Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК. С разпореждане /неправилно наименовано определение/ № 29 от 10.03.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 24/2009 г., Крумовградският районен съд е оставил без уважение заявлението на Централен кооперативен съюз, гр. София, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Районна всестранна кооперация „Наркооп” , гр. Крумовград, за сумата от 9 190.72 лв.,ведно със законната лихва от 09.03.09 г. до окончателното й изплащане, въз основа на договор за заем от 07.11.2005 г. Недоволен от така постановеното разпореждане е останал частният жалбоподател Централен кооперативен съюз, гр. София , който чрез процесуалния си представител, го обжалва в срок като неправилно. Излага съображения ,че в производството предписано от разпоредбата на чл.410 от ГПК, не било предвидено да се развива процес на доказване. Този процес при необходимост, следвало да се развие едва на един по-късен етап и то ако бъде оспорена от длъжника издадената заповед за изпълнение, респ. ако заявителят в законово определения срок подаде иск за установяване на обстоятелствата, предмет на депозираното по реда на чл.410 от ГПК, заявление. Въззивният съд при извършената преценка на събраните по делото доказателства по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател, констатира следното: Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна. Пред Крумовградския районен съд е било подадено заявление от Централен кооперативен съюз, гр. София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, и изпълнителен лист въз основа на нея, против Районна всестранна кооперация „Наркооп”, гр. Крумовград, за вземане за парична сума, произтичаща от договор за заем от 07.11.2005 г., в размер на 9 190.72 лв., ведно с лихва за забава за периода от 01.07.2008 г. до 16.02.2009 г., както и законна лихва върху главницата, считано от завеждане на заявлението в съда – 09.03.09 г. до окончателното й изплащане. Претендира и заплащане на разноски. Настоящата инстанция констатира, че макар и да е сезиран със заявление по чл.410 от ГПК, първоинстанционният съд и в мотивите, и диспозитива на обжалваното разпореждане, неправилно приема, че е сезиран със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по смисъла на чл. 417 от ГПК. Съдът излага като основен мотив за своя отказ отсъствието на доказателството, въз основа на което се търси паричното вземане, а именно неприлагането като доказателство по делото на цитирания договор за заем от 07.11.2005 г., което обстоятелство водело до недоказаност на задължението досежно неговия размер и досежно длъжникът по същото. Този извод на съда е неправилен. Разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК, урежда случаите, при които не се издава заповед за изпълнение, а именно – когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК, когато е в противоречие със закона или с добрите нрави, когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 и 2, във връзка с чл.425, ал.1 от ГПК, предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са: да е подадено заявление по чл.410 по образец, същото да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, и да се касае за вземания за парични суми или за заместими вещи или да се касае за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато исковете са подсъдни на районния съд. В тази връзка, от подаденото пред районния съд заявление по чл.410 от ГПК се установява, че същото е по установения образец и отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, както и че се касае за вземане за парични суми в размер до 25 000 лв., а именно в размер на 9 190.72 лева, искът за което е подсъден на районния съд. Тук следва да се посочи, че законът изрично е изключил необходимостта да се представи писмен документ , установяващ наличие на изброените по-горе предпоставки. Това е така, и защото представянето на документът удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, за което се иска издаване на заповед за изпълнение е от значение в случаите когато се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, и постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. За издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, обаче, от значение е единствено дали са налице предпоставките ,визирани в цитираната разпоредба. Предвид изложеното следва да се отмени разпореждането /неправилно наименовано определение/, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като делото се върне на районния съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против Районна всестранна кооперация „Наркооп” , гр. Крумовград, за сумата от 9 190.72 лв., ведно със законна лихва , считано от депозиране на заявлението в съда – 09.03.09 г. до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски. В частта досежно търсената лихва за забава върху сумата от 9 190.72 лв., за периода от 01.07.08 г. до 16.02.2009 г., заявлението следва да бъда отхвърлено,тъй като в тази си част същото не е конкретизирано по размер и не са изложени обстоятелства за дължимостта на търсената мораторна лихва. Водим от изложеното, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане /неправилно наименовано определение/ № 29 от 10.03.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 24/2009 г. по описа на Крумовградския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против Районна всестранна кооперация „Наркооп” , гр. Крумовград, пл. „България” № 6, за сумата от 9 190.72 лв., ведно със законна лихва ,считано от депозиране на заявлението в съда – 09.03.09 г. до окончателното й изплащане, и направените по делото разноски; и за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано от Централен кооперативен съюз, гр. София, в частта му досежно търсената лихва за забава върху сумата от 9 190.72 лв.,за периода от 01.07.08 г. до 16.02.2009 г. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|