№ 20
гр. Сливен , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Кина З. Иванова
в присъствието на прокурора Милена Радостинова Радева (ОП-Сливен)
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212200600103 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 260002 / 17.02.2021г. постановена по НОХД № 25 / 2020г.
на Новозагорския районен съд подс. Р. СТ. П. е признат за виновен в това, че
на 12.11.2019г. в гр. Нова Загора, от частен дом на ул. „14-ти януари“ № 71,
при условията на повторност, е отнел чужди движими вещи - 7 бр. банкноти с
номинал от по 50 лв. (на обща стойност 350 лева) и 10 бр. банкноти с
номинал по 50 евро/на обща стойност 500 евро/, от владението на собственика
им М. П. Д., от гр. Нова Загора, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен - престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. Със същата
присъда подс. П. е осъден да заплати на М. П. Д. сумата от 250 лв. и 450 евро,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 12.11.2019г. до окончателното й
изплащане. Подсъдимият е осъден да заплати и държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 50 лв. в полза на бюджета по сметка на
1
РС – Нова Загора.
Против така постановената присъда в нейната наказателно - осъдителна
част въззивна жалба е подадена от назначения на подс. П. служебен защитник
с твърдения за необоснованост и незаконосъобразност. Искането е за отмяна
на присъдата в тази й част и оправдаване на подсъдимия за престъплението
по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК. В жалбата се твърди, че подсъдимият не отричал,
че процесните пари били на пострадалия М.Д., но изпаднали в дома му при
почерпка на инкриминираната дата, като тази теза се подкрепяла от
показанията на свидетелите А. П. П. и Я. Ж. А.. Според жалбоподателя,
свидетелите Д. Г. Г., П. К. П. и К. Д. Д., всичките служители на РУП Нова
Загора, при посещението в дома на пострадалия Д. на 12.11.2019г. не били
снели отпечатъци и не извършили необходимите процесуално следствени
действия.
В с.з. пред настоящата инстанция подс. П., редовно призован, се явява
лично и с назначения му от досъдебното производство служебен защитник.
Последният заявява, че поддържа жалбата и счита същата за основателна в
частта на наложеното наказание. Настоява за отмяна на присъдата.
Подсъдимият също моли за уважаването на жалбата.
Гражданският ищец изразява съгласие с присъдата и иска жалбата да
бъде отхвърлена.
Представителят на О.П. гр. Сливен счита жалбата е неоснователна.
Фактическата обстановка по делото била правилно установена. Събрани и
анализирани били всички относими доказателства. Присъдата била правилна
и законосъобразна във всичките й части и следвало да бъде потвърдена.
Сливенският окръжен съд прецени, че в това производство не следва
да се произнася по основателността на въззивната жалба (относно исканото с
нея оправдаване на подс. П.), защото в рамките на дължимата по повод
жалбата пълна служебна проверка на присъдата намери основания за нейната
отмяна и връщане на делото на РС – Нова Загора за ново разглеждане – чл.
335, ал. 2 от НПК. Първоинстанционния съд е допуснал неотстраними при
въззивното разглеждане на делото нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1от НПК, които са довели до
2
ограничаване процесуалните права на подсъдимия и на гражданския ищец и
наличието им препятства разглеждането на аргументите на страните по
същество.
С разпореждане № 39 от 22.01.2020г. е насрочено разпоредително
заседание по делото. За насроченото разпоредително заседание и за въпросите
по чл. 248, ал. 1 от НПК са уведомени лицата по чл. 247 б, ал. 2 от НПК, като
им е съобщено и че в 7-дневен срок от получаване на съобщението могат да
дадат отговор на въпросите, които ще се обсъждат в разпоредително
заседание и да направят своите искания.
Пострадалият М. П. Д. писмено е предявил граждански иск против
подсъдимия за заплащане на обезщетение за причинени от процесното
престъпление имуществени вреди съответно 350 лева и 450 евро, ведно със
законната лихва върху претендираните суми от датата на увреждането до
окончателното им изплащане и е поискал да бъде конституиран като
граждански ищец по делото. Упълномощеният от него повереник е
представил по делото писмен отговор на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Видно от протокола за проведеното на 11.06.2020г. разпоредително
заседание по делото, не са изслушани всички лица, които съгласно чл. 248, ал.
5 от НПК трябва да бъдат изслушани – прокурорът, подсъдимият и неговия
защитник, пострадалият и неговия повереник, ако е упълномощил такъв. На
подс. П., който се е явил лично в разпоредителното заседание въобще не е
предоставена възможност за отговор на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и
по този начин е бил лишен от правото му да участва лично в
разпоредителното заседание.
В съдебното заседание проведено на 11.11.2020г. са били прочетени
показанията дадени пред орган на досъдебното производство от свидетелите
С. П. Е., Й. В. Н., А. П. П. и Г. И. Г., а в съдебно заседание на 17.02.2021г. -
показанията дадени пред орган на досъдебното производство от свид. С. Н. Г.
като и в двата протокола е посочено, че същите са прочетени на основание чл.
281, ал. 5 от НПК.
Прочитането на показанията на посочените свидетели, дадени пред
орган на досъдебното производство е извършено в нарушение на
процесуалните правила, без да e спазeн законоустановения ред за това, тъй
3
като освен, че не е посочил, кое от условията по чл. 281, ал. 1, т. 1 – 6 от НПК,
към които препраща ал. 5 на чл. 281 от НПК е наложило прочитането на тези
показания, районният съд не е изпълнил задълженията си да поиска
съгласието на подсъдимия за това и преди да го поиска - не му е разяснил, че
прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.
Подсъдимият не е изразявал лично съгласие за четене показанията на
посочените свидетели, а без неговото съгласие те не могат да бъдат прочетени
на посоченото от първоинстанционния съд основание. Допуснатото
нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като
видно от мотивите на присъдата, макар и съвсем лаконично,
първоинстанционният съд е отбелязал, че кредитира показанията на
свидетелите като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондиращи напълно със събраните писмени доказателства, т.е.
прочетените в нарушение на процесуалните правила показания на
свидетелите С. П. Е., Й. В. Н., А. П. П., Г. И. Г. и С. Н. Г. дадени пред орган на
досъдебното производство са част от доказателствения материал, въз основа
на който е формирано вътрешното убеждение на съда, като това е довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
На следващо място следва да бъде отбелязано, че в мотивите към
присъдата липсват правни изводи на съда относно съставомерните обективни
признаци на престъпното деяние, за което със същата присъда подс. П. е
признат за виновен. Преповторен е само нейният диспозитив и е изписан
бланкетен израз за действията на подсъдмия от субективна страна. Районният
съд не е посочил защо е приел, че „случаят не е маловажен“, а когато се касае
до квалифицирано деяние следва да бъдат изложени мотиви относно всяко
едно квалифициращо обстоятелство. Така установеният пропуск на
първоинстанционния съд не може да бъде поправен от въззивната инстанция.
Последната не може да замести липсващата воля на районния съд в
произнесената присъда. Липсата на правни изводи относно отделните
елементи на деянието по същество представлява липса на мотиви.
Изискването за мотивиране на съдебните актове е конституционно
установено в чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Надлежното мотивиране на съдебния акт и наличието на ясно изразена воля
на съдебния състав относно фактическите и правни аспекти на конкретното
4
обвинение, представлява важна и съществена гаранция за правото на
справедлив процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧОС.
При извършената служебна проверка на присъдата, въззивната
инстанция констатира, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по
предявения граждански иск в неговата цялост. Както беше посочено по –
горе, подс. П. е осъден да заплати на гр. ищец М. П. Д. сумата от 250 лв. и
450 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.11.2019г. до
окончателното й изплащане. Предявеният от гр. ищец Д. граждански иск
обаче е за сумите предмет на обвинението - 350 лв. и 500 евро, а няма
отхвърлителен диспозитив за неуважената част над 250 лв. до 350 лв..
Гражданският ищец не е заявявал изменение на иска, респ. районният съд не е
допускал такова. В съдебно заседание на 30.07.2020г. служебният защитник
на подсъдмия е заявил, че са предали част от сумата на пострадалия, но не е
посочен нито нейният размер, нито има изявление на гражданския ищец
(който е присъствал в съдебното заседание), че е получил някаква парична
сума от подсъдимия. В следващото съдебно заседание, проведено на
06.10.2020г., гражданският ищец изрично е заявил, че подсъдимият не му е
връщал пари. От друга страна в мотивите към присъдата районният съд е
приел, че са налице всички основания за уважаване на предявения
граждански иск, с оглед на което подсъдимият е осъден да заплати сумите 250
лв. и 450 евро, което не представлява уважаване на предявения граждански
иск, тъй като той не е уважен изцяло. След като в диспозитива на присъдата
няма произнасяне за целия граждански иск, производството в тази му част за
сумата над 250 лв. до 350 лв. е висящо. Допуснато е съществено процесуално
нарушение на разпоредбата на чл. 305, ал. 4, вр. чл. 301, ал. 1, т. 10 от НПК.
Въззивният съд не би могъл да санира това процесуално нарушение,
произнасяйки се по иска, тъй като би лишил страните от възможността
гражданския иск да бъде разгледан от две съдебни инстанции.
Констатираните процесуални нарушения са съществени и
неотстраними от въззивната инстанция. С тях са засегнати основни начала за
провеждане на справедлив наказателен процес и са основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание. При това
5
положение не е необходимо окръжният съд да се произнася по съществото на
атакувания съдебен акт, респ. по оплакванията, съдържащи се във въззивната
жалба, с която е бил сезиран и по повод на които е извършена и настоящата
въззивна проверка, за да не повлияе със становището си върху решението на
първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото ще следва
да се произнесе по вътрешно убеждение по повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348,
ал.3, т. 1 и т. 2, пр. 1 от НПК и чл. 334, т. 1 от НПК, СлОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Присъда № 260002 / 17.02.2021г. по НОХД № 25 /
2020г. на Районен съд – Нова Загора и ВРЪЩА делото за НОВО
РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд от стадия на разпоредително
заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6