Р Е
Ш Е Н
И Е № 38
гр.Видин, 22.10.2018 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен съд търговска
колегия в открито
заседание на
двадесет и първи септември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: В.М.
при секретаря
Н. К.............................. и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия
В.М. търговско дело № 332 по
описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че „У….„АД има срещу ответника
В.Г.Г. валидно и и зискуемо вземане в размер на СУМАТА 54 102.27 ЛВ. , главница за периода
25.05.2016 до 14.03.2017, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението 15.03.2017, сумата 19 158,91 лв. договорни
лихви за периода 25.05.2016 до 14.03.2017, от които договорена лихва в размер
на 3 706.83 лв. и обезщетение за забава за просрочени плащания в размер на 15
452.08 лв., произтичащи от договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№ TR …г., както и анекси към същия.
Претендира и сумата 3 419.92 лв., разноски в заповедното производство, от които
1465.22 лв. Д.т и 1954.70 лв.-адвокатски хонорар.
Подържа се в исковата молба, че ответника В.Г.Г. , с ЕГН : ********** , в качеството му на кредитополучател е получил сумата от 55 000 лв. по Договор за
банков ипотечен кредит на ФЛ №….г. и срок за погасяване 05.11.2028г.
Подържа се в исковата молба, че с Анекс №1 от
15.03.2010г., Анекс №2 от 22.02.2011г., Анекс №3 от
22.04.2013г. и Анекс №4 от 11.11.2015г., неразделна част от договора страните са предоговорили условията по кредита , като са въведени три гратисни
периода на облегчено
погасяване на задължението. Съгласно Анекс 4, страните се съгласяват
отношенията им да се уреждат от същия, като по силата на пар.4 от анекса, съдържанието
му заменя напълно и изцяло Договора за кредит.
Твърди се в исковата
молба , че кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни
вноски за договорни лихви и главница на 25.05.2016 г., като от същата дата е изпаднал в забава. Поради допуснатите просрочия, а именно шест вноски за договорни лихви и главница ,
дължими за периода от 25.05.2016 г. до
25.10.2016 г. на основание чл.17.1 от Анекс № 4 ищецът едностранно е обавил
целия кредит за предсрочно изискуем ,считано от 24.11.2016 г., като към тази
дата ползвания кредит ведно с лихвите за просрочие са станали предсрочно и незабавно изискуеми.
Излага се , че с нотариална покана № 15887 по описа на нотариус Н. А. , рег. №028 от НКнадлежно оформена на 14.02.2017 г. съгласно разпоредбите на чл.47 ГПК Банката е уведомила длъжника за обявената предсрочна изискуемост и го е
поканила доброволно да погаси задължението
си в пълен размер . Към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК
длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви и главница по договора. Предвид
подаването на възражение , Банката е предявила настоящия иск. Претендира се и
законна лихва за забава от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски.
Иска се да бъде признато за установено в отношенията между страните , че „У…“ АД има срещу ответника валидно и изискуемо вземане в размер на :
Главница в размер на 54 102.27лв., Договорна лихва в размер на 3 706.83 лв, Обезщетение за забава на
просроч. плащания в размер на 15 452.08 лв.
Претендират и законна лихва върху
главницата , считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/15.03.2017 г./ до окончателното издължаване, както и
сумата 3 419.92 лв., разноски в заповедното производство, от които 1465.22 лв.
Д.т и
1954.70 лв.-адвокатски хонорар.
