетел, удостоверяващи отказа на законния представител на нарушителя да подпише акта, респ. не може да се установи надлежното му предявяване след съставянето му и запознаването на нарушителя със съдържанието на акта.

Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. При постановяване на решението си районният съд е направил адекватен анализ на правилно установените факти и не е допуснал нарушения на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и следва да бъде оставено в сила.

От събраните пред въззивния съд доказателства се установява също, че със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-476-0114921/13.11.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „Елемин Итхалат“ ЕООД, [населено място], е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], [улица]бивш общински пазар, стопанисван от същото дружество, и забрана за достъп до него за срок от 30 (тридесет) дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В ЗНПАМ е вписано, че за нарушението е издадено Наказателно постановление №737216-F740635/10.11.2023 г., с което е наложена административна санкция в размер на 1000 лева. Мярката е наложена за констатирано на 12.10.2023 г. нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, изразяващо се в това, че при извършена на същата дата от проверяващите в обекта контролна покупка на 1 брой пакет леща от 1 кг. на стойност 4,50 лв., платени в брой на А. А. А., за заплатената в брой на продавача в обекта сума не е бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. Видно от представената разписка, заповедта е връчена срещу подпис на управителя на „Елемин Итхалат“ ЕООД 11.12.2023 г. и няма данни същата да е била обжалвана.

Съгласно постановеното от Съда на ЕС Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 по преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от Административен съд – Благоевград, според което решение Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

За извършеното от дружеството ответник по касационната жалба административно нарушение, едновременно с предвидената в чл.186, ал.1, т.1, б.„а“, вр. чл.118 от ЗДДС принудителна административна мярка, в нормативната уредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, е предвидена и мярка имуществена санкция.

От това следва, че с налагането на „Елемин Итхалат“ ЕООД на имуществена санкция на основание чл.185, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗДДС с Наказателно постановление №737216-F740635 от 10.11.2023 г., за същото нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за което със ЗНПАМ №ФК-476-0114921/13.11.2023 г. му е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, е приложена национална правна уредба, несъответна на Директива 2006/112/ЕО. Макар двете мерки да са наложени в отделни и самостоятелни производства – по ЗАНН и по АПК, и държавната принуда при издаването на НП и налагането на ПАМ да е насочена към различни цели, като краен резултат се достига до автоматично кумулиране на две мерки с наказателноправен характер и на практика се е стигнало до двойно наказване на дружеството, което не следва да се допуска.

При този изход на спора, основателно по чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН е своевременно направеното от ответника по касацията искане за присъждане в негова полза, платими от касатора, на направените по делото разноски – реално заплатеното по Договор за правна защита и съдействие от 05.06.2024 г. възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция в размер на 500 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №86 от 10.05.2024 г., постановено по АНД №683/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Елемин Итхалат“ ЕООД, *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк] [адрес], ***, разноски по делото за касационната инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.