Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

13.05.2019 г.,гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                        П Р Е Д С Е Д А Т Е Л : ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

            При секретаря Тинка Гюрецова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 778 по описа на същия съд за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

            Постъпила е жалба от Община – ***, представлявана от Б.С.С. – кмет с административен адрес гр. ***, ул. „***“ №***, против наказателно постановление   № НЯСС-85 от 13.03.2019 г. на Заместник председател на ДАМТН, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите и на основание чл. 83 от ЗАНН във вр. с чл. 201, ал. 12  и чл. 200 ал. 1 т. 39 от Закона за водите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 8000 лева. Моли за отмяна на НП, като излага подробни съображения.

            В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Е.Я.от ПлАК като моли за отмяна на оспореното НП поради недоказаност на вмененото нарушение и процесуални нарушения. Излага подробни съображения, в писмени бележки.

            Ответникът по жалбата – Заместник председател на ДАМТН – редовно призован, не се представлява в съдебно заседание, но  изразява  писмено становище по съществото на делото в което моли за потвърждаване на НП.

 

            Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на жалбоподателя чрез процесуалния му представител, събраните по делото доказателства и Закона, установи следното:

 

            ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

            РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 26.09.2018 г„ на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, е извършена проверка в присъствието на длъжностните лица Е.Г.Д. – главен инспектор в РО НЯСС СЗБ в ГД“Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМНТ и Г.Р.Ц. – *** в ГД  ККТГ при ДАМТН  на язовир „*** - *** (***)“, имот №*** в землището на гр. Д.Д.о.Д.Д. *** съгласно Акт за публична общинска собственост №1377/02.10.2013 г.. В хода на проверката е съставен Констативен протокол № 03-04-64/26.09.2018 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея.  Проверката е извършена в присъствието на И.М.Н.- *** „Отбранително-мобилизационна подготовка, гражданска защита“ -О.Д.Д. в качеството му на представител на собственика и И.М.И.- Оператор на язовирната стена, в качеството му на представител на оператора на язовирната стена.

По време на проверката е осъществен контрол по изпълнение на предписанието „Да се възстанови въздушния откос“, което е отразено в Констативен Протокол №03-04­19/10.04.2018 г. , раздел V „Предписания", „По осъществяване на безопасна техническа експлоатация“.

О.Д.Д. в качеството си на собственик на язовир „*** - ***(***)“, е надлежно уведомена за направените констатации и дадените предписания. Горепосочената фактическа обстановка е обективирана в Констативен протокол №03-04-64/26.09.2018 г. от оглед на язовирната стена и съоръженията към нея от 26.09.2018 г.

На 02.04.2018 г., на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, е извършена проверка на язовир „*** - ***(***)“, имот № *** в землището на гр. Д.Д.о.Д.Д. *** съгласно Акт за публична общинска собственост №1377/02.10.2013 г., е съставен Констативен протокол №03-04-19/10.04.2018 г. от оглед на язовирна стена и съоръженията към нея. Проверката е извършена в присъствието на И.М.Н.- *** „Отбранително-мобилизационна подготовка, гражданска защита“ - О.Д.Д. в качеството му на представител на собственика и И.М.И.- ***, в качеството му на представител на оператора на язовирната стена.

В хода на проверката е установено, че въздушния откос в зоната на изхода на основния изпускател е ерозирал и се е образувала каверна и част от откоса липсва, което обстоятелство е отбелязано в констатациите на КП №03-04-19/10.04.2018 г. На база на тези констатации в протокол №03-04-19/10.04.2018 г. е дадено предписанието: „Да се възстанови въздушния откос“ със срок на изпълнение: 31.05.2018 г.

О.Д.Д. в качеството си на собственик на язовир „*** - ***(***) , е надлежно уведомена за направените констатации и дадените предписания. Горепосочената фактическа обстановка е обективирана в Констативен протокол №03-04-19/10.04.2018 г. от оглед на язовирната стена и съоръженията към нея от 02.04.2018 г.

Видно от констатациите от протокол №03-04-19/10.04.2018 г. и КП №03-04­64/26.09.2018 г., О.Д.Д. в качеството си на собственик на язовир „*** - ***(***)“, за периода от 02.04.2018 г. дата на извършване на първата проверка до 26.09.2018 г. дата на повторна проверка не е предприела действия да възстанови въздушния откос на язовир „*** - *** (***)“ , с което не е изпълнила предписанието дадено в протокол №03-04-19/10.04.2018 г. на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3, а именно: „Да се възстанови въздушния откос“ със срок на изпълнение – 31.05.2018 г.

 

     С оглед констатираното неизпълнение на даденото предписание в КП  № 03-04-19/10.04.2018 г.  от оглед на язовирна стена и съоръженията към нея от 02.04.2018 г.  и КП № 03-04-64/26.09.2018 г. от оглед на язовирната стена и съораженията към нея от 26.09.2018 г.  в указания срок 31.05.2018 г. длъжностните лица при ДАМТН съставили АУАН  № 03-080/17.12.2018 г. Актът е бил съставен в отсъствието на представляващия Община –***. На 08.01.2019 г. е връчен препис на представляващия Община-*** чрез РУ- ***. В законоустановения срок пред контролните органи не са били представени писмени възражения  от страна на Кмета на Община-*** във връзка със съставения АУАН.

С издаденото НП е ангажирана административната отговорност на Община-***,   ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.С.С. – кмет на общината за извършено нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 39 за неизпълнение на предписние по чл. 190а ал. 1 т. 3 от от Закона за водите.

            Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на С.Д.Д., Е.Г.Д. и Г.Ц. ценени от съда като обективни и логични, и приложените към делото писмени доказателства – АУАН № № 03-080/17.12.2018 г.., НП № НЯСС-85/13.03.2019 г. на зам.председател на ДАМТН, известие за доставяне на л. 3, заповед № А-5/02.01.2018 г. на ДАМТН,  покана № 85-02-370/15.11.2018 г. за съставяне на АУАН, известие за доставка от 15.11.2018 г., констативен протокол № 03-04-64/26.09.2018 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, заповед № 517/12.07.2018 г. на ДАМТН,  констативен протокол № 03-04-19/10.04.2018 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, заповед № А-92/05.02.2018 г. та ДАМТН, акт № 1377 за публична общинска собственост, скица № К08474/16.09.2013 г. Съдът кредитира гореописаните гласни и писмени доказателства като обективни и взаимнокореспондентни.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция  на  ЕТ или  ЮЛ се касае за обективна  невиновна отговорност  и съответно  в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на НП, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.

При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният АУАН отговоря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място. Последното, предвид характера на деянието, не е съвсем прицизно, но тази неприцизност не води до накърняване правото на защита в процеса, явяващо се основание съответното процесуално нарушение да бъде квалифицирано като съществено. В случая водещ за преценката относно мястото на извършване на нарушение е аргументът за характера на деянието, а то, според отразеното в описателната част на АУАН се изразява в бездействие – чрез неизпълнение на дадени предписания.

На следващо място не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отстъствие на представляващия по закон жалбоподателя, след като въпреки надлежно изпратена покана за съставяне на АУАН, не е бил изпратен предстватител. В последствие при предявяване на акта, чрез овластено за целта лице е осигурена възможност чрез представляващ по закон жалбоподателя, да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая състава на нарушението предвижда като форма за изпълненително деяние бездействие, а именно неизпълнение на предписание, оттам неоснователни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителят, като начален момент, от който започва да тече давностният срок.Действително датата на извършване на нарушението е правилно посочена – 01.06.2018г., т.е. деня следващ срока в който е изтекъл срока на даденото предписание. С проверката обаче на 29.06.2018г. е открит „нарушителя”, т.е. тази е датата на откриване на нарушителя по смисъла на закона. Затова според съда датата на съставяне на АУАН е в рамките на срока по чл. 34, ал.1 изр.2, пр.1 от ЗАНН.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието отговаря на изискванията на чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, установяща изискуемите реквизити – отново са описани вмененото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, както и е посочена нарушената законова разпоредба /чл.190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ/ и санкционната норма чл. 200, ал. 1 т. 39 от ЗВ/ въз основа на коята е наложено административното наказание.

Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1 т. 3 от ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Друга разпоредба, вменяваща задължителност за изпълнение на задължителните преписания, законът не съдържа. В този смисъл разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ вменява не само право на контролните органи, а правомощие на контролните органи да издават задължителни за изпълнение от адресатите им предписания в посочените  в предписанията срокове и задължителност за изпълнение от адресатите, като неизпълнението им е скрепено със санкция по чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ. Изрично санкционната норма препраща именно към разпоредбата на чл. 190а, ал.1, т.З от ЗВ. Според санкционната норма на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, се наказват с глоба, съответно с имуществена санкция, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 — от 1000 до 20 000 лв.

По въпроса за какво нарушение е наложена санкция няма неяснота, това е видно както от НП, така и от съдържащите се в административната преписка писмени документи - за неизпълнено предписание на към собственика на язовир „***-***“, находящ се в землището на гр. ***, общ. ***, дадено в Констативен протокол №03-04-64/26.09.2019г., ккто и в КП № 03-04-19/10.04.2018 г. Настоящият състав намира, че даденото предписание е напълно ясно, представено по начин позволяващ на адресата му да разбере какви действия следва да предприеме и в какъв срок.

Съдът намира, че наказаното лице е извършило вмененото му с АУАН и НП нарушение, тъй като не е изпълнило в дадения срок задължителното предписание, дадено съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, поради което законосъобразно е ангажирана административно наказателната му отговорност на основание чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ. В случая не е възможно наказаното лице да не разбира за какво е наказано и във връзка с това да не може да организира защитата си. Административнонаказателната отговорност на О.Д.Д. е ангажирана за неизпълнение на предписание по чл,190а ал.1, т.3 ЗВ, предоставящ възможност на председателя на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или  на съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Неизпълнението в указания срок на дадените задължителни предписания по чл.190а, ал.1, т.З ЗВ съставлява административно нарушение имайки пред вид нормата на чл.200, ал.1, т.39 ЗВ, предвиждаща съответната санкция при неизпълнение на предписание по чл. 190а ал.1; т.З ЗВ. С оглед гореизложеното следва да бъде прието, че санкционната разпоредба визира нарушение при неизпълнен фактически състав посочен в нормата на чл,190а, ал.1, т.З ЗВ, в който се включва и задължението за писмено уведомяване на органа дал предписанието.

Процесното нарушение не може да бъде квалифицирано и като такова по чл. 28 ЗАНН. В този смисъл и както правилно отбелязва наказващия орган със Закона за водите се уреждат обществените отношения, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях са пряко и непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанска дейност. Настоящият състав изцяло се присъединява към тази преценка на наказващия орган и намира, че случая не може да бъде квалифициран като такъв по чл.28 ЗАНН.

Съгласно §23, т.2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (обнародван в „Държавен вестник брой N955/03.07.2018 г.) в чл.200, ал.1, т.39 ЗВ думите "138а, ал. 3, т. 2" се заменят с "чл. 138а, ал. 3, т. 5", а думите "и чл. 190а, ал. 1, т. 3" се заменят с "или задължение по чл. 190а, ал. 2". Съгласно чл.190а, ал.2 от ЗВ, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т.З от ЗВ. С други думи, чл.190а, ал.2 от ЗВ препраща към изпълнение на предписанията по чл.190а, ал.1, т.З от  ЗВ. В посочването на санкционната норма действително не е вмъкнато посочване на чл.190а, ал.2 от ЗВ, но това не е нарушение, което да обуслови отменително решение, защото не влияе въобще върху авторството на нарушението и върху  административнонаказателната отговорност на О.  Д.Д.

Предвиденото административно наказание е по вид „имуществена санкция" в размер от 1 000.00 лева до 20 000.00 лева. В обжалваното НП няма никакви мотиви защо размера не е в минимума по закон. Доколкото няма данни за други подобни нарушения на О.Д.Д. то настоящия състав намира основание за изменение на обжалваното НП до минималния предвиден в закона размер от 1000/хиляда/.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 пр. от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ  наказателно постановление   № НЯСС-85 от 13.03.2019 г. на Заместник председател на ДАМТН, с което на жалбоподателя Община – ***, представлявана от Б.С.С. – кмет с административен адрес гр. ***, ул. „***“ № *** за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите и на основание чл. 83 от ЗАНН във вр. с чл. 201, ал. 12  и чл. 200 ал. 1 т. 39 от Закона за водите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 8000 /осем хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА размера на наказанието на  1 000 /хиляда/лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в  14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: