№ 4714
гр. Варна, 19.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233110102796 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава „Десета ” от АПК.
Образувано е след разделяне от производството по гр. д. № 16672/2022г. по описа на
ВРС, XIV състав, и отделянето за разглеждане в отделно производство на жалба на В. Д. Т.,
която е прието, че е подадена срещу мълчалив отказ на кмета на Община Варна да се
произнесе по жалба вх. № РД22007499 ВН-007/03.08.2022г., с която се иска да се обяви
нищожност на Заповед № Г-ПР-111/10.11.2020г. на кмета на район „Аспарухово“ за ПИ №
3318 по ПНИ на местност „Боровец – Север с площ от 1780кв.м.
Настоящият състав не споделя приетото относно предмета на настоящото обжалване.
С определение № 11316/08.12.2022г. по адм. д. № 11300/2022г. по описа на ВАС,
четвърто отделение, е оставено в сила определение № 2866/07.10.2022г., постановено по
адм. дело № 1966/2022г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, в която е
прекратено производството по делото във връзка с оспорване на мълчалив отказ на кмета на
Община Варна да се произнесе по молба № РД-22-9400-84/13, с искане за отмяна на заповеди
на кмета на район Аспарухово по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които е наредено
възстановяване право на собственост при условията на пар. 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследник на Асен Николов Семов: Стоян Петков Лазаров.
Със същото определение на ВАС е отменено определение № 2866/07.10.2022г.,
постановено по адм. дело № 1966/2022г. по описа на Административен съд – Варна, в
частта, в която е прекратено производството по делото по искане за прогласяване на
нищожност на 19 бр. заповеди, издадени от кмета на район Аспарухово, с които е
възстановено право на собственост при условията на пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследник на Асен Николов Семов: Стоян Петков Лазаров. След връщане делото на
Административен съд Варна, с определение № 3590/19.12.2022г. производството по него е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Варна.
Следователно настоящото производство има за предмет жалба подадена от В. Д. Т. с
1
искане за прогласяване нищожността на Заповед № Г-ПР-111/10.11.2020г. на кмета на район
„Аспарухово“ за ПИ № 3318 по ПНИ на местност „Боровец – Север с площ от 1780кв.м, а не
мълчаливия отказ на кмета на Община - Варна да се произнесе по жалбата от 03.08.2022г.,
както е посочено в определението за разделяне на жалбите срещу всяка една от издадените
на основание пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ заповеди на кмета на район Аспарухово.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Такъв е
настоящият случай.
Според чл. 147, ал. 1 АПК, правото на оспорване на административните актове
принадлежи на гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК е положителна
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която
следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, като доказателствената тежест се носи
от оспорващия. За наличието й съдът следи и служебно, в който смисъл е трайната и
константна съдебна практика.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ установява кои лица са материално-правно
легитимирани в производството по възстановяване собствеността на земеделски земи -
„собствениците или техните наследници“.
След извършената проверка по чл. 159 АПК съдът намира, че жалбата е недопустима
като подадена от лице, което не разполага с активна процесуална легитимация да обжалва
административния акт – Заповед № Г-ПР-111/10.11.2020г. на кмета на район „Аспарухово“,
защото жалбоподателят не е нейн адресат и тази заповед не засяга, нарушава или
застрашава негови права, свободи или законни интереси. Съответно и не поражда
задължения за него.
С обжалваната заповед кметът на „Район „Аспарухово” към Община Варна е наредил
на основание пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на Решение № 879/08.05.2002г. на ПК
– гр. Варна, да бъде възстановено правото на собственост при условията на пар. 4б, ал. 1
ПЗР на ЗСПЗЗ на наследника на Асен Николов Семов – Стоян Петков Лазаров за ПИ с
идентификационен № 3318 по влязъл в сила ПНИ на с.о. „Боровец север“, землище кв.
„Галата“, Варна.
С Решение № 879/08.05.2002г. ПК – гр. Варна е признала и възстановила правото на
собственост на наследниците на Асен Николов Семов върху 6 бр. ниви в землището на кв.
„Галата“.
Съгласно приложеното удостоверение за наследници Асен Николов Семов има един
наследник – син Милко Асенов Николов. С нотариално завещание от 29.03.2011г. Милко
Асенов Николов е завещал на Стоян Петков Лазаров цялото си движимо и недвижимо
имущество.
В случая жалбоподателят обосновава правния си интерес от подадената жалба с това,
2
че с договор от 28.01.1994г. е закупил от Милко Асенов Николов ¼ от наследството на баща
му Асен Николов Семов, поради което въпреки че не е наследник, то същият е съсобственик
на наследството. Счита, че като купувач на наследството е носител на прехвърлените му
наследствени права, включващи и тези по чл. 151 ЗИН /отм./, доколкото с решение №
784/21.01.1994г. ВС на РБ е отменил присъдата на Асен Николов от 29.04.1945 г. по НОХД
№ 10/1945 г. на Народния съд, с която е постановена конфискация на цялото му имущество.
Договорът за продажба на наследство е уреден в нормата на чл. 212 ЗЗД, съгласно
която лице - наследник може да продава наследствените си права като съвкупност от права и
задължения с писмен договор с нотариално заверени подписи, доколкото в наследството има
недвижими имоти. С прехвърлянето на наследствените права наследникът не губи
качеството си на наследник и това качество не се придобива от купувача на наследството.
От това следва, че купувачът на наследство по договор по чл. 212 ЗЗД не е
материалноправно легитимиран като правоимащо лице по см. на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ.
В тази насока са и разясненията дадени с ТР № 137а от 17.09.1955година на ОСГК на
ВС. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика, пр. Определение №
529/27.12.2010г. по ч. гр. д. № 366/2010г. по описа на ВКС.
Жалбоподателят е купувач на наследствени права. Сключеният на 28.01.1994г.
договор за продажба на наследствени права обхваща само тези права и задължения, които
наследникът е имал в качеството си на наследник по време на откриване на наследството.
Към момента на откриване на наследството и към момента на постановяване на Решение №
784/21.01.1994г. на ВС на РБ, за което жалбоподателят счита, че води до възстановяване на
конфискуваното имущество, тоест и на поземления имот обект на обжалваната заповед,
този имот не е бил в гражданския оборот, съответно правото на собственост върху него не
би могло да се възстанови „автоматично“ с отмяната на присъдата.
В този смисъл именно е и произнасянето по идентичен казус между същите страни,
обективирано в Определение № 1942/03.08.2021г. постановено по к.ч. адм. дело №
1512/2021г. по описа на Административен съд – Варна. По тъждествен казус с предмет
наследствени имоти също на Асен Семов, Административен съд – Варна с решение по к.
адм. дело № 889/2015г. е указал, че едва ако жалбоподателят /в случая Стоян Лазаров/ е лице
с правен интерес, т.е. явява се безспорно наследник на Асен Николов и това би направило
жалбата му допустима, ВРС следва да пристъпи към произнасяне по съществото й.
В настоящия случай безспорно В. Т. няма качество на наследник на Асен Николов
Семов, което обуславя недопустимост на подадената от него жалба и тя следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 159 т. 4 АПК жалба от
3
03.08.2022г., подадена от В. Д. Т., в частта й, с която се иска да бъде прогласена нищожност
на Заповед № Г-ПР-111/10.11.2020г. на кмета на район „Аспарухово“ за ПИ № 3318 по ПНИ
на местност „Боровец – Север“, землище на кв. Галата, с площ от 1780кв.м.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2796/2023 г. по описа на ВРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страните в седемдневен
срок от получаване на съобщението пред Административен съд – Варна.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя и на административния орган
- кмета на район „Аспарухово“.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4