№ 846
гр. София , 20.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600797 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от
НПК.
С определение от 02.07.2021г. по НЧД №2272/2021г. по описа на
СГС, НО, 1 състав съдът е оставил без уважение искането на лишения от
свобода Х. Д. И. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по НЧД
№3867/2011г. по описа на СГС, НО, 8 състав с определение от 29.11.2011г., в
сила от 26.01.2012г.
Срещу определението на градския съд в законоустановения срок е
постъпила жалба от осъдения Х. Д. И. чрез служебния защитник адв.С.И., с
която се иска отмяна на определението на първата инстанция и уважаване на
молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Твърди се,
че са налице предпоставките за условно предсрочно освобождаване на
осъденото лице и не следва да се приемат като доказателства становищата и
докладите на затворническата администрация.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на
1
атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено
поради следните съображения:
Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440,
ал.1 НПК.
В мотивите си първоинстанционният съд е направил пълен и точен
разбор на предпоставките по чл.70 НК и по чл.439а НПК, като изводът на
съда за невъзможност да се приложи института на условното предсрочно
освобождаване е правилен и законосъобразен.
В изпълнение на правомощията си по чл.345 НПК, при направен
собствен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав намира следното:
Липсват предпоставките на чл.70, ал.1 НК за условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода Х. Д. И. от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
Формално осъденият И. е придобил право по чл.70, ал.1, т.2 НК да
бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял повече от две трети от
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за престъпление, което
представлява опасен рецидив.
В същото време поведението на лишения от свобода в затвора не се
отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и Х. Д. И.
не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, които да позволят
прилагането на института на условното предсрочно освобождаване.
2
Жалбоподателят Х. Д. И. е бил осъден с четири отделни присъди за
извършени престъпления
- по чл.199, ал.1, т.4 НК вр. чл.198, ал.1 НК вр. чл.29 НК вр. чл.20,
ал.2 НК,
- по чл.199, ал.2, т.2 вр. ал.1, т.4 НК вр. чл.198, ал.1 НК вр. чл.29 НК,
- по чл.194, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК и
- по чл.194, ал.1 НК вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 НК.
С определение от 29.11.2011г. по НЧД №3867/2011г. по описа на
СГС, НО, 8 състав, в сила от 26.01.2012г. посочените осъждания са групирани
по реда на чл.25 НК вр. чл.23 НК и чл.24 НК, като е наложено наказание в
размер на деветнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг
режим за изтърпяване на наложеното наказание. Зачетено е предварително
задържане под стража на осъденото лице и изтърпяно наказание „лишаване
от свобода“.
Към датата на съдебното заседание на първата инстанция -
02.07.2021г. са били изтърпени фактически 15 години, 6 месеца и 24 дни, от
работа 2 години, 10 месеца и 21 дни, а остатъкът за изтърпяване е бил 6
месеца и 15 дни.
Осъденият Х. Д. И. е имал лошо поведение в местата за лишаване от
свобода, като рискът от рецидив е в среден размер - 81 точки. Този риск е
повишен в последните години от престоя на лишения от свобода в затвора,
доколкото същият е проявил деструктивно поведение и е злоупотребявал с
алкохол. Това е довело и до многобройни наказания, от които шест към
настоящия момент са актуални по силата на чл.109, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
Това обстоятелство по категоричен начин сочи, че спрямо осъдения
не са налице предпоставките на чл.70, ал.1 НК, доколкото той не е показал и
доказал своето поправяне в затворническата среда - напротив цялостното му
поведение разкрива необходимостта от изтърпяване изцяло на наложеното
3
наказание „лишаване от свобода“, за да бъдат постигнати целите по чл.36 НК,
доколкото това е възможно с оглед личността на осъдения И..
Институтът на условното предсрочно освобождаване предполага
лишеният от свобода със своето поведение да е показал и доказал своето
поправяне в местата за лишаване от свобода, като осъденият трябва да е
положил достатъчно активни и продължителни усилия в тази насока, тъй като
условното предсрочно освобождаване е изключение от общия принцип, че
наложените наказания трябва да се изтърпят напълно, за да се постигнат
целите на наказателната репресия, установени в закона.
Липсата на доказателства, че осъденият Х. Д. И. се е поправил и
превъзпитал, многобройните нарушения, за които са налагани дисциплинарни
наказания, неговото деструктивно поведение, установено чрез документите в
затворническото досие - всичко посочено не позволява да се приложи
институтът на условното предсрочно освобождаване.
По повод на възраженията за това, че осъденият работи и по този
начин е дал доказателства за своето поправяне, трябва да се отбележи, че част
от наказанията му са за употреба на алкохол на работното място, като
полагането на труд ползва осъденото лице по силата на чл.41, ал.3 НК, но
само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че трябва да се постанови
условно предсрочно освобождаване на трудещия се осъден.
Становищата на затворническата администрация и нейните доклади
и оценки, както и документите от затворническото досие на лишения от
свобода, са част от източниците на информация за осъденото лице по смисъла
на чл.439а, ал.2 НПК и първоинстанционният съд напълно законосъобразно и
обосновано е взел предвид тези източници на информация.
С оглед изложените съображения определението на СГС трябва да
бъде потвърдено, а жалбата срещу него се явява неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2
4
НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 02.07.2021г.‚ постановено по
НЧД №2272/2021г. по описа на СГС, НО, 1 състав, с което е оставено без
уважение искането на лишения от свобода Х. Д. И. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода”, определено му по НЧД №3867/2011г. по описа на СГС, НО, 8 състав
с определение от 29.11.2011г., в сила от 26.01.2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на осъденото лице, на неговия
защитник и на ръководството на Затвора-гр.София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5