С отговора ответника оспорва иска, като твърди, че не е налице редовно
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради следното:
В подаденото Заявление за снабдяване със
Заповед за изпълнение се сочи за дата на предсрочната изискуемост- 24.11.2016г.,
дата към която предсрочната изискуемост не е била настъпила, с оглед
несъобщаването на същата на длъжника, съобразно постановките на TP 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент
са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Поддържа , че с исковата
молба по настоящото дело е представено копие от Нотариална покана, рег.№15887,
том 3, №177/ 23.12.2016г. на Нотариус Н. А., с инкорпориран в
същата Протокол и отбелязване на връчване от 14.02.2017г. Счита, че е налице ненадлежно връчване на
горепосочената нотариална покана, с която се твърди, че е обявена предсрочната
изискуемост на кредита по отношение на ответника, предвид факта, че не са
спазени правилата на процесуалния закон за връчване на съобщения. Посочва,
че не е пуснато уведомление в пощенската кутия въпреки че до същата има достъп и е обозначена
по начин, от който е безспорно ясно, че принадлежи на неговото домакинство. Пускането на уведомление и в пощенската кутия е
въведено в чл.47, ал.1 от ГПК като кумулативно императивно изискване за спазването
на процедурата по чл.47 от ГПК и дори неспазването само на това обстоятелство
сочи на нарушение на законоустановената процедура по връчване, респ. съществено
засяга проц. права на доверителя ми. По отношение на това изискване няма данни
защо не е извършено, поради което моли съда да приеме, че е налице нарушение на процесуалните правила на
чл.47 от ГПК, дискредитиращо редовността на връчването. Налице е разминаване между посочения в същия
протокол дата на поставяне на уведомлението- 30.01.2017г. и датата в залепеното
уведомление- 31.01.2017г. , поради което
ответникът счита , че няма валидно уведомяване , поради което и предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила / чл.60,
ал.2 от ЗКИ/.
Възразява
се, че ако Нотариусът стриктно беше изпълнил разпоредбата на чл.47 от ГПК и
по- конкретно чл.471, ал.4 от ГПК, заповедният съд щеше да установи пречка за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение съгласно чл.411, ал.2, т.4 от ГПК, предвид факта, че към
момента на връчване на нотариалната покана и понастоящем длъжникът няма
обичайно местопребиваване на територията на Република България. Считано от началото на 2016г. ответникът живее и работи в
Обединеното кралство В. и С. И. Горното обстоятелство, съставляващо пречка съгласно чл.411, ал.2, т.4 от ГПК е различно и самостоятелно от обстоятелството по чл.411, ал.2, т.З от ГПК и
не е обвързано от декларирането на адрес в чужбина. Касае се до фактическо
положение- обичайно пребиваване извън пределите на страната, което се доказва по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Независимо от неоснователността на претенциите като цяло, се оспорва от ответника на самостоятелно основание предявените размери
на всяка от тях- главница, договорни лихви и обезщетение за забава на
просрочени плащания, като изразява становище за нищожност на конкретни клаузи в
договора за банков кредит и анексите, за които твърди, че не са индивидуално
уговорени, както и приложимите към конкретния договор или анекс общи условия на
Банката и са неравноправни.
Посочените клаузи в
договора и анексите са неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143, т.5 вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.19, ал.2 от ЗПК.
С оглед на горното се иска да се отхвърлят предявените
искове изцяло и да се присъдят
направените по делото разноски.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните,
прие за установено от фактическа страна следното :
На 05.11.2008 г. е сключен договор за банков кредит №… между У…АД - кредитор и В.Г.Г. - кредитополучател
като размера на кредита е 55 000 лв. и срока
за погасяване е 05.11.2028г. Целта на предоставения кредит е довършителни СМР
на недвижим имот. От представените документи е видно, че кредита в пълния му
размер е усвоен от кредитополучателя .
Страните
са договорили съгласно т.4.1а -
годишен лихвен процент за олихвяване , който
е резултат от БЛП в размер на 1 m.SOFIBOR – 7,349% / към датата на договора/ и надбавка в размер на 3,531% или
общо 10,88 %.
Съгласно
т.4.2 страните са договорили надбавка върху лихва за редовен дълг при просрочие
на лихвата в размер на 5.531%, а съгласно т.4.3 -
надбавка върху лихва за просрочена главница .Съгласно т. 5 старните
са договорили съответните такси и комисионни .
Съгласно
подписания договор е договорено
погасяването на кредита по редовен дълг да става на равни месечни погасителни
вноски .
Договорът е обезпечен с ипотека върху недвижим имот-чл.8 и сл. По делото е представен погасителен план
и общи Условия за усвояване, ползване и обезпечаване
и усвояване на ипотечни кредити на ФЛ. В раздел девет т. 29 и сл. е уредена предсрочната изискуемост на кредита и
принудително изпълнение.
С Анекс №1 от 15.03.2010г., Анекс №2 от 22.02.2011г., Анекс №3 от
22.04.2013г. и Анекс №4 от 11.11.2015г., неразделна част от договора страните са предоговорили условията по кредита , като са въведени три гратисни периода на облегчено погасяване на задължението. Съгласно Анекс 4,
страните се съгласяват отношенията им да се уреждат от същия, като по силата на
пар.4 от анекса, съдържанието му заменя напълно и изцяло Договора за кредит.
