№ 70
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Милен Михайлов
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора Д. В. С.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100603485 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски съд е депозирана жалба от упълномощен защитник
на подсъдимия В. Л. срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно
отделение, 9 състав ,от 20.05.2022г., по НОХД 16920/2020г., с която
подсъдимият В. Т. Л. е признат за виновен в това,че: На 27.10.2018г. в
гр.София,ж.к.“*******, от трафопост 11-772, находящ се срещу *******, от
трансформатор с фабр.№ 85338, чрез използване на неустановено техническо
средство отнел чужди движими вещи- 2бр.алуминиеви намотки с общо тегло
19кг., 2бр.метални болтове с по две шайби и 1бр.метален болт с една
шайба,на обща стойност 135,71 лева от владението на Й.К.Т./упълномощен
представител на „ЧЕЗ Разпределение България“АД/, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои,като деянието е извършено
повторно и в немаловажен случай, поради което и на основание чл.195,ал.1,т.
4 и т.7;вр.чл.194,ал.1;вр.чл.28,ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години, като на основание чл.57,ал.1,т.3
1
ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяването му, като Л.
бил оправдан в частта за разликата в стойността на инкриминираните вещи
между установената от 135,71лв. и тази от 165,75лева, по първоначалното му
обвинение, поддържано с обвинителния акт.
С въззивната жалба упълномощеният защитник на подсъдимия Л.
изнася декларативни твърдения за неправилност и незаконосъобразност на
присъдата на районния съд. В същия декларативен стил в жалбата се твърди и
това,че липсвали безспорни доказателства за авторството на Л. в извършване
на инкриминираното деяние. В заключение защитникът отправя искане за
отмяна на оспорения първоинстанционен съдебен акт и постановяване на нов,
с който подсъдимия да бъде оправдан и декларира намерение за излагане на
подробни съображения за своето искане, след изготвяне на мотивите към
оспорената присъда. Такова допълнение към въззивната жалба е депозирано
от друг упълномощен защитник на подсъдимия Л., в което допълнение се
изнасят твърдения за необоснованост на присъдата на районния съд и за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
мотивирали необходимост от отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
връщане на делото за разглеждане от друг първоинстанционен съдебен
състав.
В хода на въззивното производство пред настоящия съдебен състав
упълномощеният защитник на подсъдимия Л. поддържа изцяло така
депозираните жалба и допълнение към нея и изразява становище да бъде
отменена атакуваната присъда , която намира за неправилна и
незаконосъобразна ,като отправя критика към извършения от районния съд
доказателствен анализ на част от материалите по делото, при който, според
защитника обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Н.
необосновано били игнорирани,а показанията на свидетелите Т.И Б.
неправилно били ценени като подкрепящи обвинението. Поддържа искането
си за връщане на делото за ново разглеждане от районния съд,като
аргументира това си искане с твърдението,че с присъдата си първия съд не се
е произнесъл в пълнота по обвинението на Л..
В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че присъдата на
районния съд е правилна и законосъобразна във всичките й части.
Прокурорът предлага първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден
2
изцяло.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери, че жалбата и допълнението към нея на
упълномощените защитници на подсъдимия Л. са допустими ,тъй като са
депозирани своевременно и от легитимирана страна в наказателния процес.
Съдебното производство пред районния съд е било образувано по внесен
от СРП обвинителен акт, с който срещу подсъдимия Л. било поддържано
обвинение за това,че: На 27.10.2018г. в гр.София , ж.к. “*******, от
трафопост 11-772, находящ се срещу *******, от трансформатор с фабр.№
85338, чрез използване на неустановено техническо средство отнел чужди
движими вещи- 2бр.медни намотки с общо тегло 10кг., на стойност 160лв.,
2бр.метални болтове с по две шайби и 1бр.метален болт с една шайба,на обща
стойност 165,75 лева от владението на Й.К.Т./упълномощен представител на
„ЧЕЗ Разпределение България“АД/, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои,като деянието е извършено повторно и в
немаловажен случай- престъпление по чл.195,ал.1,т. 4 и т.7; вр. чл.194 ,
ал.1;вр.чл.28,ал.1 НК.
