Решение по дело №702/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1127
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 13 април 2020 г.)
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20197050700702
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№…………

 

 

гр. Варна, 07.06.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на двадесет и осми  май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 СЪДИЯ:     Кремена Данаилова

при секретаря  Ангелина Георгиева като разгледа докладваното от съдията административно дело № 702/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба от Р.А.В. ЕГН ********** срещу Решение рег. № 460р-1300/15.02.2019 г. издадено от началника на Пето РУ на ОД МВР – Варна, с което е отказано да поднови срока на:  разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20140030071 издадено от началника на Пето РУ – Варна и разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20140030076 от 20.02.2014 г. издадено от началника на Пето РУ – Варна; отнето е от Р.А.В. разрешение за носене и употреба № 20140030071 и разрешение за съхранение № 20140030076 на огнестрелно оръжие и боеприпаси и е разпредено пистолет „Валтер“, мод. РК 830, кал 9х17 с фабр. № *** и числящите се боеприпаси да се изземат с протокол по образец за съхранение при МОЛ на Пето РУ – Варна, за срока по чл.213, ал.2 - 4 от ЗОБВВПИ.

Жалбоподателката сочи, че мотивите, които е изложила към искането си за получаване на разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие №20140030071 и разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20140030076 от 20.02.2014 г. са били, че е управител на фирма, занимаваща се с букмейкърска дейност, което предполага опериране с големи суми, извършвала е инкасо и е носела големи суми пари в себе си, поради което оръжието е било за самоохрана. Към момента тези обстоятелства не са се променили, поради което не е налице отпаднала необходимост. Липсват мотиви за промяна на обстоятелствата. Няма извършени нарушения във връзка с издадените предходни разрешения относно оръжие и боеприпаси. В съдебно заседание, чрез процесуален представител жалбата се поддържа. В допълнение е посочено, че информацията в докладна записка в преписката относно фактите, че живее с криминално проявено лице и не е намерена на адрес, счита че не са недоказани и същите са ирелевантни за спора. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение, присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат. 

Ответната страна – Началник Пето РУ на ОД МВР – Варна, чрез юрисконсулт оспорва жалбата. Сочи, че при проверка е установено, че жалбоподателката не живее на посочения адрес, което обосновава извод, че оръжието не се съхранява по надлежния ред. Липсват доказателства за заплахи за сигурността й. Има специален ред за осъществяване на инкасо дейност – ЗЧОД и Наредба № 8121з-601/11.06.2018 г. Съгласно чл.2, ал.3 от ЗЧОД „самоохрана“ може да се осъществява само по реда на ЗЧОД. Не е обоснована необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие, поради което моли жалбата да бъда отхвърлена. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд – гр. Варна, с оглед събраните доказателства  приема за установено следното:

Издадени са от началника на Пето РУ – Варна на Р.А.В.:

 Разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20140030071/20.02.2014 г., валидно до 20.02.2019 г. и Разрешение № 20140030076/20.02.2014 г., валидно до 20.02.2019 г. за съхраняване на късоцевно огнестрелно оръжие /пистолет, револвер/ с дължина на цевта до 30 см – „Валтер“, РК 380, калибър 9х17, *** и боеприпаси, съгласно ЗОБВВПИ.

От Р.А.В. е подадено Заявление вх. № 387800-8/18.01.2019 г. до началника на Пето РУ – Варна с искане да бъде продължен срока за разрешение за носене, съхранение и употреба на пистолет „Валтер“ РК 380, калибър 9х17, *** за самоотбрана, в което е посочено, че оръжието ще се съхранява на постоянния й адрес, за такъв е посочен: гр. Варна ***.  Представила е на 18.01.2019 г.: декларации по чл.26, чл.27 и чл. 193 от ЗОБВВПИ, анкетен лист, в който е посочено, че личното оръжие е необходимо за самоотбрана, управител е на „Планет футбол“ ЕООД, притежава фирма за букмейкърска дейност, не са отправяни заплахи спрямо нея и семейството й, не е подавала жалби за отправени заплахи. Налице е Удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие № 3870/2013 г. издадено от ОД – МВР – Варна издадено на Р.А.В..

Издадена е Докладна записка рег. № 460р-1095/11.02.2019 г. от полицейски инспектор в Пето РУ – Варна, относно извършена проверка за условия за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси от Р.А.В.. Докладвано е, че на 05, 06 и 07.02.2019 г. съвместно с мл. полицейски инспектор по КОС – Николова е извършена проверка в различни часове на денонощието в гр. Варна, ***. Не е открито търсеното лице или негови близки. Наемател на ап.* – Р.З.П. - Т.е обяснила, че В. не живее на адреса и рядко посещава жилището. Направен е извод, че оръжието се съхранява не по установения ред и е нецелесъобразно продължаване срока на разрешенията за носене, съхранение и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие и прилежащите боеприпаси.

Издадена е Докладна записка рег. № 460р-1111/11.02.2019 г. от ОР в Пето РУ – Варна, в която е посочено, че Р.А.В. има криминална съдебна регистрация на 26.10.2010 г. по чл. 339, ал.1 от НК – притежаване на незаконен пистолет, ЗМ № 167/03.04.2009 г. по описа на ОД МВР – Варна.

С Докладна записка рег. № 460р-1798/12.02.2019 г. мл. ПИ КОС при Пето РУ-Варна е предложил на началника на Пето РУ – Варна по отношение на жалбоподателката да започне процедура за отказ за издаване на исканите разрешения.

Последвало е издаване на Решение № 460р-1300/15.02.2019 г. от началника на Пето РУ – Варна на ОД МВР – Варна.

Представени са от  жалбоподателката в съдебното производство данни от търговски регистър за: „Джони 777“ ЕООД с управител Р.А.В., основния предмет на дейност е търговско представителство и сътрудничество, организиране на залагания върху резултати от спортни състезания, организиране на спортни състезания и игри, както и разпространение на лотарийни билети и игри разрешени от закона, „Планет футбол“ ЕООД с управител Р.А.В. с основен предмет на дейност търговско представителство и сътрудничество, организиране на залагания върху резултати от спортни състезания и „Планет груп Варна“ ЕООД с управител Р.А.В. предмет на дейност покупка, строеж или обезвреждане на недвижими имоти с цел продажба, вътрешен и международен туризъм и др. Аналитичен регистър, приходи от продажба на услуги за „Джони 777“ ЕООД за 2018 г. с оборот 19825,47 лева и за 2019 г. /до 29.03.2019 г./ с оборот 6122,97 лева; за „Планет футбол“ ЕООД за 2017 г., с оборот 60 032,26 лева, за 2016 г.  с оборот 46 430,51 лева, за 2015 г. с оборот 8 371,64 лева, уведомления за приемане на справки – декларации за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. за „Планет футбол“ ЕООД; справка за сключени и  прекратени към момента два договора между „Джони 777“ ЕООД и лица, изпълняващи длъжността букмейкър, 6 трудови договора между „Планет футбол“ ЕООД и лица изпълняващи длъжността букмейкър, един договор за длъжността  барман, справки за заплатени осигурителни вноски /л.98,101/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в изискуемия срок по чл.149, ал.1 от АПК /оспореното решение е съобщено на 15.02.2019 г., жалбата е подадена на 28.02.2019 г. по пощата – л. 1 от адм. преписка/ срещу индивидуален административен акт, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Жалбоподателката е с постоянен адрес ***, който е в района на Пето РУ – Варна, обекта на съхранение на оръжието е посочения адрес /съобразно подаденото заявление/, поради което оспореното решение е издадено от компетентен орган – началника на Пето РУ на ОД МВР – Варна, съгласно чл.50, ал.3 вр. ал.2 и  чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ.

Разрешенията за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси са били валидни до 20.02.2019 г., заявлението за подновяването им е подадено на 19.01.2019 г., в предвидения с чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ едномесечен срок преди изтичане срока на разрешенията по чл.84, ал.2 до началника на Пето РУ – Варна. Отправено е искане за получаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, съобразно чл. 81, ал.1 от ЗОБВВПИ и за получаване на разрешение за съхранение, съобразно чл. 79, ал.1 от ЗОБВВПИ.

Отказът е издаден в предвидения едномесечен срок от постъпване на заявлението и е мотивиран в съответствие с чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ, като административния орган е приел, че жалбоподателката не е представила данни, които да мотивират необходимостта от носене и съхранение на притежаваното оръжие, в анкетния лист е посочена само необходимост от самоотбрана, без да са изложени факти. Допълнителните проверки не са установили застрашаване личната сигурност на лицето.

На основание чл. 83, ал.7 от ЗОБВВПИ жалбоподателката е предала за съхранение в Пето РУ – Варна пистолет марка „Валтер“, 42 бр. боеприпаси и един пълнител за пистолет, за което е съставен Протокол рег. № 460р-1302/15.02.2019 г.

От изложеното следва, че оспореното решение е издадено при спазване на процесуалните правила.

В случая физическо лице е поискало издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за граждански цели – самоотбрана, съгласно чл. 6, ал.3, т.1 от  ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие в тази хипотеза е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за издаване на исканото разрешение. Съгласно чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ в редакцията към момента на издаване на процесното решение (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице: което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.

В настоящия случай, в заявлението си жалбоподателката е посочила, че оръжието й е необходимо за самоотбрана. В анкетен лист е посочила, че притежава фирма за букмейкърска дейност, не са отправяни заплахи срещу нея или член на семейството й, не са подавани от нея жалби за отправени заплахи.

В съдебното производство са представени доказателства, че жалбоподателката е управител и представляващ на „Планет футбол“ ЕООД, „Джони 777“ ЕООД и „Планет груп Варна“ ЕООД, както и доказателства, че първите две дружествата извършват търговска дейност.

Посочените в заявлението обстоятелства не установяват данни за заплахи и посегателства свързани с живота, здравето и имуществото на Р.А.В., поради което не се налице доказателства за основателна причина за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. В тежест на жалбоподателката е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ. След като в рамките на проведеното административно производство същата не е посочила и доказала основателна причина, обосноваваща необходимост за издаване на исканите разрешителни, административния орган е приложил правилно ЗОБВВПИ.

В заявлението е посочено от Р.А. В., че оръжието е необходимо за самоотбрана,  т.е. за граждански, а не за служебни цели.  Същата в хода на административното производство не е изложила, че във връзка с осъществявана търговска дейност на представляваните от нея търговски дружества има нужда от самоотбрана. Поради това наличие на търговски дружества, на които е управител и осъществявана от тях дейност не следва да бъдат взети предвид при преценка законосъобразността на постановения отказ. В производството по издаване на исканите разрешения е следвало нуждата от самоотбрана да се обоснове и подкрепи с доказателства, това в случая не е сторено.

Представените в съдебното производство доказателства за съществуващи и извършващи дейност две търговски дружества, на които жалбоподателката е управител също не доказват нужда от самоотбрана. Липсват доказателства, че спрямо нея са отправени заплахи и извършени действия, които да доведат до извод, че живота, сигурността и имуществото й са застрашени. 

Наличието на предходни издадени разрешения за носене, употреба и съхранение на оръжие, не освобождава жалбоподателката от задължението да представи и да докаже при всеки случай, с всяко следващо заявление, съществуването на обстоятелствата за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие. Законът не въвежда различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, в които вече му е било издавано такова разрешение за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона се прилагат за всяко следващо отправено искане. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Напротив, същият е длъжен при липса на предпоставките за подновяването му да издаде отказ, както е направил и в настоящия случай. Не органът трябва да установява, че е отпаднала основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, а заявителят – че такава е налице към момента на подаване на заявлението му. Поради това наличието на предходни издадени на В. разрешения не могат да доведат до различни правни изводи.

С т.3 от процесното решение е разпоредено изземване на пистолет „Валтер“ и числящите се боеприпаси. Същото е в съответствие с чл.213, ал.1 от ЗОБВВПИ, като законосъобразно е определено, че срока за изземване е по чл.213, ал. 2 – 4 от ЗОБВВПИ. 

Следва, че оспореното решение е в съответствие с материалния закон. В този смисъл е съдебната практика на ВАС: решения по адм. дела №№ 2230/2018 г., 4282/2018 г. и 4278/2018 г.

Административния орган не е обосновал отказа си с наличие на криминални прояви или нарушения извършени от жалбоподателката, поради което липсата на такива не може да обоснове незаконосъобразност на административния акт.

Процесното решение е съобразено и с целта на закона, поради това, че притежаване на оръжие трябва да е обосновано от основателна причина – живота, здравето и собствеността на лицето да са в опасност, която може да се предотврати само чрез използване на оръжие. В случая такава опасност не е установена поради което решението е в съответствие с чл. 6 от АПК.

Оспореното решение е законосъобразно и не са налице отменителни основания по чл.146, т.1-5 от АПК. Жалбата е неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора и по аргумент на противното на чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателката за присъждане на сторени разноски в производството и възнаграждение за адвокат е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

Ответникът е претендирал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 37, ал.2 от ЗМВР, Областните дирекции на МВР са юридически лица, за разлика от районните управления в ОД на МВР /чл.9, ал.1 от Правилник за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи/, поради което сумата следва да се плати по сметка на юридическото лице, към което се числи административния орган издал оспорения административен акт.  Делото не е с фактическа и правна сложност. Извършено е процесуално представителството от юрисконсулт. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, следва да се уважи, като се осъди жалбоподателката да заплати на ОД на МВР – Варна, към която се числи административния орган, сумата 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.143, ал.4 от АПК, вр.чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 24 от НЗПП.

 

 

 

 

 

 

 

 

Воден от горните съображения и на основание чл. 172, ал.2, пр. последно от АПК, Административен съд-Варна,

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

Отхвърля жалбата от Р.А.В. ЕГН ********** срещу Решение рег. № 460р-1300/15.02.2019 г. издадено от началника на Пето РУ на ОД МВР – Варна.

Осъжда Р.А.В. ЕГН ********** да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му, пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: