Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 26.01.2012 година, постановено по гр. дело № ...по описа на В. районен съд за 2011 година, бракът на Р. П. Б. и Б. А. Б. е прекратен с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен. Упражняването на родителските права спрямо родените по време на брака малолетни деца е възложено на бащата. За майката е определен режим на лични отношения във вид на свиждания с децата. Присъдена е издръжка за тях. Ползването на семейното жилище е предоставено на мъжа, постановено е след развода жената да възстанови предбрачното си фамилно име. Решението е обжалвано от Р. П. Б. в частта относно родителската власт, режима на лични отношения с децата и присъдената за тях издръжка. Претендира отмяна на решението в посочената част и постановяване на ново, по силата на което да й се възложи упражняването на родителските права спрямо децата от брака, за бащата да се определи подходящ режим на лични отношения и да се присъди издръжка за децата от по седемдесет лева месечно, считано от влизане в сила на решението за упражняване на родителските права. Позовава се на изменена фактическа обстановка – понастоящем била подсигурена със жилище, защото заживяла в дома на баща си и разчита на подкрепата на своите родители при отглеждането на децата. В разрез с материалния закон, съдът основал виждането си по въпроса за родителската власт на мнението на малолетните деца. Ответникът по жалбата - Б. А. Б. – е изложил доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс. Ищцовата страна - Р. П. Б. – на основанията, посочени в жалбата й, навежда довод в интерес на родените по време на брака на страните деца да е тя да упражнява родителската власт. По реда на настоящото производство претендира да й се възложи упражняването на родителските права, по преценка на съда да се определи режим на лични отношения между бащата и децата, за всяко от тях да се присъди издръжка в размер на по 70 лв. месечно, считано от влизане в сила на решението за упражняване на родителските права. Ответната страна – Б. А. Б. - оспорва исковете с възражения интересът да децата да диктува те да останат при него, в семейната среда преди фактическата раздяла на страните. Позовава се на привързаността на децата към него и към досегашния домашен бит Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и влязлото, като необжалвано, в сила решение относно прекратяване на брака с развод, че страните са бивши съпрузи, че имат две малолетни деца: Е., на десет и половина години, и А. – на пет години. Няма спор и по въпроса, че родителите са разделени от април, 2011 година, а от септември, 2011 година децата живеят в семейния дом, собственост на родителите на ответника и последният полага грижи за тях. Изброените факти безпротиворечиво се установяват и от разпитаните по делото свидетели. Няма спор и по въпроса, че понастоящем жалбоподателката се е устроила в дома на родителите си в гр. В.Т.. Изложената фактическа обстановка налага извод за основателност на претенциите относно родителската власт, съдът постановява решение в посочения смисъл, водим от следните съображения. По въпроса за родителската власт: Ниската възраст на децата, обстоятелството че са момичета сочи на изострена нужда от майчини грижи. Затова упражняването на родителските права следва да се възложи на майката. Доводите на ответника по жалбата са неоснователни. Те не държат сметка за това, че интересът на децата има приоритет при решаване на въпроса за личните грижи и възпитание, съгласно нормата на чл. 59, ал. 4 от СК. Текстът на закона не просто изброява възможните критерии при решаване на спор от вида на процесния, а градира в последователност тези критерии. Затова обстоятелството, че децата са привикнали с домашната среда, в която живее бащата, не може да има предимство пред непосредствено насъщния интерес от майчини грижи. По режима на лични отношения с децата: Липсата на данни за проблемност в отношенията между деца и баща, налага да се определи либерален режим на лични контакти във вид на свиждания, с право по времетраенето им бащата да взима децата при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 15,00 часа в неделя, както и за месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. По издръжката: Близката възраст на децата и ценовата конюнктура в страната аргументира съда да приеме, че за месечната им издръжка е нужна сума от по 140 лв. на дете. ПрÞблизително равните доходи на родителите – в тази насока са обясненията им в рамките на първостепенното производство, налага за всеки родител да се отреди равен дял в издръжката на децата. Така ответникът следва да бъде осъден да заплаща по 70 лв. за всяко дете, считано от влизане в сила на решението. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал.1 от СК налагат присъждане на разноските, поискани за тази инстанция в размер на сумата от 115,80 лв. по второинстанционното производство не са доказани други разходи освен тези за държавна такса. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 26.01.2012 година, постановено по гр. дело № 3216 по описа на Великотърновски районен съд за 2011 година, в частта,относно родителските права, личните отношения, издръжката на ненавършилите пълнолетие деца и присъдената върху исковете за издръжка държавна такса,вместо което постановява: Предоставя упражняването на родителските права спрямо децата Е. Б. Б., ЕГН: * и А. Б. Б., ЕГН: * на майката Р. П. Б., след развода – Н., ЕГН: *. Определя режим на лични отношения на бащата Б. А. Б., ЕГН: * с децата Е. Б. Б., ЕГН: * и А. Б. Б., ЕГН: * във вид на свиждания, с право по времетраенето им бащата да взима децата при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 15,00 часа в неделя, както и за месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Осъжда Б. А. Б., ЕГН: * да заплаща на децата си Е. Б. Б., ЕГН: * и А. Б. Б., ЕГН: *, чрез тяхната майка, законен представител Р. П. Б., след развода – Н., ЕГН: * месечна издръжка от по 70 /седемдесет/ лв. на дете, считано от влизане в сила на решението за упражняване на родителските права до настъпване на законна причина за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва върху просрочените вноски от падежа до окончателното им заплащане. Осъжда Б. А. Б., ЕГН: * да заплати на Р. П. Б., след развода – Н., ЕГН: *сумата от 115,80 / сто и петнадесет лева и осемдесет стотинки/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК. Осъжда Б. А. Б., ЕГН: * да заплати по сметка на великотърновски окръжен съд държавна такса върху присъдената издръжка в размер на сумата от 201,60 / двеста и един лева и шестдесет стотинки/ лв. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |