Решение по дело №18/2019 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 73
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 6 декември 2019 г.)
Съдия: Петко Русев Георгиев
Дело: 20191820200018
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Елин Пелин, 07.06.2019 година.

 

В        И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в открито заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 18 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „АРИС КОНСУЛТИНГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, п.к. 1421, ул. „Капитан Андреев“ № 11, представлявано от управителя Даниела И.И., срещу наказателно постановление № 23-001915/ 09.05.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” (Д „ИТ”) - Софийска област, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 3 вр. чл. 416, ал. 5 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че  не са били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност представените доказателства.

В съдебното заседание жалбоподателят не се представлява.

В съдебното заседание въззиваемата страна чрез юрисконсулт Вутив моли за потвърждаване на наказателното постановление. Твърди, че са налице елементите на трудовото правоотношение. Сочи се, жалбоподателят е наал лицето с граждански договор, след което на основание договор за предоставяне на персонал го е изпратил да предоставя работна сила в цех в село Априлово, собственост на „Ида Продакшън“.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 20.03.2018 г. свидетелите Г.Ц.Г., В.И.П. и С.А.М., служителите на Д „ИТ” - Софийска област, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на сладкарски цех в с. Априлово, обл. Софийска. На заварените работници били раздадени декларации за попълване. Установено било, че обектът се  стопанисва на „ИДА ПРОДАКШЪН“ ЕООД, но по голяма част от работниците били на „АРИС КОНСУЛТИНГ” ЕООД. 

В декларация от 20.03.2018 г., попълнена от Асен Александров Райчев, ЕГН **********, същият  е посочил, че работи за „АРИС КОНСУЛТИНГ” ЕООД от 20.03.2018 г. в обект сладкарски цех в с. Априлово, като работник кухня с работно време от 8,30 до 18 ч., с почивни дни – събота и неделя, с почивки в работния ден от 60 минути, с трудово възнаграждение – 120 лева на седмица, като срещу трудов договор е отбелязано – граждански.

Представен е граждански договор от 12.03.2018 г., сключен между жалбоподателя „АРИС КОНСУЛТИНГ” ЕООД - възложител и Асен Александров Райчев – изпълнител,  с които последният се задължава да налепи етикети на 7500 бр. кутии за торти - ,,Шахмат“ 600 гр. „Еклерова“ 600 гр. и. „Тирамису“ 600 гр. за периода 19.03- 25.03.2018 г., а възложителят се задължава да заплати в брой сумата от 120 лв. в срок от три дни след приемане на извършената работа.

Представен е договор за предоставяне на персонал от 04.01.2016 г., сключен между „АРИС КОНСУЛТИНГ” ЕООД – наемодател и „ИДА ПРОДАКШЪН“ ЕООД - наемател, като е посочено, че последният наема срещу възнаграждение и при условията на настоящия договор служители и/или изпълнители на наемодателя, с които същият има действащи сключени трудови и/или облигационни правоотношения и които ще полагат труд в полза на наемателя по реда, сроковете и условията му. Работното място на служителите и/или изпълнителите по ал.1, наричани за краткост по- долу „СЛУЖИТЕЛИТЕ“ за сроковете на настоящия договор ще бъде в сладкарски цех на наемателя, находящ се в с. Априлово, община Горна Малина. В чл. 2, ал. 1 от договора е посочено, че за изпълнение на услугите по настоящия договор наемодателят има право да получи възнаграждение за всеки час трудова дейност, престаран от всеки един от служителите за срока на изпълнение и при условията на настоящия договор. В чл. 2, ал. 3 от договора е посочено, че определянето на размера на месечното възнаграждение и установяването на общия размер на отработеното време по ал.1 и 2 става с подписването на протокол/ отчет между наемодателя и наемателя, който се изготвя в срок от  работни дни след изтичането на всеки календарен месец от срока на действие на настоящия договор и се базира на месечното отработено време и ползвания платен годишен отпуск от всеки от служителите. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че наемателят се задължава да осигури на служителите на наемодателя здравословни и безопасни условия на труд, да проведе начален инструктаж за безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, да ги запознае с плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии, с правилника за вътрешния трудов ред, със специфичните характеристики на работното място и професионалните рискове.

Съставен е констативен протокол за извършена проверка на 20.03.2018 г. и по документи на 30.03.2018 г., който бил връчен  на 30.03.2018 г. на управителя на жалбоподателя Даниела И.,  като в т. 2 е посочено, че работодателят не е уредил като трудови правоотношения предоставянето на работната сила от  Асен Александров Райчев, а в точки от 3 до 11 са посочени други лица.

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-001915 от 30.03.2018 г., от Г.Ц.Г., главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” - София за това, че жалбоподателят в качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ, не е уредил като трудови правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила с лицето Асен Александров Райчев ЕГН **********, работещ на длъжност „работник кухня“, като не е сключил трудов договор в писмена форма със същия, като последният е заварен в обекта на контрол - сладкарски цех на 20.03.2018г. в 11:45ч. да полага труд като „работник кухня“ в работно облекло, като е декларирал, че работи с  работно време - от 08:30 до 17:00, почивни дни - събота и неделя и трудово възнаграждение - 120 лева на седмица, като с това е нарушил чл. 62, ал. 1 КТ във вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Актът е подписан от актосъставителя Г.Ц.Г., свидетелите при установяване на нарушението В.И.П. и С.А.М. и връчен на управителя на жалбоподателя Даниела И.И., като последнита е вписала „ще възразя по установения законов ред. В срока по чл. 41, ал. 1 ЗАНН не е постъпило възражение.

Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 23-001915/ 09.05.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” (Д „ИТ”) - Софийска област, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 3 вр. чл. 416, ал. 5 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 КТ за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 20.03.2018г. на място в обект: сладкарски цех, находящ се в с. Априлово, площада, стопанисван от „Ида Продакшън“ ЕООД, ЕИК *********, и при приключване на проверката по документи на 30.03.2018 г., е установено, че жалбоподателят в качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ, не е уредил като трудови правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила с лицето Асен Александров Райчев ЕГН **********, работещ на длъжност „работник кухня“, като не е сключил трудов договор в писмена форма със същия, като последният е заварен в обекта на контрол - „сладкарски цех“ на 20.03.2018г. в 11:45ч. да полага труд като „работник кухня“ и е бил облечен в работно облекло, като е декларирал, че работи за „Арис Консултинг“ ЕООД на длъжност „работник кухня“ от 20.03.2018г. с  работно време - от 8:30 до 17:00, работно място - сладкарски цех, находящ се на площада в с. Априлово и трудово възнаграждение - 120 лева на седмица, както и че полага труд със съответните регламентирани почивки, а именно: почивни дни - събота и неделя и почивки в работния ден - 60 минути, както и, че работи по граждански договор. Посочено е, че рамките на проверката по документи е представен договор за предоставяне на персонал, сключен между „Арис Консултинг“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на „наемодател“ и „Ида Продакшън“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на „наемател“, видно от който „Арис Консултинг“ ЕООД, ЕИК ********* наема и предоставя на „Ида Продакшън“ ЕООД, ЕИК ********* персонал (работници и/или служители). Представен е и граждански договор, сключен между „Арис Консултинг“ ЕООД, с ЕИК ********* и Асен Александров Райчев ЕГН **********. В наказателното постановление е посочено, че отношенията по предоставяне на работна сила от Асен Александров Райчев ЕГН ********** в полза на „Арис Консултинг“ ЕООД, с ЕИК ********* са уредени като гражданско правоотношение, като по този начин е прикрито съществуващото в действителност между двете страни трудово правоотношение. Посочено е, че нарушението е безспорно извършено на 20.03.2018г., а е констатирано на 30.03.2018г. при приключване на проверката по документи.

Представени са заповеди № 3-0011/ 03.01.2018 г., № 3-0012/ 03.01.2018 г.  и № 3-0058/ 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” относно компетентността на актосъставителя и наказващият орган.

Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите Г.Ц.Г., В.И.П. и С.А.М., като съдът кредитира изцяло показанията им, възприемайки ги като непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.  

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното постановление е получено на 18.06.2018 г, а е подадена жалба на 22.06.2018 г.

Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на административно-наказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с тази на наказателното постановление.

Нарушението е установено по несъмнен начин от доказателствата по делото. Съдът намира, че отношенията между жалбоподателя и Асен Александров Райчев са трудови, а не граждански. Съдът намира, че от събраните писмени и гласни доказателства се установи, че при проверката последният е бил с определено работно място, работно време и трудово възнаграждение. Съдът намира, че тези посочени обстоятелства обективират признаците на един трудов договор. Основната разлика между трудовия договор и договора за услуга се състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудов договор, докато при договора за услуга изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат. Целта на сключване на граждански договор е извършване на дадена работа, която трябва да е определена по съдържание и обем, както и да е посочен критерий относно качествено изпълнение. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, който, макар и свързан с полагане на труд, предполага пълна самостоятелност до получаване на крайния продукт, предмет на облигационен договор, какъвто в случая не е налице.

Предоставянето на работници от едно предприятие на друго е дейност, която се регламентира от нормите на глава V, раздел VIIIв от КТ. В същността си тази дейност е вид услуга, но поради специфичния й характер за нея са приложими не нормите на ЗЗД, като общ нормативен акт, а нормите на КТ, като специален такъв. Чрез приемането на въпросните правила в българското законодателство е транспонирана Директива 2008/104/ ЕО относно работа чрез агенции за временна заетост. Елементите работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина по същество се съдържат в договора за предоставяне на персонал от 04.01.2016 г. В чл. 107у от КТ е посочено задължителното съдържание на договора между предприятието, което осигурява временна работа и предприятието - ползвател, като в ал. 2, т. 1-10 са посочени задължителните клаузи, които следва да съдържа този договор. Извън предмета на делото е установяването на липсата на тези задължителни реквизити, но следва да отбележи, че няма как жалбоподателят да се позовава на него, респективно да е отпаднало задължението му да сключи трудов договор с лицето, което предоставя работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и в този смисъл е налице извършено нарушение на трудовото законодателство. В случая по отношение на работодателя е налице безвиновна (обективна) отговорност за това, че в нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ не е сключил трудов договор в писмена форма. Предвид гореизложеното, съдът намира, че съставът на административното нарушение е осъществен.

Специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 от същия кодекс (Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК). Според разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ.

За нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ имуществена санкция се налага в границите, определени в чл. 414, ал. 3 КТ, а именно от 1500 до 15000 лева.  Съдът счита, че при така определеното наказание в минимален размер биха могли да бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-001915/ 09.05.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” (Д „ИТ”) - Софийска област.

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.

 

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: