РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20231880100215 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Банка
ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Московска“ № 19, представлявана от пълномощник на законните
представители, срещу Е. В. И., ЕГН **********, с адрес: ****. Исковата
молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими, като предявени от
и против надлежна страна по спора, в законоустановения срок.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 9 от Закона
за потребителския кредит (ЗПК), във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 от Търговския
закон (ТЗ) и чл. 86, вр. с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД – за сумата от 952 лева – главница
по Договор за револвиращ кредит № 42432000348090 от 05.10.2016 г.,
сключен между „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК ********* (предишно
наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, а понастоящем заличен
търговец, чийто универсален правоприемник е ищецът) и ответника, за сумата
от 15 лева – заемни такси по същия договор, за сумата от 952,59 лева –
договорна възнаградителна лихва, договорена между страните по същия
договор за периода от 01.02.2020 г. до 10.02.2022 г. и за сумата от 1,86 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по същия
договор за периода от 11.02.2022 г. до 18.02.2022 г.
Ищецът твърди, че на 05.10.2016, между горепосочената банка –
кредитор и ответника – кредитополучател е сключен Договор за револвиращ
кредит № 42432000348090 от 05.10.2016 г. Кредитът е уговорен и отпуснат с
предоставен кредитен лимит в размер на 1 000 лева, който се усвоява чрез
1
издадена за този лимит от банката кредитна карта. Договорено е, че
минималната погасителна вноска (МПВ) по кредита включва дължимата за
периода лихва, както и редовна главница в размер, равен на разликата между
размера на МПВ и дължимата лихва със срок за плащане от 1-во до 15-то
число на месеца. За усвоената част от кредитния лимит кредитополучателят
заплаща номинален фиксиран годишен лихвен процент в размер на 18%
(0,0500 на ден) към деня на сключване на договора. При неизпълнение (изцяло
или частично) на МПВ в предвидените срокове, договореният лихвен процент
се увеличава с наказателна надбавка съгласно т.10.1. от Част I на договора за
кредит. Твърди се, че банката е изпълнила задължението си по кредитния
договор като е предоставила сумата съгласно договореното по посочената в
чл. 6 от договора за кредит разплащателна сметка, но от страна на ответника
плащанията на дължимите суми по договора не са били извършвани редовно.
Поради това, от страна на банката до кредитополучателя е изпратена покана-
уведомление с изх. № 01-20-21893/01.12.2021 г. на „Банка ДСК“ АД, чрез ЧСИ
С. Я., с Рег. № на КЧСИ, с която банката обявява кредита за предсрочно
изискуем, като се твърди, че същата е връчена по правилата на чл. 47 от ГПК.
Твърди се също, че на 18.02.2022 г. от страна на ищеца е подадено Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника, в
резултат на което по ч.гр.д. № 441/2022 г. на Районен съд Своге са издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 01.08.2022 г. за сумите, предмет
на настоящото производство. Иска се от съда да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 952 лева – главница по Договор за
револвиращ кредит № 42432000348090 от 05.10.2016 г., сключен между
„ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК ********* (предишно наименование „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, а понастоящем заличен търговец, чийто
универсален правоприемник е ищецът) и ответника, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 18.02.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 952,59 лева – договорна възнаградителна лихва,
договорена между страните по същия договор за периода от 01.02.2020 г. до
10.02.2022 г., сумата от 1,86 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата по същия договор за периода от 11.02.2022
г. до 18.02.2022 г. и сумата от 15 лева – заемни такси по същия договор, за
които суми са издадени Заповед № 258 от 01.08.2022 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
Изпълнителен лист от 01.08.2022 г. по ч.гр.д. № 441/2022 г. по описа на
Районен съд Своге. Претендира се присъждане на разноски за настоящото и за
заповедното производство.
С отговора ответникът, чрез назначения му от съда особен представител,
оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че в процесния договор
липсва изявяване на воля от страна на „Банка ДСК“ АД, поради което счита,
че същият не е породил правни последици, като сочи още, че изявлението за
предсрочна изискуемост не е надлежно връчено от ищеца на ответника,
доколкото залепването на уведомлението е извършено по постоянния адрес на
длъжника, а не на настоящия му адрес, който също е посочен в договора за
кредит. Възразява, че уговорките за дължимост на възнаградителна лихва и
такси са нищожни, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като нарушават
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
2
правата и задълженията на страните по договора.
В открито съдебно заседание страните (съответно чрез пълномощника и
особения представител) подробно аргументират тезите си.
По делото са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и което
съдът кредитира, като обективно, пълно и компетентно изготвено.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата
искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на
страните и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 441/2022 г. по описа на Районен съд Своге, се
установява, че въз основа на подадено от „Банка ДСК“ ЕАД заявление е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 01.08.2022 г., с която е
разпоредено длъжникът Е. В. И. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от
952 лева – главница по Договор за револвиращ кредит № 42432000348090 от
05.10.2016 г., сключен между „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК *********
(предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, а
понастоящем заличен търговец, чийто универсален правоприемник е ищецът)
и ответника, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 952,59 лева – договорна
възнаградителна лихва, договорена между страните по същия договор за
периода от 01.02.2020 г. до 10.02.2022 г., сумата от 1,86 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата по същия договор за
периода от 11.02.2022 г. до 18.02.2022 г. и сумата от 15 лева – заемни такси по
същия договор, както и 88,43 лева разноски по делото, от които 38,43 лева за
заплатена държавна такса и 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Въз основа на издадените в заповедното производство заповед за
изпълнение и изпълнителният лист е образувано изп.д. № 20228640400187 на
ЧСИ В. Н., с Рег. № .. на КЧСИ. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника Е. В. И. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като са спазени
изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Поради това, с Определение от
22.02.2023 г., заповедният съд е указал на заявителя възможността в
едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението с указания за възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 21.03.2023 г., като ищецът е
упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен
срок е предявил настоящите искове за установяване на вземанията си със сила
на пресъдено нещо.
Между „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК ********* (предишно наименование
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, а понастоящем заличен търговец, чийто
универсален правоприемник е ищецът) – кредитор и ответника –
кредитополучател е сключен Договор за револвиращ кредит №
42432000348090 от 05.10.2016 г. По силата на този договор, от кредитора е
предоставена на ответната страна сума в размер на 1 000 лева (чл. 3 от
3
договора). В чл. 9 от договора е постигнато съгласие за лихвен процент на
редовната (възнаградителна) лихва в размер на 18 % годишно към датата на
сключване на договора. Уговорено е, че кредитът се усвоява по посочената в
договора банкова сметка, свързана с кредитна карта (чл. 6 от договора), като
кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата – на
28.01.2017 г. сумата е изтеглена от ответника, което обстоятелство се
установява от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза. Условията за издължаване на кредита са уговорени в чл. 8 от
договора, като е предвидено, че размерът на минималната погасителна вноска
(МПВ) е 5 % от редовната главница в края на отчетния период, но не по-малко
от дължимата лихва за същия период, а МПВ по кредита включва дължимата
за периода лихва, както и редовна главница в размер, равен на разликата
между размера на МПВ и дължимата лихва. Срокът за заплащане на МПВ е от
1-во до 15-то число на месеца, следващ всеки изтекъл отчетен период.
Ответникът е извършил само едно плащане по договора на сумата в размер на
50 лева на 23.02.2017 г., послужило за погасяване на част от главницата – 48
лева и на част от възнаградителната лихва – 2 лева, като плащания в
последващите месеци и до настоящия момент не са извършвани. Според
клаузата на чл. 10 от договора, върху просрочена главница се дължи
наказателна надбавка от 6 пункта над номиналния лихвен процент, т.е. 24 %.
Съгласно чл. 11, ал. 3 от приложимите към договора Общи условия (ОУ), в
случай на неплащане (изцяло или частично) на четвърта поредна МПВ,
банката има право да обяви вземането си за предсрочно изискуемо. В този
случай изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с
писмо с обратна разписка на адреса, уговорен между страните в чл. 18 от ОУ.
След обявяване на изискуемост кредитополучателят е длъжен незабавно да
погаси всички свои задължения по договора за кредит. В чл. 18, ал. 1 от ОУ е
предвидено, че всички известия между Страните ще се смятат правилно
адресирани, ако са изпратени на адреса на управление на банката, съответно
на адреса на кредитополучателя/съдлъжника, посочени в началото на
договора. При промяна на адрес, кредитополучателят е длъжен да уведоми
банката писмено. В противен случай за правно валиден между страните ще се
счита последният адрес, посочен писмено съгласно настоящия член от
договора. Последният писмено посочен от ответника адрес се съдържа в
подаденото от него и саморъчно попълнено заявление за издаване на
револвираща кредитна карта – ***.
Процесният договор за кредит е подписан от ответника, което
обстоятелство не се оспорва от представителя.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза
се установява още, че непогасените вземания съвпадат по основание и размер
с претендираните в настоящото производство и не са установени плащания от
ответника, освен горепосоченото.
Към исковата молба е приложена покана-уведомление с изх. № 01-20-
21893/01.12.2021 г. на „Банка ДСК“ АД, отправена до ответника чрез ЧСИ С.
Я., с Рег. № *** на КЧСИ, с която банката обявява кредита за предсрочно
изискуем. След изпълнение на предвиденото в чл. 47, ал. 1 от ГПК,
връчителят е залепил уведомление на адреса в ***** на 04.01.2022 г., като в
указания в последното двуседмичен срок от залепването, изтекъл на
4
18.01.2022 г., ответникът или друго упълномощено лице не се е явило, за да
получи поканата-уведомление от кантората на съдебния изпълнител, видно от
Констативен протокол от 19.01.2022 г. на ЧСИ С. Я. и Разписка от 04.01.2022 г.
В о.с.з., проведено по делото на 12.02.2025 г., от пълномощника на ищеца е
направено още веднъж изявление за обявяване на всички задължения по
процесния договор за кредит за предсрочно изискуеми, а поканата-
уведомление за това е приложена към исковата молба.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена по
делото въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, които са напълно
непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
За да се уважат предявените искове, то ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковите му претенции в т.ч. наличието на
сключен валиден договор с изложеното в исковата молба съдържание
(договор за револвиращ кредит); предоставяне на сумата по кредита на
ответника; уговорения начин за връщане на усвоената сума и изискуемост на
вземанията, вкл. наличието на уговорени между страните или предвидени в
закона предпоставки за възникване на потестативното право на кредитора да
обяви кредита за предсрочно изискуем и надлежното упражняване на това
право, в т.ч. редовното връчване на изявлението за това на ответника; по
отношение на претенцията за договорна лихва ищецът носи тежестта да
докаже основанието за начисляването й и нейния размер; по отношение на
претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва ищецът
носи тежестта да докаже съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на лихвата; по отношение на
претенцията за такси ищецът носи тежестта да докаже наличието на валидно
основание за начисляването им.
От приетите по делото писмени доказателства и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че между ответника в
качеството на кредитополучател и „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК *********
(предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, а
понастоящем заличен търговец, чийто универсален правоприемник е ищецът)
в качеството на кредитор е сключен Договор за револвиращ кредит №
42432000348090 от 05.10.2016 г., по силата на който ответникът е получил
сумата от 1 000 лева, която е следвало да се върне, ведно с договорената
възнаградителна лихва в сроковете съгласно посоченото по-горе. От страна на
ответника са изпълнени само част от задълженията му по договора –
извършено е едно плащане на сумата в размер на 50 лева на 23.02.2017 г.
Непогасените вземания съвпадат по основание и размер с претендираните в
настоящото производство.
Съдът намира за неоснователно възражението на представителя на
ответника, че не е налице редовно уведомяване на последния за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, както и че не е настъпила предсрочната
изискуемост на вземането по процесния договор. Съгласно предвиденото в
договора ответникът е търсен на последния писмено посочен от него адрес в
5
***** на 03.12.2021, на 18.12.2021 и на 04.01.2022 г., където не е намерен,
поради което на последната дата е залепено уведомление на адреса и с
изтичането на срока за получаването на 18.01.2022 г. поканата-уведомление се
смята за връчена. В мотивите по т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла
на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й. Доколкото към момента на упражняване от кредитора на правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем не са били платени повече от четири поредни
МПВ, видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, следва изводът, че при упражняване на правото от кредитора
преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК е бил налице и
обективният факт на неплащането, поради което целият дълг по кредита е
обявен за предсрочно изискуем.
Доколкото процесният договор е подписан от представител на лице,
чийто универсален правоприемник е ищцовата банка, неоснователно е
възражението на особения представител на ответника, че договорът за кредит
не е породил правни последици, поради липсата на изявяване на воля от
страна на ищеца „Банка ДСК“ АД.
Възнаградителната лихва по процесния договор не нарушава
изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по него, тъй като ГПЛ е в размер от 18 %,
като при дължимата служебна проверка съдът не констатира наличието на
неравноправни клаузи в договора.
Тъй като ответникът не доказа валидно погашение на вземанията,
исковете се явяват основателни до установения от вещото лице размер, който
съвпада с претендирания. Това налага извода за тяхната основателност в
пълния предявен размер.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе
направените от ищеца разноски по делото в размер на 1 661,54 лева, от които:
161,54 лева – платена държавна такса; 400 лева – внесен депозит за ССчЕ; 800
лева – внесен депозит за особен представител и 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на
материалния интерес, процесуалната активност и степента на фактическа и
правна сложност на делото.
Съгласно задължителната съдебна практика – т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
следва да заплати на ищеца и направените от последния разноски в
6
заповедното производство, които са в размер на 88,43 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. В. И., ЕГН
**********, с адрес: *****, че същият дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“
№ 19, представлявано от законните представители Б. Ф. С., С. Л. С., Д. Н. Н.-
И., Т. Х. К., Д. И. Д., М. Р. К. и Ц. Н. Д., сумата от 952 лева – главница по
Договор за револвиращ кредит № 42432000348090 от 05.10.2016 г., сключен
между „ЕКСПРЕСБАНК“ АД, ЕИК ********* (предишно наименование
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, а понастоящем заличен търговец, чийто
универсален правоприемник е ищецът) и ответника, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 18.02.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 952,59 лева – договорна възнаградителна лихва по същия
договор за периода от 01.02.2020 г. до 10.02.2022 г., сумата от 1,86 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по същия
договор за периода от 11.02.2022 г. до 18.02.2022 г. и сумата от 15 лева –
заемни такси по същия договор, за които суми са издадени Заповед № 258 от
01.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 01.08.2022 г. по ч.гр.д. № 441/2022 г.
по описа на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА Е. В. И., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от законните представители Б.
Ф. С., С. Л. С., Д. Н. Н.-И., Т.Х.-К., Д. И. Д., М. Р. К. и Ц. Н. Д., сумата от
1 661,54 лева, представляваща направени разноски по гр.д. № 215/2023 г. по
описа на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА Е. В. И., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от законните представители Б.
Ф. С., С. Л. С., Д. Н. Н.-И., Т. Х.-К., Д. И. Д., М. Р. К. и Ц. Н. Д., сумата от
88,43 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 441/2022 г. по
описа на Районен съд Своге.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 441/2022 г. на Районен съд Своге.
7
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
8