Между
страните е подписан Анекс №4
от 11.11.2015г., с който анекс те се съгласяват отношенията между тях във
връзка със сключването и изпълнението на договор за банков кредит №TR73084580/05.11.2008 г. и подписани анекси към договора да бъдат уреждани от настоящия
Анекс №4/ 11.11.2015г. съдържанието на който заменя изцяло и напълно съдържанието на
договора за банков кредит№TR73084580/05.11.2008
г.и анексите към него.
С
подписването на анекса страните заявяват, че при индивидуално договорените
между страните условия кредитора е предоставил на кредитополучателя кредит , а
кредитополучателя заявява, че го усвоява, ползва целево и връща в едно с
начислените лихви, такси и комисионни в предвидените в договора срокове и в
съответствие с ОУ
Между
страните са подписани ОУ към 11.11.2015
г. при които У….АД предоставя ипотечни кредити на физически лица и
съгласно т.29 са уговорени предсрочната изискуемост на кредита и принудителното
изпълнение, а именно:
Кредита
може да бъде обявен за частично или изцяло предсрочно изискуем на предвидените
в договора и настоящите ОУ включително и при просрочие на всяка една която и да
е дължими вноски по кредита .
„У….“
АД е обявил кредита за предсрочно изискуем на
г.
поради допуснати просрочия от 6 вноски за договорни лихви и главници в периода
от 25.05.2016 до 25.10.2016 на осн чл.17.4 от Анекс № 4.
С исковата молба по настоящото дело е представено копие от
Нотариална покана, рег.№15887, том 3, №177/ 23.12.2016г. на Нотариус Н.
А., с инкорпориран в същата Протокол и отбелязване на връчване от 14.02.2017г. Намиращият
се на последната страница на
нотариалната покана е протокол, съдържа отбелязване, че адресът –гр.В.,
жк“Х… “№ …,вх.“ .“,ап . , е посетен на посочените три дати, като жалбоподателя
не е намерен на адреса. Посочено е, че на 30.01.17г. е залепено уведомление в
двуседмичен срок жалбоподателят да се яви за получаване на нотариалната покана,
но същия не се е явил. Върху поканата е поставен печат, че на
14.02.17г. нотариус А… е удостоверила връчването на тази покана като
е посочено, че е поставено уведомление на входната врата, но лицето В.Г. не се е явил за получаване.
Разпитаните по делото свидетели В.К. П. и Г. П. Г., които установяват, че ответника живее и
работи от месец април на 2016г. в А… и до момента не се е връщал. Свидетелят Г.
– баща на ответника, посочва, че посещава периодично апартамента в гр.В.,ж.к.“Х…“
№ …,вх.“ . “,ап ., където не живее никой. При едно от посещенията си на адреса
един от съседите – В. К. му дал
уведомление от Н. А., което нямало адресат. Впоследствие свидетелят Г. разбрал за започнало изпълнително дело против
ответника. Свидетелят заявява, че до пощенските кутии на входа има достъп, но
не е намирал никакви съобщения в пощенската кутия на апартамента за сина си.
По делото е назначена съдебносчетоводна експертиза ,
която е дала заключение, изслушано и прието от съда като обективно и компетентно
изготвени. Съгласно заключенията размерът на остатъчното задължение по сметката
на кредитополучателя В.Г.Г. към У….
АД към 24.11.2016 г.( датата на
обявяване на предсрочната изискуемост): Главница в размер на 54 102.27 лв. / 6 бр. вноски /, Договорна лихва в размер на 15 452.08 лв. / 7 бр.вноски/,
Обезщетение за забава на просроч. плащания 3706.83 лв. /6 бр. вноски/
От експертизата се установява, че за периода от
10.10.2015 до 13.06.2018г не се установяват извършени погасявания на
задълженията по кредита след 15.03.2017г
При така установената фактическа обстановка Видинският окръжен съд намира,
че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен поради следното :
Настоящият иск е
установителен по чл.422 ГПК след подадено възражение от длъжника по чл.414 ГПК,
че не дължи посочената от кредитора сума в заявлението по чл.417 ГПК. Всеки
може да предяви иск за съществуването или несъществуването на едно правно
отношение, а целта на заповедното производство е при признание на вземането от
длъжника да се постигне бързо удовлетворяване вземането на кредитора по
съкратена съдебна процедура, но при възражение на длъжника, както е в
случая-страните преминават към общия исков процес по чл.124 ГПК с възможност да
ангажират доказателствата, предвидени в ГПК.
Безспорно се установи ,че На 05.11.2008 г. е сключен договор за банков кредит №TR73084580 между У…АД - кредитор и В.Г.Г. - кредитополучател
като размера на кредита е 55 000 лв. и срока
за погасяване е 05.11.2028г. Целта на предоставения кредит е довършителни СМР
на недвижим имот. От представените документи е видно, че кредита в пълния му размер
е усвоен от кредитополучателя . Кредитът е усвоен изцяло.
В настоящия случай вземането предмет на спора
произхожда от договор за банков кредит с уговорена в т.17 предсрочна
изискуемост. Съгласно т.18 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.
ОСГТК ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. ОСГТК на ВКС се произнесе по въпроса за настъпване на предсрочната
изискуемост на договор за банков кредит.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на
цитираното тълкувателно решение в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
С оглед на така дадените разрешения моментът,
в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало
до длъжника – кредитополучател, и то ако са били налице обективните предпоставки
за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният
остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя,
Съдът в настоящия си състав счита, че не е налице
редовно уведомяване на длъжника, поради което представените с извлечението
документи не са редовни от външна страна. За доказване уведомяването за
обявената предсрочна изискуемост на длъжника от страна на банката е представена
цитираната по-горе нотариална покана с отбелязването с печат, че на 14.02.17г.
Нотариус Н.Ангелова е удостоверила връчването на тази покана като
е посочено, че е поставено уведомление на входната врата, но лицето В.Г. не се е явил
за получаване.
Съдът счита, че не е налице редовно уведомяване,
поради следното: Целта на изискването за редовно уведомяване е да се даде
възможност на длъжника преди започване
на съдебното производство да изплати цялото задължение. За да е налице
редовно уведомяване, то същото следва да е ефективно извършено, а не да са
спазени формално законовите изисквания за това. В настоящия случай като
доказателство за извършеното уведомяване е представена намиращата в делото нотариална покана.На последната страница
на нотариалната покана е нанесен
протокол, че адресът –гр.В…,жк“Х.Б. “ № …,вх.“…
.“,ап…. е посетен на посочените три дати, като В.Г. не е намерен на адреса. Посочено е, че на
30.01.17г. е залепено уведомление в двуседмичен срок жалбоподателят да се яви
за получаване на нотариалната покана, но същият не е явил. Върху поканата е поставен печат, че на
14.02.17г. Н.А. е удостоверила
връчването на тази покана като е посочено, че е поставено уведомление на
входната врата, но лицето В.Г. не се е явил за получаване. Съгласно чл.47,ал.1 и 2 от ГПК в редакцията им към месец януари на 2017г. когато ответникът не може да бъде намерен
на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия,
а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място
около нея. Когато има достъп до
пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. В уведомлението се
посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става
чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината,
когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат
получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Анализът на
цитираните разпоредби налага извод за необходимост от поредни действия по
връчването на съобщенията от страна на длъжностното лице-връчител. В настоящия
случай от страна на ищеца-банката, няма каквито и да било твърдения, а и -
доказателства, че законовата процедура е спазена. За да бъдат изпълнени
законовите разпоредби следваше да са налице доказателства от страна на
нотариуса, съответно –банката, че връчителят е търсил лицето на конкретни дати,
че не се е намерило лице, която да получи съобщението, че връчителят е залепил
уведомление на входната врата на жилището и че е пуснал съобщение в пощенската
кутия на жалбоподателя. Вместо изпълнението на посочените законови условия по
настоящето дело се установи, че във входа на блока, където се намира
апартамента на ответника е намерено уведомление /стр.27 от делото/, което няма
адресат и не се знае за кой се отнася. Номерът на
уведомлението съвпада с номера на приложената по заповедното производство
нотариална покана. Видно от същото, липсва каквото
и да е посочване на адресат, за да може да се установи кой е получателят на
същото. Непосочването
на адресата на представеното уведомление представлява съществена нередовност,
осуетяваща сама по себе си редовното връчване. Видно от същото уведомление на
нотариус Н. А., същото е съставено и поставено на 31.01.2017г.- дата, различна от посочената в протокола към
съставената нотариална покана. Съгласно посочената в него дата на 14.02.2017г. все още не е бил изтекъл срокът, посочен в него за получаване, поради
което незаконосъобразно Нотариусът е оформил нотариалната покана като редовно
връчена на същата дата.
От разпита на свидетелите по делото се установи, че именно
приложеното по делото съобщение е намерено на площадката на апартамента на ответника, при чието съдържание не може в никакъв случай да се изведе до кого е
адресирано. Пускането на уведомление и в пощенската кутия е
въведено в чл.47, ал.1 от ГПК като кумулативно императивно изискване за
спазването на процедурата по чл.47 от ГПК и дори неспазването само на това
обстоятелство сочи на нарушение на законоустановената процедура по връчване,
респ. съществено засяга процесуалните права на Вл.Г.. Също от разпита на свидетелите
се установи, че пощенската кутия на ответника е обозначена по
несъмнен начин (чрез посочване на номера на апартамента, за който се отнася.
Налице е разминаване между
посочения в същия протокол дата на поставяне на уведомлението- 30.01.2017г. и
датата в залепеното уведомление- 31.01.2017г.
От гореизложеното следва извода, че няма валидно уведомяване до В.Г.Г. , поради което и предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила /
чл.60, ал.2 от ЗКИ/.
Установено е по делото от събраните доказателства, че
няма надлежно уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на
кредита.
Тъй като производството по чл.422 ГПК се явява
продължение на производството по чл.417 ГПК, то следва да са налице основанията
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, за да бъде основателен и
предявеният установителен иск. В случая се констатираха пороци, касаещи
предсрочната изискуемост на кредита, което води и до неоснователност на
исковата претенция.
С
оглед на горното съдът счита, че не са изпълнени изискванията на закона за удостоверяване
на подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. Вземането не подлежи на изпълнение, поради изложените по-горе
съображения във връзка с нередовно обявената предсрочна изискуемост на кредита.
Предвид изложеното съдът намира предявеният
иск за неоснователен. Независимо от неоснователността на исковата претенция като цяло, ответникът е оспорил на самостоятелно
основание предявените размери на всяка от исковите претенции - главница, договорни лихви и обезщетение за забава на просрочени плащания,
като изразява становище за нищожност на конкретни клаузи в договора за банков
кредит и анексите, за които твърди, че не са индивидуално уговорени, както и
приложимите към конкретния договор или анекс общи условия на Банката и са
неравноправни. Твърди, че посочените клаузи в договора и анексите са
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.5 вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.19,
ал.2 от ЗПК.
Като цяло съгласно договор за банков кредит, Анекс №1 , Анекс №2 и Анекс №3
към договора, при просрочие на лихва или главница за срока на просрочието,
целият размер на кредита се олихвява едновременно с три вида лихви - лихва по
редовната главница, лихва за просрочената главница и лихва върху текущия дълг
при просрочие на главница и / или лихва и главница от 5%, като сумарно лихвата
за обезщетение надхвърля 30 % при максимален размер на лихвата основен лихвен
процент плюс 10 пункта.
В.Г.Г. е физическо лице, на което по силата
на Договор за ипотечен кредит е
предоставен банков кредит, който не е предназначен за извършване на търговска
или професионална дейност, поради което и същият има качеството на потребител
по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Следователно като кредитополучател в
отношенията, възникнали между него и „У. Б." АД по силата на процесния договор за банков кредит, същият се ползва
от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща
регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда
разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Нормите, регламентиращи
потребителската защита са императивни, като съдът следва да тълкува клаузите по
благоприятен за потребителя начин, поради което съдът приема, че договорът е в
обхвата на потребителската защита.
Кредитополучателите – физически лица, по
кредит, който не е предназначен за търговска или професионална дейност, какъвто
е процесния, са потребители на финансови услуги по см. на § 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП и във връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на Директива
93/13/Е /в случая чл. 2, т. „б” /, според която националният съдия трябва да
тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те да нямат директен
ефект / в този смисъл CJCE, 10 avril 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p.
1891/. Договорите за кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени
с ипотека, съставляват финансови услуга и клаузите в договорите подлежат на
проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав
по чл. 143 ЗЗП, каквито са направени от ответника. Проява на това, че
спецификата на кредитирането като потребителски продукт е отчетена от
законодателя, са специалните разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3
ЗЗП, поради което при тълкуване нищожността на процесната клауза съдът следва
да приложи обхватното поле на ЗЗП, като съобразява и ограниченията на чл.144 ЗПП, касаещи конкретно предоставянето на финансова услуга. Във възражението
като неравноправна клаузи се сочат клаузите по договора и анексите, по
които банката е имала правото едностранно да променя условията по договора, в
случая размера на лихвения процент.
