№ 3802
гр. София, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509991 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 7008 от 23.06.2022 г. по гр.д.№ 52402 по описа за 2021 г.
на СРС, 55-ти състав се: ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З." АД, да заплати на ЗАД
„А.Б." АД, следните суми: - на основание чл. 411 КЗ - сумата 667.83 лева -
суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение по договор за имуществено З. "Каско" за л.а.
"Тойота Ярис" с рег. № ******* за вреди, настъпили в резултат на ПТП на
06.12.2019 г. в гр. София по вина на водача на т.а. "Форд Транзит" с рег. №
*******, застрахован по договор за задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника, ведно със законната лихва от 09.09.2021 г. до
окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над присъдения до пълния предявен размер от 1197.12 лева, като
неоснователен; -на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 97.40 лева - лихва за
забава за периода 02.04.2020 г. - 08.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдения до пълния предявен размер от 172.92 лева, като
неоснователен.
1
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „А.Б.“АД, ищец пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенциите му са били
отхвърлени.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Неправилно СРС бил приел като размер на вредите такива от 1864, 96 лв.
Счита, че следва да се възприеме допълнителното заключение на съдебно-
техническата експертиза, където същите били оценени на 2 394,25 лв.
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
решение и вместо това да постанови друго, с което претенциите на ищеца да
бъдат уважени. Претендира разноски.
От въззиваемия пред настоящата инстанция- ЗАД „ОЗК З.“АД,
ответник пред СРС, е постъпил отговор по въззивната жалба. Излага се
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така
постановеното решение. Счита, че правилно СРС се е позовал на основното
заключение на съдебно-автотехническата експертиза. Приложимо било
правилото на чл.499, ал.2 КЗ. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 28. 06. 2022 г.
Въззивната жалба е подадена на 11.07.2022 г., т.е. същата е в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване- претенцията на ищеца не е
уважена в пълен размер.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
2
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че са
налице всички предпоставки на чл.411 КЗ. Спорен по делото бил размера на
причинените вреди. По делото били изслушани основно и допълнително
заключение на съдебна автотехническа експертиза. По основаното
заключение размерът възлизал на 1864, 96 лв., която стойност била по средни
пазарни цени и допълнително – в размер на 2394, 25 лв., която била по цени
на фирмен сервиз. Според СРС на застрахования следвало да се присъди
възстановителната стойност. Отговорността на застрахователя на деликвента
в хипотезата на регрес била ограничена до размера на действителната
стойност към момента на застрахователното събитие. Тази действителна
стойност се определяла от пазарната цена по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. Без значение било дали вещта е в гаранция или не.
В случая действителната стойност възлизала на 1864,96 лв. или с
ликвидационните разноски в размер на 15 лв., била 1879,96 лв. От така
получената сума е приспадната заплатената от ответника сума в размер на
1212, 13 лв. или ответникът дължал на ищеца сумата в размер на 667,83 лв.
Относно претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е приложено правилото на чл.412,
ал.3 КЗ или ответникът бил изпаднал в забава след 19.03.2020 г. поради което
за процесния период от 02.04.2020 г. до 08.09.2021 г. дължал лихва за забава в
размер на 97, 40 лв. До този размер претенцията за лихва за забава е бил
уважен.
Претенциите са отхвърлени за разликата над 667,83 лв. до пълния
предявен размер от 1197,12 лв. по отношение на главницата и за разликата
над 97,40 лв. до 172,92 лв. по отношение на лихвата за забава.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от фактическа и правна страна на спора:
За уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ следва да са налице
предпоставките:
1-наличие на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между ищеца и водача на увредения автомобил;
2- заплащане на щетите по този автомобил, причинени от
застрахователно събитие в рамките на покритието на застраховката;
3-противоправно поведение на водач – предизвикване на ПТП,
3
причинило вреди на застрахования при ищеца автомобил;
4- причинно-следствена връзка между вредите и ПТП;
5-валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по договор, сключен между причинилия ПТП водач и ответника.
Единственият спорен въпрос пред настоящата инстанция е дали
правилно е определен от СРС дължимия размер на застрахователното
обезщетение и съответно кое от заключенията на допуснатата, изслушана и
приета по делото съдебно-автотехническа експертиза следва да бъде
възприето от съда.
Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ сочи, че обезщетението трябва да бъде
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието.
Съгласно чл.400, ал.1 КЗ за действителна се смята стойността, която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, а съгласно ал.2 на същата норма – за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка.
В настоящият случай СРС е посочил в мотивите си, че от значение е
действителната стойност на вещта, но не е съобразил, че основното
заключение на САТЕ определя сумата в размер на 1879,96 лв. като
стойност на вредите, но на база алтернативни части, т.е. тази стойност не е
„действителна“ по смисъла на КЗ.
Определеният размер от вещото лице на вредите на база алтернативни
части не отговаря на принципа за пазарни цени, както и на чл.400, ал.1 КЗ,
съгласно който за действителна се смята стойността, която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. В
този смисъл неправилно СРС е възприел като меродавно основното
заключение на съдебно-автотехническата експертиза.
Видно от допълнителното заключение на съдебно-автотехническата
експертиза стойността на вредите към датата на настъпване на ПТП, по
пазарни цени възлиза на 2 394,25 лв.
При зачитане на платената сума от страна на ответника се
получава 1182,12 лв. Или за последната сума така предявения иск по чл.411
4
КЗ е основателен.
Следователно обжалваното решение е неправилно в частта в която
претенцията на ищеца е била отхвърлена за сумата над 667,83 лв. до
1182,12 лв. поради което ще следва да бъде отменено и вместо това ответника
/пред СРС/ ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца /пред СРС/ сумата
в размер на още 514,29 лв. Към последната сума следва да бъдат
прибавени и ликвидационните разноски в размер на 15 лв. при което се
получава 529, 29 лв. общо за доприсъждане или претенцията е
основателна до пълния предявен размер от 1197,12 лв.
Относно лихвата за забавено издължаване /иск по чл.86, ал.1 ЗЗД/
при положение, че се приема за основателен иска по чл.411 КЗ в пълен
размер, то първоинстанционното решение се явява неправилно и в тази му
част. Изчислена по реда на чл.162 ГПК претенцията за лихва възлиза на
174,57 лв. При съобразяване с диспозитивното начало претен-цията за лихва е
основателна в пълния предявен в размер от 172,92 лв.
Налага се извод, че в частта в която претенцията за лихва е
отхвърлена за разликата над 97,40 лв. до 172,92 лв. решението е
неправилно и като такова ще следва да бъде отменено. Вместо това ще
бъде постановено друго с което по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД ще бъде
доприсъдени сумата в размер на 75,52 лв.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е неправилно и в частта за
разноските. Същите следва да бъде разпределение така:
На ищеца се следват разноски в общ размер на 764,08 лв. СРС е
присъдил такива в размер на 416, 68 лв. или следва да му се доприсъдят
разноски в размер на още 348,20 лв.
На ответника разноски не се следват и затова обжалваното решение
ще бъде отменено в частта за разноските в полза на ответника.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски се следват и такива са направени в размер
на 385 лв. поради което му се присъждат.
5
На въззиваемата страна разноски не се следват.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7008 от 23.06.2022 г. по гр.д.№ 52402 по описа за 2021
г. на СРС, 55-ти състав, в частта в която се: ОТХВЪРЛЯ иска по чл.411 КЗ,
предявен от ЗАД А.Б." АД, ЕИК *******, съдебен адрес: гр.София,
ул.*******, кантора 3- адв.Г., срещу ЗАД „ОЗК - З." АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, ***, за горницата
над 667,83 до пълния предявен размер от 1197.12 лева, като неоснователен,
както и се отхвърля иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 97.40 лева -
лихва за забава за периода 02.04.2020 г. - 08.09.2021 г., до пълния предявен
размер от 172.92 лева, като неоснователен, както и в частта за разноските
присъдени в полза на ЗАД „ОЗК - З." АД, ЕИК *******
И вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОСЪЖДА "ЗАД ОЗК - З." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, ***,
да заплати на ЗАД А.Б." АД, ЕИК *******, съдебен адрес: гр.София,
ул.*******, кантора 3- адв.Г., на основание чл.411 КЗ, сумата в размер на
529,29 лв., представляваща доприсъдено суброгационно вземане на ищеца,
възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за
имуществено З. "Каско" за л.а. "Тойота Ярис" с рег. № ******* за вреди,
настъпили в резултат на ПТП на 06.12.2019 г. в гр. София по вина на водача
на т.а. "Форд Транзит" с рег. № *******, застрахован по договор за
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, ведно
със законната лихва от 09.09.2021 г. до окончателното плащане на вземането,
както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 75,52 лв.,
представляваща доприсъдено вземане за лихва за забавено издължаване на
главницата, изтекла за периода 02.04.2020 г. - 08.09.2021 г.
6
ОСЪЖДА"ЗАД ОЗК - З." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, ***,
да заплати на ЗАД А.Б." АД, ЕИК *******, съдебен адрес: гр.София,
ул.*******, кантора 3- адв.Г., сумата в размер на 348,20 лв.,
представляваща доприсъдени разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА "ЗАД ОЗК - З." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*******, ***,
да заплати на ЗАД А.Б." АД, ЕИК *******, съдебен адрес: гр.София,
ул.*******, кантора 3- адв.Г., сумата в размер на 385 лв., представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7