Решение по дело №528/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260026
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Филип Филипов
Дело: 20205600600528
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                                                                      Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                 № 260026

гр. Хасково 26.02.2021 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав: 

                                                                  Председател: Миглена Тянкова

                                                                        Членове: Филип Филипов                                                                                                 

                                                                                        Капка  Вражилова

 

при секретаря: Петя Делчева и в присъствието на прокурора: Павел Жеков , като разгледа докладваното от чл.съдията Филипов ВНОХД № 528 по описа на съда за 2020  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            

                    Производството е по чл. 313 и сл. в глава ХХІ от НПК.

 

С Присъда № 260003/04.09.2020г., постановена по НОХД № 347 / 2019 г., Районен съд – Харманли е признал подсъдимия Н.М.Ш. ***, за виновен в това, че: На 07.06.2018г. в гр.Х., без съгласието на притежателите на изключителните права на търговските марки : „Томас К.Форд”, „Хермес Интернационал”, „Джорджо Армани С.п.А” , „Лореал“ , „Шанел”, „Пуиг Франция”, „Парфюмс Кристиан Диор” , „ Ланком Парфюмс е Боте и Сие”, „Каролина Херера”, „Нарцисо Родригес Корпорейшън”, „ Долче и Габана Трейдмаркс С.р.л.”, „Келвин Клайн Трейдмарк Тръст”, „Гучо Гучи С.П.А”, „Хуго Бос”, „Лакост” и „Джани Версаче С.п.а”, използвал в търговската си дейност по смисъла на чл.13 ал.2 т. 2 вр. ал. 1 от ЗМГО, а именно съхранявал в л.а. “Пежо” с рег. № ******** с цел продажба 101 бр. флакони с парфюми  с  тези търговски марки/ изброени в присъдата по брой и вид за всяка, включително и тези с надпис „тестер“/, обект на това изключително право, като от деянието са причинени вредни последици за притежателите на марките / изброени в присъдата/ общо в размер на 15 758 лв., поради което и на осн. чл. 172 б ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на 6 месеца „ лишаване от свобода“, чието изпълнение на осн.чл.66 от НК е отложено за срок от 3 години и „глоба“ в размер на 1 000 лв. На осн.чл.172 б ал.3 от НК са отнети в полза на Държавата вещите предмет на престъплението и подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.

Недоволен от присъдата останал защитникът на подсъдимия, който я обжалва в срок с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Иска отмяна й, и постановяване на нова с която подсъдимия да бъде оправдан.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Хасково, намира жалбата за неоснователна  и присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна счита, че следва да бъде потвърдена .

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, в пледоарията си излага съображения за липса на мотивираност на съдебния акт, навежда и доводи за несъставомерност на деянието и иска подсъдимия да бъде оправдан.

Подсъдимия се явява, заявява че е невинен, твърди че нямал намерение да продава инкриминираните вещи и иска да бъде оправдан, в последната си дума не изразява становище.

Хасковският окръжен съд като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно намира, че същата следва да бъде отменена без да се разглежда делото по същество поради допуснато още на досъдебното производство, при повдигане на обвинението, съществено отстранимо процесуално нарушение, залегнало в дистозитива на обвинителният акт, което не е забелязано от първата инстанция, засегнало е и обжалваната присъда и се изразява в следното: На досъдебното производство, подсъдимия е привлечен за пръв път като обвиняем на 04.01.2019 г., за престъпление по чл.172б ал.1 от НК с предмет инкриминираните стоки, за които в това постановление е отразено, че те са на обща стойност 12 318 лв. След това, на досъдебното производство подсъдимият е привлечен отново като обвиняем на 03.06.2019г. за престъплението по чл.172 б ал.1 от НК с предмет същите стоки, обект на защитеното право, като в това постановление е посочено, че от деянието са причинени вредни последици за носителите на правото върху защитените марки / изброени в постановлението/, в общ размер от 15 758 лв.  По същия начин е формулиран и диспозитивът на обвинителния акт, с който подсъдимият е предаден на съд, за престъплението по чл.172 б ал.1 от НК и за което е признат за виновен и осъден, с обжалваната присъда. Обективен признак в състава на престъплението по чл.172 б ал.1 от НК, за което е предаден на съд подсъдимия и осъден, а именно от деянието да са причинени вредни последици, няма. Този обективен признак, касае квалифициращия състав на престъплението по чл.172б ал.2 от НК, изискващо още причинените вредни последици, да са значителни. Вредните последици обхващат неблагоприятното отразяване от нарушаване на правото върху марката, на нейния носител и имат също и имуществен характер, включващ и стойността на правомерно произведените стоки от тези марки. В случая, макар в повдигнатото обвинение и обжалваната присъда да липсва изразът, че вредните последици са значителни, то чрез посочването, че от деянието са причинени вредни последици, чиято обща  стойност надхвърля 14 МРЗ към момента на деянието и също е елемент от значителността, води до неяснота на обвинението. Това е така защото в повдигнатото на подсъдимия обвинение по чл.172 б ал.1 от НК за което е и осъден, са включени част от обективните признаци на квалифициращия състав по чл. 172 б ал. 2 от НК, който е и по-тежко наказуем и влияе и върху вида на съдебния състав, разглеждащ делото като първа инстанция. На практика в случая от обективните признаци на престъпленията по чл.172 б ал.1 и ал.2 от НК, е съставен нов състав на престъпление, какъвто в НК няма. Така е допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК, довело до невъзможност подсъдимия да научи точно за какво престъпление е обвинен и осъден и по този начин, е нарушено правото му на защита. Последното не е забелязано от първоинстанционният съд в проведеното разпоредително заседание, не е отстранено с обжалваната присъда и представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал.3 т.1 от НПК, което обаче е неотстранимо от въззивната инстанция. Ето защо присъдата следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от фазата на разпоредителното заседание.

Водим от горното и на осн. чл.335 ал.2 вр.чл.334 т.1 от НПК съдът,

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Присъда № 260003/ 04.09.2020 г., постановена по НОХД № 347 / 2019 г. по описа на Районен съд – Харманли.

ВРЪЩА делото на Районен съд- Харманли за ново разглеждане от друг състав, от фазата на разпоредителното заседание.

 

Решението не подлежи на  обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            ЧЛЕНОВЕ : 1.                             2.