В съдебно заседание, проведено на 13.05.2022г., представителя на СРП е
изменил така формулираното обвинение и по реда на чл.287,ал.1 НПК е
повдигнал срещу Л. ново обвинение за горното деяние, както следва: На
27.10.2018г. в гр.София,ж.к.“*******, от трафопост 11-772, находящ се
срещу *******, от трансформатор с фабр.№ 85338, чрез използване на
неустановено техническо средство отнел чужди движими вещи-
2бр.алуминиеви намотки с общо тегло 19кг., на стойност 129,96лева ,
2бр.метални болтове с по две шайби и 1бр.метален болт с една шайба,на обща
стойност 135,71 лева от владението на Й.К.Т./упълномощен представител на
„ЧЕЗ Разпределение България“АД/, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои,като деянието е извършено повторно и в
немаловажен случай- престъпление по чл.195,ал.1,т. 4 и
т.7;вр.чл.194,ал.1;вр.чл.28,ал.1 НК.
Така, по реда на чл.287,ал.1 НПК, прокурорът съществено е изменил
обстоятелствената част на обвинението, като променил вида на част от
инкриминираните вещи/2бр. алуминиеви намотки, вместо 2бр.медни
намотки/ и намалил общата им стойност.
3
След като е констатирал,че прокурорът упражнява правомощие от своята
изключителна компетентност, районният съд е допуснал това изменение на
обвинението и е приел съдебното производство да продължи по така
формулираното ново обвинение срещу Л..
При постановяване на своята присъда първоинстанционният съд се е
произнесъл по така въведеното ново обвинение срещу Л., като признал
подсъдимия за виновен и го осъдил по него. Наред с това районния съд в
присъдата си е взел отношение и по първоначалното обвинение срещу Л.,
което било изоставено от прокурора с направеното от него изменение в
обвинението на подсъдимия, като го признал за невиновен и го оправдал за
разликата между стойността на инкриминираните вещи по обвинението му от
досъдебното производство и стойността им по нововъведеното обвинение,
която била по-ниска, но не взел отношение относно друга част ,
неподдържана от прокурора, от това първо обвинение, а именно за
противоправното отнемане на 2бр.медни намотки. Липсата на съответно
произнасяне и по тази част от първоначалното обвинение срещу Л. прави
съдебния акт непълен, който пропуск от своя страна не позволява на страните
в наказателния процес да разберат волята на съда относно тази част от
предмета на делото. Този пропуск на районния съд не може да бъде поправен
от въззивния съд, тъй като такова действие реално би лишило страните по
делото от необходимото произнасяне ,по този въпрос ,на една съдебна
инстанция.
В мотивите към оспорената присъда, районният съд е посочил
правилно принципните съображения за липса на необходимост от абсолютно
и безспорно доказване на всеки един детайл от инкриминираното деяние и за
процесуална достатъчност на доказателствена обезпеченост единствено на
съставомерните признаци на конкретното престъпно деяние. Наред с това,
обаче, в мотивите си е допуснал празнота, тъй като липсва необходимата
фактическа и доказателствена обосновка на именно такова съставомерно ,от
обективна страна на конкретното престъпление, обстоятелство, каквото се
явява конкретния начин на извършване на инкриминираното деяние от страна
на подсъдимия Л.. Несъмнено е, че начина на осъществяване на деянието
всякога е съставомерен признак на престъплението, а в конкретния случай,
той/начина/ е въведен и за квалифициращо деянието обстоятелство. На
4
няколко пъти в своите мотиви първоинстанционния съд декларативно
посочва и приема,че отнемането на инкриминираните вещи е било
осъществено от Л., чрез използване на неустановени технически средства, с
които отворил вратите на трафопоста и „отделил“ инкриминираните вещи от
трансформатора, но липсва описание и анализ на доказателствата, които
аргументират тези приети от съда за установени обстоятелства, като дори на
стр.17 от мотивите си районния съд е направил и предположението,че
техническото средство, използвано за „демонтирането“, може да било е
ножица за рязане на метал и ключове и т.н., но отново без да се ангажира с
посочване на конкретни , доказателствено обезпечени ,фактически
обстоятелства, обосноваващи този негов извод. Тази непълнота не може да
бъде запълнена с обстоятелства, основани на житейска логика и жизнения
опит на страните, тъй като районния съд в своите мотиви не е описал и
анализирал конкретното състояние на процесния трансформатор и начина, по
който отнетите вещи са били разположени, прикрепени/монтирани/ към него,
за да бъде прието за житейски обосновано изискването за задължително
използване на някакво техническо средство за тяхното отделяне от механизма
на устройството.
В коментираните мотиви липсват ясни, непротиворечиви и убедителни
аргументи за заетата от районния съд позиция,при която приема за установен
основен съставомерен факт,касаещ пряко предмета на доказване по делото –
монтирани алуминиеви намотки към конкретния трансформатор към
инкриминираната дата, а не медни такива. За доказателствена основа на този
си извод, първоинстанционния съд е поставил показанията на свидетелите
Т.И Б. и приложените справки от „ЧЕЗ“ АД, които доказателства решаващия
съд е разчел, като сочещи безспорно на обстоятелството,че именно
инкриминираните и приобщени към делото като ВД алуминиеви намотки, са
били демонтирани от конкретния трансформатор. В показанията си от ДП и
пред съда свидетелят Борисов изобщо не е взел отношение относно вида на
отнетите намотки, които са били или би следвало да бъдат монтирани на
конкретния трансформатор. Последователно в своите показания пред
районния съд свидетелят Тонев е заявил своята принципна професионална
позиция, че в трансформатори може да има монтирани или медни или
алуминиеви намотки/“не едновременно присъстват двете намотки“/,както и
че му било казано в полицейското управление,че отнетите намотки били
5
медни, но неизменно отказва да се ангажира с категорично становище
относно вида на намотките в конкретния трансформатор, който бил
произведен през „70 и някоя година“ и към 2018г. не бил ремонтиран. Тези
показания на свидетелите Б.И Т. в мотивите са интерпретирани от съда по
следния начин /л.15/ : “Същите посочват ... че процесния разглобен и
унищожен трансформатор може да е съставен, както от алуминиеви, така и от
медни намотки и че от него са липсвали намотки, за които са установени,че
са алуминиеви като инкриминираните такива”. Очевидно е , че съдът е градил
своите изводи върху доказателства по делото, чието съдържание е било
пресъздадено по начин ,надхвърлящ действително заявеното от свидетелите и
съответно тези посочени от съда твърдения,които свидетелите реално не са
направили, не са част от тези гласни доказателства – свидетелските показания
на Т.И Б.. Въпреки това ,в мотивите на съда е посочено ,че фактическата
обстановка е установена въз основа на събраните гласни доказателства,едни
от които са и показанията на именно тези свидетели. Позоваването в
мотивите към присъдата на твърдения,които не са изнесени от свидетели и
съответно не са част от фактите и обстоятелствата,установени по съответния
процесуален ред с надлежни гласни доказателства,води до неяснота в
позицията на съда за действително възприетото за установено от него
фактическо положение. Последното дискредитира и направените ,въз основа
на изразената по този начин воля на съда, негови правни изводи. Горните
обстоятелства мотивират извод,че в мотивите на районния съд липсва яснота
за действителната воля на съда, както относно предмета на
престъплението/вида на част от инкриминираните вещи/ и механизма на
неговото осъществяване /начина на отнемане на вещите/,така и относно част
от доказателствата и доказателствените средства,спомогнали за формиране на
вътрешното убеждение на решаващия съд при постановяване на крайния му
съдебен акт.
Констатираните от настоящия въззивен състав нарушения при изготвяне
на мотивите към първоинстанционната присъда са самостоятелни основания
за нейната отмяна,тъй като по своята същност представляват липса на мотиви
относно значими за правилното решаване на спора факти и обстоятелства.
Липсата на мотиви е от категорията на съществените процесуални
нарушения и не може да бъде отстранено от въззивната инстанция , поради
което представлява абсолютно процесуално основание за отмяна на съдебния
6
акт, съгласно разпоредбата на чл. 335, ал.2; вр. чл. 348, ал.3, т.2 НПК и налага
връщане на делото на първа инстанция за разглеждането му от друг състав на
районния съд.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда,от 20.05.2022г., на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 9 състав по НОХД 16920/2020г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при Софийски
районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7