Твърдението за наличие на клауза, по
силата на която банката променя едностранно лихвения си процент попада в
приложното поле на чл.143, т.12 ЗПП, но по силата на чл. 144, ал. 2 ЗПП,
нормата на чл. 143, т.10 не се прилага за клаузи, при които доставчикът
на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да
промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на
потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите
услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да
уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и
другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора: В
допълнение, следва да се отбележи, че според чл.144 ал. Разпоредбите на чл.143
т.7,10 и 12 не се прилагат по отношение при сделки със стоки и услуги, чиято
цена е свързана с размера на лихвения процент на финансовия пазар-както е
по сключения договор за кредит. Предвид изложеното, това възражение се явява
недоказано. Относно възражението за нищожност на тази неравноправна клауза на
основание чл.146 ЗЗП: Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са уговорени
индивидуално предварително изготвените от търговеца клаузи, върху чието
съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, както и в случаите на
договор при общи условия.
В настоящия казус съдът намира, че оспорваните от ответника клаузи
по Анекс 1, №2 и №3 към договора за кредит, касаещи начина на
определяне на договорната възнаградителна и наказателна лихва, капитализирането
на начислени договорни лихви към главница, начина на погасяване на кредита,
правото на едностранна промяна, са индивидуално договорени между страните,
което изключва тяхната неравноправност. Това са клаузи по самите анекси
към договора за кредит, и не са включени в общи условия, които са изготвени
предварително и на които кредитополучателят да не е могъл да влияе. Видно е, че
длъжникът е сключил анекса по договора, касаещи промяна на лихвените проценти,
което означава, че след договора новите условия са му били известни, а
сключването на анекса предполага неговото съгласие с промените. С оглед на така
установените данни за наличието на индивидуално договаряне на клаузи, които не
са довели до съществено предимство на кредитора, съдът намира за неоснователни
възраженията на ответната страна, касателно наличието на неравноправни и
нищожни клаузи, а оттам и възражението за нищожност на договора поради
противоречие на закона и добрите нрави. Както се посочи,
разпоредбата обявява неравноправните клаузи за нищожни, с посочено
изключение-освен ако същите са уговорени индивидуално, което по изложените
по-горе съображения, се установи. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че чрез сключения договор
за кредит и допълнително сключените анекси, страните са били обвързани с
валидно правоотношение, по което се установи, че банката ищец е предоставила
договорената сума, като липсва спор между страните, че същата е усвоена от
кредитополучателя. Предвид установеното неизпълнение от страна на последния, за
банката е възникнало правото на предсрочна изискуемост, тъй като в договора е
предвидено правото и да поиска обявяването на договора за предсрочно изискуем.
Тази предсрочна изискуемост не е била съобщена на страната преди подаване на
заявлението, за което съображения са изложени подробно по-горе, поради което не
са били налице условията за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, тъй като вземането не е подлежало на изпълнение, поради изложените по-горе
съображения във връзка с нередовно обявената предсрочна изискуемост на кредита.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото на ответника следва да се
присъдят направените в производството разноски, в размер на 1000 лв.
Водим от горното Съдът
Р Е Ш И
:
Отхвърля предявеният от "У…" АД, със седалище и адрес на управление : С… пл.“С…“ № ….., ЕИК …, чрез адв. Д… М… Д…, съд.адрес ***.5 против В.Г.Г. , с ЕГН : **********
,адрес *** в
качеството му на кредитополучател вземане по сключен
договор за банков кредит №TR73084580/05.11.2008 г. и последващи анекси към същия - Анекс
№1 от 15.03.2010г., Анекс №2 от 22.02.2011г., Анекс №3 от 22.04.2013г. и Анекс
№4 от 11.11.2015г., иск за установяване на вземането по издадената по ч.гр.д.
№734/ 2014г. по описа на Районен съд- Видин заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА "У…." АД, със седалище и адрес на
управление : С. пл.“С. Н.“ № ..., ЕИК …., чрез адв. Д.М.Д., съд.адрес ***.5 ДА ЗАПЛАТИ
на В.Г.Г. , с ЕГН : ********** ,адрес *** направените по делото разноски в размер на 1000 /хиляда /
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :