Р
Е Ш Е
Н И Е
№....................
Гр. София, 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 953 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Синдикът на П.Т.с. ЕООД е предявил срещу П.Т.с. ЕООД и А. ЕООД искове по чл. 645, ал.4 ТЗ за обявяване за недействително по отношение на кредиторите в несъстоятелността на П.Т.с. ЕООД на извършено на 04.02.2019 г. прихващане на вземания на П.Т.С. ЕООД с негови задължения към А. ЕООД, както и иск по чл.55, ал.1 ЗЗД срещу А. ЕООД за връщане на сумата от 425 000 лв., представляваща задължение по договор за доставка от 03.04.2017 г.
Ищецът твърди, че по отношение на дружеството П.Т.С. ЕООД е открито производство по несъстоятелност с решение от 27.05.2019 г. по т.д.№ 2278/2018 г. на СГС, VІ-18 състав, като е определена начална дата на неплатежоспособността -31.12.2017 г., като молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена на 29.10.2018 г. Твърди, че след началната дата на неплатежоспособността и след подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност със споразумение от 04.02.2019 г. ответниците извършили прихващане на свои насрещни вземания и задължения, което прихващане е недействително тъй като покрива предпоставките на чл.645, ал.4 ТЗ. При уважаване на отменителния иск и отпадане на последиците на прихващането моли ответникът А. ЕООД да бъде осъден да заплати сумата от 425 000 лв., представляваща задължение към П.Т.С. ЕООД по договор за доставка от 03.07.2017 г., което задължение е предмет на активното вземане на длъжника, извършил относително недействителното прихващане.
Ответниците не депозират отговор на исковата молба. В хода на производството ответникът А. ЕООД оспорва исковете, като не оспорва фактите относно възникване на вземанията, са които е извършено прихващане и самото прихващане, но счита, че не са били налице предпоставките за обявяване на недействителност на извършеното прихващане, тъй като не е недобросъвестен.
В тежест на ищеца е докаже качеството си на синдик, откриването на производство по несъстоятелност на П.Т.С. ЕООД, датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ, началната дата на неплатежоспособността и извършването на прихващане от длъжника с негови вземания към ответника А. ЕООД, фактите от които произтича активното вземане на длъжника.
В хипотезата на извършено прихващане от длъжника след началната дата на неплатежоспособността и не по-рано от една година от датата на подаване на молбата за откриване на производството е без правно значение дали носителя на пасивното вземане, с което е извършено прихващане, е имал знание или намерение за увреждане.
Възраженията на ответника А. ЕООД не обуславят възникване на доказателствена тежест.
По делото се установява от представените с исковата молба писмени доказателства, че с решение от 27.05.2019 г. по т.д.№ 2278/2018 г. по отношение на ответника П.т.с. ЕООД е открито производство по несъстоятелност с начална дата 31.12.2017 г., като с решението ищецът е назначен за временен синдик, като от справка в търговския регистър по партидата на дружеството се установява да заема същата длъжност към подаване на исковата молба и приключване на устните състезания по делото.
Не се оспорва, а се установява и от представената на хартиен носител ел.справка от протала за достъп до съдебни дела, че търговското дело за несъстоятелност на П.т.с. ЕООД е подадена на 29.10.2018 г.
От представеното от ищеца споразумение от 04.02.2019 г., сключено между ответниците и имащо съдържание на извънсъдебно спогодба за уреждане на отношенията им по повод договор за доставка на оборудване от 03.04.2017 г. и договор за доставка на оборудване от 31.07.2018 г., се установява, че ответниците признали съществуване на насрещни вземания, а именно вземане на П.т.с. ЕООД за връщане на платен на А. ЕООД аванс по договора за доставка от 03.04.2017 г. и вземания на А. ЕООД за заплащане на обезщетение за неизпълнение на задължение за връщане на доставени стоки по прекратения договор за доставка от 03.04.2017 г. в размер на 316680 лв. и вземане за връщане на платен аванс в размер на 1408197,59 лв. по договор за доставка от 31.07.2018 г., по който не е осъществено основанието, като със същото споразумение страните постигнали съгласие за погасяване на насрещните вземания до размер на по-малкото.
Посоченото прихващане, за което П.т.с. ЕООД на 04.02.2019 г. е направило изявление, погасява вземането на дружеството от А. ЕООД и по отношение на него са налице предпоставките на чл.645, ал.4 ТЗ – извършено е след началната дата на неплатежоспособността /31.12.2017 г./ и след подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, поради което и искът на синдика за обявяването му за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността е основателен.
С обявяване на недействителността на прихващането се възстановява съществуването на погасеното с това прихващане вземане, поради което и ответникът А. ЕООД следва да бъде осъден да заплати сумата от 425000 лв., представляваща подлежащ на връщане аванс по прекратен договор за доставка на оборудване от 03.04.2017 г. на несъстоятелния длъжник.
На основание чл.649,ал.6 ТЗ ответникът А. ЕООД следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по исковете в размер на 17000 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО на основание чл.645, ал.4 ТЗ по иск на синдика на П.т.с. ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК********за недействително по отношение на кредиторите в несъстоятелността на П.Т.с. ЕООД извършеното на 04.02.2019 г. прихващане на вземане на П.Т.С. ЕООД в размер на 425 000 лв. за връщане на платен аванс по договор за доставка на оборудване от 03.04.2017 г. с негови задължения насрещни задължения към А. ЕООД.
ОСЪЖДА А. ЕООД, *** на основание чл.55, ал.1 ЗЗД да върне в масата на несъстоятелността на П.т.с. ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК********сумата от 425 000 лв., представляваща подлежащ на връщане платен аванс по договор за доставка на оборудване от 03.04.2017 г., който договор е прекратен.
ОСЪЖДА А. ЕООД, *** да заплати на
основание чл.649, ал.6 ТЗ държавна такса
по делото в размер на 17000 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: